О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 260492
22.02.2021г.,гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин
Иванов
Като разгледа докладваното от с. Рабчева в.ч.гр.д.№ 222/ 2021г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, ал.1 и сл ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Св.Влад“ ЕООД със седалище и адрес
на управление: област Бургас, община Несебър, с .Баня, вилно селище Св.Влад, с едноличен собственик и управител Г. И. Г., чрез
адв. Х.Р. против Определение № 264517/ 30.12.2020г. постановено по гр.д.№ 9469/
2020г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., с което е върната исковата молба на
жалбоподателя с вх.№ 46051/ 03.08.2020г против М. М., И. Н. и З. Н. и
прекратено производството по делото. По изложени оплаквания в жалбата се иска
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му от
районния съд.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Частната
жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
По
исковата молба на жалбоподателя с предявени установителен
иск и иск за ревандикация на реална част от поземлен
имот и сгради, районният съд е мотивирал недопустимост на претенциите с с оглед заявените в исковата молба твърдения на ищеца за
незаконосъобразно проведена публична продан по реда на чл.258, ал.2 ГПК,
вследствие на което имотът възложен на ответниците Н.
в съсобственост с ищеца, след което продаден
на ответника М., поискано е упражняване на инцидентен съдебен
контрол по отношение на Постановлението
за възлагане на публичния изпълнител, като претендира право на собственост в
граници преди изменения, извършени след възлагането. Мотивите на съда за
постановяване връщане на исковата молба и прекратяване на производството се
основават на правото на длъжника съобразно чл.266, ал.1 ДОПК да обжалва
действията на публичния изпълнител, липсата на условия за преценка от настоящия
съд законосъобразността на акта на публичния изпълнител, поради участието на
ищеца в това производство и възложността му да го
оспори по надлежния ред, поради което и ищецът няма интерес от предявяване на
настоящите искове, а защитата му е следвало да се осъществи чрез обжалване на
самото постановление. Констатирана е и неизправена нередовност на исковата
молба поради неизпълнени указания на съда за вписване на исковата молба, поради
което и съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК наличието на основание за
нейното връщане.
С
частната жалба жалбоподателят оспорва обжалваното определение като необосновано
и незаконосъобразно, развивайки доводите и съображенията си въз основа на
развилото се административно производство по повод инициираното от
жалбоподателя обжалване на всички действия на публичния изпълнител и постановените в тази връзка решения на
Административен съд – Бургас; дружеството многократно се опитвало да защити
правата си, обжалвайки действията на публичните органи, но безуспешно, поради
което с предявената искова молба по гр.д.№ 9469/ 2020г. по описа на ПРС, е
поискал инцидентно произнасяне от съда по законосъобразността на
Постановлението за възлагане на недвижимия имот, с искане за признаване
неговата нищожност в частта относно „ построените сгради с посочени
идентификатори №№ 56784.520.1644.1 и 56784.520.1644.2“, поради това, че
жалбоподателят се явява засегнат от произнасянето на публичния изпълнител, като
е безспорно, че дружеството е страна в производството по принудителното
изпълнение, поради което в противоречие с принципа по чл.6, ал.2 ДОПК , както и
нормата на чл.435 ГПК се намира да се твърди, че длъжникът не разполага с право
на иск и интерес от него, с който да защити правата си срещу евентуално
незаконосъобразно действие на публичния изпълнител, вкл. инцидентно произнасяне
на районния съд по този въпрос с правно значение.
На следващо място жалбоподателят се позовава на мотивите на Решение №
90/ 1972г. на ОСГК на ВС относно института на отмяната и уредения в закона / чл.384, ал.3 и чл.379 ГПК/ исков път за атакуване на проданта, като се цитира, че постановлението за
възлагане е финален акт на поредица от действия и актове на съдебния
изпълнител, чиито самостоятелни пороци решението допуска да рефлектират върху
ПВ, по начин обуславящ отмяната му, стига спрямо тях да са приложими хипотезите
на чл.231, ал.1 ГПК /отм/. Извършва се позоваване на
Решение № 209/ 27.02.2015 г. по т.д.№ 1509/ 2020г. на I ТО на ВКС във връзка с
приложимостта на реда на отмяната по чл.303 ГПК
по отношение на актове и действия, чиято обжалваемост
е предвидена в чл.435 ГПК, което се счита от жалбоподателя приложимо по
аналогия във вр. с чл.266 ДОПК/.
