№ 1266
гр. Перник, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102681 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. И., ЕГН **********
срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД. В исковата молба се твърди, че ответното
дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден в
рамките на гр.д. № 771/2008 г. по описа на Районен съд Перник. Ваз основа на тук
посочения изпълнителен лист било образувано на 07.03.2008 г. изп.д. № 200/2008 г. по
описа на ЧСИ А. В.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани и
суми не са събирани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона, като новата давност за вземанията е изтекла на ****** г. – пет години след
перемирането на делото.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумата от 7132,74 лева
– главница за ползване на електрическа енергия за периода 01.01.2003 г. до 31.07.2006
г., ведно със законна лихва от 01.02.2008 г. до окончателното плащане, сумата 1261,56
лева – законна лихва за забава за периода 21.02.2003 г. – 08.01.2008 г., както и сумата
273,92 лева – съдебни разноски поради изтекла погасителна давност за вземанията.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
недопустими. Твърди, че длъжникът по изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден в
рамките на ч.гр.д. № 771/2008 г. по описа на Районен съд Перник е лице различно от
ищеца като прилага препис от изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден по гр.д. №
771/2008 г. по описа на Районен съд Перник, от който се установява, че е издаден
срещу М. К. И. ЕГН **********. Твърди и че сумите са различни като от приложения
изпълнителен лист се установява, че той е за 9384,67 лева – главница за ползване на
електрическа енергия за периода 01.01.2003 г. до 31.07.2006 г., ведно със законна лихва
от 01.02.2008 г. до окончателното плащане, сумата 1261,56 лева – законна лихва за
забава за периода 21.02.2003 г. – 08.01.2008 г., както и сумата 273,92 лева – съдебни
разноски.
1
Твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 02.04.2008 г., било образувано
изп.д. № 721/2018 г. по описа на ЧСИ А. В..
С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството по делото.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява като поддържа вече изложеното
с писмено становище.
Ответникът оспорва исковете. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за
сумите, описани в исковата молба съгласно определение на Районен съд Перник,
постановено по ч.гр.д. № 771/2008 г. на основание чл. 237, б. „к“ ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
2
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Едно от основните възражения на ответника е било за недопустимост на
производството, тъй като ищецът е с различни имена и ЕГН от длъжникът по
изпълнителния лист. В тази връзка са направени служебни справки като е установено,
че лице М. К. И. и ЕГН ********** не съществуват. Съдът приема, че в издаденият
изпълнителен лист е допусната ОФГ относно личното име и ЕГН на длъжника. Този
извод се потвърждава от депозираното в рамките на ч.гр.д. № 771/2008 г. възражение,
което е подадено от ищеца и същият е посочил коректните си лично име и ЕГН. В
същата насока са и данните от изп.д. № 721/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., в рамките на
което изпълнението е насочено срещу ищеца, а не срещу М. К. И. и ЕГН **********.
Съдът приема, че погасителната давност за вземането е прекъсната на 07.03.2008
г. съгласно удостовереното върху изпълнителния лист. Изп.д. № 200/2008 г. по описа
на ЧСИ А. В. не е представено по делото тъй като същото е било унищожено след
изтичане на срока за неговото съхранение. Следователно съгласно приетото в ТР № 3
от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не е текла
до 07.03.2010 г., когато делото е било перемирано. От тази дата е започнала да тече
нова тригодишна давност, която е изтекла на 07.03.2013 г. Изп.д. № 721/2018 г. по
описа на ЧСИ А. В. е образувано на 01.06.2018 г. след като вземането е било погасено
по давност, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (50,00 лева). За
процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА, като съдът определя такова в минимален размер от
3
1166,82 лева.
Ищецът е бил частично освободен от задължението за заплащане на държавна
такса за разликата над 50,00 лева до пълната дължима такава в размер на 346,73,
поради което на основание чл, 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда сума в размер на 296,72 лева.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК: ********* не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) срещу М. К. И., ЕГН ********** за
сумата от 7132,74 лева – главница за ползване на електрическа енергия за периода
01.01.2003 г. до 31.07.2006 г., ведно със законна лихва от 01.02.2008 г. до
окончателното плащане, сумата 1261,56 лева – законна лихва за забава за периода
21.02.2003 г. – 08.01.2008 г., както и сумата 273,92 лева – съдебни разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 02.04.2008 г. в рамките на ч.гр.д. № 771/2008 г. по описа
на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД да заплати на М. К. И. сумата от 50,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД да заплати на адв. Б. Б. сумата от 1166,82 лева – за оказаната
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД
да заплати на Районен съд Перник сумата от 296,72 лева, представляваша разликата
между дължимата се държавна такса и вече заплатената от ищеца.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4