Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.12.2023 г. град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи
състав
На двадесети
декември година
2023
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 582 по
описа за 2023 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 10, ал. 7 от ЗСПД.
Делото е образувано по жалбата на Л.С. – гражданин на Р. Украйна,
родена на 03.12.21989 г., ЛНЧ **********, с предоставена временна закрила, като
майка и законен представител на малолетното си дете К.С. – гражданин на Р.
Украйна, роден на *** г. ЛНЧ **********, и двамата с настоящ адрес: ***, чрез
адв. М.В. ***, със съдебен адрес:***, адв. В. против Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ-В/1011/ 20.09.2023 г. на директора на Дирекция за социално
подпомагане – Балчик, с която е отказано отпускането на еднократна помощ за
ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по реда на чл. 10а, ал.
1 от ЗСПД.
Жалбоподателят
сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
материалния закон и в противоречие с целта на закона. Не е спорно, че
жалбоподателката е майка на дете, като и двамата са украински граждани с
временна закрила. Спорът е как следва да се третират по ЗСПД чужденците с
предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. ЗСПД не
урежда изрично условията за предоставяне на семейни помощи за деца на чужди
граждани с предоставена временна закрила. Разпоредбата на чл. 3, §1 от
Конвенцията на ООН за правата на детето регламантира, че висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните и законодателните органи.
В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от адв. М. В. ***, която поддържа жалбата на наведените в нея
основания. Пледира присъждане на разноски, съгласно представен списък, в т. ч.
и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна - директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" - Балчик, оспорва жалбата чрез процесуален
представител - - ст. юрк. Ат. В., като сочи,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.. Сочи, че в случая по делото е установено, че детето и родителят са с
украинско гражданство - както към момента на подаването на
заявлението-декларация, така и към момента на постановяване на обжалваната
заповед. В четири от петте хипотези на чл. 3 ЗСПД,
това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи
за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, която също не е налице, т. к. към момента липсва договор между двете
държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи. В тази връзка счита, че при
проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма,
последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния
вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да
тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я
предоставят. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Видно от Адресна карта на чужденец,
жалбоподателката Л. Санелникова има
статут на продължително пребиваване до 27.11.2028 г..
Видно от Регистрационна карта на чужденец с
предоставена временна закрила № ********* е жалбоподателката С. е родена в Р.
Украйна, с регистрация в Р. България на 03.04.2022 г.
Представено е съдебно решение по
бракоразводно дело на жалбоподателката, постановено от Районен съд в гр. Харков
– Р. Украйна, което е влязло в законна сила на 02.03.2020 г.
Според представеното Удостоверение за раждане
детето К.С. е роден на *** г. в гр. Харков – Р. Украйна.
Видно от Удостоверение № 28.08.2023 г.,
издадено от Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий", гр. Балчик ,
детето К.С. е записано като ученик в ІV-ти клас за учебната 2023/2024 г.
На 11.09.2023 г. жалбоподателката подала до
директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Балчик, заявление -
декларация вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/1011 за отпускане на еднократна помощ за ученици,
записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца, към което приложила Удостоверение № 28.08.2023 г. и
Решение на съда за допускане на развод
Заявлението - декларация било разгледано от
социален работник, който на 20.09.2023 г. дал заключение, жалбоподателката С.
не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, няма закон или сключен
международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено
получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл. 3, т. 5,
вр. чл. 10а ЗСПД.
Със Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1011/20.09.2023 г.
директорът на ДСП-Балчик на основание чл. 3, ал. 5,
вр. чл. 10а ЗСПД
отказал на Л. С. отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето К.С..
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
заявителят на отказаната еднократна помощ по чл. 10а ЗСПД,
в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1,
вр. чл. 146 АПК,
съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 10, ал. 4 ЗСПД – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Балчик, в
предвидената писмена форма и при спазване на задълженията за мотивиране по чл. 10, ал. 5 ЗСПД и чл. 59, ал. 2 АПК, поради което не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. В производството
не са допуснати и съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до
степен, налагаща неговата отмяна.
Обжалваната заповед обаче е издадена при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната
от него цел.
Спорът между страните е формиран по въпроса
дали подпомагането по ЗСПД, в частност по чл. 10а ЗСПД,
попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, които
имат статут на продължително/постоянно пребиваване, имат достъп.
За разрешаването на този спор, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас
или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас
на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в
началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са
настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
В разпоредбата на чл. 3 ЗСПД
изчерпателно са регламентирани субектите, имащи право на семейни помощи за деца
по този закон.
Измежду тях в чл. 3, т. 5 ЗСПД са предвидени и семействата на чужди граждани, стига те да пребивават
постоянно и да отглеждат децата си в страната и в случай че получаването на
такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
Неоснователно жалбоподателката обосновава
правото на подпомагане по чл. 10а ЗСПД
с разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗСП, според която право на социално подпомагане по ал. 3 на с. р. имат и
чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ,
чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен
статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила и лицата, за които това е
предвидено в международен договор, по който РБ е страна. ЗСПД е специален по
отношение на ЗСП и разпоредбите на последния не могат да се прилагат по
аналогия.
Основателно е обаче позоваването на
жалбоподателката на разпоредбите на Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр.
55/12.07.1991 г., в сила от 0.07.1991 г.
Съгласно чл. 27, § 1 КПД,
държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен
стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно,
морално и социално развитие. Според § 2 от с. р., родителят/родителите или
другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно чл. 27, § 3 КПД,
държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в
рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да
подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това
право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за
подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.
Съгласно чл. 2, § 1 КПД,
държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете
в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо
от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други
възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото
състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите
родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат
всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми
на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените
мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на
неговото семейство - чл. 2, § 2 КПД.
Като част от общата система на социалните
права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 от КПД
право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите
изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се
съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от
38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г. - конкретно в чл. 13 и чл.
16 ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС.
Съгласно чл. 13 ЕСХ, всеки, който не
разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От
друга страна разпоредбата на чл. 16 ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като
основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и
икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се
осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството,
разпоредбата на чл. 16 ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата,
правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които
социални и семейни помощи.
Съгласно член Е от Част V "Недопускане
на дискриминация", упражняването на правата по тази харта следва да бъде
осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на
кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална
принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено
национално малцинство, рождение или друго състояние.
Съгласно чл. 34, § 1 ХОПЕС, Съюзът признава и
зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните
служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова
злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на
работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от
националните законодателства и практики.
Според § 2 от с. р., всеки, който пребивава и
се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за
социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и
с националните законодателства и практики.
Според § 3 от с. р., с цел да се бори срещу социалното
изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на
помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички
лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от
правото на Съюза и от националните законодателства и практики.
Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права
(2007/С 303/02), официален вестник С 303/17),
цитираната разпоредба на чл. 34, § 3 ХОПЕС се основава именно на чл. 13 ЕСХ.
Съгласно чл. 21, § 1 ХОПЕС, забранена е всяка
форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата,
етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или
убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално
малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална
ориентация. Според § 2 от същата разпоредба, съответна на чл. 18, § 1 от Договора за функционирането на
Европейския съюз, в областта на
прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се
забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.
Както следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат
отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи
грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за
всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението
на конкретната семейна помощ.
Помощта по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД – еднократна за семействата, чиито деца са записани в
първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и
четвърти клас, е помощ, която се отпуска без доходен тест, за покриване на
разходите в началото на учебната година – родителите да закупят без затруднения
част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците – и се получава при
положение че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане
извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДт.
Така регламентираната помощ, макар да е
уредена в ЗСПД, а не в ЗСП - който закон съгласно чл. 2, ал. 6 предоставя право
на социални помощи и на лицата с дългосрочно и постоянно пребиваване, и в който
не се съдържа изискване, като това в чл. 3, т. 5 ЗСПД, без съмнение е част от част от общата система за социално
подпомагане, като такава попада изцяло в обхвата на чл. 16 ЕСХ и следва да се
интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето.
Ето защо, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури прякото прилагане
на чл. 27, § 1 КПД, вр.
чл. 5, ал. 4 КРБ, достъпът до помощта по чл. 10а ЗСПД
следва да се предостави и на лицата, които имат статут на продължително и временно
пребиваване – каквито безспорно са жалбоподателката С. и детето й.
Различно тълкуване би било в пряко нарушение
на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2, § 2 КПД, чл. 21, ал. 2
ХОПЕС и член Е от част V на ЕСХ.
Като е обосновал обжалвания отказ с
разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а преписката
да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация вх. №
3СПД/Д-ТХ-В/1011/11.09.2023 г., при спазване на указанията по тълкуване на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в
производството разноски, в размер на 10, 00 лв. за заплатена държавна такса.
Искането на адв. В. за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗА
е основателно. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 10.10.2023 г., адв. В. е предоставила на жалбоподателката безплатна
правна помощ и съдействие. С оглед изложеното на адв. В. следва да се определи
възнаграждение в предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер, а именно 400, 00 лв., поради
наличието на материален интерес по делото от 300 лв., съставляващи размера на
еднократната социална помощ, изрично отказана на жалбоподателката в случая.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1011/ 20.09.2023 г. на директора
на Дирекция за социално подпомагане – Балчик, с която е отказано отпускането на
еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по
реда на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на Л.С. – гражданин на Р. Украйна, родена на
03.12.21989 г., ЛНЧ **********, с предоставена временна закрила, като майка и
законен представител на малолетното си дете К.С. – гражданин на Р. Украйна,
роден на *** г. ЛНЧ **********, и двамата с настоящ адрес: ***
ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Балчик за ново разглеждане и произнасяне по
заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/1011/11.09.2023 г., при спазване на
указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане -
София, да заплати на Л.С. – гражданин на Р. Украйна, родена на 03.12.21989 г.,
ЛНЧ **********, с предоставена временна закрила разноски за производството в
размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане -
София, да заплати на адв. Марияна В.П. ***, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по адм. д. № 582/2023 г. по описа на Адм. съд - Добрич,
в размер на 400 лева.
Решението, на основание чл. 10, ал. 6 ЗСПД, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: