и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.163 ал.1 от Закона за здравето. С Решение № 51/25.06.2015 год., постановено по Ч.н.дело № 392/2015 год., Кърджалийският районен съд е настанил Сибел Хикмет Салиф от с.Глухар, общ.Кърджали, страдаща от „Параноидна шизофрения”, на задължително лечение в ДПБ – Кърджали за срок от три месеца, при стационарна форма на лечение. С решението е определил бащата на освидетелстваното лице – Хикмет Сали Салиф от с.Глухар, общ.Кърджали за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението Сибел Хикмет Салиф. Решението е обжалвано от Хикмет Сали Салиф от с.Глухар, общ.Кърджали, в качеството му на заинтересовано лице – определен за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето за настаняване Сибел Хикмет Салиф и неин баща. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не се е съобразил и обсъдил наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки по ЗЗ, обуславящи задължителното лечение на дъщеря му. Твърди се също, че събраните по делото доказателства неправилно са били интерпретирани относно психичното здраве на Сибел Салиф и опасността за близките, за околните или това дали застрашава сериозно нейното здраве. Сочи, че дъщеря му била разстроена от престоя си в ДПБ – Кърджали, като счита, че същата ще се чувства много по-добре вкъщи при родителите си, като по този начин те щели да полагат необходимите грижи и ще следят за редовното приемане на изписаните й медикаменти. Моли да бъде изменено първоинстанционното решение, като определената стационарна форма на лечение бъда заменена с амбулаторна. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Лицето за настаняване – Сибел Хикмет Салиф от с.Глухар, общ.Кърджали, в съдебно заседание заявява, че желае да се лекува в къщи. Упълномощеният й защитник – адв. Димитър Хаджиев от АК – Кърджали, изразява становище, че за нея по-подходящо ще бъде да се лекува в дома си, под грижите на родителите й, като счита, че определената от първоинстанционния съд форма на лечение – стационарна, не е подходяща за Сибел Салиф. Моли да бъде изменено първоинстанционното решение в частта му относно определената стационарна форма на лечение, като бъде определена амбулаторна такава. Прокурорът от ОП – Кърджали дава заключение, че жалбата е неоснователна, като пледира решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното решение, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от заинтересовано лице – бащата на лицето за настаняване Сибел Салиф, който е определен за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението й, и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал необходимите и поискани от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Правилни и законосъобразни, в съответствие със събраните по делото доказателства, са изводите на съда, че по делото е безспорно установена необходимостта от настаняването на Сибел Хикмет Салиф от с.Глухар, общ.Кърджали на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че от началото на 2015 год. Сибел Салиф започнала често да предизвиква нощно време конфликти в семейството си, като викала на висок глас, отправяла закани за саморазправа, чупела вещи, като при отправени й предупреждения от съседи да преустанови крясъците си, Сибел Салиф ставала агресивна, отправяла вербални обиди и закани за саморазправа. Установено е също от събраните по делото доказателства, че на 16.05.2015 год. около полунощ Сибел Салиф отново започнала да вика, да отправя закани към семейството си, а малко по-късно взела от двора на къщата дърво, с което счупила стъклото на прозореца на св.Севдие Мюмюн. Посочените обстоятелства се установяват както от писмените доказа‗елства, приложени към предложението на РП – Кърджали, така и от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Севдие Мюмюн и Юзджан Мюмюн. Посочените обстоятелства се установяват частично и от показанията на бащата на освидетелстваната Сибел Салиф, който е разпитван в качеството на свидетел в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, и в които същият твърди, че действително Сибел не спи нощно време, често вика на висок глас, без да му дава обяснения защо, което го накарало сам, по собствена инициатива да се консултира с психиатър относно поведението на дъщеря му. Свидетелят установява също, че Сибел не желае да ходи на преглед при психолог или психиатър, като й купил успокоителни лекарства, но тя не ги пиела. От друга страна, в проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд лицето за настаняване – Сибел Салиф, твърди, че се чувства добре и няма здравословни проблеми, като в обясненията си пред съда изразява становище, че съседите й /семейството на св.Севдие Мюмюн/ са ненормални и ги нарича с обидни имена: „маймуна”, „свине” и „келеши”. Нещо повече, поради непрекъснатото й крещене в съдебната зала и прекъсване на разпита на св.Севдие Мюмюн, Сибел Салиф е била изведена от залата по разпореждане на съдията, разглеждащ делото. От писменото заключение на вещото лице д-р Николинка Узунова по извършената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд съдебнопсихиатрична експертиза, както и от показанията й в съдебно заседание, се установява, че Сибел Салиф страда от психично заболяване - „Параноидна шизофрения”, като към момента на изследването лицето няма съзнание за заболяване, негативно настроена е към необходимостта от прием на поддържащо лечение и хоспитализация в стационар, конфликтно-агресивно заредена, с параноидни изживявания, съпроводени с чувство за витална застрашеност, поради което представлява опасност за себе си, околните и обществото и застрашава сериозно здравето им. В заключението вещото лице е посочило, че към настоящият момент е необходимо настаняването й на задължително лечение, което може да се проведе в ДПБ – Кърджали за срок от три месеца, както и че понастоящем лицето няма съзнание за заболяване и не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение, като е необходимо стационарно лечение в психиатрично здравно заведение с невролептици, повлияващи психотичните изживявания, и тимостабилизатори, овладяващи афективните колебания. При тези данни, настоящата инстанция намира, че са налице условията на чл.155, във вр. с чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ – лицето за настаняване Сибел Салиф е психичноболна с установено сериозно нарушение на психичните функции, която поради заболяването си може да извърши престъпление, като поведението й представлява опасност за самата нея, за близките й, за околните, за обществото и сериозно застрашава собственото й здраве и това на околните, до какъвто краен обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд, като настоящата инстанция също намира, че посоченото безспорно налага настаняването й на задължително лечение в психиатрично болнично заведение по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ. С други думи, налице както медицинския, така и социалния критерий за настаняване на Сибел Салиф на задължително лечение. Разглеждането на делото от районния съд е протекло при спазване на процедурите, посочени в чл. 155 и сл. от Закона за здравето, като съдът е призовал и изслушал лицето за настаняване в присъствие на психиатър, служебно назначен защитник – адвокат, и прокурор. Назначил е съдебно-психиатрична експертиза, като е спазил процедурата по допускането й. Определението за назначаването на тази експертиза не е обжалвано от лицето за настаняване или нейният защитник, като е било изготвено заключение от вещо лице - специалист по психиатрия, и правилно и обосновано първоинстанционният съд е възприел изготвеното от вещото лице заключение като пълно, ясно, обосновано и компетентно. Следователно, не са налице допуснати нарушения на процесуални правила при разглеждане на делото и постановяване на решението от първата съдебна инстанция. С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбодателя, изложени във въззивната жалба – за несъобразяването и необсъждането от първоинстанционния съд на всички предвидени предпоставки за настаняване на задължително лечение по Закона за здравето. Такива са и твърденията в жалбата – че дъщерята на жалбодателя ще се чувства много по-добре, ако се прибере при родителите си, като последните щели да полагат необходимите грижи за нея и щели да следят за редовния прием на изписаните й медикаменти. Тези твърдения на жалбодателя съдът приема за израз на родителската му загриженост за дъщеря му, но същите не почиват на професионална преценка и специални знания и умения, с каквито безспорно разполага вещото лице Узунова, която е дала заключение за необходимостта от настаняване на задължително лечение в психиатрично болнично заведение, при стационарна форма на лечение. Следва да се посочи в тази връзка още, че именно чрез тази форма на лечение на лицето за настаняване, лечението би било най-ефективно, провеждано под контрола и ръководството на специалисти – психиатри, т.е. същото би било в интерес на лицето за настаняване. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва същото да бъде потвърдено. Ето защо, и на основание чл.163 ал.1 от ЗЗ, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/25.06.2015 год., постановено по Ч.н.дело № 392/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |