Решение по дело №2245/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1167
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20214110102245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102245 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ХР. Г. Г. срещу „Е.П.П.” АД, с
която се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника, като
погасена по давност, сумата от 1 340.45 лева, представляваща стойност на ел. енергия
по партида с клиентски № ********** за абонатен № **********, с адрес на обекта
потребление: гр. Велико Търново, ул. „И.Д“ № 5, Вх. А, ет. 2, ап. 6, по повод на което
са издадени фактура от 21.12.2010 г. на стойност 136.16 лева, фактура от 21.1.2011 г. на
стойност 247.57 лева, фактура от 18.2.2011 г. на стойност 167.35 лева, фактура от
24.3.2011 г. на стойност 173.27 лева, фактура от 20.4.2011 г. на стойност 115.08 лева,
фактура от 20.5.2011 г. на стойност 133.88 лева, фактура от 21.6.2011 г. на стойност
112.45 лева, фактура от 21.7.2011 г. на стойност 83.15 лева, фактура от 19.8.2011 г. на
стойност 84.19 лева и фактура от 20.9.2011 г. на стойност 87.35 лева.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „И.Д“ № 5, Вх. А, ет. 2, ап. 6, за който е разкрита партида с
клиентски № ********** за абонатен № **********. Заявява, че е узнал за наличие на
задължения за адреса си на потребление за периода от 21.12.2010 г. до 20.9.20211 г.,
като оспорва дължимостта на начислените суми, твърдейки че същите са погасени по
давност.
Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
претенцията. Твърди, че позоваването на погасителна давност представлява способ за
1
материалноправна защита в случаите, в които кредиторът търси принудително
изпълнение след изтичане на определен от закона срок, поради което въпросното
позоваване не може да бъде самостоятелно правно основание за завеждане на
производството. Заявява, че ответникът е в забава при погасяване на задълженията си,
тъй като задължението е с определен срок и не се изисква изпращането на изрична
покана.


В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат
представители, като в писмени молби поддържат своите позиции.
Съдът, като взе в предвид доводите на страните, събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск, при който ищецът следваше да
установи изтичането на предвидения в закона давностен срок за погасяване на
процесните задължения, като при доказване на това обстоятелство ответникът
следваше да установи обстоятелствата по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, обуславящи спирането
или прекъсването на давностния срок.
Съдът не споделя възражението на ответника за липса на правен интерес от
настоящото производство. Това е така, доколкото ищецът има интерес от иск за
несъществуване на вземането, дори когато не е заплашен непосредствено от принуда
(процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание
на иска (така Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г.
о., Определение № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о. и пр.).
От друга страна, от представения препис от електронната страница на ответното
дружество се установява, че към 27.7.2021 г. в системата на „Е.П.П.” АД фигурират
задълженията по процесните фактури, като след всяка фактура е посочено, че е нужно
да се заплати първо най-старата. Предвид на това, за да бъде възстановено
захранването в обекта на ищеца, последният следва да заплати стойността на
фактурите, вземанията по които обаче счита за погасени по давност.
В случая между страните е безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „И.Д“ № 5, Вх. А, ет. 2, ап. 6, за
който е разкрита партида с клиентски № ********** за абонатен № **********, както
и че за адреса му на потребление от страна на ответника са издадени фактури за
периода от 21.12.2010 г. до 20.9.2011 г. на обща стойност от 1 340.45 лева.
2
Тъй като задълженията по процесните фактури са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, същите се погасяват с изтичането на кратката
тригодишна давност. Доколкото последното от задълженията по фактурите е със срок
за плащане 25.10.2011 г., тригодишната давност по отношение на същото е изтекла на
25.10.2014 г., респ. към настоящия момент е изтекла давността за всички вземания по
процесните
фактури.

Предвид на горното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед становището на съда за основателност на предявения иск, ищецът има
право на направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 375.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. Г. Г., ЕГН ********** не дължи на
„Е.П.П.” АД, ЕИК *** начислените суми по фактура № **********/21.12.2010 г. на
стойност 136.16 лева, по фактура № **********/21.1.2011 г. на стойност 247.57 лева,
по фактура № **********/18.2.2011 г. на стойност 167.35 лева, по фактура №
**********/24.3.2011 г. на стойност 173.27 лева, по фактура № **********/20.4.2011 г.
на стойност 115.08 лева, по фактура № **********/20.5.2011 г. на стойност 133.88
лева, по фактура № **********/21.6.2011 г. на стойност 112.45 лева, по фактура №
**********/21.7.2011 г. на стойност 83.15 лева, по фактура № **********/19.8.2011 г.
на стойност 84.19 лева и по фактура № **********/20.9.2011 г. на стойност 87.35 лева,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК *** да заплати на ХР. Г. Г., ЕГН ********** сумата
от 375.00 (триста седемдесет и пет) лева, представляваща направените по делото
разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4