№ 2752
гр. Варна, 13.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Д. Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100501378 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. 24063/30.03.2023г. от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Стефан Караджа“ № 2 срещу Решение № 506/16.02.2023г. по гр.д.
№ 8318/2021г. по описа на ВРС, 14 състав в частта, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на И. Н. П., ЕГН ********** сумите, както следва:
1/ сумата 2275.80 /две хиляди двеста седемдесет и пет лв. и 80 ст./ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди
2/ сумата 7000.00 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,
настъпили за въззиваемата страна в резултат от реализирано ПТП на 13.7.2020 г. при
пътуване в автобус „Соларис Урбино“, рег.№ *******, застрахован по договор гражданска
отговорност при застрахователя, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
увреждането 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на всяка от сумите, на осн. чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.497, ал.1 КЗ.
Във въззивната жалба се излага несъгласие с постановеното решение и се претендира
отмяна в атакуваните му части, поради неговата неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Въззивникът излага аргументи, че в първоинстанционното производство не
е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на всеки от елементите на
непозволеното увреждане. За неправилно се счита приетото в решението на ВРС, че водачът
на автобуса е станал причина за настъпване на процесния инцидент, както и че са налице
основания за ангажиране на гаранционна отговорност на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание безвиновна отговорност на
собственика на МПС и възложител на работата по смисъла на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Излагат се
доводи, че причина за падането на ищцата са нейните непремерени движения и
ненавременна реакция. Изразява становище в случай, че се открият основания за ангажиране
на отговорността на водача, респ. собственика на МПС, че ВРС неправилно е приел
възражението за съпричиняване за неоснователно. Развиват се доводи за основателността на
възражението за съпричиняване от страна на ищцата. Същевременно се твърди и
необсъждане на възражението, поради което първоинстанционното решение се счита за
необосновано. По отношение на присъдената законна лихва върху главницата за
1
неимуществени вреди, въззивникът приема, че районният съд неправилно е приел за начална
дата на начисляване – тази на настъпване на увреждането. Относно присъдената законна
лихва върху главницата на имуществени вреди, счита, че тя би могла да бъде дължима най-
рано от датата на извършване на всеки разход. В заключение моли за решение, с което да
бъде отменено решението на ВРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове
като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност – да бъдат намалени
размерите на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди при
съобразяване приноса за настъпването им от страна на пострадалата. Претендират се
разноски и за двете съдебни интанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна И. Н. чрез адв. Д. Д. депозира
отговор на въззивната жалба, с който моли за съдебен акт, с който да бъде потвърдено
решението на първоинстанционния съд, с което е осъдено застрахователното дружество да
заплати обезщетение на пострадалото лице. Излага становище, че въззивникът във
въззивната си жалба е интерпретирал фактите в разрез със събраните по делото
доказателства. Намира, че съпричиняване от страна на пострадалата не е налице, а причина
за инцидента са действията на водача на ППС. Поради изложените мотиви, се настоява за
потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. 24063/30.03.2023г. от ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа“ № 2
срещу Решение № 506/16.02.2023г. по гр.д. № 8318/2021г. по описа на ВРС, 14 състав в
частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. Н. П., ЕГН
********** сумите, както следва:
1/ сумата 2275.80 /две хиляди двеста седемдесет и пет лв. и 80 ст./ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди
2/ сумата 7000.00 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,
настъпили за въззиваемата страна в резултат от реализирано ПТП на 13.7.2020 г. при
пътуване в автобус „Соларис Урбино“, рег.№ *******, застрахован по договор гражданска
отговорност при застрахователя, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
увреждането 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на всяка от сумите, на осн. чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.497, ал.1 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2023 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
2
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3