Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

гр. Пазарджик, 12.2.2018г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №646/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 21600лв. с включен ДДС като част от дължимо възнаграждение по договор за изработка в размер на 42000лв. с ДДС /35000 без ДДС/, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до плащането на дълга.

Ищецът „Водоканалконсулт“ ООД твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за изработка №237 от 1.7.2011г., по който е престирал точно, а ответникът не заплатил на падежа уговореното възнаграждение в размер на 42000лв. с ДДС. За част от вземането в размер на 21600лв. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4519/2016г. на ПРС. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК се иска установяване на задължението в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът Община С. не оспорва наличието на облигационно отношение и изпълнението на договора от страна на ищеца, но отрича да е настъпил падежа на задължението за плащане на възнаграждението. Същият бил уговорен при отлагателни условия, някои от които не са се осъществили, а именно: издаването на фактура за 30% от възнаграждението едновременно с предаването на изработеното и сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ между ответника и Управителния орган на оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ /УО на ОП „ОС“/ за изпълнението на инвестиционния проект във връзка с който е възложена работата по договора да изработка. Иска се отхвърлянето на иска и се претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск за изпълнение на парично задължение по договор за изработка. Активно легитимиран да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по силата на което е престирал точно, работата е била приета и за ответника е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер, което е изискуемо.

Ответникът не оспорва сключването на договора и неговото изпълнение от ищеца. Спорът е сведен до това дали е настъпил падежът на задължението за плащане на уговореното възнаграждение.

Видно от представения писмен договор, с него ответникът е възложил на ищеца изработването на два проекта за обект „Реконструкция на водопроводна мрежа на с.В., община С.“ и обект „Реконструкция на водопроводна мрежа на с.В. д., общ.С.“. Уговореното в чл.4 възнаграждение е в размер на 35000лв. без ДДС общо за двата проекта. Съгласно чл.5, ал.1 от договора, възложителят заплаща 30% от възнаграждението след предаване на изработеното с приемо-предавателен протокол, въз основа на издадена от изпълнителя и приета от възложителя фактура.

Изпълнението от страна на ищеца е безспорно. Същото се установява и от представените по делото два приемо-предавателни протокола за предаване на  изработените проекти на възложителя. При това положение за възложителя е възникнало задължението да заплати частта от възнаграждението в размер на 30%. Неправилно е разбирането на ответника, че разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора съдържа отлагателно условие за възникване на задължението за частично плащане, тъй като плащането е поставено в зависимост от приемането на работата от страна на възложителя, каквото е изискването и на чл.266, ал.1 ЗЗД. Следователно в случая не е налице модалитет, уговорен от страните, а предпоставка, произтичаща от закона, при наличието на която възложителят е длъжен да плати. Останалите уговорени условия за плащането – издаването на фактура и приемането й от възложителя, също на представляват модалитети на договора. Задължението за съставяне на фактура произтича императивно от чл.3 от Закона за счетоводството и не може да бъде уговаряно от страните. Неговото неизпълнение може да има административно-наказателни последици, но не може да освободи другата страна от изпълнение. Що се отнася до уговорката възложителят да плати само ако приеме фактурата, в тази част разпоредбата на договора следва да се счита недействителна, тъй като предвижда условие, чието изпълнение е поставено в зависимост единствено от волята на длъжника. Уговарянето на такива потестативни условия е недопустимо, тъй като се поставя под съмнение намерението за облигационно обвързване. Противното би означавало длъжникът да може да се освободи от задължението единствено по своя воля и без оглед на изпълнението на договора от другата страна.

         По изложените съображения съдът намира, че ответникът дължи плащане на 30% от цялото възнаграждение от 42000 с ДДС, която част възлиза на 12600лв. Тъй като искът е предявен като частичен за 21600лв. с ДДС от цялото възнаграждение, то съответният частично предявен размер на вземането от 30% възлиза на 6480лв.

Редът за погасяване на остатъкът от възнаграждението е уговорен в чл.5, ал.2, където е предвидено окончателното плащане да се извърши след подписването на договор за безвъзмездна финансова помощ между Община С. и УО на ОП „ОС“ за изпълнение на инвестиционния проект, с който възложителя кандидатства за финансиране по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, предвиждане на сумата по настоящия договор като допустим разход за финансиране и издаване на фактура от изпълнителя.

Така формулирана договорната клауза поставя изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на остатъка от възнаграждението под отлагателно условие. Уредбата на договорите, сключени под условие, е установена с нормата на чл. 25 ЗЗД - "действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи". От цитираната разпоредба се извежда, че условието е бъдещо несигурно събитие, положителен юридически факт, предвиден по волята на страните, в зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се пораждат желаните с конкретния договор правни последици.

Не може да се отрече правото по чл.9 ЗЗД на двете страни по договора за изработка да поставят изискуемостта на окончателното възнаграждение под отлагателното условие за успешно финализиране на процедурата по ОП „ОС“, особено като се има предвид очакването средствата да бъдат осигурени именно от тази оперативна програма. В този смисъл още при сключването на договора рискът от несбъдване на условието е приет от изпълнителя, тъй като това е предвидима последица.

Видно от постъпилите по делото писмени сведения от Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“, ответната община е кандидатствала с проекта за с.В. в прединвестиционно проучване за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG161PO005/11/1.12/02/25 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000 екв.ж.“. Кандидатурата не е одобрена поради малкия разполагаем финансов ресурс по програмата, наложил приоретизиране на проектите, при което проектът на Община С. е останал извън одобрителния списък. При това положение не може да се приеме, че несключването на договора за директна финансова помощ е по причина на бенефициента Община С. Сбъдването на отлагателното условие е в зависимост от действията на трето лице – УО на ОП „ОС“ и ответната община не е проявила недобросъвестност, която да обоснове фингираното настъпване на условието на основание чл.25, ал.1, изр. 2 ЗЗД /в този смисъл вж. Решение № 7 от 19.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 53312/2015 г., I г. о., ГК/.

Вярно е, че ответникът не е кандидатствал за безвъзмездно финансиране с втория изработен от ищеца проект – този за реконструкция на водопроводната мрежа на с.Ветрен дол. Това налага необходимост от допълнителна преценка за наличието на основания за прилагането на фикцията по чл.25, ал.1 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази факта, че страните са уговорили размера на възнаграждението общо за двата възложени проекта. Не е предвидена възможност за частично плащане в случай, че някой от проектите бъде отхвърлен. Не е посочен отделно и размерът на възнаграждението за всеки проект. Това означава, че волята на страните по договора е задължението за окончателно плащане на общото възнаграждение да стане изискуемо, ако и двата проекта бъдат одобрени за безвъзмездно финансиране по оперативната програма. В подкрепа на този извод е и изискването в чл.5, ал.2 от договора окончателното плащане да стане „след предвиждането на сумата по настоящия договор като допустим разход за финансиране“. Това предвиждане би следвало да се извърши от УО на ОП „ОС“. Очевидно е, че цялото възнаграждение не би могло да бъде предвидено като разход за финансиране само по единия от двата проекта. Обратното би означавало възнаграждението и за двата проекта да се дължи дори при одобряването за финансиране на само единия от тях. Подобна уговорка между страните не е налице и такава не може да се изведе от тълкуването на договора съобразно правилата на чл.20 ЗЗД.

Следователно в случая е без значение обстоятелството, че ответникът не е кандидатствал за безвъзмездно финансиране и с втория проект, тъй като отхвърлянето на първия е достатъчно основание за ненастъпване на отлагателното условие за плащане на възнаграждението по договора за изработка. Друго би било, ако представеният по програмата проект беше одобрен и финансиран само относно водопроводната мрежа на с.В. Тогава би стоял въпросът за неоправданото бездействие на възложителя във връзка с непредставянето на втория проект за финансиране, което би се оказало и главната причина за непредоставянето на безвъзмездната финансова помощ по него. Само при тази хипотеза или ако не беше кандидатствал и с двата проекта би се достигнало до извод за проява на недобросъвестно поведение от страна на ответника, с което е попречил за настъпване на условието по чл.5, ал.2 от договора. След като отлагателното условие не е настъпило и не са налице основания за прилагане на фикцията по чл.25, ал.1 изр.2 ЗЗД, то задължението на ответника да плати оставащите 70% от възнаграждението по договора за изработка не е изискуемо.

С оглед изводите на съда, че се дължи само съответна част от възнаграждението с настъпила изискуемост при предаване на изработеното /по чл.5, ал.1 договора/, то искът следва да се уважи до размера на 6480лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 21600лв.

Предвид изхода на делото, ищецът има правото да получи от ответника своите деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК възлизат общо на 1631,80лв. От тях за адвокатско възнаграждение са платени 1024,80лв. с ДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е определено в минималния размер по чл., ал.2, т.4 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определени по съразмерност разноските на ищеца възлизат на 489,30лв.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият претендира 1053,60лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът е направи възражение за прекомерност на възнаграждението, което също е неоснователно по изложените вече съображения. Освен това е възразил за липса на доказателства, че възнаграждението действително е платено. Съдът намира и това възражение за неоснователно, тъй като ответникът е представил преводно нареждане от 2.6.2017г. /л.114/, с което по банков път уговореният хонорар е изплатен на адвоката. Разноските на ответника, които следва да бъдат му се присъдят по съразмерност са в размер на 737,52лв.

Съразмерно на уважената част от иска ще следва да се разпределят и разноските на страните в заповедното производство. Там разноските на ищеца са в размер на 1459,80лв., от които ответникът следва да му заплати 437,97лв. Ответникът не е направил разноски в заповедното производство.

 

 

 

 

          По изложените съображения Пазарджишкият районен съд      

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Община С., ЕИК …. дължи на ищцата „Водоканалконсулт“ ООД, ЕИК … сумата 6480лв. с ДДС като част от сумата 12600лв. с ДДС - възнаграждение по чл.5, ал.1 от  договор за изработка №237, сключен между страните в гр.С. на 1.7.2011г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 15.12.2016г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2664/15.12.2016г. по ч.гр.д. №4519/2016г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6480 лв. до предявения размер от 21600лв. с ДДС като част 42000лв. с ДДС – възнаграждение чл.5, ал.1 и ал.2 от  договор за изработка №237/1.7.2011г.

ОСЪЖДА ответника Община С. да заплати на ищеца „Водоканалконсулт“ ООД 489,30лв. разноски в исковото производство и 437,97лв. разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА ищеца „Водоканалконсулт“ ООД да заплати на ответника Община С. 737,52лв. разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: