Определение по дело №190/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20217220700190
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

Гр. Сливен, 18.05.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 190/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази

 

Производството е по реда на чл. 202 от АПК.

Образувано е по жалба на „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. С., жк „Д.“ ***, представлявано от П.М.П. срещу Заповед № 03-РД/1040 от 29.03.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 20/130519/23056, подадено от П.М.П., в качеството му на у. на „П.“ ЕООД, кандидат по схемите и мерките за директни плащания с ЕИК ********* и УРН ******.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че обработва и е заявил за подпомагане много площи, необходими за отглеждането на животни. Присъствал на извършената проверка на 16.09.2019 г. след едно дълго и сухо лято. Заявените площи били мери, пасища и изкуствени ливади, като при суша ливадите остават с ниска тревна растителност и празни петна, каквото било установено и при извършената проверка на място. Заявява, че изкуствените ливадни площи са на места, където не може да се приложи изкуствено напояване, а без необходимото количество вода ливади не могат да се поддържат. Идентичен бил и проблемът с площите за подпомагане, обявени за такива с люцерна. При липса на необходимото количество вода, площта се заемала обаче с устойчиви на засушаване треви. При изложените обективни причини за погубване на някои площи по независещи от земеделския производител причини, моли съда да отмени атакуваната заповед.

ДФ „Земеделие“ представя административната преписка, приключила с издаване на оспорената Заповед № 03-РД/1040 от 29.03.2021 г. на Изпълнителния директор на фонда, ведно със становище по реда на чл. 198 ал. 2 от АПК. Съгласно последното, депозирано от надлежно упълномощен процесуален представител, с процесната заповед е спряно административното производство по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019 г. до произнасяне с краен акт на компетентен орган. Като правно основание в заповедта била посочена нормата на чл. 54 ал. 1 т. 3 от АПК, а като фактическо такова – проверка за евентуални умишлени действия от страна на кандидата, водещи до съмнение за измама или осъществена такава, с цел получаване на средства от европейските фондове на база на декларирани неверни обстоятелства, резултатът от която ще е от съществено значение за по – нататъшното администриране на заявлението. Твърди, че при провеждане на административното производство е постъпила информация за наличие на престъпление и законосъобразният подход изисквал извършването на съответната проверка от разследващите органи преди произнасянето на административния орган по искането за отпускане на помощта. Съдържанието на крайния акт изцяло зависело от резултата от възложената прокурорска проверка за извършено престъпление по НК. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

Съдът, за да се произнесе по направеното искане за спиране, съобрази представените писмени доказателствени средства и прие за установено следното от фактическа страна:

С вх. № 20/130519/23056 в ДФ „Земеделие“ постъпило Заявление за подпомагане с кандидат „П.“ ЕООД, придружено с таблица на използваните парцели 2019 година. Измежду заявените за подпомагане парцели са и следните такива: с № 29283-132-1-1 със заявена площ 0,17 ха,  № 29283-139-3-4 със заявена площ от 0,94 ха, № 29283-221-101-1 със заявена площ от 0.19 ха, № 29283-84-13-1 със заявена площ 0.1 ха, № 36681-25-6-1 със заявена площ 0,12 ха, № 36681-31-10-1 със заявена площ 0.37 ха, № 51398-103-213-1 със заявена площ 0.11 ха, № 51398-103-214-1 със заявена площ 0.11 ха, № 51398-103-288-1 със заявена площ 0.1 ха. При извършена проверка на място било установено, че цитираните парцели са с обработена площ 0 ха. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад за проверка на площи и обобщени в Докладна записка вх. № 02-6500/8708#3/27.10.2020 г., съставена от Директор на Дирекция „Противодействие на измамите“. Съгласно данните в последната, установеното при проверката, че гореописаните парцели са изцяло необработени, а заявени за подпомагане е обосновало извод за установени съмнения за извършени неправомерни деяния от кандидата „П.“ ЕООД, подал заявление за подпомагане с вероятно невярно съдържание. Според изводите в докладната записка, това деяние кореспондира с определението за съмнение за измама и налага уведомяване на компетентен орган (ВКП) за извършване на проверка с процесуални средства. Именно тези резултати от проверката и мотивирали органа да възприеме, че подаденото заявление за подпомагане съдържа неверни данни в неговата декларативна част. Видно от представеното от административния орган Постановление за изпращане на преписката по подсъдност на прокурор при СГП, по описа на прокуратурата е образувана преписка вх. № 88/2021 г. с оглед преценка за извършено престъпление по чл. 248а ал. 2 и ал. 3 от НК. С цитираното постановление преписката е изпратена по правилата за местната подсъдност на Окръжна прокуратура – Сливен.

При горните данни административният орган Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е приел, че производството по обработка за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 20/130519/23056, подадено от „П.“ ЕООД следва да бъде спряно на основание чл. 54 ал. 1 т. 3 от АПК до произнасяне с краен акт на компетентен орган, тъй като разследваните обстоятелства са от значение за коректността на издаването искания със заявлението административен акт. С такива мотиви е постановена атакуваната в настоящото съдебно производство Заповед № 03-РД/1040 от 29.03.2021 г.

Жалбата е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал. 1 т. 3 от АПК  (посочена като основание за издаване на административния акт), административният орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Следователно, за да е налице такова основание за спиране на административното производство, произнасянето на административния орган следва да е обусловено от издаденото от друг орган решение (акт). В случая настоящият съдебен състав намира, че такава връзка е налице. От доказателствата се установява, че гореописаните парцели са декларирани за подпомагане за кампания 2019 г. от оспорващото дружество, но същите не са обработени, за да отговарят на условията за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. Към заявлението са приложени подписани от з. п. декларации, както и на всяка страница от подаденото заявление в част Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019 г. заявителят П.П. е декларирал, че е запознат с последиците от представяне на неверни данни. Налице е образувана преписка по описа на СГС с оглед извършено престъпление по чл. 248а ал. 2 и ал. 3 от НК, което налага извода, че оспорената административна заповед е издадена при наличие на доказателства от фактическа страна и на изискуемите от процесуалната норма на чл. 54 ал. 1 т. 3 от АПК предпоставки.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че постановената от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Заповед № 03-РД/1040/29.03.2021 г. е материално и процесуално законосъобразна, а подадената срещу същата жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл. 143 ал. 3 предл. първо от АПК, основателна се явява претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 50,00 (петдесет) лева на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложи в тежест на оспорващата страна.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл. 200 ал. 1 предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. С., жк „Д.“ ***, представлявано от П.М.П. срещу Заповед № 03-РД/1040 от 29.03.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 20/130519/23056, подадено от П.М.П., в качеството му на у. на „П.“ ЕООД, кандидат по схемите и мерките за директни плащания с ЕИК ********* и УРН ******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. С., жк „Д.“ ***, представлявано от П.М.П. да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 50,00 (петдесет) лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                             Административен съдия: