РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора М. Ал. М.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600513 по описа за 2021 година
С присъда №2 от 26.01.2021 г., постановена по НОХД №149/2019 г. по
описа на Районен съд- гр. Е. П., подс. И. К. В. е призната за невинна за това,
че на 22.04.2017 г., около 14 часа, в село Р. п., област С., кв. „Верила“, ул.
„Промишлена зона“ №1 е отнела чужди движими вещи- гориво тип „Супер
дизел“, в количество 37, 736 литра, с цена за един литър 2,12 /два лева и
дванадесет стотинки/, на обща стойност 80 /осемдесет лева/, един брой кутия
цигари марка „Парламент Аква Блу“, на стойност 6.50 /шест лева и петдесет
стотинки/ и един брой кутия цигари марка „Парламент Аква Блу“ 100 мм на
стойност 6.50 /шест лева и петдесет стотинки/ всичко на обща стойност 93
/деветдесет и три лева/, собственост на „С. О.-2012“ ЕООД, от владението на
В. Д. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
за извършване на деянието е използвала моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Т.“, с рег. №СВ****ВК, като откраднатите вещи са били
заместени- престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.194, ал.
1 НК.
Срещу постановената присъда в законоустановения срок е постъпил
протест на прокурор при Районна прокуратура- Е. П., в който се твърди, че
актът на първия съд е неправилен, поради което следва да бъде отменен от
въззивната инстанция и да бъде постановен нов, с който да бъде призната за
виновна подс. И. К. В. по повдигнатото й обвинение пред Районен съд- гр. Е.
1
П., за извършено престъпление по чл.197, т. 3, вр. чл.195, ал. 1, т. 4, вр.
чл.194, ал. 1 НК.
Според представителя на РП- Е. П., изложените мотиви от страна на
разгледалия делото съдебен състав са противоречиви по своя характер, като
не дават достатъчна яснота, относно това поради каква причина е било прието
от първия съд, че обвинението не е доказано по един безспорен и убедителен
начин. Твърди се още, че са били направени неправилни правни доводи от
страна на съда, които не кореспондират на реално установената фактическа
обстановка по делото и събраните и проверени в хода на процеса
доказателства и доказателствени средства.
В срок по делото е депозирано писмено възражение от страна на АДВ. .
ХР., защитник на ИВ. К. В., с което е поискано да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения протест. Отправено е искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
В открито съдебно заседание пред настоящата втора инстанция,
представителят на С. окръжна прокуратура поддържа подадения протест на
изложените в него основания.
Защитникът адв. Х., поддържа депозираното възражение.
Подсъдимата В. се явява в съдебното заседание, поддържа изложеното
от нейния защитник.
В последната си дума подсъдимата отправя искане към съда, за
потвърждаване на обжалваната присъда.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимата И.В. с внесения за разглеждане от РС – гр. Е. П.
обвинителен акт е повдигнато обвинение за това, че на 22.04.2017 г., около 14
часа, в село Р. п., област С., кв. „Верила“, ул. „Промишлена зона“ №1 е отнела
чужди движими вещи- гориво тип „Супер дизел“, в количество 37, 736 литра,
с цена за един литър 2,12 /два лева и дванадесет стотинки/, на обща стойност
80 /осемдесет лева/, един брой кутия цигари марка „Парламент Аква Блу“, на
стойност 6.50 /шест лева и петдесет стотинки/ и един брой кутия цигари
марка „Парламент Аква Блу“ 100 мм на стойност 6.50 /шест лева и петдесет
стотинки/ всичко на обща стойност 93 /деветдесет и три лева/, собственост на
„С. О.-2012“ ЕООД, от владението на В. Д. Г., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е
използвала моторно превозно средство- лек автомобил марка „Т.“, с рег.
№СВ****ВК, като откраднатите вещи са били заместени- престъпление по
чл. 197, т. 3, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК.
Производството пред първия съд е протекло по реда на гл. 27, чл. 371,
т.1 НПК - съкратено съдебно следствие, като е изразено изрично съгласие от
страна на подсъдимата да не се провежда разпит на свидетелите В. Д. Г., В. Г.
И., както и вещото лице Златко Милушев. Изразеното съгласие обхваща и
2
факта, че при постановяване на присъдата ще се ползва непосредствено
съдържанието на протоколите и експертните заключения /ВТЕ, ЛИЕ/, които
са били приобщени по реда на чл. 283 НПК в открито съдебно заседание.
Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от
фактическа страна:
Подсъдимата ИВ. К. В., ЕГН********** родена на 17.01.1989г. в гр. С. е
българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование,
неомъжена, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Студентски град“, бл.58, вх. Б, ет.7,
ап.617, наст. адрес гр. С., ж.к. „Хладилника“, ул. „Ген. Иван Колев“ №2а, ет.
3, ап. 5.
На 22.04.2017 г., около 14.00 ч подсъдимата И.В. управлявала
собствения си лек автомобил марка „Тойота“, рег. №СВ3****ВК, като спряла
колата си на бензиностанция в село Р. п., област С., кв. „Верила“, ул.
„Промишлена зона“ №1, до колонката за зареждане на гориво „Супер дизел“.
Подсъдимата казала на свидетелката Вера Григорова /служител в
бензиностанцията/, да зареди догоре резервоара на автомобила й с гориво
„супер дизел“, като и поискала една цигара. Свидетелката Г. отговорила, че
няма единични цигари и може да и продаде цяла кутия. Подсъдимата
поискала една кутия, като свидетелката Г. маркирала една кутия цигари марка
„Парламент Аква блу“ 100мм. Подсъдимата извадила от кутията една цигара,
след което отишла до тоалетната, която се намирала отвън, на гърба на
търговския обект.
Свидетелката Г. заредила в автомобила на подс. В. 37, 736 литра гориво
тип „супер дизел“, като след 5 минути подсъдимата дошла и двете влезли в
сградата на бензиностанцията. Подсъдимата попитала дали може да плати
чрез ПОС терминал и поискала още една кутия цигари „Парламент Аква
блу“. След това подсъдимата променила решението си за начина на плащане
и казала, че ще плати в брой, поради което отишла към автомобила си, а
свидетелката Г. тръгнала след нея. След това подсъдимата седнала на
шофьорското място в автомобила и стартирала двигателя, започнала да рови в
чантата си, извадила портмоне и излязла от автомобила. Двигателят на колата
все още работел, като вратата му била оставена отворена. Подсъдимата се
върнала в сградата на бензиностанцията и започнала да отваря и затваря
портмонето си, но не вадела пари от него. Изведнъж се обърнала, тръгнала
към колата си, влязла в нея, затворила вратата и я заключила. В това време,
свидетелката Г. хванала ръчката на шофьорската врата на колата, а
подсъдимата потеглила внезапно с автомобила, като повлякла свидетелката
Г.. Свидетелката Г. започнала да прави знаци на подсъдимата В. да спре, но
последната продължила с колата, докато свидетелката Г. не успяла сама да си
освободи ръката.
Въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства са
обсъдени съобразно точния им смисъл и не е допуснато превратно тълкуване,
нито логически грешки при проверката им за достоверност. За
установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният
3
съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. По
делото са събрани гласни доказателствени средства- показания на
свидетелите С. К. В. /брат на подсъдимата/, В. Б. В., В. Г. И., В. Д. Г., така
също и обясненията на подсъдимата В., които също допринасят за разкриване
на обективната истина. По делото са допуснати и приети видео- техническа
експертиза, лицево идентификационна експертиза/2бр./, съдебно-
психиатрична експертиза, комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза. Извършено е успешно разпознаване по снимков материал от
страна на свидетелката В. Д. Г., както и с писмените доказателства и
доказателствени средства по делото – протокол за разпознаване на лице,
ведно с албум, справка съдимост, копие от фискален бон, съдебно-
медицинско удостоверение, протокол за вземане на образци за изследване,
справка за собственост на МПС, медицински документи на И.В..
При анализ на доказателствения материал, настоящият въззивен състав
намира, че показанията на свидетелката В. Г. /служител в бензиностанцията/
са логични, последователни и непротиворечиви с останалата част от
доказателственият материал събран по делото. С показанията й, се
установяват относими към разкриване на обективната истина по делото
факти, като това какви са били действията на подсъдимата, кога и къде са
били извършени те, какъв е бил предметът на кражбата и какъв е размерът на
причинената с престъпното деяние имотна вреда, с кои точно нейни действия
е бил реализиран престъпният състав. Свидетелката Г. е пряк очевидец на
случилото се, поради което с показанията и пряко се възпроизвеждат факти и
обстоятелства свързани с предмета на делото. Свидетелката е била разпитана
и на основание чл. 170 НПК, непосредствено преди извършеното
разпознаване на лица по снимков материал, в резултат на което е била
разпозната подсъдимата В.. Следва да се отбележи факта, че разпознаването е
извършено законосъобразно по снимков материал, като съгласно
разпоредбата на чл. 171 НПК след като подсъдимата В. е изразила изричното
си нежелание, обективирано писмено, за участие в действията по
разпознаването й.
По делото са приобщени и показанията на свидетеля В. И., служител
във фирма „С. О.-2012“ ЕООД. Същите по своя характер не пресъздават
негови лични възприятия свързани с механизма на извършване на
престъпното деяния. Въпреки това, показанията му по своята същност са
относими и допринасят за изясняването на настъпилия съставомерен
вредоносен резултат от престъпното деяние, както и последващото поведение
на подсъдимата В. по възстановяване на причинената имотна вреда на
дружеството.
Показанията на свидетелите С. В. /брат на подсъдимата/ и В. В.
установяват факти и обстоятелства, свързани с личността на подсъдимата,
нейното състояние преди и след инцидента, както и възстановяването на
причинените вредни последици от деянието на подсъдимата.
По делото са приобщени по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 283 НПК
4
заключенията на видео-техническа експертиза и лицево- идентификационна
експертиза /обективирана в протокол 11 от 01.03.2018 г./, които са били
назначени и изготвени в хода на проведеното досъдебно производство.
Заключението на втората от тях на практика не допринася за установяване на
обективната истина по делото, тъй като според вещото лице не може да се
извърши пълна и всестранна лицева идентификация поради недостатъчен в
качествено и количествено отношение материал на лицето.
Въззивният съд намира, че заключението на вещите лица по
допуснатата и приета в открито съдебно заседание комлексно- съдебно-
психиатрично и психологична експертиза, изготвена от Н. Г. и д-р Е. Г., се
явява достатъчно пълно и обосновано по своя характер, като с нея се
предоставя необходимата помощ от специално естество, за да се достигне до
фактически и правен извод, че подсъдимата е могла да разбира свойството и
значението на извършеното, и да ръководи постъпките си към момента на
реализиране на престъпното деяние, а така също и може за участва
пълноценно в наказателното производство, въпреки, че подсъдимата страда
от Биполярно- афективно разстройство/ремисия.
По делото са събрани писмени доказателства, въз основа на които могат
да бъдат изградени правилни изводи относно личността на подсъдимата,
нейното психическо здраве, както и че причинената имотна вреда е била
заместена преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
На последно място от доказателствения анализ не следва да се
изключват и обясненията на подсъдимата В., дадени пред първия съд в
открито съдебно заседание на 04.12.2019г. Въззивния състав споделя извода
на първия съд, че обясненията следва да се кредитират частично в тази им
част, в която се възпроизвеждат факти, свързани с проведеното лечение на
здравословните проблеми на подсъдимата преди инцидента. В тази им част
обясненията й се явяват последователни, логични и непротиворечиви с
показанията на свидетелите Светозар и Ваня Вълкови. В останалата им част, в
която тя заявява, че няма ясни спомени около случката, съдът следва да
приеме същите, като част от изградената защитна стратегия на подсъдимата.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото
доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по
която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите правни
положения. В съответствие с доказателствената съвкупност законосъобразно
и правилно съставът на Районен съд- Е. П. като краен резултат е признал
подсъдимата И. К. В. за невинна в извършване на престъплението, за което й
е повдигнато обвинение.
Въззивният съд не се съгласява с направения от първоинстанционния съд
извод, че не се установява деянието да е реализирано от субективна страна,
поради това, че не са събрани достатъчно доказателства за наличие
субективната страна на престъплението кражба у подсъдимата. Напротив, от
събраните в хода на наказателното производство доказателства се установява
по безспорен начин факта, че деянието от страна на подсъдимата В. е
5
реализирано при форма на вината пряк умисъл, като последната не само е
осъзнавала и предвиждала настъпването на обществено опасните последици
на деянието й, но ги е и желала. Според заключението на вещите лица по
приетата по делото КСППЕ, което е изцяло кредитирано и от настоящата
съдебна инстанция като компетентно и пълно изготвено, макар да се
наблюдава известна акцентуация на характера на подсъдимата В., тя има
правилно развитие на нервно-психичен план, тя не е пречка за нейното
социално функциониране, изграждане и поддържане на трайни връзки,
отговорност и загриженост към близки и колеги.
В конкретния случай, въз основа на установената фактическа
обстановка може да се направи извод, че подс. В. е осъзнавала
общественоопасния характер на деянието си и настъпването на
общественоопасния резултат причиняване на имотна вреда другиму и е
искала настъпването на този резултат – изводимо от бягството й след
зареждането на автомобила и получаването на двете кутии цигари.
По отношение на извода на първия съд, че деянието на подс. В. може да
бъде определено като малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК,
въззивният съд се солидаризира с този извод. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК
е обща. Тя се прилага за всички престъпления по Наказателния кодекс,
независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност.
Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. От това
несъмнено следва, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК може да се приложи и за
престъплението по чл. 197, т. 3, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимата В.. Съобразявайки ниската
стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало, и
здравословните и лични проблеми на подсъдимата преди конкретния случай,
които в знтачителна степен са оказали влияние върху нейното емоционално и
психическо състояние, въззивният съд също намира, че конкретното деяние и
самата подсъдима се характеризират със значително по- ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с останалите случаи на такова
престъпление.
При дължимата от въззивния съд цялостна проверка на атакуваната
присъда не се установиха нарушения на материалния или процесуалния
закон, обуславящи изменение или отмяна на съдебния акт на първата
инстанция. Мотивите на съда съдържат цялостен анализ на събраните
доказателства, въз основа на които са направени подробни правни изводи,
несъгласието с част от които на въззивния съд са изложени по-горе в
настоящото решени, без това да се отразява на крайния законосъобразен по
съществото си извод на контролирания съд за необходимостта от
оправдаването на подсъдимата В..
По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, С. окръжен
съд,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2 от 26.01.2021г. постановена по НОХД
№149/2019г. по описа на Районен съд- гр. Е. П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7