Решение по дело №2515/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 289
Дата: 1 април 2024 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20231720102515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Перник, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720102515 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, представлявано от управителя Б.И., чрез адв.
М., срещу К. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 667,77 лв.
главница за доставена и отведена вода за периода 08.02.2021 г. – 07.02.2023 г. в жилище на
адрес: ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 05.06.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 82,04 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от
01.05.2021 г. до 16.05.2023 г.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор,
който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба
4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща
същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
1
продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон.
На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В
и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод,
че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано
количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане
на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, чрез назначения от съда
особен представител адв. К., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги за процесния имот.
Оспорва счетоводните регистри на ищцовото дружество да са редовно водени. Възразява, че
вземанията са погасени по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.
С определението, с което е изготвен доклада по делото, е обявено на страните, че на
съда е служебно известно, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени
Общи за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ООД - Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014
г. във в. „Съперник“ /централен и местен всекидневник/, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Приета е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за
номерата и датите на издадените фактури, първата с дата 01.04.2021 г. и последната с дата
01.11.2022 г., отчетените периоди, стойността на главниците и лихвите за забава.
Съгласно предоставената с писмо с изх. № 24/МСИ-60-1 от 25.01.2024 г. от Община
Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“ декларация от 11.03.1998 г. по чл. 14 от ЗМДТ
от К. А. С., същият е декларирал, че заедно с Ю.М. С.а са съсобственици при квоти по ½
ид.ч. на имот, находящ се на адрес: гр. ***, на основание договор за покупка от 13.12.1991
г. на Общински народен съвет гр. Перник.
От препис извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден от Община Брезник
на 07.03.2024 г., се установява, че на 30.09.1984 г. е сключен граждански брак № 0026 между
К. А. С. и Ю.М. Т., първи и за двете лица, след което съпругата носи фамилно име С.а.
По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна
вода от ВИК-Перник, но незаплатена за адрес: гр.***, за периода 08.02.2021 г. до 07.02.2023
2
г. е на обща стойност 667,77 лв., а лихвата за забава за периода 01.05.2021 г. – 16.05.2023 г. е
в размер на 82,04 лв. В счетоводството на ищеца за процесния период за аб. № *** са
отчетени общо 275 куб.м. доставена питейна вода, от които 260 куб.м. съгласно показания
на 1 брой водомер и 15 куб.м. от общ водомер, за което са издадени 24 броя фактури на
обща стойност 667,77 лв. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че
счетоводството на ответника е редовно водено по отношение на аб. № *** за периода
08.02.2021 г. – 07.02.2023 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От приетата по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 11.03.1998 г., подадена от
ответника, съдържаща признание на неизгодния факт, че на 13.12.1991 г. е сключил договор
за покупка на имота, находящ се в гр. ***, и справката от Община Перник, съгласно която
на 30.09.1984 г. същият е сключил граждански брак с Ю.М. Т. /с ново фамилно име С.а/
следва, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота, за който се
претендира цена на доставени ВИК услуги, в режим на съпружеска имуществена общност,
на осн. чл. 13 от СК от 1985 г. /отм./., действащ към момента на осъществяване на
придобивното основание. С оглед изложеното, съдът приема, че страните по делото са се
намирали в облигационно отношение по доставка на ВиК услуги за процесния имот и
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 СК /Обн. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г./, действаща
към процесния период, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството. Предвид уредената солидарна отговорност, съдът приема, че
ответникът отговаря в пълен размер за породилите се по повод ползването на имота разходи
за доставени ВиК услуги.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, се
установява, че за за периода 08.02.2021 г. – 07.02.2023 г. за процесния имот са отчетени като
потребени 260 куб.м. съгласно показания на 1 брой водомер и 15 куб.м. от общ водомер, за
което са издадени 24 броя фактури на обща стойност 667,77 лв., като счетоводството на
ответника е редовно водено по отношение на аб. № ***.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу
ответника за ползвани ВиК услуги за периода 08.02.2021 г. – 07.02.2023 г. в размер на
сумата 667,77 лв.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
3
на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо
(тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). С оглед неизпълнението на падежа, ответникът е изпаднал в забава
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща според заключението на вещото лице за периода 01.05.2021 г. – 16.05.2023 г. на
сумата 82,04 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
главница и лихва в претендирания размер.

По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за цена на потребени ВиК услуги е периодично, а другото
представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница) давността тече
от деня на падежа.
Тъй като изискуемостта на вземането за главница по най-старата фактура, издадена на
01.04.2021 г., е настъпила на 02.05.2021 г., а с подаване на исковата молба – 05.06.2023 г.,
давността за него и вземанията по издадените по-късно фактури е прекъсната, следва, че
тригодишният давностен срок за вземанията за главница и лихви не е изтекъл.

Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че исковете следва да бъдат уважени
за пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба –
05.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски за производството по делото, както следва: 50,00 лв. – държавна такса, 400,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, сумата 200,00 лв. – депозит за особен представител, и 10,00 лв. –
4
държавна такса за 2 бр. СУ, т.е. общо 660,00 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец №
11, сумата 667,77 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и седмедесет и седем стотинки/
главница за доставена и отведена вода за периода 08.02.2021 г. – 07.02.2023 г. в жилище на
адрес: ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 05.06.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 82,04 лв. /осемдесет
и два лева и четири стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 01.05.2021 г. до 16.05.2023 г., на основание чл. 79, ал. 1
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец №
11, сумата 660,00 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ - разноски за производството по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5