По отношение на второто
основание за връщане на исковата молба поради неизпълнение указанията на съда,
жалбоподателят оспорва неизпълнението на
указанието на съда за вписване на исковата молба да се дължи на бездействие на
страната, като се твърди наличие на такова от страна на съда, поради това, че в
две молби било отправяно искане за издаване на съпроводително писмо за
вписване, след което било разпоредено издаването му
след последното уточнение, но след като било депозирано, съдът направо
прекратил производството. Освен това не бил даден достатъчен срок за
вписване, с оглед извънредното положение, на което общината се била позовала
във връзка с издаване на удостоверението за данъчна оценка.
Видно от комплектованото първоинстанционно
дело ищцовото дружество чрез проц.си
представител адв.Хр.Р., в качеството си на бивш собственик по възмездна
нотариална сделка, обективирана в НА №27/ 2007г.на
НИ, представляващ ПИ № 167 по плана на Пета градска част на гр.Пловдив, одобрен
със Заповед № ОА-1793/ 07.09.1993г. , който имот е включен в УПИ № I-165, 166,
167 , който ПИ 167 целят застроен и незастроен от 230 кв
м. с адм.адрес
, бул.“……..“ , №..., ведно със застроена едноетажна жилищна сграда с подобрения
и приращения, при описани граници , е претърпял
принудително изпълнение по отношение на посочения имот за осребряване
имуществото му с цел удовлетворяване на публични вземания по реда на ДОПК чрез
проведена публична продан и по реда на чл.258, ал.2 ДОПК с Постановление за
възлагане от 02.12.2015г. имотът бил възложен на ответника И. С. Н., като
съсобственик с ищеца и в режим на СИО сс втората ответника З. Н., първият съгласил се да изплати
частта на длъжника от вещта, възлизаща на 38 295.50 лв,
като досегашната съсобственост била при квотите: 191/200 ид.части
за „Св.Влад“ ЕООД и 9/200 ид.ч.
за И. Н. и З. Н. в режим на СИО. С исковата молба ищецът оспорва
действителността на извършената публична продан, съответно завършила с
Постановление за възлагане по реда на чл.258, ал.1 и 2 ДОПК, което се основава
на заявеното оспорване на легитимацията на купувача при публичната продан в
качеството му на съсобственик относно ПИ
с ИД № 56784.520.1644, удостоверена с КНА №133/ 2013г. , поради което и
отричайки наличието на съсобственост с ищеца, което да е било годно правно
основание за провеждане на ПП по специалния ред по чл.258, ал.1 и ал.2 ДОПК
чрез изкупуване от ответника Н. като съсобственик недлъжник и конкретно по
отношение на две застроени в ПИ сгради с ИД 56784.520.1644.1 и
56784.520.1644.2. Въз основа на така
предявения установителен иск е предявена и ревандикационна претенция против лицето М. М. , като приобретател по последваща
възмездна сделка по НА № 171/ 2018г. с продавачи И. Н. и З. Н.. С представеното Постановление за възлагане на
НИ на основание чл.258, ал.2 ДОПК на
основание чл. 246, ал.8 ДОПК собствеността преминала върху купувача от датата
на постановлението. Действително съгласно пар.2 от ДР
на ДОПК за неуредените в този кодекс
случаи се прилагат субсидиарно АПК и ГПК. По въпросите относно действителността на
публичната продан, вкл. относно вещно-прехвърлителня
ефект на проданта / т.1/ и по приложението на чл.496, ал.3 ГПК с т.3 на
Тълкувателно решение № 4/ 11.03.2019г. по т.д.№ 4/ 2017г. на ОСГТК на ВКС е
прието възможността недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК
да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск , така и чрез позоваване от ищеца и
възражение на ответника в други производства.
С мотивите на тълкувателното решение
с оглед правната характеристика на постановлението за възлагане като
краен акт, с който се приключва публичната продан и с който купувачът се
легитимира като собственик на имота, действително се приема публичната продан
на НИ като деривативен способ за придобиване на вещни
права, при което ако длъжникът не е собственик
на продавания имот, то и купувачът няма да стане собственик / чл.496,
ал.2 ГПК/. В тази насока е прието също, че „законодателят е уредил способа за
защита срещу влязло в сила ПВ – исков ред, но не е ограничил формата на
исковата защита. Позоваването на недействителността по принцип се извършва от
лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на ПП.
Въпросът за недействителността не е преюдициален,
защото влиза в предмета на делото по предявения иск за собственост и би имал
значение и за допустимия насрещен иск, че друг е собственик. Тогава не би могло
да се обоснове недопустимост на възражение, което би се преклудирало.
При тълкуването на тази разпоредба следва да се държи сметка за
обстоятелството, че законодателят , за за гарантира
правната сигурност, е предвидил императивна забрана за определена категория
лица да участват в наддаването при ПП. Ако по някаква причина се стигне до
заобикаляне, то това опорочава проданта до степен , че същата е
недействителна“.
В
конкретния случай не се касае до твърдение длъжникът – жалбоподател да не е бил
собственик на продавания на ПП имот, нито за хипотеза, касеща
участие на наддавачи от определена категория лица, за
които е забранено от Закона да участват в процеса по наддаването при ПП,
недействителността на ПП се основава на твърдението, че е извършено възлагане
на процесния имот, вкл. претендираните,
останали в собственост на ищеца застроени НИ - сгради с посочените по-горе ИД
№№ 56784.520.1644.1 и 56784.520.1644.2, на купувач от ПП по реда на чл.258,
ал.1 и 2 ДОПК , който не е имал качеството на съсобственик на процесните имоти, поради което и не е налице посоченото
специално правно основание за придобиване на имотите от това лице при ПП, от
една страна, а от друга и в полза на приобретателя по
последващата възмездна сделка – М. М. не е възникнал вещно-прехвърлителния ефект по сделката. Възможността да се
оспорва по исков ред придобитото при публична продан право на собственост върху
НИ от купувач-участник в проданта не е идентично с процесуалната възможност за
реализиране на инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17 ГПК, доколкото такъв
е предвиден за лице, неучаствало в производството, по което е издаден
атакувания АА , което условие не е налице за ищеца. Независимо от това въз основа на
гореизложеното следва да се приеме, че за ищеца не може да се отрече липсата на
правен интерес за защита на претендираните материални
права на собственост върху посочените обекти на собственост по искове ред, ако
същите по позитивен начин надлежно са индивидуализирани като очертаващи
предмета на спорното право. В тази насока следва да се отчете наличието на
несъответствие на петитума на ИМ с изложението на
заявените в исковата молба фактически обстоятелства като е поискана, от една страна ревандикация от ответника М. на целия „ описан в
исковата молба имот ведно със сградите, построени върху него“, като при
условията на евентуалност от друга страна поискано отново и отделно „предаване
на владението на сградите с ИД 56784.520.1644.1 и 56784.520.1644.2“. Поради
това с Разпореждане от 04.09.2020г. по делото
е указано на ищеца „ да посочи, твърди ли да притежава правото на
собственост върху целия ПИ с идентификатор .1644 и същият съответства ли на
границите на имот с номер 167“. С уточненителна молба
от 05.10.2020г. е посочено, че се „претендира собственост върху имот № 167, по-късно получил ИД № 56784.520.87 и
включен в имот 56784.520.1644“. С разпореждане от 14.10.2020г. по делото съдът
е указал конкретизация на искането относно това „каква част от ПИ с
идентификатор .1644 твърди да притежава, която конкретизация е необходима
предвид посоченото в уточнението от 05.10.2020г. частично съвпадение на
границите с имота със стар номер 167, поради което е необходимо да се посочи
каква част от имота се твърди да притежава съгласно НА от 2007г.“ С молба -
уточнение , изпратена по пощата на
02.11.2020г. и получена в съда от 04.11.2020г.
ищецът е посочил, че се претендира собственост върху имот № 167,
по-късно получил ИД № 56784.520.87 и включен в имот 56784.520.1644“., като
„след незаконосъобразно съединяване претендираният имот
№ 167 е включен в границите на имот 56784.520.1644 и представлява 191/200 части
от него, но не съвпада изцяло с него.“ Съоразно това
твърдение е формулиран и петитума на ревандикационния иск против М. М., а именно предаване
владението върху 191/200 ид.части от имот с
идентификатор 56784.520.1644 , ведно с 1/1 цяла част
от сградите, построени върху него с ИД №№ 56784.520.1644.1 и 56784.520.1644.2, претендирани в собственост от ищцовото
дружество. С последващо разпореждане от 16.11.2020г.
съдът е указал отстраняване „ противоречията между изложените твърдения и
отправеното искане, тъй като в обстоятелствата се твърди, че ищецът притежава
право на собственост върху ПИ със стар 167, който е бил незаконосъобразно
включен в имот с идентификатор .1644, но въпреки това се иска установяване
правото на собственост върху идеални части от последния, като с оглед горното
следва да се конкретизира - твърди ли се
да е настъпило изменение в пределите на правото на собственост на ищеца и
поради какви обстоятелства, или се твърди, че правото на собственост се е
запазило върху имота в границите му по предходния план. Във втората хипотеза –
е необходимо да бъдат описани границите на правото на собственост, като за
целта може да се използва скица на имота.“
С молба- уточнение с дата на изпращане 24.11.2020г. и получена в съда на
26.11.2020г. е заявено оттегляне на
уточнението, направено с молбата от 02.11.2020г. , като не се претендира
идеална част от имот 56784.520.1644“, като е заявено искането , че се
„претендира собствеността, която се разпростира върху целия имот № 167, включен
с цялата си площ в имот 56784.520.1644 и
представляващ реална част от него“. Посочено е, че правото на собственост на
ищеца се е запазило върху имот № 167 в границите му по предходния план и се претендира
това право на собственост, като са описани граници на имота. Изложението на извършените от ищеца и съда
процесуални действия по уточняване на обема на претендираното
спорно право показва липса на ясно формулирано последователно волеизявление на ищеца
относно обхвата на претендираното право на
собственост, макар и защитата на претендираното
материално право да се приема за допустимо по исков ред.
По отношение второто основание
за връщане на исковата молба – неизпълнение на указанието на съда за вписване
на исковата молба, се констатира, че в раздел доказателствени
искания е поискано издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с такова от
Община – Пловдив с Удостоверение за данъчна оценка относно ПИ № 167; С разпореждане от 04.08.2020г. е указано на
ищеца вписване на исковата молба и
уточнението към нея в Служба по вписванията, като вписването следва да се
извърши след изпълнение на указанията и представяне на доказателства за внасяне
на дължимата държавна такса; С уточнителна молба от
21.08.2020г. е посочено искането на ищеца за снабдяване със съдебно
удостоверение за снабдяване с такова за данъчната оценка на имота за
притежавани до 2015г от дружеството имот; с разпореждане от 14.10.2020г. съдът
отново е указал вписване на исковата молба и уточнението към нея в Служба по
вписванията, като вписването следва да се извърши след изпълнение на указанията
и представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, както и
е разпоредително издаването на исканите СУ за скици и дан.оценка, които са били
получени от проц.представител на ищеца на
08.10.2020г.; С молбата на ищеца от 02.11.2020г., получена в съда на
04.11.2020г. е поискано удължаване на
срока за вписване на исковата молба с две седмици поради затруднения в Община
Пловдив за издаване на удостоверения в
срок с оглед извънредното положение в страната , като видно от постъпилото писмо от 03.11.2020г., получено в
съда на 04.11.2020г. е изпратено служебно удостоверение за данъчна оценка; С
молба от 11.11.2020г. , получена в съда на
12.11.2020г. ищецът поискал издаване на съпроводително писмо за вписване на
исковата молба и приложенията към нея в ИР на АВ-гр.Пловдив, да се отрази
заплатената държавна такса, както и получаване на заверени преписи / копия от
исковата молба и уточнителни молби към нея, в
приложение на молбата е представено платежно нареждане от 10.11.2020г. за
плащане към бюджета на ДТ; последвало е разпореждане от 16.11.2020г. на съда, с
което е указано в едноседмичен срок
вписване на ИМ и уточненията в СВ и представяне на доказателства за това по делото, съобщение за което е
получено от ищеца на 26.11.2020г; с
молба от 07.12.2020г., получена в съда на 09.12.2020г. е заявено при условие,
че не се явява искането уточнено изцяло, да се издаде ново разпореждане, на
което ищецът ще отговори в срок, както и е поискано да не се прекратява делото
предвид фактическата и правна сложност на казуса; на 30.12.2020г. е постановено
обжалваното разпореждане, с което е констатирано неизпълнение на указанието за
вписване на ИМ в рамките на изтеклия на 03.12.2020г., както и до момента на
постановяване на разпореждането, поради което и на основание чл.129, ал.3 ГПК
исковата молба е върната. Констатацията
за неизправена нередовност на исковата молба във връзка с указанието на съда за
вписването й в АВ е правилна, налице са последователно постановени указания в
тази насока, като в рамките както на дадения едноседмичен срок , считано от
последно полученото съобщение за това – 26.11.2020г, така и до момента на
постановяване на обжалваното определение, не са налице представени доказателства в тази насока,
поради което и възникнало основанието по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на
исковата молба.
По
така изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното разпореждане подлежи на потвърждаване.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,
съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 264517/ 30.12.2020г. постановено по гр.д.№ 9469/ 2020г. по описа
на ПРС – ХIV гр.с., с което е върната исковата молба на „Св.Влад“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: област Бургас, община Несебър, с .Баня, вилно
селище Св.Влад, с едноличен собственик и управител Г.
И. Г., чрез адв. Х.Р. с вх.№ 46051/ 03.08.2020г против М. М., И. Н. и З. Н. и
прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред
ВКС на РБ.
Председател: Членове: