РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Перник, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от адв. Г.С.,
пълномощник на П. П. И. срещу Решение № 70/24.08.2021 г., постановено по гр. д. №
221/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник.
С обжалваното решение, Районен съд – гр. Брезник е отхвърлил предявения от
П. П. И., с адрес: *** иск срещу Ж. П. Б., С. П. К., К. П. И., С. Л. Б., Р. С. И., Г. И. К.,
всичките от ***, и М. В. Ф. от ***, с който се иска да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът П. П. И. е собственик на 1/8 идеална част от
продадените 7/8 идеални части на М. В. Ф. от следните недвижими имоти: Урегулиран
поземлен имот ***, в квартал * а по регулационния план на село ***, община ***,
одобрен със Заповед за утвърдена улична и дворищна регулация № 19/18.01.1990 г., с
площ на целия урегулиран поземлен имот от 834 кв. м. при граници на урегулирания
поземлен имот по скица: улица с о. т. 150 - 151 а; улица с о. т. 151 а – 197; УПИ *** и
УПИ ***, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ
от 84 кв. м. и Урегулиран поземлен имот ***, в квартал * а по регулационния план на
село ***, община ***, одобрен със Заповеди за утвърдена улична и дворищна
регулация № 19/18.01.1990 г., с площ на целия урегулиран поземлен имот от 900 кв. м.,
при граници на урегулирания поземлен имот по скица: улица с о. т. 151 а – 196, УПИ
***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, заедно с построената в имота стопанска сграда със
застроена площ от 100 кв. м.
Със същото решение, първоинстанционния съд е отхвърлил искането по чл. 537
ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост по давност № **, том *, дело №
**от 05.11.1998г. на Р.Н. – съдия по вписванията при РС – Брезник и нотарилен акт за
собственост по наследство и давност № **, том *, дело № *** от 15.02.1999г. на Р.Н. –
1
съдия по вписванията при РС – Брезник.
Недоволен от постановеното решение, жалбоподателят го обжалва изцяло, като
счита, че същото е незаконно. Изразява несъгласие с правните изводи на
първоинстанционния съд, твърдейки, че неоснователно последния е приел, че Т.З.М. е
била собственик на ½ идеална част от процесните имоти. Жалбоподателя счита, че М.
не е манифестирала придобивна давност по отношение на останалите наследници на
П.А., които са общо четири на брой, а и стъпвайки на ТР на ВКС № 1/2021г.
жалбоподателя счита, че доколкото между наследници давност не тече, то и в
настоящия случай давността не е текла. Решението се обжалва и в частта за разноските,
като жалбоподателя счита, че същото е постановено в нарушение на чл. 78 от ГПК.
С въззивната жалба е направено искане за отмяна изцяло на
първоинстанционното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който
предявените от ищеца искове бъдат уважени.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ж. П. Б., С. Л. Б., С. П. К. и
Г. И. К., с който същите, чрез пълномощника си адв. Г.С., са изразили становище по
жалбата, намирайки същата за бланкетна и неоснователна. В писмения отговор се сочи,
че правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че Т.З.М. е била
собственик на ½ идеална част от процесния имот, което обстоятелство е установено с
нотариален акт № **, том *, дело № ** от 05.11.1998г. За правилно намират и приетото
от съда обстоятелство, че след смъртта на Т. М. през ***. нейните наследници
наследяват по ½ от нейното имущество, т.е. ½ от целия имот, тъй като ищецът и брат
му К. П. И. са деца от друга жена. Сочи се, че след смъртта на П. И. А. дъщерите му Ж.
П. Б. и С. П. К. наследяват по закон и по ¼ от неговото имущество (тъй като те, ищецът
и К. П. И. са четирите му деца). Сочи се в писмения отговор, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че ответниците Ж. П. Б. и С. П. К. са манифестирали
явно и необезпокоявано правото си на собственост върху по 3/8 идеални части от
процесните имоти и ищецът не е оспорвал това известно му фактически и правно
положение в продължение на над 10 години. На следващо място се сочи, че е
недопустимо ищецът да иска отмяна на нотариалните актове от 1998г. и 1999г., той
като през 2010г. същия с нотариален акт за собственост № ***, том. *, рег. № ***, дело
№ 49 от 2010г. се е ползвал от атакуваните актове. Твърди се още, че е безспорно
установено, че грижите и средствата за поддръжка на имота са били извършвани
единствено и само от Ж. П. Б. и С. П. К., а ищецът П.И. през последните 20 години е
проявявал пълна незаинтересованост към рушащия се имот, за който претендира
собственост. По отношение на цитираната съдебна практика в писмения отговор се
сочи, че е неприложима в настоящия случай, доколкото Т.З.М. не претендира частта,
която е на П. И. А., а е удостоверила собствеността си по отношение на своите ½
идеални части. Посочва се, че Т. М. не е наследник на П.А., не е текла и никаква
давност между наследници.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становище от въззиваемите М. В. Ф., К. П. И., С.
К. П. и Е. К. П., не е постъпило.
С определение № 284 от 21.04.2022г. съдът е конституирал като страни в
процеса наследниците на починалата в хода на производството Р. С. И. – Е. К. П. и С.
К. П..
В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез пълномощника си адв. Г.С., пледира
за уважаване на въззивната жалба и отмяна на първоинстанционното съдебно решение.
Поддържа, че Т.З.М. не е манифестирала по никакъв начин спрямо П.П. придобивна
давност. Счита, че приемайки обратното, първоинстанционния съд е издал своето
решение в нарушение на две тълкувателни решения, а именно: ТР № 1/2012г., където е
казано, че давността се манифестира по определен ред и начин, и ТР № 2/2021г.
Посочва още, че Районен съд – гр. Брезник не е съобразил обстоятелството, че към
1998г. Т.З.М. е била със сключен граждански брак с трето лице, т.е. имотът се явявал
2
семейна имуществена общност с нейния съпруг, който е лице, различно от
наследодателя на ищеца. Идентична обстановка поддържа и по отношение на
нотариалния акт от 1999г., издаден в полза на Ж.Б. и С.К.. Сочи, че според него те са
владеели имота десет години необезпокоявано, при положение, че баща им е бил жив.
Посочва, че двете сестри не са манифестирали по никакъв начин придобивна давност
по отношение на ищеца, поради което счита, че решението е постановено в нарушение
на посочените тълкувателни дела. Претендира разноски, релевирайки и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Пълномощника на въззиваемата М.Ф. – адв. Д., пледира за решение, с което
обжалвания съдебен акт бъде потвърден. Изразява становище за неоснователност на
доводите, изложени във въззивната жалба.
Адв. Г.С., пълномощник на въззиваемите Ж. П. Б., С. Л. Б., С. П. К. и Г. И. К.,
пледира за решение, с което решението на Районен съд – гр. Брезник бъде потвърдено.
Счита, че същото е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в
писмения отговор досежно възраженията посочени във въззивната жалба. Претендира
и разноски.
Въззиваемите К. П. И. и С. К. П. отправят искане за потвърждаване на
обжалваното първоинстанционно решение.
Въззиваемия Е. К. П. не се е явил и не е изпратил представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, въз основа на
анализ на събраните доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло при
условията на чл. 272 ГПК.
Районен съд – гр. Брезник е сезиран с положителен установителен иск по чл.
124 ГПК, с който се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на 1/8 от продадените с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти
№ **, том **, рег. № ***, дело № 204 от 2019г. на нотариус А.Ц., с район на действие
Районен съд -гр. Брезник 7/8 идеални части от следните недвижими имоти:
Урегулиран поземлен имот ***, в квартал * а по регулационния план на село ***,
община ***, одобрен със Заповед за утвърдена улична и дворищна регулация №
19/18.01.1990 г., с площ на целия урегулиран поземлен имот от 834 кв. м. при граници
на урегулирания поземлен имот по скица: улица с о. т. 150 - 151 а; улица с о. т. 151 а –
197; УПИ *** и УПИ ***, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със
3
застроена площ от 84 кв. м. и Урегулиран поземлен имот ***, в квартал * а по
регулационния план на село ***, община ***, одобрен със Заповеди за утвърдена
улична и дворищна регулация № 19/18.01.1990 г., с площ на целия урегулиран
поземлен имот от 900 кв. м., при граници на урегулирания поземлен имот по скица:
улица с о. т. 151 а – 196, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, заедно с
построената в имота стопанска сграда със застроена площ от 100 кв. м., както и на
основание чл. 537 ал. 2 ГПК да бъде обезсилен нотариален акт № ***/2019г. в частта
му над 6/8 ид. части, както и нотариален акт № ***/1999г. и нотариален акт №***/99г.
По делото е безспорно обстоятелството, че след смъртта си на *** П. И. А. е
оставил за наследници синовете си К. П. И. и П. П. И., както и дъщерите си Ж. П. Б. и
С. П. К.. Не е спорно по делото и обстоятелството, че майка на ответниците Ж. П. Б. и
С. П. К. е Т.З.М., докато майка на ответниците К. П. И. и П. П. И. е друга жена на П. И.
А..
Установено е от ангажираните по делото писмени доказателства, че на
05.11.1998г. Т.З.М. е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от
процесните имоти по давност (преди обособяването им на два отделни урегулирани
поземлени имота). За това обстоятелство свидетелства приетия по делото Нотариален
акт за собственост по давност № **том* дело № 87/1998г. От разпитания по делото
свидетел М.С.М. се установява, че същата, заедно с П. И. А. са живеели съвместно
дълги години, като са обитавали процесния имот заедно до смъртта на П.А..
От приетия по делото Нотариален акт за собственост по наследство и давност №
**, том *, дело № 76 от 1999г. на Р.Н. – съдия по вписванията при Брезнишки районен
съд, се установява, че на 15.02.1999г. Ж. П. Б. и С. П. К. са признати за собственици по
наследство и давност на 2/8 идеални части от процесните имоти, т.е. по 1/8 ид. част за
всяка.
С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том *,
рег. № ***, дело № 49 от 2010г., ищецът П. П. И. и ответникът К. П. И. са признати за
собственици по наследство и давностно владение на 2/8 идеални части от процесните
имоти. С този нотариален акт, ищецът се легитимира като собственик на ½ идеална
част от процесните имоти.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява, че след смъртта на
П.А., Т.З.М. е придобила ½ идеална част от правото на собственост върху процесните
имоти (представляващ един имот към момента на признаване на правото й на
собственост в установения обем), въз основа на давностно владение, манифестирано
спрямо починалия наследодател на ищеца или спрямо трети лица, а не спрямо
наследниците на починалия П.А.. След смъртта на П.А., всеки един от наследниците
му е придобил по наследство по ¼ идеална част от останалата на П.А. ½ идеална част
от имота, т.е. по 1/8 идеална част от целия имот. С посочения по-горе нотариален акт
№ **/99г. Ж. П. Б. и С. П. К. са признати за съсобственици на 2/8 ид. части (или на по
1/8 ид. част за всяка) по наследство и давност на процесните имоти, като в случая
давността, на която са се позовали е касателна техния наследодател П.А., а не по
отношение на останалите наследници на П.А., доколкото по делото не са представени
(а и не се твърди, че съществуват такива) писмени доказателства, легитимиращи П.А.
като пълноправен собственик на процесния имот (обособен впоследствие на два
имота). Поради това възраженията на въззивния жалбоподател в тази насока са
неоснователни. Същевременно, след смъртта на майка си Т.З.М., Ж. П. Б. и С. П. К. са
придобили и правото на собственост върху ½ идеална част на Т. З., като нейни
единствени наследници. В резултат на това, същите са станали собственици на по 3/8
идеални части за всяка – по 2/8 ид. части от наследството на майка си и по 1/8 ид. част
от наследството и по давност на баща си П.А..
Поради горното и предвид ангажирането на каквито и да било доказателства,
установяващи различно, следва единствения правен извод че ищецът притежава 1/8
4
идеална част от процесните недвижими имоти, която част не е включена в
обективираната в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № **, том **, рег.
№ ***, дело № 204 от 2010г. възмездна сделка.
Правилно първоинстанционния съд е отбелязал и обстоятелството, че при
снабдяването на ищеца с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № **, том *, рег. № ***, дело № 49 от 2010г. и при удостоверяването на правото
му на собственост, ищецът се е ползвал от нотариален акт № **, том *, дело № 87 от
05.11.1998г. и нотариален акт № **, том*, дело № 76 от 15.02.1999г. и същия не е
оспорил констатациите не същите в повече от 10 години.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че Т.З.М. не е
манифестирала придобивна давност по отношение на останалите наследници на П.А.,
доколкото придобивната давност, на която се е позовала Т.З.М. при признаването й за
притежател на ½ идеални части от имота, не касае наследниците на П.А., а се отнася за
времето, през което Т. З. и П.А. са обитавали заедно процесния недвижим имот.
Ирелевантно към придобиването на правото на собственост в установения обем
от страна на Т. З. е и обстоятелството, дали същата е била разведена към ***. или не.
По делото са представени писмени доказателства в тази насока – Удостоверение за
наследници на Т.З.М., установяващо, че същата е била разведена към датата на смъртта
й и Удостоверение за семейно положение с изх. № ***, в което се сочи, че същата е със
семейно полжение „вдовица“. Доколкото, обаче, същата е придобила ½ ид. част от
правото на собственост позовавайки се на придобивна давност, обстоятелството дали е
била разведена или вдовица е без значение.
Неоснователни са и възраженията в жалбата, че в настоящия случай следва да се
вземе предвид обстоятелстовто, че давност между наследници не тече, доколкото
производството по делото не попада в тази хипотеза. Т. З. не е претендирала и не е
придобила частта, която е била на П.А., а се е снабдила с документ за собственост,
легитимиращ я като собственик на своите ½ идеални части. Никой от легитимираните
по делото съсобственици не е придобил правото на собственост върху имота
вследствие на изтекла между наследници придобивна давност.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че след като иска за собственост с
правно основание чл. 124 ГПК е отхвърлен, то като неоснователно следва да се
отхвърли и искането по чл. 537 ал. 2 ГПК.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Брезник следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемите страни се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски.
Въззиваемите Ж. П. Б., С. Л. Б., С. П. К. и Г.И. К. са били представлявани от
адв. Г.С. безплатно, по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, за което последния претендира
разноски в общ размер на 2 400 лева (по 600 лева за всеки въззиваем). Доколкото
претендираните адвокатски възнаграждения са в минимума на предвидения в Наредба
№ 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграджения, то релевираното
от страна на въззивния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатените
адвокатски възнаграждения, съдът намира за неоснователно. Поради това, на адв. Г.С.
следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 2400 лева.
Останалите въззиваеми страни не претендират разноски, поради и което не им
5
се следват.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед предмета на иска, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/24.08.2021 г., постановено по гр. д. №
221/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник.
ОСЪЖДА П. П. И., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г.С. С., с ЕГН:
**********, с адрес на кантората: ***, сумата от 2 400.00 лв. /две хиляди и
четиристотин лева, 00 ст./ представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6