№ 103
гр. С., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230200333 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба от Д. К. К. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №25-0804-000247/31.01.2025 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.С., РУ - С., с което е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и му са
отнети общо 10 к.т. на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С., редовно призована, не изпраща
свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.01.2025 г. полицейските служители св.П. Р., св.Е. Ж. и М.М.
били на смяна, като изпълнявали служебните си задължения в общ.С. във
връзка с поддържане на реда и спокойствието и противодействие на
извършването на престъпления в с.Д..
Около 15:13 часа, на горепосочената дата, полицейските служители,
който пътували в служебен автомобил забелязали, че срещу тях по ул. „Никола
Петков“, посока намиращото се там кръстовище се движи лек автомобил
1
марка „Ауди А6 ТДИ“ с рег.№ ...........,като водачът бил без поставен
обезопасителен колан. Това наложило подаването на светлинен и звуков
сигнал и автомобила бил спрян за проверка. В хода на проверката било
установено,че водач на МПС–во е Д. К. К., който като освен него в автомобила
се возело, още едно лице. По отношение на установеното нарушение,
изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан на ЗДвП, водачът не
отрекъл, а напротив признал като обяснил нарушението си с това, че е тръгнал
непосредствено преди проверката и помолил да му съставят фиш, а не
АУАН, тъй като са му отнети голям брой контролни точки. Контролните
органи се усъмнили и в това, че автомобилът е с чужда за областта
регистрация и извършили проверка на оборудването и багажника, при която
установили, че в багажника има обгорели кабели. По отношение на водача и
превозваното от него не били установени други нарушения на закона.
За извършеното нарушение на жалбоподателя Д. К. К. на 10.01.2025 г.
бил съставен АУАН № GA1202975 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
който му бил връчен на 10.01.2025 г., като същият не посочил, че има
възражения.Такива не са представени и в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН № GA1202975 на жалбоподателя било издадено НП
№25-0804-000247/31.01.2025 год. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 50 лв. и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е връчено на
основание чл.186а, ал3 от ЗДвП на 20.02.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите П. Р. и Е. Ж.. Разпитаните свидетели са категорични, че са видели,
че жалбоподателят К. управлява МПС–во без поставен обезопасителен колан.
Всеки от тях е категоричен,че ясно е видял това, тъй като автомобила е
преминал на разстояние от около 10 метра от служебния им автомобил,
движил се е бавно като е бил почти спрян на кръстовище, за да се включи в
движението на друга улица. И двамата свидетели са категорични, че при
извършването на проверката, водача не е отричал посоченото нарушение, а
напротив опитвал се е да избегне административната отговорност като изявил
желание да му бъде съставен електронен фиш, а не АУАН, което наложило
полицейските служители да му разяснят, че това нарушение не попада в
обхвата на условията за съставяне на фиш по реда на чл.186, ал.1 от ЗДвП.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по
съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
2
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП, а именно,че като водач на лек автомобил марка „ Ауди А6 ТДИ“ с рег.№
........... на 10.01.2025 г. около 15:13 часа се е движел в с.Д., общ.С., по бул.
„Никола Петков“, без поставен обезопасителен колан, с който МПС било
оборудвано.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има съответната
доказателствена сила, която не е опровергана в хода на настоящото
производство е видно, че жалбоподателят е осъществил нарушението по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Същото е възпроизведено и текстово и като членове от
ЗДвП, както в АУАН, така и в НП. В тази връзка е неоснователно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в
издаденото НП не е посочена изчерпателно фактическата обстановка, при
която е извършено нарушението.
Съгласно посоченото в чл.137а, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил,
че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. В тази връзка не бяха ангажирани писмени
3
или гласни доказателства, които да опровергаят извършеното нарушение. Не
бяха ангажирани и доказателства, които да обосноват и основателни причини
за неизползването на обезопасителен колан, каквито са законовоустановени в
ал.2 на същата разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с предвидените
в НПК способи, че е управлявал с поставен обезопасителен колан. В
настоящия случай констатациите по акта /който е редовен съобразно
изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни
доказателства.
Административнонаказващият орган правилно, след като е установил
всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното
наказателно постановление и е наложил наказание към законоустановения му
минимум на глобата и срокът на лишаване от право да управлява МПС, като
АНО правилно е посочил основанието за налагането му.
Съдът, счита, че наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на
предвиденото от закона за съответното нарушение като АНО правилно е
определено същото на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДП, а именно
наказание „Глоба“ в размер от 50 лв.
По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба № Iз2539 от
17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно, доколкото
констатацията, че е налице нарушение, което следва да се санкционира по
реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДП и обвързва наказващият орган с
налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-000247/31.01.2025 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.С., РУ - С., с което на Д. К. К., с ЕГН
**********, с адрес: с.Бояново, ул.“Васил Левски“ №5, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
4
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5