№ 68
гр. Велико Търново , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201535 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. М. от гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № ВТ-9-9 от 14.08.2020 г. на Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол /РДНСК/ Велико Търново, с което за нарушение на чл. 143,
ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и на основание чл. 232а от с.з. му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Претендира се неговата
отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си, като претендира
и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № ВТ - 9 от 21.07.2020 г.,
1
инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Велико Търново,
констатирали, че жалбоподателят М., във функциите си на Главен архитект на Община
Велико Търново, бил одобрил проект за Временна организация и безопасност на
движението /ВОБД/ за обект "Автомобилен подход към УПИ III-2136, кв. 325, ПИ е
идентификатор 10447.518.153, ул. "Йордан Инджето" № 8, гр. Велико Търново, с който се
осъществявала намеса в защитена територия - ул. "Йордан Инджето", която е част от
архитектурно-строителна зона "Максим Райкович" в "Историческо селище Велико Търново"
- паметник на урбанизма и културния пейзаж с категория "национално значение", утвърден
от Министъра на културата с протокол на НСОИК № 4/1999 г., без съгласуване със
становище на НИНКН по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за културното
наследство /ЗКН/. С гореописаното жалбоподателят бил нарушил разпоредбата на чл. 143,
ал. 1, т. 5 от ЗУТ.
Нарушението било извършено на 17.01.2020 г. в община Велико Търново при
одобряване на проект за Временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ за
обект "Автомобилен подход към УПИ III-2136, кв. 325, ПИ с идентификатор 10447.518.153,
ул. "Йордан Инджето" № 8, гр. Велико Търново.
Установено било при извършена проверка по документи в община Велико Търново
във връзка е разпореждане вх. № ВТ-373-00-714/19.06.2020 г. на ДНСК и писма изх. № 45-
00-107/05.06.2020 г. и изх. № 45-00-107/22.06.2020 г. на Министерство па културата, за което
бил съставен Констативен протокол от 26.06.2020 г.
АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, тъй като след отправена покана не
се явил в указания срок. Връчен му е надлежно на 28.07.2020 г. и е подписан от него без
възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 232а от ЗУТ,
налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Разпитаните по делото служители на РДНСК поддържат направените с АУАН
констатации, като от тях става ясно, че за обекта не е издавано разрешение за строеж.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
2
При така установената фактическа обстановка не могат да бъдат споделени изводите
на наказващия орган, че жалбоподателят в качеството си на Главен архитект на община
Велико Търново, е осъществил състава на претендираното нарушение по чл. 143, ал. 1, т. 5
от ЗУТ, според която инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на
съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство - за недвижими
културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. И това е така,
защото законът изисква такова съгласуване само за инвестиционните проекти, какъвто
жалбоподателят не е одобрявал. В случая е одобрен проект за времена организация и
безопасност на движението по реда на Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците, а не инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ и Наредба
№ 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Липсата на легална дефиниция на понятието "инвестиционен проект" в ЗУТ и ЗКН
следва да се попълни чрез тази, дадена в т. 1 на § 3 от ДР на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /изд. на осн. чл. 139, ал. 5 от ЗУТ/, а
именно, че това е "проект, който е предназначен за строителство на обект". По делото
категорично се устави, че жалбоподателят не е издавал разрешение за извършване на
каквито и да е инвестиционни намерения, които съгласно цитираната разпоредба във всички
случаи касаят извършването на строителни дейности.
След като на съгласуване подлежат инвестиционните проекти, а проекта за Временна
организация и безопасност на движението не е такъв, а представлява част от
инвестиционния проект, то вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
несъставомерно.
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че не е осъществен състава на
претендираното от наказващия орган нарушение. В този смисъл НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отменени.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да бъде
уважена.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВТ-9-9/14.08.2020 год. на Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Велико Търново, с което
на жалбоподателя Н. К. М., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 232а
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Велико
Търново да заплати на Н. К. М. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. В.Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4