ОПРЕДЕЛЕНИЕ№401/06.06.2019
Варненският апелативен съд, търговско отделение
в закрито заседание на четвърти
юни през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
142 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на К.М.Н., гражданин на САЩ, срещу решение №
1039 от 31.12.2018г. по търг.дело № 472/18г. по описа на Варненски окръжен съд,
в частта му, с която е отхвърлена молбата му за откриване на производство по
несъстоятелност на „Е-Сар“ ООД със седалище гр.Варна и по жалба на „Е-Сар“ ООД
със седалище гр.Варна срещу същото решение, но в частта му, с която е открил
производство по несъстоятелност на „Е-Сар“ ООД с начална дата на
неплатежоспособност 20.11.2017г.
В жалбата
на К.М.Н. се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон,
постановено е при неправилно изследване и тълкуване на доказателствата по
делото.
Оспорва
приетото от съда, че в молбата си за присъединяване не е навел твърдения, че
вземането му е предсрочно изискуемо по смисъла на чл.71 от ЗЗД, както и извода,
че не е кредитор с изискуемо парично вземане, поради което и не е материалноправно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност.
Твърди че
се е присъединил към производство, образувано по молба от друг кредитор – Н.Б.
и към молбата си е представил всички изискуеми приложения. Сочи че в молбата си
е изложил фактически твърдения за неплатежоспособност на длъжника, с което е
обосновал и материалната си легитимация да иска откриване на производство по
несъстоятелност. Твърди че той не е длъжен да сочи изрично правната норма, от
която черпи правата си. Излага че в молбата си изрично се позовава на
презумпцията за неплатежоспособност на длъжника изразяваща се в спиране на
плащанията към кредитори по търговски сделки, поради което и е предявил искане
за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Твърди че вземанията, чийто
падеж не е настъпил към датата на подаване на молбата по чл.629 ал.4 от ТЗ,
считано от датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност едновременно с
прекратяване дейността на предприятието, настъпва и принудителната изискуемост
на задълженията. Твърди че изрично позоваване на настъпила предсрочна
изискуемост в този случай не е необходима. В отношение на евентуалност твърди
че с връчването на длъжника на молбата му за присъединяване, съдържаща
твърдения за наличие на състояние на неплатежоспособност, кредиторът е обявил
на длъжника предсрочната изискуемост на вземанията си.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да
уважи направените в молбата искания.
Насрещната
страна по жалбата „Е-Сар“ ООД в депозиран в срока по чл.263 от ГПК писмен
отговор, изразява становище за основателност на подадената от Н. жалба.
В срока
по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от молителя Н.М.Б., в който изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Отговор от молителя Н.В.В.
не е постъпил.
Във
въззивната жалба на „Е-Сар“ ООД се твърди че обжалваното решение е неправилно и
необосновано.
Оспорва
извода на съда, че Н.Б. е кредитор по търговска сделка и легитимиран по смисъла на чл.625 от ТЗ. Твърди че нито
едно от двете твърдения обосноваващи материалната му легитимация, изложени в
молбата за откриване на производство по несъстоятелност се установяват от
събраните по делото доказателства. На първо място твърди че както молителят,
така и присъединените кредитори са съдружници в „Е-Сар“ ООД и сключените
договори за заем в случая не са търговска сделка, тъй като физическите лица не
са предоставили същите по занятие, а са ги предоставили на дружеството именно в
качеството им на съдружници, осигуряващи финансова помощ на дружеството при
временна необходимост от парични средства. Твърди че в конкретния случай
сключените договори за заем между страните не представляват търговска сделка по
нито един от двата критерия – договорът за заем не е в кръга на изчерпателно
посочените в чл.1 ал.1 от ТЗ търговски сделки и едната страна по него –
заемодателят не е търговец, който да е сключил сделка при осъществяване на
неговата дейност по занятие. Оспорва като неправилен и необоснован извода на
съда че сделките са сключени във връзка с търговската дейност на дружеството
ответник, защото са били използвани за оборотни средства на дружеството и
приложението на презумпцията по чл.286 ал.3 от ТЗ във връзка с чл.287 от ТЗ.
Сочи че в производството не е изследвана, нито е доказана целта и начина на
потребяване на заемните средства от дружеството, а търговска цел не може да се
презюмира.
Оспорва и
извода на съда че вземането на молителя Б. е изискуемо, макар че дружеството не
е изпаднало в просрочие на задълженията си по договорите за заем, тъй като
падежите по тях не са настъпили. Оспорва извода на съда за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането на кредитора Б. с връчването на препис от молбата на
кредитора до длъжника. Сочи че съдът неправилно се основава на подадена от
самото дружество молба за откриване на производство по несъстоятелност, с която
дружеството е признало състоянието на неплатежоспособност. Твърди че
състоянието на неплатежоспособност е обективно състояние и признанията на
длъжника в производството по чл.625 от ТЗ са ирелевантни за основателността на
молбата на кредитора, ако фактическото състояние не е доказано. Твърди че подаването
на молба от дружеството по чл.608 от ТЗ не може да се приравни на факт на
настъпила неплатежоспособност, обосноваваща настъпила изискуемост на
непадежирани договори за заем.
На
следващо място твърди че молбата на кредитора Б. не съдържа волеизявление,
отправено до длъжника, че заемодателят обявява вземанията си по договорите за
заем за предсрочно изискуеми. Сочи че в молбата се съдържа твърдение за вече
настъпила към датата на молбата предсрочна изискуемост на вземането му по
договорите за заем, с която кредиторът обосновава наличната си легитимация да
иска обявяване на дружеството в несъстоятелност.
Твърди че
дори да се приема за вярна тезата на съда, че с връчването на молбата до
дружеството то е получило волеизявлението на този кредитор за упражнено
потестативно право по чл.71 от ЗЗ следват други факти налагащи извод за липса
на материална легитимация. Твърди че действията на кредитора по упражняване на
неговото потестативно право по чл.71 от ЗЗД да обяви вземането по договора за
предсрочно изискуемо следва да предхожда по време сезирането на съда.
Твърди че
към момента на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ кредиторът Б. няма
материална легитимация да иска обявяването на дружеството в несъстоятелност,
нито е упражнил правата си по чл.71 от ЗЗД с уведомление до длъжника, нито е
кредитор по търговска сделка, нито има вземане с настъпил падеж, което
длъжникът да не е изпълнил и да е просрочил.
Поддържа
и направено възражение срещу размера на вземането на молителя Б. по договорите
за заем, като твърди че липсва осчетоводяване на част от твърдяните задължения,
както и че едни и същи суми се претендират веднъж като заем и веднъж като
платени без основание.
Твърди
решението в частта му, с която е определена начална дата на
неплатежоспособността 20.11.2017г. е неправилно. Сочи че съдът е свързал датата
единствено с настъпване падежа за изплащане на част от трудовите възнаграждения
и обезщетения на служителите за м.10.2017г., докато действително установеното
фактическо състояние на неплатежоспособност
съобразно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза е най-рано към 31.12.2017г. Излага че съобразно заключението на
вещото лице през м.ноември дружеството е започнало да забавя част от плащанията
си, като неплатени към 38.12.2017г. са задълженията към НАП, а задълженията за
заплати за м.ноември 2017г. възникват през м.декември 2017г. Сочи че
единствената търговска сделка, по която има просрочен падеж е тази по договор
за наем на недвижим имот с падеж на плащане – 31.01.2018г., като последното
плащане към служители на дружеството е от 09.01.2018г. – на управителя И..
Последното плащане към кредитори на дружеството е от 31.01.2018г. – плащане за
лихви по договора за банков кредит с „Райфайзенбанк България“. Сочи че
единственото забавено плащане е плащането на заплати на служителите за
м.10.2017г., чийто падеж е настъпил на 20.11.2017г., но и за заплатите
дружеството не е спряло плащанията. Твърди че от анализа на доказателствата по
делото следва извод че 20.11.1027г. не са налице предвидените в закона
предпоставки за обявяване на дружеството в несъстоятелност – не е налице
спиране на плащанията и длъжникът е в състояние да покрива текущите си
изискуеми задължени към 20.11.2017г.
Оспорва
извода на съда, че към 21.11.2017г. балансовата стойност на активите установява
невъзможност дружеството да покрие задълженията си в дългосрочен план, както че
не може да покрие изискуемите си задължения към кредиторите.
Оспорва
извода на съда че от 2016г. дружеството е с отрицателен собствен капитал.
Позовава се на установени от експертизата грешки в осчетоводяването на
първичните счетоводни документи и грешки в счетоводната политика по
признаването на разходите по изработването на софтуерния продукт като преки
разходи, вместо като актив. Оспорва извода на съда, че финансовият резултат на
дружеството през целия изследван период е загуба, която нараства особено към
края на 2017г. Твърди че финансовият резултат загуба е поради погрешно
възприета счетоводна политика, при която не е съобразен вида на дейността и
целите на разработването на продукт по договора за предоставяне на финансова
помощ. Сочи че разходваните парични средства за изработката на софтуерния
продукт вместо да бъдат отразени като наличен актив – незавършено производство
са отчитани като преки разходи, което води до отрицателен собствен капитал.
Излага че моментът в който разходите по проекта в размер на около
130 000лв. следва да бъдат отразени като разходи е датата 15.10.2018г. –
датата на прекратяване на договора по ОП.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което
молбата на кредитора Н.Б. по чл.625 от ТЗ да бъде отхвърлена. В отношение на
евентуалност моли съда да измени определената датата на неплатежоспобността,
като определи 31.12.2017г. като начална дата на неплатежоспособността на
„Е-Сар“ ООД.
От
насрещните страна по жалбата на „Е-Сар“ ООД кредиторите Б., В. и Н., в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК са депозирани отговори о от Б., в която изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и от Н., в която изразява становище за
основателност на подадената жалба.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени
от въззивния съд.
По делото са депозирани становища по двете
жалба на назначения синдик на дружеството, но в производството по обжалване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, синдикът не участва.
Въззивният съд намира, че искането за
допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от същия състав
от експерти, с искане за съставяне на счетоводен баланс на дружеството,
съобразен с отразените в първичните документи стопански операции, при правилно
квалифициране на приходите и разходите на предприятието през отделните отчетни
периоди съобразно правилата на приложимите счетоводни стандарти и отговор на
поставените въпроси съобразно изготвения баланс, следва да бъде оставено без
уважение. Прието е по делото заключение, с особено мнение към него, като при
изслушването им в съдебно заседание от експертите е уточнено коя според тях е
датата на свръхзадълженост. Поради което и не се налага допълнително събиране
на доказателства от въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е-Сар“ ООД
за повторна тройна съдебно-счетоводно експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 03.07.2019г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: