РЕШЕНИЕ №________________
гр. Сливен, 03.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на трети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
при секретаря СОНЯ ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 26 по описа на съда за 2017г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация на предявените
права по чл. чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ., а на възражения - § 13 от
ДР на ЗПП, чл. 60, ал. 2 ЗКИ, (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г); чл. 110 във вр. с
чл. 114, ал. 1 и чл. 111, б. „в“ ЗЗД; 50, ал. 4 ГПК.
Предявени са от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД против „ДЖОРДАНС 2“ ООД с управител П.Б., искове за установяване на
вземания за сумата от 24 528.79 евро, представляваща главница по Договор за
бизнес ипотечен кредит № LD1218111614 от 10.05.2008г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г., обявен за предсрочно изискуем,
ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение до пълното изплащане на сумите; за
заплащане на сумата от 3 126.27 евро, представляваща дължима договорна лихва по
Договор за бизнес ипотечен кредит № LD1218111614 от 10.05.2008г. изменен и
допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г. за периода от
10.08.2013г. до 17.02.2016г.; сумата от 178.26 евро, представляваща просрочена
такса управление по Договор за бизнес ипотечен кредит LD1218111614 от 10.05.2008г., изменен и
допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г. за периода от
10.08.2013г. до 17.02.2016г.; сумата от 1 651.70 евро, представляваща разноски
– такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като се
претендират и разноски в исковото производство.
Обстоятелства, на
които се основават така предявените искове, са следните:
С Договор за бизнес
ипотечен кредит LD1218111614 от 10.05.2008г.,
изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г. (по-долу –
Договора за кредит) ОББ е предоставила на “ДОЖРАДНС 2“ ООД кредит в размер на
40 000 евро, който е бил обезпечен с поръчителство от физически лица П.Б. и Й.Б..
На основание чл. 14 от Общите условия към Договора за кредит, същият е обявен
за предсрочно изискуем, поради просрочие с повече от 922 дни, считано от
10.08.2013г. съгласно извлечение от счетоводните книги на Банката към
17.02.2016г. Длъжникът и поръчителите са били уведомени за обявената предсрочна
изискуемост на цялото задължение по Договора за кредит с нотариална покана
връчената при условията на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК чрез залепване на
уведомление от 04.01.2016г.
С оглед обявяване
предсрочната изискуемост и правото на Банката по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е поискано
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 във
вр. с чл. 417, т. 2 ГПК, като по заявлението е било образувано ч.гр.д. №
638/2016г. на РС - Сливен, което е уважено и е издадена заповед за незабавно №
347/19.02.2016г. изпълнение на парично задължение относно процесните вземания,
спрямо длъжника и поръчителите, които да ги заплатят солидарно.
На 06.07.2016г. на
ОББ е било връчено съобщение относно определение № 273/13.06.2016г. по ч.гр.д.
№ 193/2016г. по описа на ОС – Сливен – образувано по частна жалба на длъжника и
поръчителите, както и то трето лице – „ГРАДИ“ ЕООД, като е било обжалвано
незабавното изпълнение и изпълнителен лист. С определението частното производство
е било прекратено като недопустимо по отношение на третото лице – „ГРАДИ“ ЕООД
и разпореждането от 19.02.2016г. по ч.гр.д. № 638/2016г. е било отменено по отношение
солидарните длъжници, спрямо тях по същество е отказано издаването на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като издадените са обезсилени.
В останалата част
разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист е потвърдено.
Спрямо определението
по ч.гр.д. № 193/2016г. е била подадена молба за отмяна на основание чл. 303,
ал., 1, т. 5 ГПК, която е оставена без разглеждане с определение №
210/07.10.2016г., потвърдено с определение № 25/09.01.2917г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о..
На 14.02.2017г. на
ищеца е връчено съобщение с препис от определение № 291/10.02.2017г. на
заповедния съд, с което ищецът е бил уведомен за подаденото възражение от
длъжника „ДЖОРДАНС 2“ ООД и на ищеца е указано предявяването на иск в
едномесечен срок за установяване на вземанията си.
Във връзка с
възраженията в отговора на исковата молба за неточност на фактите и
съвпадението им с тези от заповед се уточнява, че първоначално договорът е бил
с друг номер, който е променен с подписаното Допълнително споразумение № 1 от
08.06.2012г. и с него ответникът е бил уведомен за промяната. Поддържа, че
връчването на нотариалната покана по реда на чл. 50, ал. 4 вр. ч. 47, ал. 1 ГПК
намира приложение и в охранителното нотариално производство. Относно спазването
на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК се позовава на датата, на която са
връчени указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК; посочва, че предсрочната изискуемост
е определена спрямо момента на връчване на уведомлението до длъжника;
аргументира се, че длъжникът е търговец и няма качеството на потребител по
смисъла на ЗЗП; относно искането за спиране – посочва, че е разгледано от заповедния съд с определение
№ 291/10.02.2017г. и не е обжалвано от длъжника, а искането за издаване на
обратен изпълнителен лист следва да се разгледа само при отхвърляне на предявения
установителен иск.
В срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК от ответното дружество е подаден отговор на исковата молба чрез адв. М.,
в която са въведени следните възражения: относно неприложимостта на общите
условия към Договора за кредит, съгласно ТР
4/2014г. по т.д. № 4/2013г., поради което е не е приложима уговорената в
договора клауза за автоматична предсрочна изискуемост и кредиторът не е
упражнил надлежно правото си да вземанията по договора за предсрочно изискуеми;
поддържа се, че не е налице обявяване на договора за предсрочно изискуем, като
същото е нередовно поради липса на удостоверение относно адресите, на които е
залепено уведомление, поради различието на адресите на длъжника и солидарните
длъжници, като същото не съответства на данните от заявлението за издаване;
твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост не се отнася до процесния
договор, чийто номер е № LD **********, а не посочения в заповедното
производство. Поддържа, че предявеният иск е извън месечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК предвид недопустимостта на частната жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение без подадено възражение и развилото се частно
производство; твърди се, че обстоятелствата, при които е предявен иска по чл.
422, ал. 1 ГПК са различни от изложените в исковото производство; твърди, че
липсва облигационното отношение във връзка с процесните вземания и
същевременно, че вземанията са погасени по давност; поддържа наличието на
неравноправни клаузи по отношение на длъжника като потребител.
В съдебно заседание за ищеца се
явява представител по пълномощие – адв. М. П. от СлАК, който поддържа
предявените искове с оглед изложените в исковата и в допълнителната искова
молба, аргументи, факти и обстоятелства. Във връзка с възраженията на ответното
дружество в представената по същество писмена защита посочва, че различната
номерация на договорите е с оглед измененията на условията по договора за
кредит съгласно допълнителното споразумение от 08.06.2012г. и промяната на
номера с, който договорът е заведен в счетоводно – информационната система на
Банката, е отразена надлежно в § 2, ал. 3 от допълнителното споразумение,
подписано от ответното дружество; поддържа, че връчването на нотариалната
покана, с която вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми преди
заповедното производство, е извършено по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл.
47, ал. 1 ГПК – приложим съгласно чл. 50 ЗННД, като на обявения в търговския
регистър адрес на управление на дружеството не е намерено лице, което да е
съгласно да я получи; аргументира се, че исковата молба по чл. 422, ал. ГПК е
подадена в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който тече от момента на съобщаване на
указанията на заповедния съд във връзка с подаденото възражение; изтъква, че
възраженията за нищожност са неаргументирани; във връзка с възражението за
давност посочва, че предсрочната изискуемост тече от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
фактите, обуславящи настъпването й; относно възражението за неравноправни
клаузи се аргументира с липсата на качество от ответника на потребител по
смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Досежно искането за спиране на изпълнителното
производство посочва, че съдът, разглеждат исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК не е
компетентния съд по смисъла на чл. 420 ГПК – такъв е заповедния съд и той се е
произнесъл като е отхвърли направеното пред него такова искане, а искането за
издаване на обратен изпълнителен лист следва да се разглежда само с при
отхвърляне на предявените искове, които в случая са доказани и основателни.
За ответника се явява пълномощник
– адв. М., която поддържа всички възражения въведени с отговора на исковата
молба, като досежно разпределената от съда доказателствена тежест твърди, че не
е изпълнена от ищеца възложената му с оглед предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, като е
предявен значително време след
подаденото възражение от страна на длъжника, за което е бил известен предвид
развилото се по ч.гр.д. № 193/2016г. по описа на ОС – Сливен производство по
обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение от длъжниците. В
представената по същество писмена защита подробно развива съображения, касаещи
отношенията между Банката и поръчителите във връзка с процесния договор за
кредит, които съдът намира за неотносими. Поддържа, че вземанията произтичат от
договор за кредит с № LD
**********, докато Банката претендира вземания, произтичащи от договор за кредит с № LD **********. Посочва, че приобщеното извлечение не
пояснява начина на формиране на задълженията. Твърди, че липсват доказателства
за достигане на волеизявлението на Банката до длъжника за обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Във
връзка с основателността на предявения иск навежда довод за недопустимо
изменение на обстоятелствата, при които е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в
сравнение с изложените в заявлението по заповедното производство. Поддържа, че
с оглед качеството на поръчителите като физически лица договорът е изцяло
нищожен поради наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146 във вр.
с чл. 143 от ЗЗП.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, се установява следното от фактическа
страна:
С Договор за бизнес ипотечен
кредит от 10.05.2008г., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, е предоставила на
“ДОЖРАДНС 2“ ООД кредит в размер на 40 000 евро, които да се усвоят за
закупуването на недвижим имот, чрез предоставяне на средствата по посочена в
договора разплащателна сметка. В чл. 3, ал. 1 от същия е посочено, че така
сключеният договор за кредит се отчита в информационната система на Банката с №
LD **********. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че дългът по кредита се
олихвява с лихвен процент в размер на 7.4 % годишно, като в чл. 4, ал. 3 са
посочени такси и комисионни, дължими на Банката: за управление – 0.5 %, за
ангажимент 1 % еднократно върху неусвоената част от размера на кредита; 1 % при
предсрочно погасяване – еднократно и 5 % чрез рефинансиране от друга банка,
като се дължат всички такси и комисионни съгласно Тарифа за таксите и
комисионните на корпоративни клиенти на „ОББ“ АД. Неразделна част от договора
са Общите условия на Банката за този тип договори, които страните са подписали
изрично при сключването му. В чл. 14 от същите е предвидена автоматична
предсрочна изискуемост п ри просрочие на погасителна вноска – главница и лихви
за период по-дълъг от 90 дни, без да е необходимо волеизявление за това от
страна на Банката.
С Допълнително споразумение № 1
от 08.06.2012г., по молба на „ДЖОРДАНС 2“ ООД и взето решение от 27.04.2012г.
на Банката за предоговаряне на кредита, страните са постигнали съгласие, че
усвоеният и непогасен размер на кредита към 08.06.2012г. е 29 926.35 лв.,
като о т бизнес-ипотечен за закупуване на недвижим имот, кредитът е
трансформиран в инвестиционен кредит с главница в с размер от 29 926.35
лв., като договорът, съгласно § 2, ал. 3 от допълнителното споразумение ще се
отчита в информационната система на банката под № LD1218111614, а главницата ще
се погасява съгласно изрично посочен в § 3 погасителен план. В § 4 са
предвидени нови лихвени нива за възнаградителна лихва (7.9 %) и лихва при
просрочие, както и при друг тип неизпълнение.
Наред с други условия по договора
за кредит в § 11, страните са предвидили и обратно действие на договора от
10.10.2011г. при настъпване на изрично посочени в същата разпоредба условия.
Към споразумението е предвидено действие на ОУ на Банката, подписани изрично от
страните, като в чл. 14 е предвидена автоматична (без задължение на кредитора
за уведомяване) предсрочна изискуемост на вземанията.
Независимо от така уговорената
„автоматична“ предсрочна изискуемост, към 04.01.2016г., по преписка с рег. №
4298/2015г., том 1,, № 169 по описа си (приложена в надлежно заверени от
Нотариуса преписи), Нотариус Н.К., с рег. № 514 на НК и р-н на действие –
Сливенски районен съд, е удостоверил връчването на нотариална покана до
„ДЖОРДАНС 2“ ООД (наред с физически лица – П.Б. и Й.Б. като поръчители), с
която наред със задължения по други договори за кредит, поради неплащането на
изрично посочени вноски в периода от 10.08.2013г. до 10.09.2015г. вкл. по
договор за кредит с № LD1218111614, в общ размер от 16 066.26 евро, от
които 10 942.44 евро – главница, договорна лихва – 3 063.42 евро и
наказателна лихва – 1 882.14 евро, Банката съгласно уговореното е обявила
всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Посочено е, че в
резултат на посоченото неизпълнение към 10.11.2015г. общия размер на
задълженията по този договор за кредит е 30 304.71 евро.
Видно от приложените разписки за връчване
на адреса на управление: в *******, вписан от 2008г. по партидата на „ДЖОРДАНС
2“ ООД, и посочен в договора като адрес за контакти, връчителят не е могъл да
намери достъп до канцеларията на търговеца, поради което на 18.12.2015г.
Нотариусът е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. В разписката е отразено,
чрез препращане към разписката до П.Б., че в качеството й на управител на
дружеството, е била уведомена п телефона за представянето на поканата на ОББ за
връчване ( в разписката до нея е отразен номер на мобилен телефон и е приложено
извлечение от регистъра на позвъняванията от телефона на нотариуса), по повод
на което г-жа Б. е поискала да се консултира с адвоката си. По-късно г-жа Б. се
е обадила и е заявила, че не желае да получи поканата. Добавено е, че няма
възможност да се яви до и след Нова година и Нотариусът „да я връчи, както
намери за добре“.
За установяване размера на
задълженията по договора за кредит и сключеното към него допълнително
споразумение съдът назначи ССЕ и по делото е изготвено заключение от в.л. Б.Б.,
което съдът кредитира като изготвено добросъвестно за изясняване на факти и
обстоятелства, извикващи специални знания от областта на науката, с каквито
съдът сам не разполага. От заключението се установява, че отпуснатият кредит в
размер на 40 000 лв., отпусна с договор под № LD0813510177 от 10.08.2017г.,
изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.06.2012г., заведен в
информационната система на Банката съгласно същото изменение с № LD1218111614,
е усвоен изцяло. След извършените погашения – посочени от вещото лице подробно
по време и по съответния номер на договора към момента на погашенията, размерът на неиздължената
главница е 24 528.79 евро, като най-старата непогасена вноска е от
10.08.2013г. Във връзка с установените плащания е просрочия, вещото лице е
установило, че размерът на договорената и неплатена лихва към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
18.02.2016г., е 3 126.27 евро, а наказателната лихва – 3 161.10.
евро, размерът на просрочената такса за управление е 178.26 евро. Подробно
вещото лице в заключението си е проследило изменението на условията по
договора, като с оглед съгласието по споразумение от 08.06.2016г. за изменение
на вида на кредита - § 2; за изменение крайния срок за погасяване - § 3; за
изменение на лихвения процент и методиката за начисляване на лихви, се е
наложило изменение на номера на договора, с който да бъде отчитан в
информационната система на Банката, като съгласно условията по § 11 е влязло в
сила на 29.06.2012г.
С оглед на обявената предсрочната
изискуемост със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от
18.02.2016г., по което е образувано ч.гр.д. № 638/2016г. по описа на РС –
Сливен, е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК В заявлението като основание за
издаването на заповедта за сумата от общо 24 707.05 евро, от окито
24 528.79 евро главница и 178.26 евро просрочена такса за управление;
договорна лихва в размер на 3 126.27 евро за периода 10.08.2013г. – 17.02.2016г.,
както и наказателна лихва за същия период в размер на 3 161.10 евро,
заедно със законната лихва то подаване на заявлението до окончателното
изплащане върху размера на главницата, е посочен Бизнес-ипотечен кредит с №
LD1218111614 от 10.05.2008г. и допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г.,
както и извлечение от счетоводните книги на банката. Заявлението е уважено и е
издадена заповед за незабавно № 347/19.02.2016г. за изпълнение на посочените
парични задължения, вкл. срещу физическите лица – Петя Добрева Б. и Йордан
Георгиев Ботушев, като солидарни длъжници.
На 06.07.2016г. на ОББ е било
връчено съобщение относно определение № 273/13.06.2016г. по ч.гр.д. №
193/2016г. по описа на ОС – Сливен – образувано по частна жалба на длъжника и
поръчителите., както и то трето лице – „ГРАДИ“ ЕООД, като е било обжалвано
незабавното изпълнение и изпълнителен лист. С определението частното
производство е било прекратено като недопустимо по отношение на третото лице –
„ГРАДИ“ ЕООД и разпореждането от 19.02.2016г. по ч.гр.д. № 638/2016г. е било
отменено по солидарните длъжници, спрямо тях по същество е отказано издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като издадените са
обезсилени.
В останалата част разпореждането
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
потвърдено.
Спрямо определението по ч.гр.д. №
193/2016г. е била подадена молба за отмяна на основание чл. 303, ал., 1, т. 5 ГПК, която е оставена без разглеждане с определение № 210/07.10.2016г.,
потвърдено с определение № 25/09.01.2917г. на ВКС, ТК, ІІ т.о..
На 14.02.2017г. на ищеца е
връчено съобщение с препис от определение № 291/10.02.2017г. на заповедния съд,
с което ищецът е бил уведомен за подаденото възражение от длъжника „ДЖОРДАНС 2“
ООД и на ищеца е указано предявяването на иск в едномесечен срок за
установяване на вземанията си.
Исковата молба, по която е
образувано настоящото производство е предявена на 08.03.2017г.
Въз основа на така установените от
настоящия съдебен състав факти и обстоятелства се налага извода, че предявените
искове са основателни и следва да се уважат.
Предявените права на Банката по
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са за установяване
със сила на присъдено нещо на оспорени от ответника в заповедното производство
вземания на Банката за неизпълнение на парични задължения –24 528.79 евро
главница и 178.26 евро просрочена такса за управление; договорна лихва в размер
на 3 126.27 евро за периода 10.08.2013г. – 17.02.2016г., както и наказателна
лихва за същия период в размер на 3 161.10 евро. С правна квалификация по чл.
чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Срещу така предявените права от ответнто дружество са въведени възражения по § 13 от ДР на ЗПП, чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
(Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г); чл. 110 във вр. с чл. 114, ал. 1 и чл. 111, б.
„в“ ЗЗД; 50, ал. 4 ГПК.
Валидното сключване на договора,
изпълнението на задълженията на банката да предостави кредита, усвояването на
средствата, възникването и неизпълнението за заплащане на вноските се
установиха от представените делото доказателства.
Във връзка с възраженията за
нищожност, ответното дружество чрез своя пълномощник се позовава на липсата на
облигационно задължение по договор за кредит с № LD1218111614, като претенцията
на ищеца се основавала на договор за кредит с № LD0813510177, но договор са
такъв номер не е посочен в заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 638/2016г. на РС – Сливен, като във връзка с предявения
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Красимир Влахов и Тотка Калчева: „В производството по иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне
на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.“
С оглед на всички установени
обстоятелства по делото се налага извода, че с предявения по настоящото дело
иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК не се прави изменение на иска нито по
основание, нито по размер и не се въвежда различно основание от това, във
връзка с което е издадена заповедта за изпълнение. Последната е издадена в
заповедното производство по ч.гр.д. № 638/2016г. на РС – Сливен въз основа на
представен договор за ипотечен кредит от 10.05.2008г., изменен и допълнен със
споразумение между страните от 08.06.2012г. и въз основа на същите основания се
иска и установяване със сила на присъдено нещо на съществуването на вземанията
в размер на 24 528.79 евро главница и 178.26 евро просрочена такса за
управление; договорна лихва в размер на 3 126.27 евро за периода
10.08.2013г. – 17.02.2016г., както и наказателна лихва за същия период в размер
на 3 161.10 евро с предявения иск. Доколкото в заповедното производство
договорът е индивидуализиран с номера на договора съобразно § 2, ал. 3 от
допълнителното споразумение от 08.06.2012г. - LD1218111614, възражението в тази
връзка е неоснователно. Надлежно, съобразно съгласието на страните, фактическото
материално основание е индивидуализирано според актуалната регистрация на
договора за кредит и състоянието му към датата на подаване на заявлението, като
това изменение се извлича от същите договорни отношения, на които се основава и
предявения иск. Волеизявленията на страните за сключване на договора от
10.05.2008г. и допълнителното споразумение за изменението му от 08.06.2012г. са
валидно изразени, оформени са в необходимата писмена форма, с възможен предмет,
не противоречат на закона и на добрите нрави и целят пораждане на правните последици, права и задължения, съответстващи
на договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ
Освен тези възражения, досежно
недопустимостта на предявения установителен иск, пълномощника на ответното
дружество твърди, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
Така въведеното възражение е
неоснователно, както съдът е приел и в определението си по чл. 374, ал. 1 ГПК.
Изрично в цитираната норма на закона е посочено, че когато възражението е
подадено в срок, съдът указва на длъжника, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Нормата на закона е ясна,
недвусмислена и от нея безпротиворечиво се налага извода, че началният момент на едномесечният срок по чл.
415, ал. 1 ГПК, в който да се предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е наличието и
съобщаването на указание от страна на съда и този срок в случая е спазен.
Самото спазване на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е предпоставка за даването на
указания по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, но никъде в закона узнаването от
страна на длъжника по друг начин за подаденото възражение, не е предвидено като
предпоставка за начало на едномесечния
срок, в който да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
С оглед сключения
договор за Банката е възникнала възможността да търси събиране на вземанията си
по чл. 432 и чл. 62, ал. 2 ЗКИ във вр. с чл. 430 от ТЗ, като наличието на
просрочие съгласно чл. 14 от Общите условия, представляващи неразделна част от
договора за кредит и допълнителното споразумение към него, е установено
несъмнено по делото. От извършената от вещото лице Б. Б. проверка по
назначената ССЕ и отразените констатации от нея в представеното по делото
заключение се установява както наличието на забава и просрочие като
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, така и размера на
неизпълнените задължения.
Действително, както
възразява пълномощника на ответното дружество, съгласно т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано
от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, клаузата за т.н. „автоматична“ –
без уведомление от кредитора, предсрочна изискуемост, има значение само за
установяване на предпоставките, но не и за настъпването на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем от страна на кредитора е абсолютна предпоставка, съгласно
т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева за настъпване
на предсрочната изискуемост, която в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва
да е обявена преди подаване на заявлението в заповедното производство.
Тези изисквания
обаче, в случая са спазени и Банката като кредитор и ищец по иска на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК е упражнила правото си и е уведомила длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост чрез връчената по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. с ч. 47,
ал. 1 ГПК нотариална покана, в която вземанията са индивидуализирани както по
основание, така и по размер. Посоченото обстоятелство се установява от
приложената в заверен от нотариуса препис на нотариалната преписка, по която е
извършено връчването и, които действия на нотариуса съдът съгласно чл. 179, ал.
1 ГПК е обвързан да приеме за извършени, доколкото поделото не се установиха
обстоятелства за противното. От посочените доказателства се установи, че
съобщението за нотариалната покана е адресирано до адреса на управление на
дружеството – обявен в публичния ТР при АВп по партидата на „ДЖОРДАНС 2“ ООД
като адрес на управление от 2008г., поради което не е необходимо изрично
удостоверяване, както се твърди в писмената защита по същество от пълномощника
на ответното дружество. Наличието на предпоставки за залепване на уведомлението
са били налице с оглед липсата на достъп до канцеларията на търговеца на адреса
на управление и удостоверено по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК чрез телефонното
обаждане несъгласие от страна на управителя на дружеството да получи
нотариалната покана. В тези случаи съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК – при липсата на
достъп до канцеларията или на лице, което да е съгласно да получи книжата,
връчителят залепя уведомление, като второ уведомление не се залепва, съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК към 04.01.2016г.
Възражението за
неоснователност на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск поради настъпилия факт
на погасителна давност, считано от м. август 2013г. до подаването на заявление
за заповед за изпълнение по ЧГД № 638/2016 г. – към 18.02.2016г. е
неоснователно.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друга давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от деня, в който вземането стане изискуемо.
Изцяло неоснователни
и неотносими са направените от пълномощника на ответното търговско дружество
възражения за невалидност на договора поради съдържащи се с него неравностойни
клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 3 във вр. с чл. 143 от ЗЗП. Ответното
дружество, като търговец и във връзка със сключения във връзка с търговската си
дейност договор за кредит няма качеството на потребител, ползващ се от
закрилата на специалния закон, поради което възраженията в тази връзка са
несъстоятелни.
С оглед гореизложеното
предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от „ОББ“ АД за установяване на
вземания спрямо „ДЖОРДАНС 2“ ООД, в размер на 24 528.79 евро – главница и
178.26 евро просрочена такса за управление; договорна лихва в размер на
3 126.27 евро за периода 10.08.2013г. – 17.02.2016г., както и наказателна
лихва за същия период в размер на 3 161.10 евро, произтичащи от договор за
бизнес ипотечен кредит от 10.05.2008г. и допълнително споразумение от
08.06.2012г., с който е предоговорен като инвестиционен кредит и при нови
условия – срокове, лихва и методика за начисляването й, за които по ч.гр.д. №
638/2016г. на РС – Сливен е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
Във връзка с предявения по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно основателността на предявените искове съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло претенцията на ищеца за разноски и в настоящото производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДЖОРДАНС
2" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *********,
представлявано в настоящото производство от пълномощник адв. П.М., САК, с адрес
на адвокатска кантора: *********, съществуването на вземания на "ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано в производството по делото от адв. М.П. ***, с адрес на
адвокатска кантора: *********, произтичащи от Договор за бизнес ипотечен
кредит № LD1218111614 от 10.05.2008г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1 от 08.06.2012г., както следва: за сумата от 24 528.79 евро
(двадесет и четири хиляди, петстотин, двадесет и осем евро и 79 евроцента),
представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 18.02.2016г. по
ч.гр.д. № 638/2016г. по описа на РС - Сливен, до окончателното изплащане на
сумите; за сумата от 3 126.27 евро (три хиляди, сто, двадесет и шест евро и 27
евроцента), представляваща дължима договорна лихва за периода от 10.08.2013г.
до 17.02.2016г.; за сумата от 178.26 евро (сто, седемдесет и осем евро и 26
евроцента), представляваща просрочена такса управление за периода от
10.08.2013г. до 17.02.2016г.
ОСЪЖДА „ДЖОРДАНС 2" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в *********,
представлявано в настоящото производство от пълномощник адв. П.М., САК, с адрес
на адвокатска кантора: ********* да заплати на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано в производството от адв. М.П. ***2651.70 лв. (две
хиляди шестстотин, петдесет и един лева и 70 ст.) – деловодни разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 638/2016г. по описа на РС - Сливен, от
които – 1 212. 40 лв. (хиляда двеста и дванадесет лева и 40 ст.) – държавна
такса и 1 439.30 лв. (хиляда четиристотин, тридесет и девет лева и 30 ст.) –
адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА „ДЖОРДАНС 2" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в *********, представлявано в
настоящото производство от пълномощник адв. П.М., САК, с адрес на адвокатска
кантора: ********* да заплати на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано в
производството от адв. М.П. ***2651.70 лв. (две хиляди шестстотин,
петдесет и един лева и 70 ст.), представляваща деловодни разноски в исковото
производство по настоящото дело, от които – 1 212. 40 лв. (хиляда двеста и
дванадесет лева и 40 ст.) – държавна такса и 1 439.30 лв. (хиляда четиристотин,
тридесет и девет лева и 30 ст.) – адвокатско възнаграждение, както и 300 лв.
(триста лева) възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: