О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас, №2479/23.12.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на
двадесет и трети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 2209 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.И.С. ***, със съдебен адрес:*** – партер, офис
2, чрез адвокат С.К.,***, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 43,20 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното плащане, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление. Претендира и разноски.
В исковата молба се
твърди, че автомобилът на ищеца с рег. № А2134КН на 22.08.2019г. бил
принудително преместен в наказателен паркинг от мястото, където бил паркиран на
ул. „Св. Патриарх Евтимий“. След като ищецът отишъл да си го вземе, му връчили
АУАН за извършено административно нарушение и платил такса, в размер на
претендираната сума от 43,20 лв. за преместването на автомобила. По-късно
получил и наказателно постановление, което обжалвал пред Районен съд Бургас.
Районният съд потвърдил наказателното постановление, но ищецът оспорил
решението на районния съд и с решение по КАНД № 714/2020г. Административен съд
Бургас отменил решението на районния съд и наказателното постановление, като
присъдил на ищеца разноски в размер на 600 лв. След отмяната на наказателното
постановление ищецът на 21.07.2020г. депозирал в община Бургас искане да му
бъде възстановена сумата от 43,20 лв., платени за преместването на автомобила.
Въз основа на тези
факти ищецът твърди, че сумата, която претендира е платена неправомерно
вследствие на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Затова
иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинена
имуществена вреда в размер, равен на сумата, която е платил за преместването на
автомобила му до наказателния паркинг.
След указание на съда
процесуалният представител на ищеца в молба вх. № 9895/2020г. заяви, че ищецът
не е обжалвал пред съда наложената му принудителна административна мярка по
чл.171, т.5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата, но е уточнил, че
предмет на исковата претенция не е принудителното преместване на автомобила, а
неоснователно събраната от ищеца такса от страна на служителите на община
Бургас, тъй като с отмяната от съда на наказателното постановление ищецът
счита, че се признават неправомерните действия на административния орган,
разпоредил неоснователното репатриране на автомобила.
С писмо вх. №
10383/2020г. пълномощник на ответната община Бургас е заявил, че принудителната
административна мярка, наложена на 22.08.2019г. спрямо лек автомобил с рег. № А
2137 КН не е била обжалвана от М.И.С..
По-късно
пълномощникът на ответника е представил доказателства с придружително писмо вх.
№ 10435/2020г., от които се установява, че ищецът М.С. действително на 21.07.2020г.
е депозирал заявление, с което е поискал да му бъде възстановена претендираната
по настоящото дело сума, тъй като е отменено наказателното постановление, с
което му е наложено наказание за извършеното административно нарушение. Освен
заявлението ответникът е представил и извлечение от сметка в „Община банка“ АД,
от което се установява, че на 11.09.2020г. на М.С. е възстановена сумата от
43,20 лв. За това пълномощникът на ответника е направил искане производството
по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес у ищеца.
Така установените
факти обосновават извода за недопустимост на исковата претенция на две различни
основания, всяко от които самостоятелно сочи на недопустимост на иска.
1.Процесният иск на
основание чл.204, ал.1 от АПК би бил допустим само ако се установи, че е налице
отмяна на административния акт, чиято незаконосъобразност е в причинна връзка с
настъпилите вреди. Алинея 2 на същия член допуска искът за вреди да бъде
съединен с оспорването на този административен акт, чиято незаконосъобразност е
обусловила настъпването на вредите.
В процесния случай се
претендира сума, която ищецът е заплатил за това, че автомобилът му е бил
преместен от мястото, където е бил паркиран до наказателния паркинг. Това
действие представлява осъществяване на наложена принудителна административна
мярка на основание чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП, което означава, че едва след
като бъде отменена тази мярка като незаконосъобразна или нищожна, ще бъде
допустима претенция от категория на процесната за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с евентуална
незаконосъобразна такава административна мярка. В процесния случай по делото е
несъмнено, че наложената на ищеца ПАМ не е била обжалвана и е влязла в сила,
което автоматично препятства допустимостта на иска, с който се претендират
имуществени вреди, които са произтекли от тази ПАМ. Претендираната от ищеца
сума в размер на 43,20 лв. представлява такса за преместване на автомобила,
която не би била платена, ако мярката не беше наложена и осъществена. Затова
само незаконосъобразността, евентуално нищожността на ПАМ по чл.171, т.5, буква
„б“ от ЗДвП може да обуслови допустимостта на процесния иск. Платената от ищеца
сума за преместване на автомобила не е в причинна връзка с наложеното и
отменено впоследствие административно наказание.
По тази причина
производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на
иска, а исковата молба – върната.
2.Искът е недопустим
и поради липса на правен интерес. От представените от ответника доказателства
се установява, че претендираната по делото сума от 43,20 лв. е била
възстановена от общината чрез банков превод на 11.09.2019г. Следва да се
отбележи, че процесното съдебно производство пред Административен съд Бургас е
образувано месец и половина по-късно – на 28.10.2020г. Същевременно на
09.11.2020г. съдът е оставил без движение исковата молба, чиито нередовностти
са изправяни с молба, депозирана на 12.11.2020г. Всички тези процесуални действия
са извършвани след като ищецът е получил от общината сумата, която претендира в
това исково производство. След като ответникът е заплатил доброволно пълния
размер на претендираната сума преди образуване на производството пред настоящия
съд, то предявеният иск се явява недопустим поради липса на правен интерес,
което е друго основание за прекратяване на делото и връщане на исковата молба.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК вр. чл.144 от АПК и
чл.204, ал.1 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. №2209/2020г. по описа на Административен съд
гр.Бургас.
ВРЪЩА исковата молба
на М.И.С. ***, със съдебен адрес:*** – партер, офис 2, чрез адвокат С.К.,***.
Определението,
може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: