Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 510 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) иск, предявен от „И.г.” ООД срещу „Щ.” ЕАД с правна квалификация чл. 266 ЗЗД; 2) иск, предявен от „И.г.” ООД срещу „Щ.” ЕАД с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД 3) насрещен иск, предявен от „Щ.” ЕАД срещу „И.г.” ООД с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „И.г.” ООД, твърди, че на 26.05.2017 г. сключил с ответника - „Щ.” ЕАД, договор за изработка, по силата на който се задължил да извърши строително-монтажни работи /СМР/ по изработка и монтаж на стоманени конструкции на обект „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табели за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се в Индустриален парк гр. Шумен. С договора ответникът поел насрещно задължение да заплати възнаграждение за извършената работа. Ищецът заявява, че е изпълнил всички строително-монтажни работи, които са му възложени от ответника, като работата е приключена и е приета от последния без възражения чрез одобряване на издадения на 11.07.2018 г. платежен сертификат, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършената работа в общ размер на 52 191, 36 лв. Ответникът не е изпълнил това свое задължение нито на падежа, нито към момента, поради което дължи да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 11.08.2018 г. до 19.03.2019 г. е в размер на 2 360, 82 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 52 191, 36 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, дължимо по сключен между страните договор за изработка от 26.05.2017 г., както и сумата от 2 360, 82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната лихва, начислено за периода от 11.08.2018 г. до 19.03.2019 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „Щ.” ЕАД, ги оспорва. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като от възнаграждението, което се следва на ищеца за изпълнената работа, са удържани следните суми, които той дължи на ответника: - сума в размер на 333, 15 лв., представляваща начислени разходи за вода, ток и тоалетни, - сума в размер на 42 1557, 94 лв., представляваща стойността на банковата гаранция, която не е предоставена от изпълнителя съгласно чл. 8 от сключения договор. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.
367 ГПК ответникът „Щ.” ЕАД предявява насрещен иск срещу „И.г.” ООД. Твърди, че
с оглед допуснатото неизпълнение на задължението на изпълнителя да извърши
цялата работа, която му е възложена с договор за изработка от 26.05.2017 г. в
уговорения срок, който е до 10.08.2017 г., за него е възникнало задължение да
заплати на възложителя неустойка за забава в размер на 0, 1 % от цената по
договора, но не повече от 10 %. Сочи, че дължимостта
на тази неустойка е уговорена в чл. 15.2. от сключения между страните договор.
Поради изложеното ищецът по насрещния иск моли „И.г.” ООД да бъде осъдено да му
заплати сума в размер на 42 067, 32 лв., представляваща неустойка за
забавено изпълнение на задължението за извършване на СМР съгласно чл. 15.2. от
договора.
Ответникът по насрещния иск - „И.г.” ООД, е подал писмен отговор, в който го оспорва. Посочва, че забавата в изпълнението на възложената работа в уговорения срок е в резултат на допуснати проектантски грешки по проекта, който му е представен от „Щ.” ЕАД, както и на разпореденото временно спиране на строителните дейности на обекта, за което изпълнителят е уведомен с писмо от 31.10.2017 г. Поради изложеното моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД, предявен от „И.г.” ООД срещу „Щ.” ЕАД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде същата уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер от 52 191, 36 лв.
По делото не е спорно, че между „Щ.” ЕАД, като възложител, и „И.г.” ООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от
сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в
производството писмен договор от 26.05.2017 г., който е подписан от двете
страни по сделката и обективира тяхното съгласие за
сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за
изработка, а именно за вида на работа, която изпълнителят се задължава да
извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се
задължава да заплати за извършената работа.
По силата на този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да
изпълни строително-монтажни работи /СМР/ по изграждане на стоманени конструкции
на обект „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“. Видът и
количеството на строителните дейности, които е възложено да бъдат извършени с
договора, не са определени в самите клаузи, които са част от неговото
съдържание. При
тълкуване на уговорката на чл. 1, чл. 2.1 и чл. 2.2. от
договора се налага изводът, че волята на страните е конкретните СМР, които
изпълнителят се задължава да извърши, да бъдат конкретизирани като вид и
количество в документи, представляващи съставна част от договора, които са
следните: 1) описание на възложените строителни работи респ. тръжната
документация /спецификации или чертежи/, което представлява приложение № 4 към договора; и 2) количествено-стойностна сметка за
работите, които ще се изпълняват, което представлява приложение № 5 към договора. По делото не са представени документите,
представляващи приложение № 4 към договора, но е представено приложение № 5 към договора, което съдържа подписана от двете
страни количествено-стойностна сметка,
в която са описани подробно всички видове работи, които изпълнителят се задължава
да извърши и тяхното количество. Това означава, че от посоченото приложение се
установява каква е волята на страните относно конкретното съдържание на
основното задължение, което възниква за изпълнителя по сключения договор за
изработка, което е това за извършване на възложената работа. С чл. 5.1. от сключения между страните договор и
приложение № 5 към него страните са постигнали съгласие и за съдържанието на другото
съществено задължение по сделката за изработка, което е това, което възниква за
възложителя, да заплати възнаграждение за извършената работа, като са
уговорили, че размерът на общо
дължимото възнаграждение ще се определя по единични цени, които са посочени в
приложение № 5 към договора и въз основа на
действително изработените и доказани/измерени количества СМР. Това
означава, че какви са правата и
задълженията, които са възникнали за възложителя и изпълнителя по силата на
сключения на 26.05.2017 г. договор, се определя както от клаузите на самия
писмен договор, но така също и от съдържанието на приложение № 5, което представлява неразделна част от него. Ето
защо и при извършване на преценка дали описаните в исковата молба строителни
дейности, за чието извършване се претендира заплащане на възнаграждение, са
възложени на ищеца по силата на процесния договора за
изработка и дали те са изпълнени съдът трябва да съобрази отделните видове и
количества работи, които са предвидени в представения по делото документ,
представляващ приложение № 5 към договора, който се намира на л. 27 – л. 28 от делото
на СГС.
Ответникът обаче твърди, че договорът от 26.05.2017 г. няма действие към момента, тъй като същият е развален с отправено от него на 15.09.2008 г. изявление, поради допуснато неизпълнение от ищеца на задълженията му да извърши уговорените строителни работи в срок и като обем /въпреки, че в изявленията на процесуалния представител на ответника се сочи, че договорът е прекратен, съдът счита, че тази страна в случая се позовава на развалянето му с обратно действие, тъй като твърди, че то е осъществено в резултат на неизпълнение на договорно задължение от насрещната страна, което е правопораждащ факт единствено на потестативното право за разваляне по чл. 87 ЗЗД, а не на това за прекратяване на договора, което не може да представлява санкция за неизправната страна/. Доколкото по правило развалянето на договор като процесния има обратно действие, което се изразява в това, че се приема, че той не е породил действие в отношенията между страните по него от момента на неговото сключване, то въпросът дали договорът е развален е от значение за това дали в тежест на ищеца и ответника изобщо са възникнали задълженията за извършване на възложената работа и за заплащане на възнаграждение, поради което и съдът е длъжен да се произнесе дали за ответника е възникнало правото да развали сключения договор и дали то е упражнено надлежно.
От твърденията на
ответника, на които той основава възраженията си срещу предявения иск, е видно,
че в процеса той се позовава на три форми на допуснато от ищеца неточно изпълнение
на задължението му да извърши възложената работа, като обаче отделните му
възражения срещу исковете са основани на различни форми на допуснато
неизпълнение. От изявленията на процесуалния представител на ответника,
направени в съдебно заседание, проведено на 01.07.2020 г., е видно, че тази
страна основава възражението си за разваляне на процесния
договор само на две от формите на допуснато от изпълнителя неизпълнение на
задължението му за извършване на възложената работа – на забавено изпълнение на
това задължение и на неточно в количествено отношение изпълнение на това
задължение, защото той е извършил СМР на стойност от 51 000 лв., което е много
по-ниско количество от възложеното такова. Ответникът не основава това свое
възражение на допуснато от ищеца некачествено изпълнение, изразяващо се в
извършване на възложената работа с недостатъци. Тази форма на неизпълнение е
въведена като основание за възникване на друго негово право, което той
упражнява в процеса чрез възражение срещу предявения иск за заплащане на възнаграждение,
което е това да иска намаляване на дължимото на изпълнителя възнаграждение,
поради което и ще бъде разгледан при произнасяне по това възражение.
Следователно при произнасяне по възражението за разваляне на процесния договор, съдът трябва да отговори на въпроса дали
от ищеца е допуснато само неточно в количествено и времево отношение изпълнение
на основното му задължение, което възниква в неговата тежест по сключения
договор за изработка, което е да извърши възложената му работа, както и дали това
неизпълнение е основание за възникване в полза на изправната страна на потестативното право да развали сключения договор.
Предпоставките,
при които в полза на възложителя възниква потестативното
право да развали договора за изработка, са регламентирани в специалните норми
на чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 265, ал. 2 ЗЗД. В чл. 262, ал. 2 ЗЗД е предвидено,
че то възниква тогава, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят
няма да може да изпълни в срок работата, т.е. при забавено изпълнение, или че
няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т.е. при некачествено
изпълнение. В чл. 265, ал. 2 ЗЗД е уредено правото на
възложителя да развали сключения договор за изработка в хипотезата на допуснато
от изпълнителя неточно изпълнение, което се изразява в допуснато отклонение от поръчката
и в изпълнение на работата с недостатъци.
При тълкуване на
нормата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД се налага изводът, че за възложителя възниква потестативното право да развали сключения договор за
изработка тогава, когато изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, като допуснатото отклонение и
констатираните по работата недостатъци трябва да са толкова съществени, че да правят
тази работа негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Ако констатираното отклонение от поръчаното и недостатъци
при изпълнението на работата не са толкова съществени, че да правят същата
негодна за използването ѝ по предназначение, то за възложителя не
възниква правото да развали договора за изработка, а в този случай за него
възникват други права за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя
за неточно изпълнение, които са уредени в ЗЗД.
Отклонение от
поръчката може да се получи както в хипотезата на извършване на работи, които по
вид са различни от уговорените между страните по договора за изработка, но така
също и в хипотезата на изпълнени работи, които са в количество по-малко от
това, възложено с договора за изработка. Следователно допуснато от изпълнителя
неточно в количествено отношение изпълнение на задължението му за извършване на
възложената работа може да бъде основание за възникване в полза на възложителя
на правото да развали договора за изработка, но само ако бъде установено, че
това неизпълнение е съществено, което се преценява с оглед само на един факт,
който е дали прави извършената от изпълнителя работа негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение.
За доказване на вида и количеството на изпълнените от изпълнителя „И.г.” ООД строителни работи по изграждане на стоманени конструкции на обект „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“ по делото са представени три броя протоколи, които са протокол № 1 от 18.09.2017 г., намиращ се на л. 71- 72 от делото, протокол № 2 от 13.03.2018 г., намиращ се на л. 73 - 75 от делото, както и протокол № 3 от 11.07.2018 г., намиращ се на л. 11-13 от делото. В съдържанието на всеки от тези писмени документи е удостоверено настъпване на определени факти от обективната действителност, като не е спорно между страните в производството, че това са фактите по извършване от ищеца на определен вид и количество строителните работи на строежа, който е предмет на сключения на 26.05.2017 г. договор за изработка. Следователно тези документи имат характер на свидетелстващи такива. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила по отношение настъпването на удостоверените в него факти, само когато тези факти са неизгодни за неговия издател и тя важи в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са го подписали. Всеки един от тези актове е подписан освен от представител на изпълнителя „И.г.” ООД, но също така и от представител на възложителя „Щ.” ЕАД, което дружество е кредитор на задължението за извършване на възложената работа. След като описаните документи са подписани от представител на възложителя, то това дружество има качеството на техен издател, поради което и предвид факта, че те удостоверяват факти, които са неизгодни за него в процеса, каквито са тези по изпълнение от ищеца на описаните в протоколите количества и видове СМР, трябва да се приеме, че тези документи се ползват с материална доказателствена сила срещу ответника за удостоверените с тях обстоятелства. Ето защо и от представените по делото три броя протоколи съдът приема за доказано, че ищецът е извършил описаните в тях строителни дейности на обекта „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се в гр. Шумен. По делото няма представени други доказателства, от които да се установява, че ищецът е извършил и други дейности, които представляват част от възложената му с процесния договор работа.
За да определи каква част от общо възложената
с договора работа представляват изпълнените дейности, които са описани в
протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от 13.03.2018 г. и протокол № 3 от
11.07.2018 г., съдът съобразява изводите на вещото лице Ф.Р., направени в
заключението на изготвената в производството основна съдебно-техническа
експертиза, което заключение е депозирано в съда на 14.06.2021 г. и е прието в
съдебно заседание, проведено на 20.10.2021 г. В него експертът е направил
сравнение между строително-монтажните работи, които са възложени за изпълнение
по сключения договор, които са тези, описани в количествено-стойностна сметка /КСС/, представляваща приложение №
5 към договора, и работите, посочени
като извършени в цитираните три протокола, от които се доказва вида и
количеството на СМР-тата, изпълнени от ищцовото дружество на процесния
обект в гр. Шумен. Резултатът от това сравнение е виден от таблицата на стр.
20-22 от заключението, намираща се на л. 513 – л. 515 от делото, като трябва да
се посочи, че въпреки липсата на отбелязване за това какво е отразено във всеки
ред от изготвената от вещото лице таблица, от разпита на експерта в съдебно
заседание става ясно, че всеки ред представя вид СМР, като по поредност редовете от таблицата отговарят на поредността на видовете СМР, посочени в таблицата,
представляваща КСС към договора, както и на видовете СМР, описани в същата поредност в трите протокола за удостоверяване на
извършените от ищеца работи /за пример първия ред от таблицата на стр. 20 от
заключението отговаря на вида СМР, описан в КСС в първи раздел „Покрив склад“,
СМР стомана S235JR и т.н./. При съобразяване на констатациите на вещото лице, описани в таблицата на
стр. 20-22 от заключението, се налага изводът, че голяма част от отделните
видове СМР по конкретните позиции от КСС към договора са изпълнени от ищеца в
пълен обем, като по отношение на част от тях е видно и това, че са изпълнени в
по- голям обем от уговорения - това се
отнася за следните СМР: от група СМР за подкранов път
и укрепване – стомана S235JRH и релси за доставка на кран S35512, от група СМР за укрепване конструкции за димни завеси – стомана S235JRH, от група СМР за укрепване на конструкции за
преградна стена– стомана S275JR.
Една част от СМР-тата не са извършени от ищеца в
пълен обем, но в обем от 99, 98 %, 99, 94 % и 94, 44 % спрямо възложеното,
което е много близо до пълно изпълнение в количествено отношение на тези
работи. Това се отнася за следните СМР: от група СМР за покрив склад – стомана S235JRH, стомана S275JR; от група СМР за подкранов
път и укрепване – стомана S355JR. Вещото лице е
направило и отделна таблица, в която са описани по вид и количество само тези
СМР, по отношение на които не е отразено каквото и да е изпълнение в двустранно
подписаните от страните протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от
13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г., която таблица се намира на стр.
22 от заключението от 14.06.2021 г. От описанието на тези СМР е видно, че те
касаят СМР-та, представляващи стомана за отделни групи работи, които са в малки
количества и други СМР-та, които не са на значителна стойност. Общата стойност
на неизпълнените от „И.г.” ООД работи съобразно единичните цени, уговорени
между страните по процесния договор в КСС към него, е
в размер на 1 687, 60 лв., която е 0, 40 % от стойността на всички възложени с
договора строителни дейности. Остатъкът от възложените видове и количества СМР
са изпълнени от ищеца, като тяхната стойност е общо 425 725, 93 лв., което е 101, 20 % от стойността на възложената
работа предвид констатираното изпълнение в повече на част от извършените СМР.
От изложеното се налага крайният извод, че по делото се доказа, че „И.г.” ООД не е изпълнил точно в количествено отношение задължението си за извършване на възложените с процесния договор от 26.05.2017 г. строителните работи, тъй като се констатира, че някои видове СМР не са изпълнени в пълен обем, а други не са изпълнени изобщо. Така допуснатото неизпълнение обаче е в минимален размер с оглед количеството на всички възложени за изпълнение СМР, които са необходими за завършване на възложената работа. С оглед на това и доколкото по делото от ответника не са представени доказателства, че неизпълнените количества СМР правят цялата работа негодна за нейното договорно предназначение, трябва да се приеме, че допуснатото неизпълнение не може да се квалифицира като съществено отклонение от поръчката и следователно то не води до възникване за възложителя „Щ.” ЕАД на правото да развали сключения с ищеца договор за изработка съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
Както беше
посочено като правопораждащ факт по отношение на потестативното си правото да развали процесния договор ответникът сочи и допуснато от ищеца неточното във
времево отношение изпълнение на основното му задължение по тази сделка да
извърши всички уговорени строително-монтажни работи по изграждане на стоманени
конструкции на обект „Проектиране
и строителство на фабрика за производство на ламинирани
табли за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се
в гр. Шумен. Следователно налице е позоваване на хипотезата на чл. 262, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, поради което и съдът следва да отговори на
въпроса дали по делото се установява, че „И.г.” ООД не е престирал на падежа дължимия трудов резултат. За да бъде
направен извод в тази насока, на първо място, трябва да се определи кога е договореният падеж на
задължението за извършване на възложените СМР.
С чл. 9.1, ал. 3 от договора страните са уговорили срок, в който следва да
бъде изпълнено задължението за извършване на всички строително-монтажните работи, предмет на
договора и той е до 10.08.2017 г. Следователно това задължение е срочно, поради което настъпването на падежа и непрестиране
на дължимия резултат на него поставя изпълнителя в забава и от този момент той носи отговорност за
неточното във времево отношение изпълнение на задължението.
Между страните в
производството не се спори, че към 10.08.2017 г. ищецът не е извършил всички
дейности, които се включват във възложената му работа по изграждане на стоманени
конструкции – този факт се твърди от ответника, като не се оспорва от ищеца,
който нито твърди, нито представя доказателства, че е изпълнил задължението си
в срок. Освен това от приетите като доказателства по делото три броя протоколи
за извършени работи, с които страните са отчели изпълнението от ищцовото дружество на отделни строителни дейности, възложени му с
договора, а именно протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от
13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г., е видно, че всички те са съставени
след изтичане на крайния срок, до който ищецът е следвало да завърши работата
на обекта. Това означава, че от представените по делото доказателства се и
установява, че ищецът е изпълнил възложените му с процесната
сделка строителни дейности след 10.08.2017 г., т.е. след срока, уговорен в чл. 9.1, ал. 3 от договора, като няма доказателства той да е извършил
каквато и да е част от работата до 10.08.2017 г. С оглед на това и съдът приема, че „И.г.”
ООД не е извършил
възложената му работа в срок, което е една от предпоставките, при която за
насрещната страна – възложителят възниква потестативното
право едностранно да развали договора за изработка на основание чл. 87 ЗЗД вр. чл. 262 ЗЗД.
Съдът следва да
разгледа направените от изпълнителя на работата възражения, че са налице
предпоставки за освобождаването му от последиците на допуснатата забава, една
от които е и отговорността по чл. 87 ЗЗД, тъй като неизпълнението в срок е в
резултат на действия на възложителя „Щ.” ЕАД, които са следните: 1) действия по
представяне на технически проект за строежа, който в частта относно
изпълнението на стоманената конструкция е имал грешки и е бил непълен; 2)
действия по спиране на строителството на обекта.
При сключване на
един договор за изпълнение на конкретни строителни дейности по изграждане на
определен обект в общия случай, в който по него се възлага само извършването на
тези дейности, но не и действия по изготвяне на технически проект за строежа,
чието изработване е в компетентността на проектант, в тежест на възложителя
възниква задължение да предаде на изпълнителя технически проект за строежа, по
който същият трябва да бъде изпълнен. Това задължение произтича и от законовата
разпоредба на чл. 139, ал. 2 ЗУТ, в която е предвидено, че възложителят на строежа
задължително възлага изработването на инвестиционен проект, една от които части
е технически проект, въз основа на който се прави оценка за съответствие с
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и се изпълнява строежът. Съгласно чл.
169, ал. 3 ЗУТ всички документи - графични и текстови, по всички части на
инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на съответната
част и се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от
възложителя. Ето защо трябва да се приеме, че по процесния
договор за изработка, въпреки че не е включено изрично в неговото съдържание, в
тежест на възложителя „Щ.” ЕАД е възникнало задължение да предаде на
ищеца, в качеството му на изпълнител, технически проект за изпълнение на целия
строеж, представляващ „Проектиране и
строителство на фабрика за производство на ламинирани
табли за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се
в гр. Шумен, съобразно който последният трябва да изпълни задължението си за
извършване на възложените му работи по изграждане на стоманените конструкции. Доколкото
строителни дейности не могат да бъдат извършвани в отклонение от техническия
проект за строежа, то съдът счита, че изпълнението на задължението на ищеца за
извършване на възложените му с процесния договор СМР
е поставено в зависимост от точното изпълнението от възложителя на задължението
за представяне на проект. Следователно с изпълнението на това свое задължение
ответникът предоставя необходимото съдействие, без което ищецът не би могъл да
изпълни точно своето задължение.
Неоказване на необходимото съдействие от кредитора на едно задължение представлява една от формите на забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, която има за своя последица освобождаване на длъжника от последиците на неговата забава съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД. За да се приеме, че в настоящия случай е налице забава на кредитора съгласно чл. 95 ЗЗД, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие от „Щ.” ЕАД, следва да се установи, че това дружество не е изпълнило точно това свое задължение за предаване на изпълнителя на технически проект за строежа, както и че това неизпълнение е в пряка причинна връзка с констатираното забавено изпълнение на длъжника „И.г.” ООД на неговото задължение за извършване на възложените му СМР.
По делото не е спорно, че при сключване на договора за изработка от 26.05.2017 г. ответникът е представил на ищеца технически проект за процесния строеж, който е изготвен от дружество, извършващо действия по проектиране, с наименование „Планинг“. Съдът счита, че по делото се доказва, че представения на ищеца технически проект по част „Конструктивна“ има грешки и пропуски в частта, в която с него е предвидено изграждането на стоманена конструкция на строежа, която дейност е предмет на възлагане с процесния договор за изработка. Това се установява от изводите, направени от вещото лице В.Т. в заключението на извършената от него съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло, тъй като ги намира за мотивирани и логични с оглед обосновката, направена от експерта в самото заключение и в разпита му пред съда, проведен в съдебно заседание от 01.06.2022 г. Вещото лице след преглед на техническия проект и с оглед на специалните знания, които има, е заключило, че в него липсват монтажни детайли, изясняващи начина на извършване на връзката между отделните конструктивни елементи, допуснато е разминаване в котите на горен ръб на фундаменти F12, F12.1 и F12.2 с 30 см., липсва стоманена закладна част ЗЧ18 в колона К28 и в колона К39, което затруднява монтиране на стоманени водачи, не е изяснено как става пресичането на стоманени колони Мс1 със стоманени водачи В1 и В2, не е показана котата на монтаж на стоманените елементи В1 и В2, има визуализирани детайли А, В, С и D на две места с различно съдържание, липсват закладни части в чертежи за люкове F3 и F5, за конструкции B5 на греда 6100, 6014 и 6016. С оглед на това трябва да се приеме, че ответникът не е изпълнил точно задължението си да представи на ищеца технически проект за строежа, защото предаденият такъв не е пълен и точен.
На следващо място съдът следва да се произнесе по въпроса дали между това неточно изпълнение от ответника и допуснатото от ищеца забавено изпълнение на задълженията му да извърши възложените му с процесния договор строителни дейности съществува причинна връзка.
За да направи това съдът съобразява нормата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД, с която е регламентирано, че в тежест на изпълнителя по сключения договор за изработка възниква задължение да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. В чл. 260, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените ѝ вреди. При тълкуване на тези две правни норми се налага изводът, че за изпълнителя по всеки един договор за изработка, дори и да не е предвидено в съдържанието на самата сделка, по силата на закона възниква задължение да прегледа представения му от възложителя проект за изпълнение на работата, като ако при този преглед установи допуснати грешки и непълноти, които правят невъзможно точното изпълнение на работата, той е длъжен да уведоми възложителя за това и да поиска да бъдат направени необходимите промени в проекта, които да позволят работата да бъде извършена качествено и съобразно уговорения срок за това. Когато изпълнителят по договора за изработка има качеството на търговец и като такъв извършва по занятие дейността по изпълнение на възложената му работа, то и грижата, която той дължи при изпълнение на задължението си за проверка на представения му проект, е по-голяма от обичайната – той дължи грижата на добрия търговец. Ако изпълнителят изпълни това свое задължение с грижата на добрия търговец, той не носи отговорност за вредите, причинени на възложителя при неточно изпълнение на извършената работа, която се дължи на пропуските на проекта, които са констатирани от него при извършената проверка, но не са поправени от възложителя. Ако обаче изпълнителят не изпълни това свое задължение изобщо или при изпълнението му не е положил дължимата грижа, по аргумент от чл. 260, ал. 2 ЗЗД той носи отговорност за допуснатото от него неточно изпълнение, което се дължи на грешки и пропуски в представения от възложителя проект. Следователно в този случай въпреки че е налице поведение от възложителя, което представлява неоказване на необходимото съдействие на изпълнителя да извърши работата съобразно уговореното, не е налице забава на кредитора, защото неизпълнението на изпълнителя на задължението да извърши възложената работа е в пряка причинна връзка с допуснатото от него самия неизпълнение на задължението му по чл. 260, ал. 1 ЗЗД, а не от поведението на кредитора, а и предвид изричната норма на чл. 260, ал. 2 ЗЗД, която разпорежда, че в тази хипотеза изпълнителят носи отговорност за допуснатите в резултат на неизпълнението му вреди, с оглед на което изключва приложението на общата разпоредба на чл. 96, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 260, ал. 1 ЗЗД в тежест на изпълнителя по процесния договор от 26.05.2017 г. „И.г.” ООД е възникнало задължението да провери представения му от възложителя „Щ.” ЕАД технически проект за строежа, представляващ „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се в гр. Шумен, в частта, касаеща проектирането на всички работи по стоманените конструкции и въз основа на тази проверка да формира извод за това дали този проект е годен да осигури точното в качествено и времево отношение изпълнение на възложените строителни дейности. Доколкото изпълнителят е търговско дружество, което изгражда стоманени конструкции по занятие, той дължи да положи грижата на добрия търговец при изпълнение на това свое задължение, която е по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин. Това означава, че в случая преди сключване на договора или най-късно веднага след неговото сключване ищецът е трябвало да се запознае подробно с представения му от „Щ.” ЕАД технически проект и да извърши задълбочена проверка дали в него е посочено ясно начина, по който трябва да изпълни всички дейности, дали проектът съдържа отбелязани всички монтажни детайли, изясняващи начина на извършване на връзката между отделните конструктивни елементи, дали са предвидени закладни части навсякъде, където е необходимо, дали е изяснено как става пресичането на стоманени колони със стоманени водачи В1 и В2, дали навсякъде е показана котата на монтаж на стоманените елементи, дали има противоречие при визуализирането на конкретни детайли. При полагане на дължимата грижа при извършване на тази проверка за „И.г.” ООД е било напълно възможно да констатира допуснатите в проекта грешки и непълноти, защото това дружество извършва дейността по производство и монтаж на стоманени конструкции по занятие и следователно има познания какво е необходимото съдържание на един технически проект, за да могат да се изпълнят качествено описаните в него строителни дейности. Видът на установените в заключението на изготвената от В.Т. техническа експертиза неясноти и пропуски в техническия проект е такъв, че тяхното откриване е възможно само при детайлно запознаване с проекта, без да е необходимо да бъде започнато изпълнението на възложената работа – от самия проект е видимо, че липсват монтажни детайли, както и че не са предвидени закладни части, където е необходимо, че не е посочена котата на монтаж на отделни елементи и начина на свързване между отделни конструктивни елементи, както и че конкретни детайли са визуализирани на различни места в проекта по противоречив начин. Изричен извод за това, че констатирането на грешките в проекта е възможно да бъде направено при запознаването с него е направило и вещото лице В.Т., който в разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание на 01.06.2022 г., заявява категорично, че изпълнителят е можел да установи несъответствията в изготвения за строежа технически проект /изявления в тази насока се намират на л. 689 и л. 693 от делото на СГС/.
По делото обаче не са представени доказателства, от които да се установява, че преди сключване на договора или непосредствено след неговото сключване ищецът е констатирал пропуските, допуснати в представения му от „Щ.” ЕАД технически проект за строежа относно работите по изпълнение на стоманените конструкции, което той е можел и е бил длъжен да направи в изпълнение на задължението си по чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Липсата на констатирани от „И.г.” ООД грешки в проекта се установява от изявлението, което това дружество е направило при сключване на процесния договор, което е включено в неговото съдържание – в чл. 16.1 от договора. С клаузата на чл. 16.1 от договора ищецът е направил изрична декларация, че познава всички документи по договора, че след подробно проучване ги счита за правилни и е изцяло съгласен по-специално със съдържанието на договорните условия, че е наясно с всички релевантни обстоятелства и документи за изпълнението на поръчката и образуването на цените, като например проектните и техническите спецификации и че е доставил всички необходими информации и е пресметнал всички пречки и затруднения във връзка с необходимите разрешителни за изпълнението, че е прегледал всички планове на спецификациите и другите документи, освен това, че се е информирал по най-добър начин за мястото на строежа и че е изцяло наясно с всички фактори, определящи цените и ръководството на строежа, така че е осведомен точно за вида и обема на работите, които трябва да изпълни, както и че за евентуални недостатъци или грешки е обърнал внимание писмено. При тълкуване на волята на изпълнителя, изразена в тази договорна клауза, съдът намира, че той е направил изрично изявление, че е проучил подробно всички документи за строежа, което включва и изготвения технически проект, че е изцяло наясно с предвиденото в тях относно това, което трябва да изпълни, както и че ги счита за правилни. Това означава, че към момента на подписване на договора той не е констатирал допуснатите грешки и пропуски в предадения му от ответника технически проект за строежа, на който се е задължил да изпълни стоманените конструкции, а е можел и е бил длъжен да направи това. Следователно ищецът не е положил дължимата грижа при изпълнение на задължението си, възникнало по силата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД, поради което дори и допуснатата от него забава в изпълнение на възложените му с договора строителни работи да се дължи на грешките и непълнотите в представения му от ответника проект, на основание чл. 260, ал. 2 ЗЗД той носи отговорност за това неизпълнение и не може да се освободи от нея на основание нормата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД, чието приложение е изключено при констатираното неизпълнение на задължението по чл. 260, ал. 1 ЗЗД.
Второто
обстоятелство, на което ищецът основава възражението си, че е освободен от
последиците на допуснатата забава, е осъщественото спиране на строителството на обекта „Проектиране и строителство на фабрика за
производство на ламинирани табли за сервиране и
пластмасови съдове“, находящ се в гр. Шумен.
От събраните по делото доказателства се установява, че изпълнителят е уведомен от възложителя за това, че трябва да спре работа по извършване на възложените му с договора строителни дейности по заповед на инвеститора на строежа, с писмо, което е изпратено до него на 31.10.2017 г. Това като време е повече от два месеца след изтичане на уговорения в договора краен срок за завършване изпълнението на възложената работа, който е до 10.08.2017 г., което означава, че обстоятелството по спиране на строежа не е в причинна връзка с възможността на изпълнителя да изпълни в срок задължението си по сключения договор, като то е настъпило след като длъжникът вече е изпаднал в забава, поради което и не може да освободи същия от отговорността, която носи за допуснатото неточно във времево отношение изпълнение на договорното му задължение. По делото са събрани доказателства и за това, че работата по процесния строеж е спряна още веднъж, като видно от представения по делото акт обр. № 10 от 02.08.2018 г. това обстоятелство също е настъпило много след изтичане на срока, до който ищецът е следвало да изпълни задължението си за извършване на възложените с процесния договор СМР. Ето защо това спиране на строителството също е факт, който не е в причинна връзка с допуснатото забавено изпълнение и не може да освободи ищеца от договорната отговорност за неизпълнение.
В обобщение на всичко изложено следва да се посочи, че в производството не се доказа да са осъществени такива факти, които да изключват отговорността на ищеца за допуснатото от него забавено изпълнение на задължението му да извърши строителни работи по изграждане на стоманена конструкция на обект „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се в гр. Шумен, поето със сключения между страните по спора договор. Това означава, че той носи договорна отговорност пред ответника за забавеното изпълнение, форма на която е и възникване за изправната страна на уреденото в ЗЗД потестативното право да развали сключения договор.
За да възникне правото на кредитора да развали един договор по чл. 87, ал. 1 ЗЗД в закона има поставено едно допълнително условие за това, което се извежда по аргумент за обратното от нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, в която е предвидено, че разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Това условие е, че неизпълнената от длъжника част от задължението трябва да е значителна с оглед на интереса на кредитора. Установеното с чл. 87, ал. 4 ЗЗД правило е проявление на основния принцип, на който е изградена системата от норми в облигационното право на Република България, който е да се даде приоритет на изпълнението на поетите по договора задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договор. С оглед на това и при допуснато неизпълнение на договорно задължение законодателят постановява да се търсят първо възможностите за реално изпълнение на договора и да се допуска неговото разваляне само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договорения резултат. Преценката за това дали частичното неизпълнение е значително с оглед интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а въз основа на обективните факти като се извърши сравнение между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. В тази насока са указанията, дадени с Постановление № 3 от 29.03.1973 г., постановено по гр.д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС.
От събраните по делото доказателства се установява, че след изтичане на уговорения в процесния договор краен срок за изпълнение от ищеца на задължението му да извърши строителните дейности по изграждане на стоманена конструкция, т.е. след 10.08.2017 г., за един продължителен период от време този субект е продължил да извършва действия в изпълнение на това свое задължение. Това е станало със съгласието на ответника, който е приемал изпълнението на конкретни части от тази работа, като е подписвал изготвените в тази връзка три броя протоколи - протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от 13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г. Ето защо и преценката за това каква е неизпълнената част от задължението на ответника и дали тя се явява значителна или незначителна с оглед на интереса на кредитора трябва да се извърши не към момента на изпадане на длъжника в забава, което е към 11.08.2017 г., а към момента, когато кредиторът е упражнил правото си да развали сключения между страните договор, което е станало с направено от него на 15.09.2018 г. изявление, обективирано в писмо, намиращо се на л. 35 от делото на СГС.
Както беше посочено, от фактите, удостоверени в протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от 13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г., в които са отразени изпълнените от ищеца видове и количества строителни дейности на обекта, както и от изводите на вещото лице Ф.Р., направени в заключението на изготвената в производството основна съдебно-техническа експертиза, което е депозирано в съда на 14.06.2021 г. и е прието в съдебно заседание, проведено на 20.10.2021 г., се установява, че към 11.07.2018 г., а следователно и към 15.09.2018 г., ищецът не е изпълнил само 0, 40 % от стойността на всички възложени с договора строителни дейности, което означава, че размерът на изпълнените СМР са 99, 60 % от всички възложени такива с процесния договор за изработка, като е извършил и допълнителни работи, необходимостта от осъществяването на които е възникнала в хода на изпълнение на сделката. Ето защо съдът счита, че изпълнената към 15.09.2018 г. от ищеца работа представлява значителна част от всички действия, които той е поел задължение да извърши съгласно постигнатите между страните договорки в тази насока.
В практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при прилагането на чл. 87,
ал. 4 ЗЗД в случай на сключен договор за изработка от значение при извършване
на преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от
задължението са и факта на приемане на изработената част от работата, както и
причината, довела до незавършване на изработката, както и ползата за възложителя
от вече изработеното. В тази насока е произнасянето в Решение № 306 от
14.10.2015 г., постановено по гр.д. № 60/2015 г. по описа на ВКС, ІV гр.о.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да се заключи, че възложителят „Щ.” ЕАД е приел без възражения тази част от възложената работа, която се доказа, че е изпълнена, която се изразява в извършени строителни дейности, които са описани протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от 13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г. Както беше посочено тези три протокола са подписани от представител на ответното дружество, като с подписването им той е направил изявление за приемане на СМР-тата, които са описани в тях като изпълнени. При приемане на тези работи ответникът не е направил изрични възражения за наличие на недостатъци по тях. Възражения в тази насока не са направени с изявление на представител на „Щ.” ЕАД в съдържанието на самите протоколи, нито в друг документ, който да е съставен в същия момент, в който са подписани и самите протоколи. По делото са налице няколко писма, адресирани до ищеца, обективиращи направени изявления от ответника за наличие на недостатъци по извършени работи, които се изразяват основно в повреди по боята на изпълнената стоманена конструкция. Тези писма обаче са съставени като време не веднага, а определен по-продължителен период след подписване на протоколите, с които възложителят е приел изпълнената от ищеца част от работата. Първото писмо, в което се прави изявление за недостатъци е съставено на 03.10.2017 г. /писмо на л. 163 от делото/, което е 15 дни след подписване на протокол № 1 от 18.09.2017 г., като в него не е описано ясно дали се касае за недостатъци по боята на вече приети с протокола от 18.09.2017 г. работи или по други работи, изпълнени след това. Първото писмо, което е съставено след подписването на протокол № 2 от 13.03.2018 г. и в което се съдържа изявление на ответника за констатирани недостатъци, от 18.06.2018 г. /писмо на л. 183 от делото/, което е повече от три месеца след подписване на протокол № 2, като в него също не е ясно посочената необходимост от репарации по боята по отношение на какви СМР трябва да се извърши – дали тези, приети с протокола от 13.032018 г. или на други, извършени след това, които са приети с по-късно съставен протокол. След датата на съставяне на последния протокол № 3 от 11.07.2018 г. няма направено изявление от ответника към ищеца за наличие на недостатъци. Описаните в цитираните писма недостатъци, които се изразяват в повреди по отделните части от металната конструкция, не представляват скрити недостатъци, а са такива, които са видими при обикновеното приемане на работа особено от възложител, който е търговец, извършващ дейността по строителство по занятие, какъвто е „Щ.“ ЕАД. Ето защо и тези недостатъци е следвало да бъдат констатирани от ответното дружество в момента на приемане на работата, като това е трябвало да направи самото то, а не да чака да му бъдат посочени от инвеститора на процесния строеж, с който той има договор. След като ответникът не е заявил възраженията си за наличие на недостатъци по изпълнената от ищеца част от възложената му работа при нейното приемане, то на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД тя се счита за приета без възражения.
С оглед изложеното трябва да
се обобщи, че по делото се доказа както, че неизпълнената от „И.г.” ООД част от
възложената му работа е много по-малка от изпълнената част от това задължение,
така също и че изпълнената част от работата е приета от възложителя без
възражения. Тези обстоятелства трябва да се вземат предвид и въз основа на тях да
се приеме, че допуснатото към 15.09.2018 г. неизпълнение не отговаря на
критерия за същественост и не прави невъзможно постигането на договорения резултат, което означава,
че развалянето на сключения договор за изработка не следва да се допуска на
основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД, въпреки неточното му във времево отношение
изпълнение от ищеца. Забавеното изпълнение от „И.г.” ООД на задължението да завърши в
уговорения в договора срок възложената му работа е основание за ангажиране на
договорната му отговорност за неизпълнение, но ответникът може да упражни само
онези свои права, които са съвместими със запазване действието на договора,
които са правата му по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, както и правото му да получи
обезщетение за претърпените вреди от забавеното изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД или по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Предвид всичко изложено трябва да се заключи, че за „Щ.“ ЕАД не е възникнало потестативното право едностранно да развали договора от 26.05.2017 г. и той е запазил своето действие и обвързва страните, като създава за тях правата и задълженията, които са предвидени в клаузите, които са част от неговото съдържание, едно от които е задължението за ответника да заплати възнаграждение на ищеца за извършената от него работа.
Както беше посочено при разглеждане на възражението за разваляне на процесния договор, в производството се доказва, че ищецът е
извършил всички строителни дейности, които са описани в протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от 13.03.2018 г. и
протокол № 3 от 11.07.2018 г., за които претендира да му бъде заплатено
възнаграждение. Това обстоятелство не е и спорно между страните по
делото, доколкото се твърди от ищеца в
исковата молба и се признава от ответника, като изрично изявление в тази насока
е направено от процесуалния му представител в съдебно заседание, проведено на
01.07.2020 г. /л. 298- л.299 от делото/. Оспорванията,
които заявява ответникът са единствено, че част от възложените с процесния договор строителни дейности не са изпълнени
изобщо и че по част от изпълнените от ищеца работи има недостатъци. Строителните
дейности, които са включени в тези три протокола, включват в основната си част
видове и количества СМР, които са описани в приложение № 5 към процесния договор за изработка, т.е. се считат възложени с
него. Те включват и извършени СМР, които не са описани в съдържанието на
сключения договор, но които съдът счита, че също са възложени за изпълнение по
силата на тази сделка, защото по делото се установява, че необходимостта от тяхното извършване е възникнала
в хода на строителството, като възложената с договора цялостна работа по
изграждане на стоманени конструкции не може да бъде завършена без тяхното
изпълнение. Това се доказва от направените от вещите лица, изготвили допуснатите
експертизи, изводи - в тази насока е изводът на вещото лице Ф.Р., направен в
разпита ѝ пред съда в съдебно заседание от 20.10.2021 г. /л. 557 от делото
на СГС/, както и изводът на вещото лице В.Т., направен в разпита му пред съда в
съдебно заседание от 01.06.2022 г. /на л. 691 от делото на СГС//. Следователно
съдът счита за доказано в производството, че всички видове и количества СМР,
които са описани в протокол № 1 от 18.09.2017 г.,
протокол № 2 от 13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г. са възложени за изпълнение на „И.г.” ООД по силата на
сключения на 26.05.2017 г. договор за изработка и са реално извършени от това
дружество.
За да възникне задължението на възложителя
„Щ.” ЕАД да заплати договореното възнаграждение за тези работи, обаче, освен постигане на
съгласие между страните по основните елементи на договора за изработка и
извършването от изпълнителя на уговорената работа, следва да бъде установено и
това, че тя е приета от възложителя. Както беше посочено, съдът счита, че по
делото се доказва, че ответното дружество е приело без възражения извършените от „И.г.”
ООД строителни дейности, които са описани в протокол № 1 от 18.09.2017 г.,
протокол № 2 от 13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г., в хипотезата на
чл. 264, ал. 3 ЗЗД. С оглед на това трябва да се заключи, че в тежест на възложителя „Щ.” ЕАД е
възникнало задължение да заплати на ищеца,
в качеството му изпълнител по процесния
договор, уговореното възнаграждение. Размерът на дължимото възнаграждение трябва да се определи при съобразяване на единичните цени за конкретния вид СМР, които са уговорени в
количествено–стойностната сметка, представляваща приложение № 5 към
писмения договор от 26.05.2017 г., както и количествата
на изпълнените видове работи, посочени в подписаните от двете страни по спора три броя протоколи. С оглед на това
дължимото на изпълнителя възнаграждение възлиза на
сумата от 428 750, 93 лв. без ДДС или 514 501,
12 лв. с ДДС.
Ответникът обаче
е направил възражение, че дължимото на ищеца възнаграждение за извършените СМР
трябва да бъде намалено по реда на чл. 265, ал. 1, предл.
3 ЗЗД.
В чл. 265, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне
на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане
на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението. В практиката на ВКС се приема, че не
съществува ограничение за формата, в която възложителят може да упражни правата
си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и чрез възражение за неточно изпълнение, предявено в
производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, каквото е заявено в настоящото
производство от ответника.
За да се приеме,
че за възложителя е възникнало правото да иска намаляване на дължимото на
изпълнителя възнаграждение за извършената работа, трябва да се докаже, че тя е
изпълнена с недостатъци. Установяване на този факт съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК е поставено в тежест на ответника, имащ качеството на възложител
по процесния договор за изработка, тъй като той черпи благоприятни от неговото
настъпване правни последици.
За доказване на този факт от „Щ.” ЕАД са представени писмени
доказателства, представляващи съставени на 28.05.2018 г. доклади за
несъответствие за обект, представляващ
стоманена конструкция на фасадата на строеж „Предприятие за производство на ламинирани плоскости и пластмасови контейнери“, находящ се в гр. Шумен. В съдържанието на тези писмени документи е
удостоверено настъпване на определени обстоятелства от обективната действителност,
които са наличието на недостатъци по извършените на описания строеж работи,
поради което и те имат характер на свидетелстващи документи. Частният
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена
сила, само когато удостоверява неизгодни факти и тя важи в гражданския процес
единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не
са го подписали. Приетите като доказателства по делото доклади за
несъответствие обаче не носят подписа на нито един правен субект. Те не са
подписани от лицето, което се сочи за техен съставител, за което е записано само,
че е с наименование „Доратек“, но липсва
конкретизация за това точно какъв правен субект представлява и каква е неговата
роля в процеса на строителство. По-важното е че тези документ не са подписани и
от нито една от страните по делото – нито от „Щ.“ ЕАД, нито от „И.г.” ООД, което
дружество изобщо не е посочено в докладите като изпълнител или друг участник в
процеса на строителство. След като
докладите за несъответствие не са подписани от представител на ищцовото дружество, то трябва да се приеме, че то не е
техен издател и те не се ползват спрямо него с материална доказателствена
сила, която да може да му се противопостави в процеса. Ето защо от тези
документи не се доказват никакви обстоятелства относно наличие на недостатъци
по изработените от „И.г.” ООД работи на обекта, представляващ „Проектиране и строителство на
фабрика за производство на ламинирани табли за
сервиране и пластмасови съдове“, находящ се в гр.
Шумен.
По делото няма представени никакви други доказателства за това, че извършените
от ищеца строителни дейности по изграждане на стоманена конструкция са
изпълнени с недостатъци. Това не се доказва от изводите на вещото лице В.Т.,
изложени в представеното от него особено мнение към заключението на изготвената
тройна съдебно-техническа експертиза и в разпита му пред съда, проведен в
съдебно заседание на 12.10.2022 г., защото направения от това вещо лице извод
за наличие на недостатъци по антикорозионното покритие на отделни елементи от
изработената от ищеца стоманена конструкция се основава на констатациите,
направени в докладите за несъответствие и приложените към тях снимки, които
обаче съгласно правилата на гражданския процес нямат доказателствена
сила срещу ищеца относно отразените в тях факти, а и е в противоречие със
заключенията на другите две вещи лица по този въпрос. Наличието на конкретни
недостатъци по изпълнената от ищеца метална конструкция не се доказва и от
разпита на доведения от ответника свидетел Б.П.С., който не изнася пред съда
факти за това какви и колко точно дефекти е имало по металните конструкции и
каква част от тях е останала непоправена от изпълнителя на обекта. Този
свидетел посочва в показанията си много общо, че покритието с боя по
изработената конструкция е било лошо, както и че заваръчните шевове не са били
добре изпълнени, но не конкретизира на кои места е имало такива дефекти и в
какво количество са констатирани. Освен това свидетелят Сулай
заявява, че изпълнителят е уведомяван веднага за дефектите по изработеното и е
предприемал действия за отстраняването им, което не е направено изцяло, но не
сочи каква част от констатираните недостатъци не са отстранени от него изобщо
или са отстранени некачествено, както и в какво се състоят те.
След като от ответника, който носи доказателствената
тежест, не са представени доказателства за това, че по изпълнените от ищеца
строителни дейности по изграждане на стоманените конструкции са били налице
недостатъци към момента на тяхното извършване и приемането им, то за тази
страна са неблагоприятните последици от това и съдът следва да приеме, че
посочените факти не са се осъществили. Изводът за липса на недостатъци по
извършената от изпълнителя „И.г.” ООД работа, която е
възложена на дружеството с процесния договор за
изработка, означава, че няма основания за ангажиране на договорната му отговорността
по реда на чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и за
ответника не е възникнало предвиденото в тази норма право да иска намаляване на
дължимото възнаграждение с направените разходи за отстраняване на
недостатъците.
Предвид всичко изложено, трябва да се посочи, че възнаграждението, което „Щ.“ ЕАД дължи да заплати на „И.г.” ООД за изпълнените СМР по договор за изработка, сключен на 26.05.2017 г., възлиза на сумата от 428 750, 93 лв. без ДДС или 514 501, 12 лв. с ДДС. По делото се претендира само част от тази сума в размер на 52 191, 36 лв., за която не се спори, че не е погасена към момента чрез плащане, като това се и установява от изводите на вещото лице Р.С., дадени при отговор на задача 3 от заключението на изготвената от него съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът обаче твърди, че тази сума е погасена чрез извършено от него извнсъдебно прихващане между тази част от вземането за възнаграждение и вземания, които той има към ищеца за получаване на сума в размер на 333, 15 лв., представляваща начислени разходи за вода, ток и тоалетни и на сума в размер на 42 1557, 94 лв., представляваща стойността на банковата гаранция, която изпълнителят е бил длъжен да предостави съгласно по чл. 8 от сключения договор.
Съдът счита, че по делото не се доказва, че в полза на „Щ.“ ЕАД е
възникнало което и да е от вземанията, с които се твърди, че е направено
прихващане.
В производството
няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че за
определен период от време са възникнали задължения към доставчици на услуги за
доставени вода, ток и тоалетни за заплащане на възнаграждение в общ размер от
333, 15 лв. Не се доказва и разходите за такива възнаграждения да са заплатени
точно от възложителя „Щ.“ ЕАД. Това е достатъчно основание да се приеме, че
няма как в полза на това дружество да е възникнало вземане към ищеца за
получаване обратно на така платената сума, без да е необходимо да се излагат
мотиви за това дали изобщо е възможно такова вземане да възникне и на какво
основание би могло да възникне то.
В
съдържанието на сключения на 26.05.2017 г. договор, включително и в приложимите към него общи
условия за извършване на дейности от подизпълнители на „Щ.“ ЕАД, липсва клауза, в която страните
да са постигнали съгласие, че при непредставяне на банкова гаранция от
изпълнителя съгласно уговорените в договора условия за тази страна ще възникне
задължение да предостави на възложителя парична сума, равна на уговорения
размер на банковата гаранция. Такова задължение не възниква и от уговорката, постигната в чл. 8
от сключения договор, на която се позовава ответникът. С тази клауза е уговорено, че в тежест на изпълнителя по договора възниква задължение да предостави на възложителя банкова
гаранция с определени параметри. Банковата
гаранция по своята същност представлява едностранна формална правна сделка, с
която банката, която има качеството на гарант, се задължава при изпълнение на
определени условия да заплати на определено лице, което има качеството на бенефициер, конкретно посочена парична сума. Това означава,
че поетото с чл. 8 задължение за представяне на банкова гаранция е задължение
за действие, а не за престиране на пари, което
действие се изразява в сключване на конкретен вид сделка, която ползва възложителя,
който следва да има качественото на бенефициер. Ето
защо и в тази договорна уговорка между страните не е постигнато съгласие за
възникване на конкретно парично задължение за предоставяне от изпълнителя на
възложителя на определена парична сума.
След като в
производството не се доказа възникването на вземания на „Щ.“ ЕАД към „И.г.” ООД, с които се сочи, че е извършено прихващане с
насрещното вземане на ищеца за възнаграждение, то трябва да се приеме, че за
първото дружество не е възникнало потестативното
право да извърши прихващане и следователно направено от него изявление за
прихващане, както извънсъдебно, така и съдебно, не може да породи правни
последици по погасяване на задължението, което то има към ищеца. Това означава,
че предявената в процеса част от паричното задължение на „Щ.“ ЕАД към „И.г.”
ООД за заплащане на възнаграждение в размер на 52 191, 36 лв. не е
погасена и чрез прихващане и предявеният в процеса иск за осъждане на ответника
да изпълни това задължение е изцяло основателен.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от „И.г.” ООД срещу „Щ.” ЕАД:
Задължението за заплащане на възнаграждение, дължимо на изпълнителя за извършване на възложената работа, е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение възложителят, който е ответникът „Щ.“ ЕАД, дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Това задължение е срочно, тъй
като страните по него са постигнали изрична уговорка за момента, в който то
следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е обективирано
в клаузата на чл. 7.1. от договора, в която е предвидено, че частичните фактури
за дължимо възнаграждение са платими в срок от 30 календарни дни след
потвърждение на платежния сертификат и получаване на оригиналната фактура. При срочните задължения като процесното, длъжникът изпада в забава с настъпването
на падежа и непрестиране
на дължимия резултат на него. Това
означава, че за да се приеме, че ответникът е в забава изпълнението на процесното задължение за заплащане на възнаграждение за извършената
работа, трябва да се докаже, че срокът по чл. 7.1. от договора е изтекъл, а с оглед изразената в тази договорна клауза воля
на страните за неговото определяне това става при настъпване на следните
обстоятелства: 1) от възложителя да е потвърден платежния сертификат за
извършена работа по реда на чл. 6.1. от договора; 2) от възложителя да е
получен оригинал на издадена фактура; 2) изтичане на срок от 30 календарни дни
от датата на потвърждаване на платежния сертификат и получаване на оригинала на
издадената частична фактура съответно от датата, на която е осъществено по-късното
от описаните обстоятелства.
Съдът счита, че за дата на одобряване от възложителя „Щ.“ ЕАД на платежния сертификат за извършване на строителните дейности, за които се претендира възнаграждение в процеса, трябва да се приеме най-късната дата от датите на съставяне на протоколите, в които са описани както изпълнените СМР, така и възнаграждението за тях, а именно протокол № 1 от 18.09.2017 г., протокол № 2 от 13.03.2018 г. и протокол № 3 от 11.07.2018 г., т.е. 11.07.2018 г. По делото няма представени доказателства за момента, в който възложителят е получил оригинала на издадени фактури за вземанията на ищеца за неплатено възнаграждение за изпълнените СМР, които са две фактури, издадени нa 11.07.2018 г. – фактура № 0000103366/ 11.07.20218 г. и фактура № **********/ 11.07.20218 г. Съдът счита, че от събраните в производството доказателства може да се заключи, че „Щ.“ ЕАД е узнало за издаването на тези счетоводни документи най-късно на датата, на която е получило нотариална покана с рег. № 179/ 04.01.2019 г., в съдържанието на която те са описани. Тази дата е 24.01.2019 г., която е единствената четлива дата върху направеното от нотариуса удостоверение за връчване на документа. Ето защо и тази дата трябва да се приеме за такава, на която фактурите, удостоверяващи неплатеното задължение за възнаграждение, са достигнали до възложителя „Щ.“ ЕАД. По делото е представено и писмо от 14.11.2018 г. от ищеца до ответника, в което също са описани тези фактури, но в производството липсват доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че то е връчено на адресата, като това не се установява от представено известие за доставяне, в което изобщо не е описан вида и съдържанието на пощенската пратка, за връчването на която то е съставено. Следователно съдът счита, че 24.01.2019 г. е датата, от която започва да тече срокът по чл. 7.1. от договора и той изтича на 25.02.2019 г. при съобразяване, че 23.02.2019 г. е неработен ден. От 26.02.2019 г. ответникът е изпаднал в забава изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение на ищеца и от тази дата в негова тежест е възникнало задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 26.02.2019 г. до 19.03.2019 г. възлиза на 318, 95 лв., определено от съда по реда на чл. 162 ГПК върху главницата от 52 191, 36 лв. До този размер и за посочения период предявеният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е основателен и трябва да се уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер и за периода от 11.08.2018 г. до 25.02.2019 г. следва да се отхвърли.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Щ.“ ЕАД срещу „И.г.”
ООД:
Предмет на разглеждане в настоящото производство e и претенция на „Щ.“ ЕАД за присъждане в негова полза на неустойка за забавено изпълнение от „И.г.” ООД на задължението за извършване на възложените строителни дейности, чиято дължимост е уговорена с чл. 15.2. от писмения договор за изработка, сключен на 26.05.2017 г.
От съдържанието на сключения между страните по спора на 26.05.2017 г. договор се установява, че с чл. 15.2. от него е постигната уговорка, че при просрочие на определените в чл. 9 от договора срокове се дължи неустойка в размер на 0, 1 % от стойността на договора за календарен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора. В чл. 9.1 от договора са уговорени срокове, при които изпълнителят следва да извърши задълженията си за изпълнение на възложената му работа. При тълкуване на посочените договорни клаузи във връзката им една с друга се налага изводът, че с тях страните са постигнали съгласие за дължимост на неустойка, която има за цел да обезпечи точното изпълнение и да обезщети вредите от неточното във времево отношение изпълнение на основното задължение на изпълнителя по процесния договор за изработка, което е това да извърши възложените му строителни дейности.
Както вече беше посочено при
произнасяне по основателността на предявения от „И.г.” ООД иск по чл. 266 ЗЗД, задължението, което възниква за
изпълнителя по силата на сключения на 26.05.2017 г. договор за изработка, за извършване на всички строително-монтажните
работи е срочно, тъй като с чл. 9.1, ал. 3
от договора страните са постигнали съгласие, че датата,
до която то трябва да бъде изпълнено, е до 10.08.2017 г. При срочните задължения като процесното, длъжникът изпада в забава с настъпването
на падежа и непрестиране
на дължимия резултат на него.
При разглеждане на предявения иск по чл. 266 ЗЗД съдът изложи подробни
мотиви, че намира за доказан факта, че „И.г.” ООД е изпълнил възложените
му с процесната сделка строителни дейности след
10.08.2017 г., т.е. след срока, уговорен в чл. 9.1, ал. 3
от договора,
като няма доказателства той да е извършил каквато и да е част от работата до
10.08.2017 г. С
оглед на това и съдът приема, че по
делото се доказа, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение от това
дружество на задължението му да извърши възложената с процесния
договор за изработка работа. То
е в забава от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 11.08.2017 г.,
която продължава както до 11.07.2018
г. – датата на последния подписан между страните протокол за приемане на
извършени СМР, така и до настоящия момент, към който не се оспорва, че все още
има СМР-та, които са възложени с договора за изпълнение от „И.г.” ООД, но не са
извършени. Ето защо и доколкото съдът счита за неоснователни възраженията на
изпълнителя, че забавата не може да му
се вмени във вина, по подробно изложени при разглеждането на иска по чл. 266 ЗЗД мотиви, то трябва да се заключи, че „И.г.” ООД отговаря по правилата на договорната
отговорност за вреди за допуснатата от него забава в изпълнението на задължението
за извършване на възложената работа. Това означава, че в негова тежест е
възникнало задължение да заплати неустойка за забава по чл. 15.2. от
договора.
В клаузата на чл. 15.2. от
договора страните са постигнали съгласие, че размерът на дължимата от „И.г.”
ООД неустойка при забавено изпълнение
на неговото задължение е 0, 1 % от стойността на договора за всеки просрочен
ден, но не повече от 10 %.
Максималният размер на неустойката, уговорен
в чл. 15.2. от договора, се
достига за период на забава от 100 дни, т.е. за около три и половина месеца. Периодът,
в който забавата на ответника по насрещния иск продължава, е много по-дълъг от
този, до който се достига максималният размер на неустойката. Това означава, че
в случая вземането на възложителя „Щ.“ ЕАД за получаване на неустойка за забава, дължима от „И.г.” ООД, възниква в уговорения в чл. 15.2. от
договора максимален размер, който е от 42 073, 91 лв. Това прави предявеният насрещен
иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД изцяло основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца по основните искове и ответник по насрещните искове „И.г.” ООД е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 5 120, 59 лв., от които сумата от 2 182, 09 лв. – платена държавна такса за предявяване на иска, сумата от 40 лв. – платена държавна такса за подаване на молба за обезпечаване на бъдещ иск, които се разпределят съобразно крайния изход на делото, сумата от 2 898, 50 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица. При съобразяване на размера на уважената част от основните исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „И.г.” ООД следва да се присъдят разноски в размер на 2 782, 91 лв.
В полза на ищеца не следва да
се присъждат разноски за заплатени такси за образуване на изпълнително
производство за налагане на допуснато обезпечение на бъдещ иск. Тези разходи не
са направени в образувано съдебно производство, а са заплатени по изпълнително
дело, поради което компетентен да извърши преценка дали те трябва да се
възложат в тежест на длъжника е съдебният изпълнител, пред който орган това
производство се развива. Въпреки, че тези разноски са направени за налагане на
обезпечение на бъдещ иск, то те не са такива, извършени в рамките на
обезпечителното производство, което приключва с акта на съда по произнасяне по
основателността на искането за допускане на обезпечение, и следователно не
могат да се разпределят между страните по спора от исковия съд. В този смисъл е
практиката на ВКС - определение № 845 от 05.12.2011 г., постановено по ч. т. д.
№ 648/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и определение № 336 ОТ 21.07.2016 г.,
постановено по ч. т. д. № 874/2016 г. по описа на ВКС, I т. о.
В полза на ищеца не следва да се присъждат и разноски за направени разходи за гориво и за нощувки на процесуален представител, защото те също не са направени в образувано съдебно производство, поради което и не подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК.
От страна на ответника по основните искове и ищец по насрещния иск „Щ.“ ЕАД също е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което и предвид изхода на делото такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 9 731, 19 лв., от които сумата от 1 682, 69 лв. – платена държавна такса за разглеждане на насрещния иск за неустойка, сумата от 4 448, 50 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица, сумата от 3 600 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на уважения насрещен иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и на размера на отхвърлената част от основните искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Щ.“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на 4 442, 45 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски на двете страни, „И.г.” ООД следва да бъде осъден да заплати на „Щ.“ ЕАД сумата от 1 659, 54 лв.
Съдът констатира, че по делото от „Щ.“ ЕАД в указания от съда срок не са представени доказателства за заплатен депозит в размер на 468 лв., определен за заплащане на окончателно възнаграждение на вещите лица по допуснатата тройна СТЕ. По тези съображения и на основание чл. 77 ГПК „Щ.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 468 лв. по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Щ.” ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „И.г.” ООД, с ЕИК: *****, със съдебен адрес:***, следните суми: на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 52 191, 36 лв. /петдесет и две хиляди сто деветдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща неплатената част от уговореното възнаграждение за извършена работа по изпълнение на строително-монтажни работи по изграждане на стоманени конструкции на обект „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се в гр. Шумен, възложени с договор за изработка, сключен на 26.05.2017 г., между „Щ.” ЕАД и „И.г.” ООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 20.03.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното ѝ плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 318, 95 лв. /триста и осемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетението за забавено плащане на задължението за заплащане на възнаграждение за изпълнените строително-монтажни работи от 52 191, 36 лв., което е начислено за периода от 26.02.2019 г. до 19.03.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 318, 95 лв. до пълния предявен размер от 2 360, 82 лв. и за периода от 11.08.2018 г. до 25.02.2019 г.
ОСЪЖДА „И.г.” ООД ДА ЗАПЛАТИ на „Щ.” ЕАД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 42 067, 32 лв. /четиридесет и две хиляди и шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за извършване на строително-монтажни работи по изграждане на стоманени конструкции на обект „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, находящ се в гр. Шумен, дължима съгласно чл. 15.2. от договора за изработка, сключен на 26.05.2017 г., между „Щ.” ЕАД и „И.г.” ООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 28.05.2019 г. – датата на подаване на насрещната исковата молба, до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА „И.г.” ООД да заплати на „Щ.” ЕАД сума в размер на 1 659, 54 лв. /хиляда шестстотин петдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Щ.” ЕАД
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 468 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева/,
представляваща разноски за заплащане на възнаграждение на вещи лица по тройната
съдебно-техническа експертиза, които тази страна не е заплатила в указания от
съда срок.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: