О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 7.08.2020 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 7
август 2020
г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 877 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от К.Х.А.,
в която твърди, че с нот. акт № 1, том IX, peг. № 16086, дело № 1258/18.XII.2013
год. се снабдил заедно с лицата ** Х.А. и ** с право на собственост върху два
недвижими имота, като втория имот представял дворно място, находящо се в с. Змейово,
Старозагорска община, с площ 413 кв.м, от които 109 кв.м, отредени за улица с.о.
т. 113-115:126 кв.м. неуредени дворищнорегуллационни отношения, продаваеми към
УПИ XIX-35 в кв. 40 и 178 кв.м, продаваеми към УПИ XIV-93 в кв. 40а,
представляващ Поземлен имот № 471 в кв. 40 и кв. 40а по подробния устройствен
план - план за регулация на селото, утвърден със Заповед № 10-00-2256 от
13.X.2013 год., с граници на ПИ: от североизток - тупик и УПИ V-92, от
северозапад - ПИ 85, от югоизток - ПИ 93, заедно с построената в западната част
на дворното място полумасивна жилищна сграда, използваема като стопанска сграда
– плевня.
С нотариален акт № 3, том
III, peг. № 4409, дело № 346/2019 год. Наследниците на ** Х.А. и **, а именно
лицата Г. **ов А., ** **ов А., **, ** й ** му продали 12/48 идеални части от
двата имота, респ. и същата идеална част от процесния имот. Пояснява, че
съобразно първия нот. акт, по сочен по-горе, лично бил собственик на 1/3 идеална
част от двата имота, респ. от втория имот. Междувременно лицата Мария Стоянова
Гончева-Трифонова, Иван Николов Трифонов и Станимира Николова Трифонова с нот. акт
№ 38, том 1, рег. № 926, дело № 22/2018 год. се снабдили по обстоятелствена
проверка с право на собственост върху 178/900 кв.м. идеални части от дворно
място, находящо се в с. Змейово, Старозагорска община, за което бил отреден УПИ
XIV – 93, кв. 40а по плана за регулация на селото, като било отбелязано, че 178
кв.м. били продаваеми от ПИ № 417. Сочи,че процесиите 173 кв.м. влизали в територията
на имота с площ 413 кв.м., отразен подробно, по-горе в нот. акт № 1, том IX,
peг. № 16086, дело №1258/2013 год.
След издаването на
нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с нот. акт № 36, том II, peг. № 7357,
дело № 193/2018 год., горепосочените лица били продали на ответника УПИ ХIV-93,
кв. 40а по плана за регулация на с. Змейово, като в тази площ се включвали и
процесиите 178 кв.м., придаваеми от ПИ №417. Правило впечатление, че в този нотариален
акт не били отразени всички продаваеми места, а само било отразено продаваемо
място от 2 кв.м.
Твърди, че явно нотариусът
знаел, че процесиите 178 кв.м. не били собственост на продавачите, но и трите
продаваеми места били посочени в нот. акт № 35, том I, рег. № 926, дело № 22/2018
год. И двата нотариални акта били издадени от един нотариус.
От всичко изложено било
безспорно, че ответникът не е собственик на 178/900 ид. части от имота, който
закупил от продавачите.
Твърди, че разговарял с
ответника по станалата измама, а той му заявил, че след като вече платил имота,
включително и процесната площ, нямал намерение да я плаща втори път. Моли съда
да има предвид, че не желае да му се плаща тази част от имота, а желае да му бъде
върнат противозаконно отнетия имот.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае, че е собственик на
178/900 идеални части от дворно място, находящо се в с. Змейово, Старозагорска
община, съставляващо имот УПИ ХVI-93,кв. 40а по плана за регулация на селото, което
дворно място, е описано подробно в нот. акт № 35, том I, рег. № 926, дело № 22/2018
год.,по отношение на ответника.
Моли съда да приеме, че ищецът
е собственик на процесиите идеални части, след което да постанови и втори
диспозитив, а именно да му бъде предадено владението върху процесиите 178/900 идеални
части от подробно описания в нот. акт № 36, том II, peг. № 7357, дело № 193/2018
год.
Моли да бъде отменен
нотариален акт № 35, том I, peг. № 920, дело № 22/2018 год.
В едномесечния срок по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г.И.И.,
в който заявява, че видно, от представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 3 том III, peг. № 4409, дело № 346 от 27.08.2019 г. на
нотариус Стефка Чавдарова, е peг. №181 в регистъра на НК на Република България,
е район на действие - този на PC - Стара Загора, е който ищецът К.А. твърди, че
придобил собствеността върху целия Поземлен имот №471, се установявало, че
същият този имот е с площ от 235 кв.м., а не както бил описан в нотариален акт
издаден от нотариус Денчо Недялков с площ от 413 кв.м. От представената от
ищеца Скица № 2339/20.09.2019 г. също се установявало, че съгласно подробният
устройствен план - план за регулация на село Змеево, община Стара Загора,
утвърден със Заповед № 1688/13.08.1993г., ПИ 471, в кв. 40 също бил с площ от 235 кв.м, от тях за отчуждаване за
улица били 109 кв.м и за УПИ XIX - 85 били още 126 кв.м, както и правилно било
записано в издаденият от Нотариус Стефка Чавдарова peг. № 381 на НК - НА № № 3,
том III, peг. № 4409, дело № 346 от 27.08.2019 г. т.е., по актуална скица към
датата на съставяне на нотариалния акт на нотариус Стефка Чавдарова от площта
на поземлен имот № 471 били извадени придаваемите към УПИ XIV-93, кв. 40а, 178
кв.м. (413 кв.м. — 178 кв.м. = 235 кв.м.).
Сочи, че представената от
ищеца по настоящото дело Скица № 2339 от 20.09.2019 г. относно Поземлен имот № 471
също доказвала, че има грешка в площта на имота на ищеца и той не бил с площ от
413 кв.м, както било записано в издаденият на ищеца и праводателите му -
Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № 1, том IX, peг.
№ 16086, дело № 1258 от 18.12.2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с peг. № 181
в регистъра на НК на Република България, с район на действие - този на PC -
Стара Загора. Така посочената квадратура от 413 кв.м била неправилна и невярна,
поради което напълно оспорва верността на този нотариален акт, като твърди
също, че нито ищеца, нито праводателите на ищеца след 1993г. били собственици и владелци на процесният
имот, за който се претендирало с площ от 178кв.м.
Следователно, предвид
изложеното по-горе, твърди, че ищецът никога не е бил собственик на
претендираните от него 178/900 кв.м. ид.ч. от УПИ XIV-93, кв. 40а. по плана за
регулация на с. Змейово, общ. Стара Загора, утвърден със Заповед № 1688 от
13.08.1993 г., и поради тази причина нямало правно основание да предяви
претенциите си, поради което предявеният иск бил процесуално НЕДОПУСТИМ. Съгласно константната
практика на съдилищата с иска по чл. 108 от ЗС собственикът можел да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Следователно, при иск с правно основание чл. 108 от ЗС активната
материалноправна легитимация на ищеца предполагала той да е собственик на
вещта, предмет на иска, вещта да се намира във владение или държане на
ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание. В случая,
съгласно приложимия закон към датата на отчуждаването на процесиите 178/900
ид.ч., а именно ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план имало непосредствено
отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към имоти на
други физически или юридически лица, и разместването на собствеността настъпвала
още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. А видно от
представените документи по отношение на процесния УПИ XIV-93, кв.40а, планът за
регулация на с. Змейово, общ. Стара Загора бил утвърден със Заповед № 1688 от
13.08.1993 г. От представената от ищеца Скица № 2339/20.09.2019 г. се
установявало, че съгласно подробният устройствен план - план за регулация на
село Змеево, община Стара Загора, утвърден със Заповед № 1688/13.08.1993 г., ПИ
471, в кв. 40 бил с площ от 235 кв.м, от тях за отчуждаване за улица били
109кв.м и за УПИ XIX - 85 още 126 кв.м, така както и правилно било записано в
издаденият от Нотариус Стефка Чавдарова peг. № 381 на НК - НА № № 3, том III,
peг. № 4409, дело № 346 от 27.08.2019 г.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 15.07.1993 г., постановено по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС,
дворищнорегулационният план следвало да се счита за приложен от момента, когато
настъпвала трансформация на регулационните линии в имотни граници. Така,
спорният въпрос в настоящото производство било именно за собствеността върху
придаваемите 178 кв.м. от Поземлен имот № 471 към УПИ XIV-93, кв. 40а. Същите
178 кв.м. били придадени към УПИ XIV-93, кв.40а, по силата на регулационния
план от 1993г., поради което счита, че ищецът не бил активно легитимиран да
предяви иска, защото не бил собственик на имота. Поради посоченото, счита, че
ищецът К.А. не е активно легитимиран в материалноправен аспект да претендира
ревандикация на имота.
В случай, че съдът приемел,
че исковите претенции били процесуално допустими, то счита, че същите са
напълно недоказани и неоснователни, поради което, моли, като такива да ги
отхвърли изцяло. Излага следните съображенията за това:
За доказване на собствеността
си върху процесиите 178/900 кв.м. ид.ч. ищецът се позовавал на нотариален акт
за собственост по давностно владение и наследство (Нотариален акт № 1, том IX,
peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Денчо Недялков) и на
нотариален акт за покупко-продажба (Нотариален акт №3 том III, peг. №4409, дело
№346 от 27.08.2019г. на нотариус Стефка Чавдарова). И първият акт за
собственост издаден от нотариус Д.Недялков рег.№181 на НК процесиите 178 кв.м.
ид.ч. били отразени като придаваеми към имот УПИ XIV-93, кв.40а, а във вторият
нотариален акт, издаден от Ст.Чавдарова, нотариус рег.№ 381, спорната
квадратура липсвала, тъй като по отношение на отчуждените квадратури ищеца вече
нямал качеството на собственик. Такова качество нямали и не били могли да
придобият и неговите праводатели. Съгласно представените с исковата молба
документи, ищецът К.А. за пръв път бил признат за собственик на Поземлен имот
№471 през 2013г., т.е след изтичането на период от 20 години, считано от 1993г.
и то след като било настъпило отчуждителното действие на приложения
дворищнорегулационен план на с. Змейово, утвърден именно със Заповед №1688 от
13.08.1993г. Твърди, че изминалият период от повече от 10 години, какъвто бил
срокът за придобиване на недвижим имот по давност, дори ако се приемело, че
владението било недобросъвестно бил достатъчен, за да придобият правото на
собственост върху процесният имот праводателите на му. Нещо повече, прилагането
на регулационния план несъмнено било налице, предвид факта, че придаваемите
части били заети по установения в закона ред и владението върху тях продължавало
повече от 10 години. Съществуващата ограда на място на границата на имота му
била построена преди повече от 50 години, първоначално изградена от камъни и
хоросан, в последствие от бетон.
Предвид гореизложеното моли
съда на основание чл. 193 от ГПК, да
отрие производство по оспорване верността и истинността на представения от
ищеца Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №1, том IX,
peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Денчо Недялков, с peг. №181
в регистъра на НК на Република България, с район на действие - този на PC -
Стара Загора, тъй като същият не отразявал вярната квадратура на имота и грешно
било записано, че имота на ищеца е с площ от 413кв.м., освен това невярно било
описано, че подробният устройствен план за регулация на с. Змейово бил утвърден
със Заповед №10-00-2286 от 18.10.2013г. Тези обстоятелства не отговаряли на
действителността, както и на представените документи, относно процесиите имоти,
част от които издадени преди и след оспорения нотариален акт. Прави искане и съда да отдели и като
безспорен факт, че планът за регулация на с. Змейово, общ. Стара Загора, бил
утвърден именно със Заповед №1688 от 13.08.1993г., а не както грешно било
записано в оспорваният нотариален акт.
В подкрепа на гореизложеното
представя като доказателство заверен препис на Поименен стопански справочен
регистър към регулационен план на с. Змейово, относно УПИ XIV-93, кв.40а, от
който безспорно се установявало, че регулацията била приложена и процесиите
178кв.м били собственост на праводателите му, като никъде в разписният списък
ищецът К.А. не фигурирал като собственик на спорният имот. От записите се
установявало, че именно със Заповед №1688 от 13.08.1993г. към имота на
ответника официално били придадени 178 кв. м. от Поземлен имот №471, за което и
били издадени последващите документи, установяващи правото на собственост на
праводателите му и неговото собствено право на собственост върху процесният
имот.
В подкрепа на твърдението си,
че регулацията била приложена още преди плана от 1993г. било, че на място била
изградена и улицата, за което имало съответното отчуждаване от съседните имоти,
вкл. от имота на ищеца и ответника, за което представя и моли съда да приеме - Протокол
№51-65год. издаден от Градски Общински Народен съвет - гр.Стара Загора от
27.04.1965г. от които се установявало, че праводателите на ищеца и на ответника
били обезщетени за придаваемите за улица идеални части от дворните им места.
Обстоятелството, че в скицата на ищеца, издадена от Община Стара Загора, било
записано, че се придавали за улица съответните квадратни метри от дворното
място, не означавало, че те вече не били предадени.
Видно от скица №
2433/09.11.2018г, от Община Стара Загора, която представя като доказателство се
установявало, че е собственик на имот с площ от 907кв.м, от които за улица се
отчуждавали 9 кв.м, съответно от улица се придавали още 2 кв.м, или общата площ
на имота У ПИ XIV- 93 на ответника била 900кв.м и нямало неуредени отношения с
имот на ищеца.
Следователно придобитият от
ответника имот Г.И. по силата на Нотариален акт №86, том II, peг. №7357, дело
№193 от 10.10.2018г. на нотариус Радка Богданова, имот съставлявал УПИ XIV-93 в
кв.40а по плана за регулация на с. Змейово, Община Стара Загора, одобрен със
Заповед №1688 от 13.08.1993г. бил собственост на неговите праводатели по силата
на Нотариален акт №157, том II, дело №798/1977г. С Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №64, том III, дело №637
от 12.02.1997г., имотът бил прехвърлен срещу издръжка и гледане на
наследодателя на праводателите на ответника, като сделката била в рамките на
една и съща фамилия. С Нотариален акт Нотариален акт №35, том I, peг. №926,
дело №22 от 01.02.2018г. на нотариус Радка Богданова, праводателите му били
признати за собственици на 178/900 кв.м. ид.ч. от дворното място, като
владението върху същите било непрекъснато повече от 10 години. Твърди, че
придобитият от него имот по силата на Нотариален акт №86, том II, peг. №7357,
дело №193 от 10.10.2018г. на нотариус Радка Богданова, и към този момент бил
със заварената ограда, която била на повече от 30 години и никога през годините
не е имало претенции към площта на имота, не било оспорвано кой е негов
владелец.
Относно представеното от
ищеца като доказателство Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д0002571БЦ от
20.02.2020г., издадено от Община Стара Загора, от което било видно, че Поземлен
имот №471 е описан с площ от 413 кв.м., моли съда, да има предвид, че в този
документ се отразявало това, което собственикът е декларирал. Тъй като ищецът бил
декларирал, че имотът му е с площ от 413 кв.м., това било и отразено в
удостоверението за данъчна оценка, но това не означавало, че именно такова било
действителното положение (в случая - площта на имота), както и че ищеца бил
собственик на 413кв.м, в които се включвал и процесният недвижим имот, а и не
било годно основание, за да го направи собственик.
Като се имало предвид всичко
описано, твърди, че ищецът по никакъв начин не бил доказал с исковата си молба
правото си на собственост върху процесиите 178/900 кв.м. ид.ч. от УПИ XIV-93 в
кв.40а по плана за регулация на с. Змейово, Община Стара Загора, одобрен със
Заповед №1688 от 13.08.1993г., поради което иска бил неоснователен и недоказан.
Моли съда да върне исковата молба
на ищеца като недопустима поради липса на активна материалноправна легитимация
и правен интерес, както и да прекрати производството по настоящото дело.
В случай, че съда приемел
иска за допустим, моли, да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените от ищеца К.Х.А. искови претенции.
Моли съда, на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК да признае за установено, че ищеца не е собственик на процесният
имот, като отмени Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти
№1, том IX, peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Денчо Недялков,
с peг. №181 в регистъра на НК на Република България, с район на действие - този
на PC - Стара Загора, в частта относно придобиването по наследство и давностно
владение на Поземлен имот №471 в кв.40 и в кв.40а по плана за регулация на с.
Змейово, Община Стара Загора, утвърден със Заповед №1688 от 13.08.1993г., за
площта над 235 кв.м. до площта от 413 кв.м.
Претендира направените по
настоящото дело разноски, както и възнаграждение за един адвокат.
От обстоятелствата изложени в
исковата молба се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл.
108 от ЗС. В това производство ищецът следва докаже всички твърдени в исковата
молба обстоятелства, че е собственик на претендирания имот, че този имот се намира във владение или държане на ответника,
да докаже, че правото му е нарушено и че има интерес от това. Относно липсата
на материалноправна легитимация на ищеца съдът намира, че това е въпрос, който
следва да бъде разгледан по същество на спора, след събиране на допустимите и
необходими доказателства и съдът следва да се произнесе с крайния си съдебен
акт дали ищецът е собственик или не на процесния имот. Ето защо прозводството
по делото не следва да бъде прекратено, а спорът следва да бъде разгледан по
същество.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към
спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата
страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Нот.
акт №1,том IX, peг.№16086, дело №1258/2013 год. - 2 екз., Нот. акт № 3, том
III, peг. № 4409, дело № 346/2019 год. - 2 екз., Нот. акт № 35, том I, peг. № 926,
дело № 22/2028 год. - 2 екз., Нот.акт № 86,том II, peг. № 7357, дело №193/2018
год., Скица № 2392/20.IX.2019 год. - 2 екз., Удостоверение за данъчна оценка - 2
екз.; Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №64, том III, дело №637 от
12.02.1997г.; Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давност №35, том I, peг. №926, дело №22 от
01.02.2018г. на нотариус Радка Богданова, с peг. №435 в регистъра на НК на
Република България, е район на действие - този на PC - Стара Загора; Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №86, том II, peг. №7357, дело №193 от
10.10.2018г. на нотариус Радка Богданова, с peг. №435 в регистъра на НК на
Република България, с район на действие - този на PC - Стара Загора; Скица
№2433 от 09.11.2018г., издадена от Община Стара Загора; Заверен препис на
Поименен стопански справочен регистър към регулационен план на с. Змейово,
относно УПИ XIV-93, кв.40а.; Протокол
№51-65год. издаден от Градски Общински Народен съвет-гр.Стара Загора от
27.04.1965
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да сочат гласни доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и извърши
оглед на място, да отговорят на въпросите, поставени в исковата молба и
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. ЖИВКА КОЛЕВА
КОНДЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 200 лв., плати както следва: 100 лева от ищеца и 100
лева от ответника.
ИЗИСКВА за прилагане по делото: Заверено копие от нотариално дело по
Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №1, том IX, peг.
№16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Денчо Недялков, с peг. №181 в
регистъра на НК на Република България, с район на действие - този на PC - Стара
Загора.
ВНАСЯ делото в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 13.10.2020 г. от 10.45 ч., за която дата да се призоват страните и
вещото лице, след внасяне на депозит по делото.
На ищеца
се изпрати копие от отговора на ответника.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото
да се докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните,
депозирани по повод указанията на съда и доклада по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: