Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 303
гр.Г.Оряховица, 08.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание
на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря M.Kъцаркова и в присъствието на прокурора . .
. . . . . . , като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№712/2020г.
по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Предявени искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Ищците Х.К.К.
и Р.Й.К.(двамата чрез адв.Л.И. от ВТАК) твърдят в исковата си молба, че са
родители на К.Х.К.(починал на 09.01.2020г., за което бил издаден
Акт№0001/13.01.2020г. на Общ.Стражица). К.Х.К. сключил граждански брак с М.М.К.,
за което бил изготвен акт№0040/18.08.2016г. на Общ.Стражица. Съпрузите имат две
деца Р.К.К. и Х.К.Х.. Двете семейства
живеели съвместно на адрес: ********* в жилище собственост на ищците. Твърди
се, че след сключването на гражданският брак младото семейство живяло и
работило за различни периоди в чужбина(Р.Гърция, Р.Португалия, Кр.Испания и
Р.Австрия), като двете им деца Р.К.К. и Х.К.Х.
били отглеждани от ищците в процесния имот в гр.Стражица. Х.К.К. е инвалид от
2005г. с установена 84% инвалидизация(със заболявания: инсулинозависим захарен
диабет ЗД тип 2 ИИР. ТОУ полиневропатия, ХТИН- КБФ. М. хипутоникус гр. III.
Хип. Сърце НО НИХА, ХИБС, Перманинетно ПМ, камерна бигеминия. Стенокардия II
ФК. ХАНДК гр II а утр. Далекоглество на двете очи), съгласно Експертно
решение№0449/31.01.2020г. на МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ гр.В.Търново. Р.К.К. също е с установена инвалидизация от 58% от
2003г., съгласно Експертно решение№3103/09.11.2012г. на МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“
гр.В.Търново(със заболявания: Морбус хипертоникус
ГР II сърдечна форма. Питертонично сърце с ЛК- хипертрофия. Микроваскуларна
възоспастична ангина пекторис ПФК състояние след хистеректомия и аднексектомия
двустр. Про миома утери и пластика на вентрална херния. Диафрагмална херния с
хроничен обострен гастрит. МСБ Дискоординационен синдром лека степен
лявостранна латентна горна монопареза).
Единствени техни доходи са получаваните пенсии, съответно 240.00лв. от Х.К.К.
и 180.00лв. от Р.К.К.. Твърди се, че синът им К.Х.К. едновременно със
средствата за издръжката на децата си, изпращал и средства за издръжка на
своите родители. Това била причината последните да предложат, да му прехвърлят
собствеността върху жилището си в гр.Стражица, а той да продължи да ги издържа.
През последните години К.Х.К. живеел заедно със съпругата си във Ф.Р.Германия и
имал стабилни доходи. Бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 31.12.2019г., обективиран в
нотариален акт№*** том * рег.№*** нот.дело№*****г. на нотариус ***** с рег.№***
в НК с район на действие ГОРС, с
прехвърлители Х.К.К. и Р.Й.К. и приобретател К.Х.К., с предмет на договора -
недвижим имот, находящ се в гр.Стражица, представляващ първи жилищен етаж от
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право
на строеж върху държавна земя, разположена в ****** в кв.82 по регулационния и кадастрален план
на гр.Стражица, със застроена площ на етажа 104.21кв.м, улична регулация
утвърдена със Заповед№1150/28.09.1987г. и дворищна регулация със
Заповед№1150/28.09.1987г., заедно с изба с площ 10.54кв.м; склад с площ
16.31кв.м и склад с площ 21.69кв.м, както и 1/2ид.части от общите части
на сградата и 1/2ид.части от правото на
строеж върху парцела, при граници: от две страни улици, УПИVIII-475, УПИV-480 и
УПИVI-1361, kaто Х.К.К. и Р.Й.К. са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, срещу
задължение на К.Х.К., при поискване, да
полага необходимите грижи, издръжка и лекуване до смъртта на Х.К.К. и Р.Й.К.,
изразяващи се в подсигуряването на
нормални битови условия за живот(като осигуряване на храна, ток, вода,
отопление), подсигуряване при нужда на медицинско обслужване и закупуването на
необходимите лекарства и медикаменти, като след смъртта им да ги погребе според
обичая. Търсенето от страна на ищците на тази издръжка и гледане е било както
преди сключването на договора, така и след него. Това е ставало в
непосредствени разговори с техния син, на които е присъствала и М.М.К., като
първоначално тя щяла да бъда под формата на месечна парична издръжка. След
смъртта на К.Х.К., М.М.К. и двете деца се върнали във Ф.Р.Германия. От тогава
ищците не са се срещали с тях, нито са разговаряли по телефона. От трети
лица узнали, че М.М.К. в момента
съжителства с друг мьж. Тъй като прехвърлянето на собствеността е станало по време
на гражданския брак между К.Х.К. и първата ответница М.М.К. считаме, че той е
придобит от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди се, че
от деня на смъртта на К.Х.К. до днес ответниците не са предоставяли лична грижа
на доверителите ми, нито са им давали средства за такава, а твърдим, че те имат
задължение по следните съображения: Договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане е алеаторен договор, т.е. в него се съдържа
неопределеност на имуществената престация - задължението за издръжка и гледане
е за едно бъдеще време, също така не се знае колко време ще живее
прехвърлителите на имота и в този смисъл - какъв точно ще бъде обемът и
продължителността на дължимата престация, изразяваща се в издръжка и
грижи(гледане), дължими от приобретателя на имота. Приобретателят по алеторния
договор за издръжка и гледане е длъжен да престира издръжка и гледане на
прехвърлителите, която да съответства на всичките им нужди, като грижите следва
да бъдат предоставяни в техния пълен обем и съдържание, което е необходимо.
Задължението за гледане и издръжка е единно, неделимо и следва да се
осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно,
непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо. В Тълкувателно
решение№30/17.06.1981г. на ОСГК ВС се
приема, че престацията на приобретателя поначало не е intuito personae, тъй
като действията по осигуряване на грижите и издръжката са заместими и
следователно могат да бъдат извършени от всяко друго лице. Затова се допускало,
че при смърт на приобретателя той може да бъде заместен от правоприемниците си.
Това правило било приложимо и към процесния договор, доколкото в него липсва
изрична уговорка в противен смисъл. Ответниците били приели на наследството на
К.Х.К. и били станали универсални правоприемници на наследодателя си,
вследствие на което са придобили освен неговите права, така и неговите
задължения, включително и тези - да полагат грижи и да предоставят издръжка на
ищците съгласно клаузите по договора. Грижа и издръжка въобще не била
получавана от тях. Не били получавали и
предложение за трансформация на тази лична грижа във финансова такава, нито
изпълнение под тази форма. Към днешна дата ищците продължават да ползват имота.
Предявени искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД: -за разваляне на договор за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
31.12.2019г., обективиран в нотариален акт№* том * рег.№* нот.дело№*/*. на
нотариус **** с рег.№** в НК с район на
действие ГОРС, с прехвърлители Х.К.К. и Р.Й.К. и приобретател К.Х.К., поради виновно
неизпълнение от страна на М.М.К.(лично и като законен наследник на починалия К.Х.К.), Р.К.К.(законен наследник
на починалия К.Х.К.), М.М.К.(законен
наследник на починалия К.Х.К.), според
правата, както следва: за М.М.К. – 4/6ид.части; Р.К.К. – 1/6ид.части; Х.К.Х. –
1/6ид.части. Претендират направените по делото разноски.
Ответниците М.М.К.,
Р.К.К. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята
майка и законна представителка М.М.К. и Х.К.Х. с ЕГН**********, чрез неговата
майка и законна представителка М.М.К.(тримата чрез адв.В.В.-Л. от ВТАК) oспорват
основателността на ищцовата претенция. Възразяват срещу твърденията, че такова
изрично поискване(„срещу задължение на К.Х.К., при поискване, да се полагат необходимите грижи, издръжка и
лекуване до смъртта на Х.К.К. и Р.Й.К.”) е било налице - не се представят от ищцовата страна
доказателства. Ищците признавали, че синът им К.Х.К. често изпращал
допълнителни средства заедно с издръжката на децата, след неговата смърт ответниците твърдят, че М.К. също им е
изпращала на три пъти по 100.00евро(изпращането на така споменатите суми е било
на „добра воля”), но след разразяване на пандемията от коронавирус е
преустановила изпращането на пари, тъй като е изгубила работата си. Ответниците
считат, че както към момента на изповядване на сделката, така и към настоящия
момент, ищците са в състояние да се грижат за себе си - и договорено било „под условие”. Ищците
притежавали автомобил, управляван от ищеца и нямали проблеми с пазаруването и
грижата за себе си. Въпреки това ответниците били съгласни при получаване на
изрично поискване да бъде постигнато споразумение задълженията им по процесния
договор за издръжка и гледане да бъдат остойностени в определен паричен
еквивалент, който заявяват готовност да изплащат ежемесечно. Молят съда да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират се направените
по делото разноски.
Съдът след
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Съдът приема за безспорно установено, че Х.К.К. и Р.Й.К. са
родители на К.Х.К.. К.Х.К. сключил граждански брак с М.М.К., като двамата имат
две деца Р.К.К. и Х.К.Х.. Двете
семейства живеели съвместно на адрес: ********* в жилище собственост на Х.К.К.
и Р.Й.К..
Бил
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 31.12.2019г., обективиран в нотариален акт№* том * рег.№*
нот.дело№*/*. на нотариус Л.С. с рег.№* в НК
с район на действие ГОРС, с прехвърлители Х.К.К. и Р.Й.К. и приобретател
К.Х.К., с предмет на договора - недвижим имот, находящ се в гр.Стражица,
представляващ първи жилищен етаж от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда,
построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя,
разположена в УПИVII-474 в кв.82 по
регулационния и кадастрален план на гр.Стражица, със застроена площ на етажа
104.21кв.м, улична регулация утвърдена със Заповед№1150/28.09.1987г. и дворищна
регулация със Заповед№1150/28.09.1987г., заедно с изба с площ 10.54кв.м; склад с площ
16.31кв.м и склад с площ 21.69кв.м, както и 1/2ид.части от общите части
на сградата и 1/2ид.части от правото на
строеж върху парцела, при граници: от две страни улици, УПИVIII-475, УПИV-480 и
УПИVI-1361, kaто Х.К.К. и Р.Й.К. са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, срещу
задължение на К.Х.К., при поискване, да
полага необходимите грижи, издръжка и лекуване до смъртта на Х.К.К. и Р.Й.К.,
изразяващи се в подсигуряването на
нормални битови условия за живот(като осигуряване на храна, ток, вода,
отопление), подсигуряване при нужда на медицинско обслужване и закупуването на
необходимите лекарства и медикаменти, като след смъртта им да ги погребе според
обичая.
Х.К.К. е
инвалид от 2005г. с установена 84% инвалидизация(със заболявания:
инсулинозависим захарен диабет ЗД тип 2 ИИР. ТОУ полиневропатия, ХТИН- КБФ. М.
хипутоникус гр. III. Хип. Сърце НО НИХА, ХИБС, Перманинетно ПМ, камерна
бигеминия. Стенокардия II ФК. ХАНДК гр II а утр. Далекоглество на двете очи),
съгласно Експертно решение№0449/31.01.2020г. на МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“
гр.В.Търново. Р.К.К. също е с установена
инвалидизация от 58% от 2003г., съгласно Експертно решение№3103/09.11.2012г. на
МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ гр.В.Търново(със заболявания: Морбус хипертоникус ГР II сърдечна форма.
Питертонично сърце с ЛК- хипертрофия. Микроваскуларна възоспастична ангина
пекторис ПФК състояние след хистеректомия и аднексектомия двустр. Про миома
утери и пластика на вентрална херния. Диафрагмална херния с хроничен обострен
гастрит. МСБ Дискоординационен синдром лека степен лявостранна латентна горна
монопареза). През последните години К.Х.К.
живеел заедно със съпругата си във Ф.Р.Германия и имал стабилни доходи.
От удостоверение
за наследници№874/04.02.2020г., издадено от Общ.Стражица, е видно, че К.Х.К. е
починал на 09.01./2020г., за което е издаден акт№0001/13.01.2020г. на Общ.Стражица,
като същият е оставил наследници: М.М.К.(съпруга); Р.К.К.(дъщеря); Х.К.Х.(син).
От страна
на ищците са ангажирани гласни доказателства. Св.К.А.К.(съсед на страните)
живее в гр.Стражица на ******. Известен на свидетеля е фактът на прехвърляне на
имота срещу задължението за гледане и издръжка на сина им К.Х.К.. Свидетелят
присъствал на уговорката между ищците и сина и снаха им(след завръщането им от
Ф.Р.Германия) - ищците да им прехвърлят
къщата, а К.Х.К. и М.М.К. да имат
задължения да им плащат пари било за лекарства, било за дърва. След
прехвърлянето на имота Х.К.К. и Р.Й.К. напомнили на приобретателите за
задълженията им и синът им К. потвърдил, че „когато имат нужда те ще им
помагат. Свидетелят разбрал за изпратени пари(веднъж) от страна
на М.М.К. за паметник на К.Х.К.. Други пари не им били изпращани. Според
свидетеля ищците имат заболявания и се нуждаели от лекарства. Св.В.Н.К. присъствала
на договорката между ищците и сина им и снаха им по повод прехвърляне на
имота(на 01.01.2020г. - говорели „за преписване на къщата, дали ще им пращат
пари за дърва, за лекарства. К.Х.К. и М.М.К.
дали обещание, че ще ги гледат”). Свидетелката
разбрала от Х.К.К., че М.М.К. пратила един път пари(за паметника на К.Х.К.).
Впоследствие твърди, че М.М.К. не се е обаждала въобще. Имало информация, че тя
още е във Ф.Р.Германия(вече била женена,
бременна и не си гледала децата). Свидетелката твърди, че ищците имали нужда от
пари за лекарства, за дърва. Съдът кредитира свидетелските показания като
обективни и им дава вяра. Същите не са оспорени от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за основателен по следните съображения:
Съдът
приема за безспорно установено от приложените писмени и гласни доказателства,
че между страните по делото е налице валидно сключен двустранен, възмезден,
алеаторен договор за покупко-продажба на недвижим имот за срещу задължението за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт№* том * рег.№* нот.дело№*/*.
на нотариус Л.С. с рег.№* в НК с район
на действие ГОРС, с прехвърлители Х.К.К. и Р.Й.К. и приобретател К. Х.К., с
предмет на договора - недвижим имот, находящ се в гр.Стражица, представляващ
първи жилищен етаж от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, построена въз
основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя, разположена в
УПИVII-474 в кв.82 по регулационния и
кадастрален план на гр.Стражица, със застроена площ на етажа 104.21кв.м, улична
регулация утвърдена със Заповед№1150/28.09.1987г. и дворищна регулация със
Заповед№1150/28.09.1987г., заедно с изба с площ 10.54кв.м; склад с площ
16.31кв.м и склад с площ 21.69кв.м, както и 1/2ид.части от общите части
на сградата и 1/2ид.части от правото на
строеж върху парцела, kaто Х.К.К. и Р.Й.К. са си запазили пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване на
имота, срещу задължение на К.Х.К., при поискване, да полага необходимите грижи, издръжка и
лекуване до смъртта на Х.К.К. и Р.Й.К., изразяващи се в подсигуряването на нормални битови условия
за живот(като осигуряване на храна, ток, вода, отопление), подсигуряване при
нужда на медицинско обслужване и закупуването на необходимите лекарства и
медикаменти, като след смъртта им да ги погребе според обичая.
Не е
спорно, че процесният имот е бил придобит по време на брака на К.Х.К. и М.М.К. и
затова по отношение на него действа оборимата презумпция на чл.21 ал.1, ал.3 от СК, че вещните права, придобити от съпрузите по време на брака, в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Съпружеската имуществена общност е особена бездялова,
съвместна собственост и затова разпореждането с притежаваните в такъв режим
права следва да се извършва от съпрузите съвместно. Задължението за издръжка и гледане
към прехвърлителите се дължи от двамата съпрузи, а не само от съпруга, посочен
като приобретател по сделката. В този смисъл и съпругата М.М.К. също е следвало
да изпълнява вменените с договора задължения. Както се посочи, след смъртта на К.Х.К.(09.01.2020г.)
негови наследници се явяват: М.М.К.(съпруга);
Р.К.К.(дъщеря); Х.К.Х.(син). Съгласно
чл.5 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Така, съгласно чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН: -М.М.К.
освен своите 1/2ид.части наследява и
1/2*1/3ид.части, или общо 4/6ид.части; -Р.К.К. – 1/6ид.част; -Х.К.Х. –
1/6ид.част. Личността на приобретателя, макар да има съществено значение за
сключването на договора, не е могла да изключва от значение и качествата на
лицата, които са негови потенциални наследници. Прекратително условие за
действието на договора може да бъде само смъртта на прехвърлителите, но не и
тази на законния представител на приобретателя. Съгласно чл.60 от ЗН неговите
наследници, които са приели наследството, отговарят за задълженията по договора
пред прехвърлителите до размера на наследствения им дял. Ето защо в случая след
смъртта на приобретателя(син на ищците), задължението по алеаторния договор е
преминало върху неговите наследници. Прехвърлителите по алеаторния договор биха могли да искат
развалянето на договора поради неизпълнение от страна на наследниците на приобретателя
до размера на съответните им идеални части, което прави искът процесуално
допустим.
Предпоставките на развалянето на двустранен договор по чл.87 ал.1 от ЗЗД
са три - да са налице неизпълнени задължения на едната страна, това
неизпълнение да е виновно и кредиторът да е изправен. Правната квалификация
очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. В доказателствена
тежест на всяка от страните е да установи факта на изпълнение на задълженията
си, породени от договора. По предявения от ищците иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД, тя
трябва да докаже само сключване на атакувания от нея договор. Това е сторено.
Ищците не са длъжни да доказват, че
ответниците са изпълнили задължението си по договора. Последните, ако оспорва твърдението, че не са изпълнили задълженията
си по договора, носят доказателствената тежест да установят, че са изпълнили
задълженията си по този договор. Ако липсват на допустими и относими
доказателства, установяващи твърдяното от ответниците изпълнение на задълженията
и по сключения по договора за покупко-продажба срещу задължение за гледане и
издръжка, искът би бил основателен.
Страните са били обвързани по силата на
договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на
задължение за гледане, издръжка от страна на приобретателите спрямо прехвърлителите
до края на живота им, като това е било договорено под условие - поискване.
Най-същественото в правната характеристика на този вид договор е, че той е
алеаторен, двустранен и възмезден. Срещу еднократната престация на
прехвърлителите, приобретателите дължат една периодична престация - гледане и
издръжка на прехвърлителите от момента поискване от тяхна страна. От начина, по
който е формулирано задължението на приобретателите по договора, ясно личи
желанието на прехвърлителите да прекарат остатъка от живота си в обкръжението
на най-близките си хора. Поради това те са е лишила от собствеността си, за да
възнаградят К.Х.К. и неговата съпруга М.М.К. за техните бъдещи грижи, като са
се надявали, че те ще ги гледат и издържат до края на живота им. В настоящото
производство, тежестта на доказване на изпълнение на задълженията по договора е
върху ответниците, а в тежест на ищците е да докажат, че тяхната наследодателка
е имала нужда от гледане и издръжка и поискала това от приобретателите по
договора, както и кога е станало това.
Задължението при договор за издръжка и гледане е единно и неделимо и
трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. То трябва да се
извършва цялостно. Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е
да следи във всеки един момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира
такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди(Решение№448/21.05.2009г.
по гр.дело№5924/2007г. - IIIг.о. ВКС). Издръжката, ако не е уговорено нещо
различно, се дължи винаги в пълния и обем
и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за
издръжка. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
От
свидетелските показания бе установено, че към момента на сключване на договора
страните са живеели в общо домакинство. От показанията на св.К.А.К. и св.В.Н.К. се установява, изпратени пари(веднъж)
от страна на М.М.К. за паметник на К.Х.К.. Не се опровергават твърденият на
ищците, респ. и свидетелските показания, че М.М.К. не се е обаждала на прехвърлителите след смъртта на К.Х.К..
Свидетелите са единодушни в преценката си, че ищците имат заболявания и се
нуждаели от лекарства. Имали нужда от пари за лекарства, за дърва.
По делото,
обаче липсват каквито и да било
доказателства, че суми са давани след смъртта на К.Х.К.. Даването на пари не
изчерпва поетите лични задължения за храна, медикаменти, облекло,топливо и
други, тъй като в договора няма формулирани ограничения(освен при поискване). Основно
задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки един
момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и
гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Безспорно се установи,
че приобретателката за един продължителен период време не е изпълнявала
задълженията си, за осигуряване на прехвърлителя-ищец, на необходимите лични
грижи и материално подпомагане под формата на храна и битови придобивки и т.н.,
а и е била налице очевидна нужда за това. Не се установи и реално изпълнение,
респ. предложение по престацията за
грижи и издръжка от страна на трето лице(каквото закона позволява – чл.73 от ЗЗД) - т.н. „заместващи” грижи. Този си
извод изцяло се обосновава с ангажираните гласни доказателства. В тази връзка
изпълнението на задълженията следва да е
съобразно с правилата на добросъвестността и на морала съгласно чл.63 ал.1 от ЗЗД. Съгласно практиката на Върховният съд, чрез договори за гледане и издръжка
се преследва обезпечаването на кредитора, посредством осигуряването на спокоен
живот в едни нормални битови условия, чрез полагането на издръжка, както и
лични грижи и внимание, формулирано чрез термина “гледане”- ТР№96/1966г. на
ОСГК на ВС и Решение№2390а-64-1 ВС-г.о. Престацията, която се дължи продължава
неопределен по време период, чийто край е неизвестен на страните. Гледане и
даване на издръжка в случая изобщо не се и доказа. Следователно, М.М.К. е била
длъжна(дефинитивно, с оглед възрастта им това не би могло да се очаква от Р.К.К. и Х.К.Х.) да се информира постоянно за
здравословното състояние на ищците, но не е сторила това. Съдът приема, че ищците
са имали нужда от преки грижи, които са им предоставени не от ответницата, а от
трети лица. Налице е неизпълнение на задължението за преки грижи при немощ и
болест. Страните са престанали да разговарят, но това не освобождава
ответницата от задължението. В новата практика на уговорката за предоставяне на
грижи при нужда и „поискване” не се признава значение(Решение№363/26.05.2010г. по
гр.дело№756/2009г. - IIIг.о. ВКС).
Настоящият състав намира, че след като е налице необходимост от гледане и
издръжка, то престацията е дължима и не е необходимо искане за престиране до
преобретателя, което следва от двустранността и възмезността на алеаторния
договор - уговорката в договора, че задължението за издръжка и гледане се поема
при „поискване”(в случая), респ. „при необходимост”, „при нужда” е/са нищожна/нищожни,
тъй като задължението за гледане и издръжка е „носимо” по своя характер, а не
„търсимо” и подобна клауза/клаузи обезмисля този вид
договори, които имат възмезден характер. Според естеството им вниманието,
грижите и издръжката следва да се дават постоянно и непрекъснато, независимо от
нуждите на прехвърлителя.
Дори, ако
кредиторът да не оказва необходимото съдействие, за длъжника възниква само
правото да трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен
еквивалент, но не и да се освободи от даване на престация(Решение№388/19.05.2009г.
по гр.дело№2052/2008г. - IVг.о. ВКС). Съгласно
чл.96 от ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само
занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение.
Нещо повече, за да е изправна страна, длъжникът трябва да продължи изпълнението
и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. В
противен случай, именно приобретателят изпада в забава, която законът свързва с
виновно неизпълнение на договорното задължение.
В случая няма и твърдения от
ответната страна за забава на кредиторите, респ. липсват и твърдения, че е продължила изпълнението в пари, без да се чака
трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да
остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка. Освен това задължението за издръжка и гледане може да
се трансформира в паричен еквивалент само по изключение(Тълкувателно
решение№96/1966г. на ОСГК на ВС). В тази насока няма твърдение, нито се
установява някое от визираните в тълк.решение изключения.
Липсата на
доказателства за полагани грижи и осигуряване на храна, не означава „точно”
изпълнение на договора от страна на длъжника по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЗД. Не съставлява незабавно
поискване от съд трансформиране на задължението в натура в паричен еквивалент, изпращането
на нотариална покана на прехвърлителката почти 3 месеца след като си
преустановил изпълнението на договорните си задължения. Едва с писмения отговор
на изпратената им искова молба ответниците са заявили желание при получаване на
изрично поискване да бъде постигнато споразумение задълженията им по процесния
договор за издръжка и гледане да бъдат остойностени в определен паричен
еквивалент, който заявяват готовност да изплащат ежемесечно. В настоящия случай
по делото не бяха представени доказателства ответника да е предложил
трансформиране на задължението за издръжка и гледане от натурален вид в паричен
еквивалент или да е поискал от съда определянето му. Ако в периода на изчакване, преценен винаги
конкретно за всеки случай, кредиторът предяви иск за разваляне на договора,
поради неизпълнение, на изчакващите усилия на длъжника следва да се придаде
правна релевантност и кредиторския интерес да се преценява в аспекта на чл.87
ал.4 от ЗЗД, особено ако междувременно и длъжникът е предложил паричен еквивалент,
или е поискал от съда определянето му. От това следва и обратният извод, който
е особено актуален за настоящия казус, че ако такива усилия не са положени от
длъжника, или от състоянието на отношенията е видно, че са станали нетърпими,
или е изминал твърде дълъг период от време, недаването на паричния еквивалент
или късното му поискване води до последваща забава на длъжника и влече като
отрицателна последица възможността договорът да бъде развален със следващите от
това последици. След като са в забава
повече от шест месеца по задължението да осигуряват грижи и издръжка,
длъжниците не могат основателно да претендират, че са били изправна
страна(Тълкувателно решение№96/1966г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно
решение№30/1981г. на ОСГК на ВС; Решение№589/23.09.1996г. по гр.дело№67/1996г.
- IIг.о. ВКС). Като не са поискали
незабавнотрансформация на задълженията си, ответниците са изпаднали в забава,
която е основание за разваляне на договора. Балансът на насрещните престации е
нарушен, поради което ще е недопустимо приобретателите, без да престират нищо,
да получат недвижимия жилищен имот, обогатявайки се по този начин без
основание.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че е налице неизпълнение от страна на приобретателя(лично или чрез трети лица), поради
което и на това основание следва да развали сключения между Х.К.К. и Р.Й.К.(прехвърлители)
и К.Х.К. (приобретател), договор за покупко–продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 31.12.2019г.,
обективиран в нотариален акт№* том * рег.№* нот.дело№*/*. на нотариус Л. С. с
рег.№* в НК с район на действие ГОРС,
поради виновно неизпълнение от страна на М.М.К.(лично и като законен наследник
на починалия К.Х.К.), Р.К.К.(законен
наследник на починалия К.Х.К.), М.М.К.(законен
наследник на починалия К.Х.К.), според
правата, както следва: за М.М.К. – 4/6ид.части; Р.К.К. – 1/6ид.части; Х.К.Х. –
1/6ид.части.
Налице са
предпоставките, визирани в чл.78 ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с
това ищците Х.К.К. и Р.Й.К. са упълномощили редовно адв.Л.И. от ВТАК да ги
представлява по настоящото дело и последната реализирала надлежно процесуалното
представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото
адвокатско пълномощно от 01.06.2020г. и договор за правна защита и съдействие
от 01.06.2020г., в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА/осъществена безплатна правна помощ на лице,лишено от
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение/. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА,
в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. Всеизвестно е, че по принцип общите правни норми, в това число и
законовите правни норми, действат за напред(ex nunc). Последващата редакция на
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е с ДВ
бр.45/15.05.2020г. с Решение№13062/03.10.2019г. по а.дело№3586/2016г. на ВАС и
Решение№5419/08.05.2020г. по а.дело№14384/2019г. на ВАС. Според чл.7 ал.6 oт
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване,
за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен
договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на чл.7
ал.2 от наредбата, но не по-малко от 600.00лв. Осъществената от пълномощника на
ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално
представителство в едно съдебно заседание, като е поискано минимално регламентираното възнаграждение по
наредбата. Поради това, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат адв.Л.Н.И.
от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 ввр.
чл.38 ал.1 т.2 ввр. чл.36 ал.2 от ЗА
ввр. чл.7 ал.6 от
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата 600.00лв., съответно: -от М.М.К. – 400.00лв.; Р.К.К. с ЕГН**********, действуваща
лично и със съгласието на своята майка и законна представителка М.М.К. –
100.00лв.; от Х.К.Х. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна
представителка М.М.К. – 100.00лв.
Съгласно общата разпоредба -
чл.78 ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в
полза на съда. За определяне цената на предявения иск/искове се прилагат
разпоредбите на чл.71 ал.2 ввр. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК ввр. чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, според които размерът на цената
на иска по искове за съществуване, за
унищожаване или за разваляне на
договор и сключване на окончателен
договор е стойността на договора и съответно
размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на
иска. По този начин, М.М.К. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ГОРС: сумата 98.76лв., представляваща ДТ по чл.71
ал.2 ввр. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК ввр. чл.69 ал.1
т.2 от ГПК ввр. чл.1 от Тарифа за ЗДТССГПК; сумата 5.00лв.,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист. Р.К.К. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието
на своята майка и законна представителка М.М.К. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ГОРС: сумата 24.69лв., представляваща ДТ по чл.71
ал.2 ввр. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК ввр. чл.69 ал.1
т.2 от ГПК ввр. чл.1 от Тарифа за ЗДТССГПК; сумата 5.00лв.,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист. Х.К.Х. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна
представителка М.М.К. следва да бъде осъден
да заплати в полза на ГОРС:
сумата 24.69лв., представляваща ДТ по чл.71 ал.2 ввр. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК ввр. чл.69 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.1
от Тарифа за ЗДТССГПК; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
При този
изход на делото и в съответствие с чл.115 ал.2 от ЗС, съдът следва да даде на ищците
Х.К.К. и Р.Й.К. шест месечен срок за вписване на настоящото решение, считано от
влизането му в сила.
Водим от изложените съображения и на чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ по иск от страна на Х.К.К.
с ЕГН********** и Р.Й.К. с ЕГН********** ***(чрез адв.Л.И. от ВТАК – съдебен
адрес:***), против М.М.К. с ЕГН**********,***; Р.К.К. с ЕГН**********,
действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка М.М.К.
с ЕГН********** – двете на адрес: ***; Х.К.Х. с ЕГН**********, чрез неговата
майка и законна представителка М.М.К. с ЕГН********** ***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 31.12.2019г., обективиран в нотариален акт№*
том * рег.№* нот.дело№*/*. на нотариус Л.С. с рег.№* в НК с район на действие ГОРС, с прехвърлители Х.К.К.
и Р.Й.К. и приобретател К.Х.К., с предмет на договора - недвижим имот, находящ
се в гр.Стражица, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху
държавна земя, разположена в УПИVII-474
в кв.82 по регулационния и кадастрален план на гр.Стражица, със
застроена площ на етажа 104.21кв.м, улична регулация утвърдена със
Заповед№1150/28.09.1987г. и дворищна регулация със Заповед№1150/28.09.1987г.,
заедно с изба с площ 10.54кв.м; склад с
площ 16.31кв.м и склад с площ 21.69кв.м,
както и 1/2ид.части от общите части на сградата и 1/2ид.части от правото на строеж върху
парцела, при граници: от две страни улици, УПИVIII-475, УПИV-480 и УПИVI-1361,
kaто Х.К.К. и Р.Й.К. са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, срещу
задължение на К.Х.К., при поискване, да
полага необходимите грижи, издръжка и лекуване до смъртта на Х.К.К. и Р.Й.К.,
изразяващи се в подсигуряването на
нормални битови условия за живот(като осигуряване на храна, ток, вода,
отопление), подсигуряване при нужда на медицинско обслужване и закупуването на
необходимите лекарства и медикаменти, като след смъртта им да ги погребе според
обичая, поради виновно неизпълнение от страна на М.М.К.(лично и като законен
наследник на починалия К.Х.К.), Р.К.К.(законен
наследник на починалия К.Х.К.), М.М.К.(законен
наследник на починалия К.Х.К.), според
правата, както следва: за М.М.К. – 4/6ид.части; Р.К.К. – 1/6ид.части; М.М.К. –
1/6ид.части.
ОСЪЖДА М.М.К. с ЕГН**********,***, да заплатИ на адв.Л.Н.И. от ВТАК, с адрес: ***, сумата 400.00лв./четиристотин
лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.К.К. с ЕГН**********,
действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка М.М.К.
с ЕГН********** – двете на адрес: ***, да заплатИ на
адв.Л.Н.И. от ВТАК, с адрес: ***, сумата 100.00лв./сто лева/, представляваща направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.К.Х. с ЕГН**********, чрез
неговата майка и законна представителка М.М.К. с ЕГН********** ***, да заплатИ на адв.Л.Н.И. от ВТАК, с адрес: ***, сумата 100.00лв./сто лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.М.К.
с ЕГН**********,***, да
заплатИ в полза на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 98.76лв./деветдесет и осем лева и седемдесет
и шест стотинки/, представляваща ДТ по чл.71 ал.2 ввр. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК
ввр. чл.69 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.1 от
Тарифа за ЗДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.К.К.
с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна
представителка М.М.К. с ЕГН********** – двете на адрес: ***, да заплатИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД:
сумата 24.69лв./двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща ДТ по чл.71 ал.2 ввр. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК ввр. чл.69 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.1 от Тарифа за ЗДТССГПК;
сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.К.Х.
с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка М.М.К. с ЕГН**********
***, да заплатИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД:
сумата 24.69лв./двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща ДТ по чл.71 ал.2 ввр. чл.69 ал.1 т.4 от ГПК ввр. чл.69 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.1 от Тарифа за ЗДТССГПК;
сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.115 ал.2 от ЗС, съдът ДАВА
на Х.К.К. с ЕГН********** и Р.Й.К. с ЕГН********** ***, шест месечен
срок за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Районен съдия: