№ 520
гр. София , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на адвокат В. Б. – защитник на обвиняемия Л.
К. В., срещу определение № 260922 от 4.3.2021 г., постановено по н.ч.д. № 648/21 г. на СГС,
НО, 5. състав, с което е отменено постановление на прокурор от СГП от 9.4.2019 г. (датата
на деловодното му извеждане) за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 230
ЗМК 2607/18 г. по описа на 6 РУ - СДВР, пр.пр. № 19564/18 по описа на СГП, образувано и
водено срещу обвиняемия В. първоначално за престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а
в последствие - за разследване на престъпление по чл. 124, ал. 1 НК, за което обаче В. не е
привлечен в качеството на обвиняем.
С жалбата са наведени основания и съображения за отмяна на съдебния акт.
Поддържа се, че съдът неправилно е заключил, че наказателното производство е прекратено
преждевременно, тъй като не били отстранени драстичните несъответствия в показанията на
свидетелите. Според защитника всички възможни процесуалноследствени действия са били
извършени и нищо не налага провеждането на повторни разпити на разпитаните свидетели,
още повече, че показанията им могат да се съпоставят, за да се прецени кой от двамата
основни свидетели (Б. и К.) казва истината. Анализирайки показанията на свидетелите Г. Р.
(брат на починалия), И. Б. и Ц. К., и съпоставяйки ги с показанията на полицейските
служители и със заключенията на съдебномедицинските експертизи, защитникът намира, че
прокурорът е извел обоснован извод за това, че следва да се кредитират показанията на
свидетеля К., а не тези на Б.. В тази насока се поддържа, че показанията на Б. са напълно
опровергани по отношение на твърдението му, че той, свидетелят К. и починалият не били
влизали в двора на обитаваната от обвиняемия къща. Защитникът счита за доказан обратния
факт, изнесен в показанията на свидетеля К., защото данни за него предоставят
полицейските служители, установили, че автомобилът е бил празен при извършената от тях
първа проверка. Последното, твърди се, е в корелация с разказа на свидетеля К. и заявеното
от обвиняемия, че тримата били в двора на къщата, за да се укрият от полицаите. Фактът се
потвърждавал и чрез производните сведения на свидетеля Г. Р. (брат на починалия), на
когото свидетелят Б. се обадил веднага след случилото се, съобщавайки му, че били в двора
на къщата, както и че обвиняемият нанесъл удар и на свидетеля К., и на брат му.
1
Защитникът намира, че заключенията на съдебномедицинските експертизи също подкрепят
версията на свидетеля К., доколкото установяват, че смъртта на Б. Р. не е причинена от
удара, нанесен в дясната област на лицето му, а от падането на земята. Според защитника,
събраните доказателства позволяват извод, че потърпевшият се е самонаранил, падайки на
земята след прескачането на оградата, а оттук че няма как да се приеме наличието на
безспорни доказателства за участието на обвиняемия в деянието, от което пък следва, че
наказателното производство трябва да се прекрати. Към апелативния съд е отправено искане
за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се потвърди
постановлението на прокурора.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
настоящият съдебен състав намери следното:
Жалбата е допустима - с нея се атакува определение от категорията на подлежащите
на въззивен контрол; произхожда от субект, който има право на жалба срещу определението
на СГС и е подадена в законоустановения 7 – дневен срок. За последното обстоятелство
съдът съобразява, че съобщението за изготвяне на определението е връчено на адвокат Б. на
17.3.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.3.2021 г.
С атакуваното определение е прието, че по делото не са извършени всички възможни
процесуалноследствени действия за изясняване на обективната истина и най-вече такива за
проверка на версиите, възпроизведени в показанията на свидетелите И. Б. и Ц. К.. В тази
насока са дадени указания за провеждане на повторен разпит на всички свидетели,
провеждане на очни ставки и изискване на записи от охранителните камери на
бензиностанцията, на която се намирал свидетелят Г. Р., а също и евентуален разпит на
работещите там.
Като краен резултат въззивната инстанция споделя извод, че прекратяването на
наказателното производство е преждевременно. В изпълнение на задължението си да
извърши собствен анализ и оценка на доказателствения материал при извършване на
дължимата пълна служебна проверка на атакуваното определение, въззивният съд счита за
необходимо обаче внасянето на някои допълнения и уточнения.
На първо място САС намира за необходимо да припомни, че доказателствената
тежест в евентуален бъдещ съдебен процес е възложена на прокурора. Функцията по
обвинението също принадлежи на прокурора и е недопустимо съдът да се намесва в
суверенната му преценка, когато същата не е формирана в резултат на порочен, изопачен
начин на тълкуване на съдържанието на доказателствата. Логично, законът не предвижда
като правомощие на съда да указва на прокурора изготвянето на обвинителен акт. В
разглеждания случай прокурорът е извел аргументираната си преценка, че събраните по
делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват по изисквания от закона несъмнен
начин извод за извършване на престъпление от страна на обвиняемия В., респективно – да
оправдаят предявяването и повдигането на обвинение за причинена смърт по
непредпазливост. Този извод на прокурора не е изведен при превратно тълкуване на
събраните доказателства, а напротив – те се оценени в съответствие с действителното им
съдържание, отчетени са противоречията и е посочено по каква причина прокурорът е
намерил, че показанията на свидетеля Б. не могат да послужат за обосноваване и надеждно
доказване на възможна обвинителна теза. Внимателният прочит на определението на
първата инстанция разкрива не несъгласие с тези прокурорски изводи, а заключението, че
доказателственият потенциал не е изчерпан и е възможно да се положат още
доказателствени усилия, насочени към проверка на събраните досега доказателства. С това
САС се съгласява.
Факт е, че основните двама свидетели – Б. и К., - които са и очевидци на случая,
дават противоречиви сведения по отношение на съществените за предмета на делото
въпроси. Така първият е заявил, че обвиняемият В. е излязъл на улицата и без никаква
2
причина е нанесъл удар в лицето на Б. Р., от който последният паднал по гръб на земята и
повече не станал. За разлика от него, свидетелят К. е заявил, че тримата (Б. Р., И. Б. и Ц. К.)
били влезли в двора на къщата на обвиняемия В., за да се скрият от полицейските
служители. Специално в тази част свидетелството на К., както се изтъква в жалбата, се
потвърждава от показанията на свидетелите Х. и Г. – полицейските служители проследили
установяването на автомобила, с който дошли тримата и установили, че той е паркиран, но в
него няма никого. Това съответства на казаното от К., че се криели в двора и наблюдавали
идването на полицаите, чието тръгване изчаквали, за да могат да излязат от двора и да
продължат по-нататък. Същевременно опровергава казаното от свидетеля Б., че не били
влизали в двора, а си говорели на улицата. Последното се опровергава и от казаното от
брата на починалия, свидетелствал, че в телефонния разговор веднага след случая
свидетелят Б. му съобщил, че били влезли в двора, както и че „зетят на Ц.“ ударил без
причина пострадалия и свидетеля К.. Съпоставката на сочените доказателства дава
основания за се кредитират показанията на свидетеля К. за този факт. От това обаче не
следва непременно, че неговите показания са достоверни и в останалата част или пък че тези
на свидетеля Б. са некредибилни и в другите им части. Свидетелят К. отрича да е видял
нанасянето на удар от страна на обвиняемия В. към пострадалия, но пък заявява, че е видял
как обвиняемият се е затичал в тъмното към Б. Р. и И. Б., както и че има физическо
съприкосновение между първия и обвиняемия, което именно го мотивирало да удари В..
Показанията на свидетеля К. заслужават доверие в частта, в която той е съобщил за сбиване
между него и обвиняемия, защото са подкрепени от заключението на медицинската
експертиза, освидетелствала обвиняемия (само няколко часа след случилото се), установила
наранявания по лицето му. По-нататък К. твърди, че Б. Р. е паднал, прескачайки оградата.
Очевидно е налице съществено противоречие касателно най-значимия за делото факт – при
какви обстоятелства е паднал и е получил смъртоносното нараняване починалият Р..
Същественото, което трябва да се изясни е: къде (в двора или навън на улицата) е бил
ударен Б. Р.; възможно ли е от медицинска гледна точка същият да е получил
смъртоносното нараняване в главата, падайки при прескачане на оградата по начина, описан
от свидетеля К.; могат ли и с кой от двата възможни механизма (падане по гръб в резултат
на загуба на равновесие от нанесен удар в лицето или падане при прескачане на оградата) да
се свържат констатираните при Б. Р. увреждания, описани в СМЕ като „повърхностни
охлузвания и кръвонасядания предно-странично на ляво коляно и ограничено по площ
кръвонасядане външно-странично на лявата мишница“.
Изясняването на тези обстоятелства е мислимо чрез провеждане на очна ставка
между свидетелите К. и Б.; чрез назначаването на допълнителна задача на
съдебномедицинската експертиза, но след като се съберат данни за вида и височината на
оградата (чрез оглед), а също и данни дали е претърпяла преустройства от деня на
инцидента досега (чрез справка от общинската администрация).
По виждане на настоящия съдебен състав е излишно търсеното на записи от
охранителните камери на бензиностанцията и разпит на служители там. От една страна е
ноторно, че този тип записи не се съхраняват в такъв дълъг период от време, а от друга –
обстоятелството, че свидетелят Б. е избягал и се е свързал по телефона със свидетеля Г. Р. е
изяснимо в достатъчна степен от наличните доказателства, които са напълно синхронни за
този факт.
Доколкото в жалбата на адвокат Б. се споменава „казаното от обвиняемия В.“,
апелативният съд отбелязва, че той не е давал обяснения в това свое качество и в този
смисъл не е съобщил своя версия, подлежаща на анализ и обсъждане.
Като споделя извода на първия съд, че не е изчерпан доказателственият потенциал,
този съдебен състав намира, че следва да се положат още усилия за проверка на разказите на
свидетелите, за да се изясни възможно най-пълноценно дали пострадалият е загинал при
самонараняване или е паднал по гръб в резултат на нанесен му удар в лицето.
3
Мотивиран от горните съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното определение – за правилно и законосъобразно. При
разследването органът на досъдебното производство следва да съобрази и дадените в
настоящия съдебен акт указания.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 7 НПК САС, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260922 от 4.3.2021 г., постановено по н.ч.д. №
648/21 г. на СГС, НО, 5. състав.
Определението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4