Р Е Ш
Е Н И Е
№………….
гр.Добрич 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия,
осемнадесети състав
в публично съдебно заседание на 03.02.2021г, в
състав:
Съдия: Веселин Иванов Николов,
при
участието на съдебен
секретар :Стела Димова ,
разгледа н.а.х.д.№ 13 по описа на ДРС за 2021г.
Производството е образувано по жалба на Г.Д.Б. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 23-0001109 от 07.12.2020 год. на Директор на РД „АА“ гр. Варна.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАв.Пр. е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000/две хиляди / лева .
По същество жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно и необосновано.Редовно уведомен явява се лично в съдебно заседание ,
представлява се от адвокат Стоян Калев
от ДАК .
Въззиваемата страна не се
представлява .
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира
следното:
На 21.09.2020 г.около 14:35ч. в
обл.Добрич, на изхода на гр.Добрич, в посока гр.Варна пред бензиностанция
"Лукойл",жалбоподателя управлявал товарен автомобил марка "***",
per. № ***, кат. N3, с прикачено полуремарке с per. № ***, кат.04 (и двете
собственост на превозвача "***" ООД е извършвал обществен превоз на
товари по маршрут Средище - Варна, видно от пътен лист № 7268126/21.09.2020г.,
натоварен с царевица, видно от товарителница сер."М" №
0012596/21.09.2020г. При проверката и след направена справка в информационната
система на ИА "АА" било констатирано следното административно нарушение:
Жалбоподателя извършил обществен
превоз на товари със състав от ППС, за чието управление се изисква свидетелство
за управление на МПС от кат. "СЕ", без да притежава валидна карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41 на МТИТС.
Жалбоподателя притежава карта № Р103875, валидна до 11.10.2019г.На база така
описаната фактическа обстановка бил съставен
АУАН А-2019 № 277758 от
21.09.2020 година и в последствие било
издадено НП № 23-0001109 от 07.12.2020 година.
Описаната фактическа обстановка се установява
от показанията на актосъставителя- Т.С.Т. и св. П.Х.Й., както и от приобщените
по делото писмени доказателства.
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила .
Наведените в депозираната до РС Добрич жалба основания
за отмяна на атакуваното НП кореспондират с установената в настоящото
производство фактическа обстановка както следва:
По категоричен начин се установява , че
констатираната обстановка в съставения АУАН и в издаденото наказателно
постановление не се оспорва от жалбоподателя е се признава в цялост.
Не се констатират допуснати неточности в АУАН и в
издаденото НП , оспорвани от жалбоподателя в настоящото производство.
С Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ се определят
условията и редът за провеждане на курсове за начална квалификация на
кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача; провеждане на
курсове за периодично обучение на кандидатите за придобиване на карта за
квалификация на водача; извършване на регистрация и издаване на удостоверение
за регистрация на лицата, организиращи и провеждащи курсове за обучение на
кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача; организиране и
провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на начална квалификация.
Несъмнено не са нарушени изисквания, свързани с тези основни функции на
наредбата.Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата министърът на транспорта или
оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо началната
квалификация или периодичното обучение на водача. Липса на такова удостоверение
в деня на проверката, не е било констатирано от проверяващите органи.
Всъщност за разлика от удостоверението, тази карта
не е първичен документ, с който се признава и удостоверява квалификацията и
преминатото обучение. Не следва да се прилагат едни и същи санкции за липса на
удостоверение и за липса на такава карта, още по-малко за наличие на карта с
изтекъл срок преди проверката, с която това е установено. Санкцията, предвидена
в ЗАвтП е фиксирана, поради което не може да се индивидуализира наказанието,
съобразно неговата тежест.Незаконосъобразно е с едва и съща тежест да се
третират нарушенията , като управление на МПС, превозващо товари без лиценз
,разрешение , регистрация , удостоверение за класификация карта на водача. Тя не създава и не доказва
наличието на правнорелевантни факти и обстоятелства, които не биха могли да се
установят с удостоверението. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата изискването за
начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания,
придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. В
случая това изискване е спазено.В настоящия случай по-важното условие, което е
от значение за упражняване на съответния вид дейност и за безопасността на пътниците,
е притежаването на познания и квалифицирани умения, придобити чрез посещения на
курсове и полагане на изпит. Това условие е изпълнено. Картата за квалификация
по същество представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факти
с правно значение, а именно, че водачът е преминал началната квалификация или
задължителното периодично обучение. С други думи жалбоподателя-конкретният
водач може да извършва превоз, когато притежава познания, придобити чрез
посещение в курсова за обучение, и е положил успешно изпит или е преминал
периодично обучение за усъвършенстване на познанията. Явно е ,че явява само
едно обективиране на изпълнението на условията за нейното притежаване, органът
е следвало да предупреди водача, че при следващо констатиране на нарушение ще
понесе съответната санкция. Предвидената по закон санкция е висока и затова
следва да бъде преценявано много конкретно и аналитично нейното прилагане. В
този случай процесното нарушение излиза извън рамките на този вид обществено
опасни деяния и настоящият състав счита, че следва да се приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
В обективното право липсва легална дефиниция на
понятието "маловажен случай" по чл. 28 то ЗАНН. По силата на чл. 11
от ЗАНН. относно обстоятелствата изключващи отговорността следва да се приложи
общата част на НК, конкретно легалното определение по чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно тази разпоредба "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Законодателят изрично не е изключил преценката
за "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН за нарушения като процесното.
Следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между деянието,
последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл. 35. ал.З от НК
- наказанието да бъде съответно на престъплението и да постига целта му по чл.
36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл. 93. т.З от НК - да
бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици. Безспорно в
настоящият казус, е че жалбоподателя-водачът има необходимите познания за да
управлява товарен автомобил, не са налице вредни последици и самото деяние
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите
деяния по ЗАвтП и другите подзаконови нормативни актове. Наложената санкция е
несъразмерно с извършеното, макар и да е предвидено като формално нарушение от
законодателя и е несъответна на принципа на пропорционалност , изхождащи от
законовите разпоредби на ЕС.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено .
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 23-0001109
от 07.12.2020 година на Директор РД „АА“
гр. Варна , с което на Г.Д.Б. с ЕГН********** за нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 год. на МТ и на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАв.Пр. е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000/две хиляди / лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич
в 14 дневен срок от уведомяване на страните
по реда на АПК.
Районен съдия: .