Р Е Ш Е Н И Е
№...
31.05.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 19.05.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4372 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е постъпило по подсъдност
от РС-София.
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София срещу Д.К.Р. ***. С исковата молба се
твърди, че ответникът е страна по Договор за паричен заем №2732127, сключен на
23.01.2017г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.05.2018г. е било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, по силата на който вземането по договора е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. На
03.05.2019г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който
вземането е прехвърлено на ищеца. Ищецът направил необходимото за уведомяването
на ответника за прехвърлянето на вземането, но ответникът не получил
уведомлението по своя вина. Ищецът счита, че е налице надлежно уведомяване и
чрез връчване на исковата молба. Налице било неизпълнение на задълженията на
ответника по договора. Крайният срок на договора бил настъпил – 16.05.2017г.,
поради което задължението не било обявявано за предсрочно изискуемо. Поради неизпълнение на задълженията към
ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.дело №37004/2018г. по описа на РС-София. Съдът е издал
заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си
адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да
предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 1944,77лв. главница по Договор за паричен заем №2732127,
сключен на 23.01.2017г., договорна лихва в размер на 82,03лв. за периода от
31.01.2017г. до 16.05.2017г., 753,10лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, обезщетение за забава 220,02лв. за периода от
17.05.2017г. до 23.05.2018г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
изразява становище, че оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №37004/2018г.
по описа на РС-София, е видно, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1944,77лв. главница по Договор за паричен заем №2732127,
сключен на 23.01.2017г., договорна лихва в размер на 82,03лв. за периода от
31.01.2017г. до 16.05.2017г., 753,10лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, обезщетение за забава 220,02лв. за периода от
17.05.2017г. до 23.05.2018г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил
заявлението и е издал Заповед за изпълнение от 01.07.2018г. Същата е връчена на
длъжника при хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, като съдът е дал указания на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това
обуславя за заявителя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
Видно от приетото като писмено
доказателство копие на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., Потвърждение за
сключена цесия, след
издаване на заповедта за изпълнение и преди подаване на исковата молба по
настоящото дело, вземането срещу длъжника е било прехвърлено от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД на ищеца. С оглед установената съдебна
практика, легитимиран да предяви установителен иск е цесионерът, което обуславя
активната процесуална легитимация на ищеца.
От представеното и прието като
писмено доказателство копие на Договор
за паричен заем №2732127, сключен на 23.01.2017г. се установява, че на 23.01.2017г. ответникът е
сключил договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 3000,00лв.
С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му
кредит със съответното оскъпяване чрез 16 седмични вноски. В срок до три дни от
датата на сключване на договора, ответникът се е задължил да осигури
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на
това задължение ответникът се е задължил да заплати неустойка. При забава в
погасяването на месечните вноски ответникът се е задължил да заплати и разноски
по събирането на вземането на кредитора, както и лихва за забава. Ответникът не
оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на договора и
неговите клаузи, нито направи някакви доказателствени искания за опровергаване
на тези факти, поради което съдът приема, че действително между страните е бил
сключен процесният договор за заем.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., Анекс към
Приложение №1, неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.05.2018г., Потвърждение за сключена цесия, извлечение
от Приложение №1/01.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия), се установява, че на 30.01.2017г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключило
Договор за продажба и прехвърляне на парични задължения /цесия/ с “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД. С
подписването на Приложение №1
към Рамковия договор, задължението на ответника е прехвърлено на ищеца. В
изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено
уведомление за ответника, изпратено заедно с исковата молба.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия,
по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
№156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая
уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника с преписа от исковата
молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне
на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга
факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по –
конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се
опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.
За установяване размера на
дължимите суми по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като
добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице страните са
се договорили за заемна сума в размер на 3000,00лв. Същата е следвало да бъде
върната на съответните седмични вноски с възнаградителна лихва в размер на
199,84лв. Ответникът се е съгласил да заплаща и неустойка в размер на
1204,96лв. заради неизпълнението на договорното си задължение за представяне на
обезпечение. Сумата по неустойката е била разпределена за плащане заедно със
седмичните погасителни вноски, които са възлизали на общо 275,30лв. В случай на
забава кредиторът е имал право да начисли разходи за събиране на вземането в
размер на 9,00лв. за всяка забавена вноска, но не повече от 45,00лв. Ответникът
е заплатил някои от погасителните вноски, като общата сума, която е заплатил
възлиза на 1669,90лв. Остатъкът от задължението съгласно договора за кредит
възлиза на 1944,77лв. главница, договорна лихва в размер на 82,03лв. за периода
от 31.01.2017г. до 16.05.2017г., 753,10лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, обезщетение за забава 238,53лв.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
По делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на
ответника) за заплащане на
горепосочените главница и договорна лихва, поради което съдът приема, че същите
са дължими, както и че ответникът дължи и обезщетение за забава в плащането на главницата.
Ищецът претендира в настоящото производство и неустойка в размер
на 753,10лв. на основание чл.4 от договора за заем. Неустойката е за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на
договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва
да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да
начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;
Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
финансова институция. От член 8,
параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита
на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от
27.03.2014г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване. Предвид
това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама
поръчители или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за неустойка
поради нищожност на клаузата, с която е уговорена.
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен в частта за претендираната главница, договорна лихва и лихва за забава.
В останалата част – за претендираната неустойка искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските, които
е направил ищеца възлизат на 60,00лв. за държавна такса, 100,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 260,00лв. за възнаграждение за вещо лице. Ето
защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските в размер на общо 315,00лв., представляващи платената от
ищеца държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва
да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство
разноски, присъдени със Заповед за изпълнение от 01.07.2018г. по ч.гр.дело
№37004/2018г. по описа на РС-София,
в размер на общо 82,00лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.Р., с настоящ
адрес:***, ЕГН ********** дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявана от Д.
Бориславов Бончев, изпълнение на парично задължение в размер на 1944,77лв. (хиляда деветстотин
четиридесет и четири лева и 77 стотинки) - главница по Договор за паричен заем
№2732127, сключен на 23.01.2017г., договорна лихва в размер на 82,03лв. (осемдесет и два лева и 03
стотинки) за периода от 31.01.2017г. до 16.05.2017г., обезщетение за забава 220,02лв. (двеста и двадесет лева и 02
стотинки) за периода от 17.05.2017г. до 23.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.06.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 01.07.2018г.
по ч.гр.дело №37004/2018г. по описа на РС-София, като отхвърля иска в останалата му част за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца и сумата от 753,10лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
ОСЪЖДА Д.К.Р., с настоящ
адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявана от Д.
Бориславов Бончев, направените разноски по делото в размер на общо 315,00лв. (триста и петнадесет лева),
представляващи платената от ищеца държавна такса,
възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.К.Р., с настоящ адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Д. Бориславов Бончев, направените
разноски по заповедното производство в размер на общо 82,00лв. (осемдесет и
два лева) за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, които суми са присъдени и
включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 01.07.2018г. по ч.гр.дело №37004/2018г. по описа на РС-София.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: