Р Е Ш Е Н И Е
№ 39/17.02.2020г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на прокурора В. ВИЧЕВ и секретаря Веселина Сандева разгледа
докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 755/2019 год. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на В.П.В. *** срещу
решение № 120/06.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 82/2019г. по описа на Районен
съд – Балчик, с което е потвърдено НП № 19-0240-000030/04.02.2019г. на началника
на РУ - Балчик към ОДМВР - Добрич, с което на касатора на основание чл.175, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, респективно на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради
нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Счита
се, че мотивите към решението са твърде лаконични и общи, поради което не става
ясно как съдът е стигнал до извода, че касаторът е извършил вменените му нарушения.
Сочи се, че не съдът не е отговорил на всички възражения в жалбата и не е взел
необходимите мерки за разкриване на обективната истина. Твърди се, че не е
налице осъществен състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
тъй като не е ясно дали мястото, на което жалбоподателят е спрян за проверка, е
част от републиканската пътна мрежа и представлява път, отворен за обществено
ползване. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като с него се наказват водачи, които управляват МПС, на което
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места,
докато вмененото на жалбоподателя нарушение е за управление на нерегистрирано
по надлежния ред МПС, което се санкционира по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Иска
се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по
същество, с което да се отмени обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила. Твърди, че в хода на административното производство е
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал голф количка,
снабдена с електрически двигател, която може да бъде приравнена на МПС по
смисъла на ЗДвП, поради което правилно районният съд е приел, че са налице
извършени нарушения на чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е и основателна, макар и не по всички изложени в нея
съображения.
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 и чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за извършено нарушение съответно по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че на 25.05.2018г., около 14, 00 часа, в с.Оброчище, к.к.
“Албена”, по път, успореден на плажната ивица, отворен за обществено ползване,
в близост до заведение “Моби дик”, към посока на движението гр.Балчик,
управлява четириколесно МПС, задвижвано от електрически двигател, с
идентификационен номер L4F2554Н70030226, което не е регистрирано по надлежния ред, респективно
не носи свидетелство за управление на МПС и КТ към него. В мотивите към решението
е посочено, че процесната голф количка има характеристиките на МПС по смисъла
на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, тъй като се задвижва с двигател, и след като към
момента на констатиране на нарушението се е движела по път, отворен за
обществено ползване, задължително е следвало да бъде регистрирана в
съответствие с чл.140, ал.1 от ЗДвП. Прието е, че отговорността за управление
на нерегистрирано МПС е на водача, а не на собственика, като управлението на
голф колички следва да се осъществява само от правоспособни водачи съгласно
чл.150, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган
е санкционирал жалбоподателят по чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Направен е извод, че наложените административни наказания са
законноопределени по вид и размер и не са налице условията на чл.28 от ЗАНН с
оглед на степента на обществена опасност на деянията и извършителя, в резултат
на което НП е потвърдено.
Така постановеното решение е неправилно.
Принципно правилно е
становището на районния съд, че е налице допуснато нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, но с известна корекция в мотивите към решението. По своята същност голф количките са
предназначени за движение по голф игрищата, а не по обществените пътища, поради
което няма как да бъдат регистрирани по реда на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, въпреки че
притежават формалните характеристики на МПС по смисъла на §6, т.11 от ДР на
ЗДвП, тъй като се задвижват с двигател и не са релсово превозно средство. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в § 2, т.4 от ДР от цитираната наредба, регистрация
е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер, а съгласно чл.2 от същата наредба на регистрация
подлежат моторните превозни средства, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване. Следователно релевантни за регистрацията на
едно моторно превозно средство са не само техническите му характеристики, но и
неговото предназначение. При положение че голф количките не са проектирани за
използването им по пътища, те не могат да бъдат регистрирани, а следователно и
да участват в пътното движение, в което съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП се
допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. С оглед на това и при наличието на управление
на нерегистрирано МПС по път, отворен за обществено ползване, законосъобразно
районният съд е приел, макар и с други мотиви, че е осъществен фактическият
състав на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на касатора, че в хода на
административнонаказателното производство не е изяснено дали мястото, на което
е спрян за проверка, представлява път, отворен за обществено ползване. Съгласно
§ 1, т.1 от ДР на ЗП "път" е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а съгласно т.7 "Обществено
ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превоз на
пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на
пешеходци. В §6, т.1 от ДР на ЗДвП е посочено, че “път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновени използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съгласно дефиницията в чл. 2, ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията
за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Ал.2 на
същия текст предвижда, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, като спазва установените правила за движение. От гласните показания по делото
се установява по категоричен начин, че пътят, на който е извършена проверката,
се използва обичайно за придвижване на МПС и пешеходци, с оглед на което
правилно и законосъобразно районният съд е стигнал до извода, че жалбоподателят
е управлявал голф количката на път, отворен за обществено ползване. Нито в хода
на въззивното производство, нито в хода на касационното производство са представени
годни доказателствени средства, които да опровергават този извод на съда. Не са
представени доказателства и за това, че пътят е обозначен като частен съобразно
разпоредбата на чл.2, ал.1, изр. второ от ЗДвП, с оглед на което правилно в
мотивите към решението е прието, че процесното МПС се е движило по път, отворен
за обществено ползване, с което е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Неправилно обаче наказващият
орган, а след това и районният съд са определили приложимата санкционна норма
за това нарушение. Основателно е възражението на касатора, че неспазването на
чл.140, ал.1 от ЗДвП се санкционира по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП, а не по
реда на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда наказание за водач, който
управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места, което деяние е различно от управлението на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Това възражение е направено още във
въззивната жалба, но районният съд не го е обсъдил изобщо в мотивите към
решението си, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
От съпоставката между двете норми е видно, че чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда
много по – тежки кумулативни санкции от чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. При това
положение преквалификацията на нарушението е недопустима с оглед на забраната
за влошаване на положението на жалбоподателя. Ето защо, районният съд е бил
длъжен, след като констатира, че наказващият орган неправилно е приложил
санкционната норма на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, да отмени НП като
незаконосъобразно по същество. Като не е сторил това, а го е потвърдил, съдът е
допуснал нарушение на материалния закон, което заедно с нарушението на
процесуалния закон обуславя извод за неправилност на обжалваното решение в тази
му част.
Доколкото жалбоподателят е
управлявал МПС, което не може да бъде регистрирано за движение по пътищата, то
няма как да е нарушил нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвиденото с тази
норма задължение на водача да носи СУМПС от съответната категория и КТ към него
касае само случаите на управление на МПС, което може да участва в пътното движение.
В случая това не е така, поради което неправилно и незаконосъобразно районният
съд е потвърдил НП и в тази му част.
С оглед на изложеното касационната
жалба се явява основателна и оспореното решение следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
120/06.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 82/2019г. по описа на Районен съд –
Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0240-000030/04.02.2019г. на началника на РУ -
Балчик към ОДМВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: