Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 02.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.районен съд втори граждански състав
на четвърти април две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Петя Василева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 193 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от М.И.П., ЕГН: ********** в качеството на
майка и законен представител на Д.Г.С., ЕГН: **********,***, комплекс „*** чрез
пълномощника си адв. С.П. против Г.Н.С., ЕГН: **********,***.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 14.05.2016 г. Решение
№ 175/14.05.2016 г., постановено по гр. дело № 227/2016 г. по описа на К.районен
съд, втори граждански състав, ответникът е бил осъден да заплаща на М.И.П. в
качеството на майка и законен представител на малолетното им дете Д.Г.С.,
родена на *** г., месечна издръжка в размер на 105 лв.
Твърди се, че от определянето на издръжката изминал продължителен период
от време, през който значително нараснали нуждите на детето и се променили
възможностите на родителите да осигуряват издръжката му, обезпечаваща неговото
отглеждане, възпитание и обучение.
Дъщеря им била почти на 12 години, ученичка в пети клас в СУ „И.В.“ -
гр. С.. В началото на учебната 2018-2019 г. майката твърди, че закупила на
приблизителна стойност от 300 лв. дрехи, обувки, спортни екипи, учебни помагала
и пособия и др., за да я подготви за училище. Всеки ден ѝ осигурявала
закуска и напитки на стойност 3-4 лв. През зимния период ѝ давала
мултивитамини и хранителни добавки за имунната система, които на месец били
около 20 лв. Детето имало желание и когато имала възможност, майката ѝ
давала пари за кино, театър, за закупуване на книги. Заплащала за нея 10 лв.
такса за ползване на мобилен телефон.
Твърди се, че майката имала съществени разходи и в домакинството – за
храна, ел. енергия, вода, телефон и др. За ел. енергия заплащала по 50 - 60 лв.
месечно през лятото, а през зимния период – средно около 120 лв. на месец.
Ползвали кабелна телевизия и интернет на обща стойност 24 лв. Отделно плащала
още 45 лв. месечно за мобилни телефони на себе си и по-голямата им дъщеря,
която била пълнолетна, но била студентка и се налагало понякога да я подпомага
финансово. През месец септември 2018 г. по-голямата им дъщеря претърпяла
хирургична операция, за която майката твърди, че заплатила 1000 лв. Живеели в
жилище на майката на М.И.П., която била пенсионерка. Същата често им
подпомагала, осигурявайки храната на семейството.
М.И.П. работела във „***“ ЕАД - гр. С., и получавала средно месечно
трудово възнаграждение около 800 лв. Други доходи нямала. Не притежавала
недвижими имоти, от които да реализира такива под формата на наем, аренда и
други.
Ответникът също работел във „ **“ ЕАД - гр. С., като получавал доход
по-висок от нейния. Същият живеел в собствено жилище и нямал задължение за
издръжка към други лица. Издръжката, която заплащал към момента, не била
съобразена с нуждите на детето и с неговите възможностите, като същата била под
гарантирания минимален размер, определен с чл. 142, ал. 2 от СК.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да измени определената
влязло в сила на 14.05.2016 г. Решение № 175/14.05.2016 г., постановено по гр.
дело № 227/2016 г. по описа на К.районен съд издръжка, която Г.Н.С. е осъден да
заплаща на детето си Д.Г.С., чрез нейната майка и законен представител М.И.П.,
като я УВЕЛИЧИ от 105.00 лева на 200.00 лева месечно, считано oт датата на
подаване на исковата молба – 06.02.2019 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът, представляван от адв. А.Ц., оспорва иска по размер.
Действително, с М.И.П. били родители на малолетната Д. и след развода им той
бил осъден да ѝ заплаща по 105 лева месечна издръжка. Ответникът заявява,
че изминалият период от присъждане на първоначалната издръжка не бил
продължителен, както се твърди в исковата молба. Сочи, че не е в състояние да
заплаща претендираната сума от 200 лева месечно, като доходите, които получавал
във „**“ били почти идентични с тези на бившата му съпруга. Тя самата не
желаела доброволно да уредят въпроса за евентуална по-висока издръжка и освен
това препятствала срещите му с дъщеря му и нарушавала определения режим на
лични отношения между бащата и детето.
По този начин, дори и да искал, нямало как да подпомага дъщеря си извън
определените от съда 105 лева. Намира иска за основателен за сумата до 150
лева, като над този размер моли съда да го отхвърли. Претендира разноски
съразмерно с отхвърлителната част.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представените удостоверение за раждане, че
М.И.С. и Г.Н.С. са родители на малолетната Д.Г.С..
Безспорно е също така и се
установява от представеното в препис Решение № 175/14.05.2016 г., постановено
по гр. дело № 227/2016 г. по описа на К.районен съд, че след развода между М.И.С. и Г.Н.С., родителските права по
отношение на дъщеря им са предоставени на майката, а бащата е осъден да плаща
на детето си месечна издръжка в размер на 105 лева, считано от 29.02.2016 г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
По делото е представено
удостоверение №УР-08-233/28.01.2019 г. от което е видно, че за учебната
2018/2019 г. детето Д.С. е записана като ученичка в 5 „*“ клас на СУ „И.В.“ -
гр. С..
От представената удостоверение с № 000742/23.01.2019 г. се
установява, че ищцата работи във „**“ ЕАД – гр. С., като за периода м. юли 2018
г. – м. декември 2018 г., включително, е получила брутно трудово възнаграждение
в размер на общо 4938.44 лева или по 823.07 лева средно на месец.
От представената удостоверение с № 001373/15.02.2019 г. се
установява, че ответникът също работи във „**“ ЕАД – гр. С., като за периода м.
август 2018 г. – м. януари 2019 г., включително, е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на общо 5182.97 лева или по 863.82 лева средно на
месец.
По делото са служебно изискани
справка от ТД на НАП - П., Агенция по вписванията и Община С. за декларирани на
името на ответника и притежавани от него недвижими имоти и МПС. От тези писмени
доказателства се установява, че Г.С. е собственик на лек автомобил „Р.“ и на недвижим
имот в гр. С., ул. „Б.О.“ №*. Имотът е
предоставен на ответника с решението по допускане на развода между него и М.С..
В периода 2012-2018 г. Г.С. е извършил сделки със земеделска земя – и като
купувач, и като продавач.
От свидетелските показания на И.И.К.се
установява, че е майка на ищцата. Дъщерята на свидетелката живеела в нейния дом
в кв. „С.“ – гр. С. заедно с двете си деца, едното от които – пълнолетно. В
началото на учебната година майката закупила на малолетната Д. дрехи, обувки,
учебници и учебни помагала за около 330 лева. За всеки учебен ден ѝ давала
по 3 лева за закуски. Плащала и месечна такса от 11 лева за ползвания от детето
мобилен телефон. В домакинството най-съществения разход били сметките за
електричество, които през зимния период били по 120-140 лева месечно. Купували
през зимата и витамини на Д., които стрували по 13 лева на месец. През м.
септември 2018 г. била направена операция на пълнолетната дъщеря на ищцата, за
която тя платила 1007 лева. Бащата не помагал с нищо, освен да плаща издръжка, като
и това не правел редовно. Само веднъж дал 10 лева на Д.. Дори не се обаждал за
празниците на дъщерите си, за което на тях им било най-мъчно.
От свидетелските показания на Д.И.Д.се
установява, че живее на семейни начала с ответника от около две години, заедно
с нейното дете, родено от брака ѝ с друг мъж. Ответникът плащал редовно
на малолетната си дъщеря дължимата издръжка – обикновено с пощенски запис.
Предложил на бившата си жена издръжката да бъде увеличена на 150 лева, но тя
отказала. Той не знаел, че голямата му дъщеря е претърпяла операция, тъй като
никой не го уведомил. В последно време все по-трудно успявал да се свърже с
дъщерите си. Звънял им по телефона, но те
не вдигали. При това положение нямало как и да им дава подаръците, които
приготвял за тях. Според свидетелката майката препятствала срещите между
ответника и децата му и по този повод подали жалба в прокуратурата. Той бил във
влошено здравословно състояние – имал високо кръвно, наложило му се и скъпо
лечение на зъбите. Имали два декара рози, които били обработвани от кооперация,
но не получавали рента за това.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както, когато
се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска
увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено дали
след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата Г.С. и
малолетната Д.С., действаща чрез своята майка и законен представител М.П., като
е безспорно по делото, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката. Не се спори и относно обстоятелството, че към момента на
завеждане на делото бащата е бил осъден да заплаща издръжка на дъщеря си в
размер на 105 лева. Установи се от показанията на свидетелите, че след развода бащата
е заживял на семейни начала с друга жена и контактите му с детето Д. са били
сравнително редки. Освен да заплаща присъдената издръжка, той по никакъв начин
не е участвал в грижите за нея. Всички разходи по отглеждането и възпитанието
ѝ – закупуване на дрехи, обувки, лекарства, учебници и битови разходи, се
установи, че се заплащат от майката.
Съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете е равен на ¼ от
размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2019 г. е в размер на 560.00
лева, т. е понастоящем законовият минимум е 140.00 лева.
От определяне на предходния
размер на издръжката до настоящият момент са изминали почти три години, през
който период несъмнено са настъпили значителни промени – детето е пораснало и
съответно са нараснали разходите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът
счита, че увеличените нужди на детето от храна, облекло и здравни услуги, както
и културните и образователните му потребности, не могат да бъдат задоволявани с
издръжка в размер на 105.00 лева месечно, а освен това този размер противоречи
на нормативно установения минимум. Настъпили са промени в обстоятелствата, при
които размерът на издръжката е бил формиран и тези изменения имат траен и
продължителен характер. Нарастването на потребностите на детето се определя,
както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната
издръжка, така и с оглед възрастта му – понастоящем на 12 години, при която
бързо нарастват духовните и материални потребностите на малолетната, респ. и
разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности.
По делото се представиха писмени
доказателства, от които е видно, че двамата родители имат приблизително еднакви
доходи, като ответникът е сключил няколко сделки със земеделски земи.
Съобразявайки обичайните нужди
за възрастта на детето – потребностите му от здравословна храна, облекло според
сезона, учебни помагала, развлечения, съдът приема, че необходимата обща
издръжка на малолетната Д. следва да се определи на 300 лева месечно. От тази
сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 170 лева, която
съдът счита, че няма да му създаде особени затруднения и е съобразена с материалните
му възможности.
Останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, която упражнява родителските права и полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Усилията,
които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с
отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи – ППл на ВС № 5/1970 г., т.4.
Имайки предвид всичко изложено, съдът
намира иска по чл.150 СК за частично основателен и определената с Решение № 175/14.05.2016 г., постановено по гр. дело № 227/2016 г. по
описа на К.районен съд издръжка за детето, следва да се увеличи от 105.00 лв. на 170.00 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2019 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до
пълното изплащане на сумата, като до пълния претендиран размер от 200 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцовата страна е претендирала
разноски по делото и съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да ѝ присъди
такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно – в размер на 255 лева за
възнаграждение на един адвокат. Ответната страна също е претендирала разноски
по делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК такива следва да се присъдят съразмерно
с отхвърлената част от иска – 22.50 лева.
При така установеното,
ответникът следва да заплати на ищцата разноски по компенсация, равняващи се на
сумата от 232.50 лева.
На основание чл.78, ал.6 във
връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 93.60 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от Г.Н.С., ЕГН: **********,*** месечна издръжка, определена с Решение
№ 175/14.05.2016 г., постановено по гр. дело № 227/2016 г. по описа на К.районен
съд, в полза на малолетната Д.Г.С., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и
законен представител М.И.П.,
ЕГН: **********,***, комплекс „С.“ бл. ** като я УВЕЛИЧАВА от 105.00 лв. (сто и
пет лева) на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева) месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.02.2019 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата,
като до пълния претендиран размер от 200 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Н.С., ЕГН: **********,***, да заплати на М.И.П., ЕГН: **********,***, комплекс „С.“
бл. **, направените по делото разноски по компенсация в размер на 232.50 лв.
(двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Г.Н.С., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, сумата от общо 93.60 лв. (деветдесет и три лева и
шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.