Решение по дело №190/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    781        Година  2020, 16.04.           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 17.03.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

    ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛЯ ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 190 по описа за 2021 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив, чрез пълномо­щник юриск.П., срещу Решение №260670/07.12.2020г., постановено по АНД №3669/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №512799-F543904/19.05.2020г., из­да­дено от Зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „МЕГЗ 22“ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185 ал.2 ЗДДС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение с искане да се присъди до минималния установен от закона размер.

Ответникът по касационната жалба – „МЕГЗ 22“ЕООД, чрез пълномощник адв.Н., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирани по делото писмени бележки, както и в о.с.з. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водст­вото е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­но­­ва­­телна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №512799-F543904/ 19.05.2020г., издадено от Зам. Директор на ТД на НАП – Пловдив, на „МЕГЗ 22“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185 ал.2 ЗДДС за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС, за това, че в хода на извършена проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС, документирана с протоколи по чл.50 ДОПК  №**********/29.01.2020г. и №**********/08.04.2020г., е установено, че „МЕГЗ 22“ЕООД изпълнява търгов­ска дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въве­ло в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица, е установено, че първата продажба, свързана с дейността на това дружество, е направена на 16.12.2019г. Пратката е приета от „Спиди“АД/въз основа на сключен договор между „Спиди“АД и „МЕГЗ 22“ЕООД/ на посочената дата – 16.12.2019г., като при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регист­рирал ФУ. В конкретния случай, извършваната от дружеството дейност е прие­то, че е съотносима с дадената в §1 т.1 ДР на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. А по реда на чл.25 ал.2 от същата наредба, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

В тази връзка, и с оглед спазване на нормативните разпоредби, извърше-ните продажби, свързани с основната дейност на дружеството, а именно чрез електронен магазин, е счетено, че е следвало да бъдат отчитани чрез използ­ването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискал­но устройство от датата на започване на дейността в обекта/в случая – първата изпратена по куриер пратка/, а именно 16.12.2019г. От извършена справка в ИС на НАП е установено, че „МЕГЗ 22“ЕООД няма регист­рирано в НАП фискално устройство.Посочено е също така, че нарушението е извършено на 16.12.2019г. в гр.Раковски и е довело до неотразяване на при­ходи.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното НП, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило разпоредбите на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МХ във връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС – като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин от датата на започване на дейността на 16.12.2019г., поради което и на основание чл.185 ал.2 ЗДДС, е било санкционирано.

За да отмени оспореното НП, състав на Районния съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при неговото издаване, изразяващо се в неточно описание на нарушението – нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Мотивирано е, че от съдържанието на посочените като нарушени норми на чл.7 ал.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ е видно, че за да възникне задължение за ДЗЛ да мон­тира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в ТД на НАП ФУ/ ИАСУТД, то следва да е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Видно от текста на чл.3 от същата наредба, наличието или отсъствието на задължение за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на заплащане на стоката или услу­гата, като изрично е посочено, че такава не е необходима при плащане, извър­шено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на пла­тежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните сис­теми, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицен­зиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Ако правният субект извършва само доставки, за които няма задължение да се издават фискални касови бележки, то, според ПРС, не е необходимо да се монтира и въвежда в експлоатация фискално устройство, в какъвто смисъл са и изричните указания на НАП, представени по АНД №3669/ 20 по описа на ПРС на лист 9 и сл..

В този смисъл и основният съставомерен факт, от който зависи дали ДЗЛ е длъжно да въведе в експлоатация фискално устройство, е прието, че е видът плащания, които то получава срещу доставяните стоки и услуги. Посочено е, че както в АУАН, така и в НП в тази връзка е посочен правният извод на наказ­ващия орган, че за извършената доставка на стока на 16.12.2019г. за наруши­теля е възникнало задължение да издаде финансова касова бележка, съответ­но и задължението да въведе в експлоатация фискално устройство. Но както в АУАН, така и в НП е установена пълна липса на изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод, т.е. дали в действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка, поради неот­разяване на основното съставомерно обстоятелство, а именно как е извършено плащането – чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или по друг начин.

Така постановеното решение е правилно.

На първо място следва да се посочи, че посочената като нарушена раз­поредба на чл.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, регламентира задъл­жение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регист­рирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обек­та.

А съгласно чл.3 ал.1 от същата Наредба/в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен пре­вод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните сис­теми, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран по­щенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От така цитираните разпоредби се следва извод, че лицата нямат задъл­жение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услу­ги, съответно и да монтират, въведат в експлоатация и използват регист­рирани в НАП ФУ/ИАСУТД в следните хипотези:

- когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен пре­вод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за пла­тежните услуги и платежните системи;

- когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извър­шен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В тази връзка от съставения АУАН, а и от издаденото на негова основа НП, не става ясно какво точно неизпълнение, респ. отклонение от предписано, вменява на търговеца приходната администрация. Това е така, поради твърде общото и бланкетно описание на конкретно установеното.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „МЕГЗ 22“ЕООД и „Спиди“АД е сключен Договор №90249/15.09.2017г., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж както следва: суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми, изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1 000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1 000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на пратката; суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите, съгласно раз­поредбите на чл.12.5.1. Последно цитираната разпоредба от договора пред­вижда, че изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титу­ляр „МЕГЗ 1“ЕООД. Договорено е също така, че изпълнителят се задължава непосредствено с всеки превод да уведомява възложителя за номерата на товарителниците, по които изплаща сумите от наложен платеж на посочен електронен адрес. Т.е. договорено е между страните „Спиди“АД да изплаща на „МЕГЗ 22“ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по посочена банкова сметка ***, а именно „МЕГЗ 1“ЕООД.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка.

Няма спор, че в конкретния случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 15.09.2017г. с предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят/“МЕГЗ 22“ЕООД/ има право да използва услуги­те на изпълнителя при експедицията на своите пратки.

„Спиди“АД е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази връзка по делото е представено и Удостоверение №0062/03.11.2009г.

По делото действително липсват данни със „Спиди“АД да е договорено от страна на „МЕГЗ 22“ЕООД извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, но и такова обстоятелство не е описано в издаденото НП.

В хипотеза на съществуваща договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по този начин, а именно чрез пощен­ски парични преводи.

Все в тази насока се установява при анализ на относимите писмени доказателства,че доставките си „МЕГЗ 22“ЕООД е осъществявала посредством наложен платеж, събирането на който е възложено на „Спиди“АД, като съглас­но §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенс­ката пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от пода­теля сума. От така дадената дефиниция е видно, че услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на опре­делената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не попада в изключенията на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заяве­ни онлайн, се приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба №Н-18/2006г. определение за понятието „разносна търговия“ – раз­нос­на търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.

Разпоредбата на чл.25 ал.1 от цитираната Наредба регламентира, че задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с изклю­чение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в налич­ност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.

Или иначе казано, при разносна търговия фискалната касова бележка се изда­ва от доставчика, предава се на разносвача, който от своя страна я пре­дос­тавя на купувача при плащането, като това правило е разписано в ал.2 на чл.25 от Наредбата.

В съставените обаче АУАН и НП липсват такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява съществена тяхна непълнота по см. на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН. Или правилно първостепенният съд е достигнал до извода – за допуснати съществени нарушение на процесуал­ните правила, които сами по себе си са достатъчни за формиране извода – за отмяна на оспореното НП.

Във връзка с възраженията досежно датата, приета за дата на извърш­ване на нарушението, а именно 16.12.2019г., следва да се посочи, че това е датата на първата продажба, т.е. на започване на дейността на обекта, докол­кото на тази дата стоката е предадена на куриера и за ДЗЛ е възникнало задължението да издаде фискален бон, който да предаде на куриера, а такъв не е издаден, защото не е било налице регистрирано по надлежния ред фис­кално устройство. В този ред на мисли и административнонаказващият орган е описал това обстоятелство, без да е навел твърдения за извършено друго нарушение, а именно по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.

Все в тази насока следва да се посочи и че датата на започване на дейността на обекта е различна от датата на настъпване на данъчното събитие и това е така, защото преди да е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, „МЕГЗ 22“ЕООД е търговец по смисъла на Търговския закон и страна по договор за прехвърляне право на собственост и в този смисъл прехвърлянето на право на собственост върху определена вещ, настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта, съответно при прехвърляне на право на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени/така разпоредбата на чл.24 ЗЗД/. Т.е. след като между „МЕГЗ 22“ЕООД и клиента е постигната договорка, търговецът се е задължил да предаде стоката на своя клиент, което предаване в случая е започнало на 16.12.2019г. чрез посредник/куриер/. С други думи казано, това е първото действие по извършване на дейността „продажба чрез електронен магазин“ в конкретния обект, в този смисъл и това е датата, на която лицето е следвало да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в компетентната ТД на НАП фискално устройство.

Или следва да се обобщи, че атакуваният съдебен акт, като законосъоб­разен, следва да бъде оставен в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връз­ка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски в размер на общо 528 лева по представения списък на разноските.

Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател бланкетно възражение за прекомерност, тъй като минималният размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение(съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от същата) възлиза на 440 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №260670/07.12.2020г., постановено по АНД №3669/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV-ти н.с.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на „МЕГЗ 22“ЕООД със седалище и ад­рес на управление гр.Раковски, ***сумата от 528/петстотин дваде­сет и осем/ лева разноски за тази съдебна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                         

                                                                                                                                                                                                                2.