№ 191
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110133732 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ от Е. Д. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,против С Г С,с адрес гр.С,представляван от
председателя А Т,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от
24000 лева обезщетение за неимуществени вреди,настъпили за периода
05.06.2023 г. до 19.06.2023 г.
Ищецът М. сочи,че неправилно СГС е счел наличието на идентичност
между граждански дела № 44843/2022 г. и № 44837/2022 г. като изтъква,че
всяко от делата е образувано по повод подадени различни жалби от ищеца,по
всяка от които липсва произнасяне относно искане за възобновяване на
наказателно производство. Поддържа се,че чрез потвърждаване на
прекратително определение,постановено от районния съд се достига до
нарушаване правото на ЕС като са нарушени чл.20,21,47,53,54 от ХОПЕС и
чл.6,13,14,17 и 18 от ЕКПЧ. В исковата молба се сочи,че ищецът М. изпитал
психически тормоз,безизходица,безнадеждност,развил паник атаки,поради
което претендира определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Моли
съда да постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.
Ответникът С Г С изразява становище за недопустимост на иска,тъй
като СГС не е последна инстанция,а евентуално съдебна отговорност трябва
да носи ВКС. Ако искът бъде възприет като допустим – изразено е становище
за неговата неоснователност,защото въззивният съд е счел иска за недопустим
по съображения,различни от изложените от първоинстанционния съд.
Ответникът сочи,че прекратяването на производството не означава,че е
преграден пътят на защита,т.е. не е допуснато нарушение на чл.47 от ХОПЕС.
Оспорено е твърдението на ищеца,че е допуснато нарушение на правото на
ЕС. Твърди се,че ищецът е завел множество дела,по които претендира
обезвреда за едни и същи вреди. Моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковата претенция.
Представителят на Прокуратурата на Република България е изразил
1
становище за неоснователност на исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Установява се,че с протоколно определение от 20.09.2024 г.,постановено
по гражд.дело № 44837/2022 г. по описа на СРС,171 състав е прекратено
производството по делото на основание чл.126,ал.1 от ГПК поради наличието
на по-рано образувано дело със същия предмет и страни,а именно гражд.дело
№ 44826/2022 г. по описа на СРС.
С разпореждане от 18.02.2023 г.,постановено по гражд.дело №
44843/2022 г. по описа на СРС,171 състав е прекратено производството по
делото на основание чл.126,ал.1 от ГПК. С определение от 05.06.2023
г.,постановено по ч.гражд.дело № 5277/2023 г. по описа на СГС е потвърдено
разпореждането,а с определение от 02.10.2023 г. не е допуснато
определението на СГС до касационно обжалване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.2в от ЗОДОВ е регламентиран,за да бъде
предоставена защита в хипотезата на допуснато от съда нарушение на право
на ЕС. С този иск не се цели преразглеждане на разрешен с влязъл в сила
съдебен акт правен спор,а единствено се регламентира правото на присъждане
на обезщетение,ако бъде установено,че са настъпили вреди вследствие
допуснато нарушение на правна норма от общностното право.
Материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция са
провеждането на доказване,че е нарушена правна норма от общностното
право,свързана с предоставяне права на частноправни субекти,нарушението
на нормата от общностното право да е съществено,да са възникнали
вреди,които са пряка и непосредствена последица от нарушението на правото
на ЕС,нарушението на правото на ЕС да е допуснато от съдебна
инстанция,действаща като последна съдебна инстанция. Софийският районен
съд,отчитайки изложените от ищеца М. твърдения,че е ограничен достъпът му
до съд и е лишен от правото на справедлив процес пред безпристрастен съд по
смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от ХОПЕС,намира,че предявеният иск е по
чл.2в от ЗОДОВ. По същество предявената искова претенция се явява
недоказана по основание и предявеният иск подлежи на отхвърляне. Както
беше посочено,една от изискуемите предпоставки за уважаване на иска е
съдът,който е допуснал нарушението да е действал като последна инстанция
по предявения правен спор. В тази насока съгласно решение на СЕС по дело
С-244/2001 г. е възприето,че отговорност по този ред може да бъде
ангажирана само когато национален съд,който се произнася като последна
инстанция явно наруши общностното право,а вследствие допуснатото
неправилно прилагане на общностното право се е достигнало до възникване
на вреди за съответния частноправен субект. С оглед това,че в настоящия
случай С Г С не се явява последна инстанция,а напротив от представеното
определение на ВКС се установява,че определението на СГС не е допуснато
до касационно обжалване,съдът счита,че липсва материалноправна
предпоставка за уважаване на иска и исковата претенция подлежи на
2
отхвърляне. Самостоятелен аргумент за отхвърляне на иска е и аргументът,че
правата на лицата за достъп до съд – чрез сезиране за твърдяно нарушаване на
субективните им права и на разглеждане на спора от компетентен и
безпристрастен съд съдържат единствено процесуални,но не и
материалноправни гаранции. Според чл.47 от ХОПЕС държавите членки на
ЕС следва да гарантират регламентиране на вътрешноправен ред за защита на
всяко субективно право на частноправен субект,което е гарантирано от
общностното право. В конкретния случай съдът намира,че са осигурени от
процесуална гледна точка възможностите на ищеца М. да сезира
съда,съответно да обжалва постановените съдебни актове. Съдът счита
обаче,че не се явява допустимо ангажиране отговорността на съдебна
институция поради това,че е счела,че претенция,с която е сезирана се явява
недопустима за разглеждане по същество,защото преценката за допустимост
представлява преценка,която е възложена на съда,който е длъжен да прилага
закона,поради което и на това основание искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от делото и като съобрази,че ответникът претендира
разноски като е подаден писмен отговор от лице с висше юридическо
образование съдът намира,че в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева на основание чл.10,ал.4
от ЗОДОВ.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2в от ЗОДОВ,предявен от Е. Д.
М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против С Г С,с адрес гр.С,представляван от
председателя А Т,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от
24000 лева обезщетение за неимуществени вреди,настъпили за периода
05.06.2023 г. до 19.06.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Д. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.10,ал.4 от ЗОДОВ на С Г С,с адрес гр.С,представляван от
председателя А Т сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С Г С в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3