РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Русе, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105850 по описа за 2022 година
М. И. П. заявява, че е била в трудово правоотношение с Районен кооперативен съюз,
основано на договор №.... от 16.01.2015г., по силата на който заемала длъжността „т.с.“. При
постъпването си подала декларация за обстоятелства, свързани с трудовата книжка, като
посочила, че желае да бъде съхранявана от работодателя в личното й трудово досие.
Със заповед №2/30.10.2020г. работодателят прекратил трудовото правоотношение, но
не върнал на служителя трудовата книжка в законоустановения срок. Въпреки писменото
уведомление, което ищцата изпратила чрез Български пощи, ответникът предал трудовата
книжка на упълномощен от нея адвокат едва на 06.04.2022г.
Молителката излага доводи относно приложение разпоредбите на чл.350 КТ, Наредба
за трудовата книжка и трудовия стаж и чл.226 КТ.
Претендира обезщетение по чл.226 КТ за месеците ноември и декември 2020г. в общ
брутен размер 2266 лева и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – Районен кооперативен съюз - Русе е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Заявява, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено по взаимно съгласие,
считано от 02.11.2020г. и това е началната дата, от която служителят би могъл да търси
обезщетение. Поддържа, че същото е недължимо, тъй като ищцата заемала длъжността „т.с.“
в звено трудови договори и съхранявала трудовите досиета на работниците и служителите в
кооперацията. Имала достъп до своето досие и разполагала с възможност лично да вземе
трудовата си книжка. Наред с горното, след като поискала трудовата си книжка, не се явила
1
лично или чрез пълномощник да я получи, въпреки, че на посочения от нея адрес
работодателят изпратил покана, която се върнала като непотърсена. Ответникът счита, че
дори да е бил в забава се освобождава от отговорност, когато служителят не е оказал
нужното съдействие, за изпълнение на задължението.
Отделно от това поддържа, че не е налице фактическия състав на правната норма, тъй
като не са налице вреди, претърпени от ищцата.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение
основано на Договор №2 от 16.01.2015г., по силата на който ищцата заемала длъжността
„т.с.“ с място на работа: РКС – гр.Русе, пл.“Хан Кубрат“№1, при условията на пълен
работен ден.
С допълнителни споразумения сключени в периода 23.01.2015г. – 16.12.2019г. е
изменяно основното месечно трудово възнаграждение и считано от 01.01.2020г. същото е
определено в размер 1133 лева.
Със Заповед №2/30.10.2020г. трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 02.11.2020г.
На 25.11.2020г. М. И. П. изпратила чрез „Български пощи“ куриерска пратка до
работодателя, получена на 27.11.2020г. от Г.А. – куриер на РКС – Русе.
На 30.11.2020г. ответникът поканил ищцата да получи трудовата си книжка и всички
съпътстващи документи. От приложеното към отговора на исковата молба известие за
доставяне е видно, че пратката е изпратена на адрес: село Б., ул.“Ц.К.“№....., но се е върнала
като непотърсена.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.226, ал.2 КТ.
Според посочената правна норма, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. Основателността на претенцията предполага кумулативно наличие на следните
юридически факти: прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудова книжа и
вреди, които са в причинно – следствена връзка с незаконното задържане.
Съобразно разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. Двете задължения
следва да се изпълнят от и при работодателя – в мястото, където работникът или служителят
е престирал работната си сила. В т.1 на ТР №1/02.12.2019г. по ТД №1/2019г. на ОСГК се
сочи, че задължението по чл.350, ал.1 КТ на работодателя възниква в момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при
2
работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, а когато трудовата книжка се съхранява от
работника или служителя, задължението на работодателя по чл.350, ал.1 КТ става изискуемо
от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Работодателят изпада в
забава, ако не е изпълнил тези две задължения, но изпълнението е възможно и закъснението
му се дължи на причина, за която той отговаря. За да се освободи от последиците на забавата
си, той следва да изпълни процедурата по чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се
яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Размера на вредите е презумиран от законодателя и е нормативно определен в
разпоредбата на чл.226, ал.3, изр.2 КТ, но тяхното настъпване (като невъзможността да бъде
сключен трудов договор с конкретен работодател, защото трудовата книжка е у предишния)
е в доказателствена тежест на ищеца.
В случая не се спори, че при сключване на трудовия договор, ищцата е предала на
работодателя трудовата книжка, за да се съхранява в трудовото досие. Ответникът
поддържа, че не е налице неправомерно задържане на трудовата книжка и не са установени
вреди, претърпени от ищцата. Твърди, че от 14.12.2020г. до м.януари 2021г. ищцата е била
регистрирана в Бюрото по труда, след което, последователно е работила в две предприятия.
На 13.12.2021г. отново била регистрирана в Бюрото по труда и получавала обезщетение до
м.август 2022г. Тези твърдения не се оспорват от ищцовата страна.
Не е спорно, че заповедта за прекратяване е връчена на М. П. на 28.10.2020г., а
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 02.11.2020г. От този момент
задължението на ответника е станало изискуемо и той изпада в забава. Както бе отбелязано
по-горе, задължението за предаване на трудовата книжка следва да се изпълни при
работодателя, в мястото където служителят е престирал работната си сила. Когато това не
може да бъде сторено, защото работникът не се е явил лично при прекратяването на
правоотношението или при предоставяне на трудовата книжка за оформяне, работодателят е
длъжен да го покани по реда на чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж. Покана по реда на чл.6, ал.3 от Наредбата е изпратена на 30.11.2020г., но пратката се е
върнала като непотърсена. Не са ангажирани и доказателства, обуславящи извод, че на
02.11.2020г. (или след 02.11.2020г.) ищцата се е явила, за да получи надлежно оформената си
трудова книжка, но ответникът я задържал без да има основателни причини за това.
Не е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска. За
да бъде претенцията основателна, следва да бъде установено, че от неправомерното
задържане на трудовата книжка са настъпили вреди за работника, например: било е
ограничено конституционното му право на труд, защото без трудовата си книжка не е могъл
да постъпи на друга работа или са били ограничени социално-осигурителните му права, тъй
като не е могъл да получава обезщетение за безработица или поради неоформената и
непредадената му трудова книжка не е могъл да получава пенсия за твърдения период от
време. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Нещо повече, не се оспорва
твърдението, че в периода 14.12.2020г. – м.август 2022г. М. П. е била регистрирана в
3
Бюрото по труда, получавала е обезщетение, била е в трудово правоотношение.
С оглед изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.226, ал.2 КТ и
претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са
направените от ответника разноски в размер на 840 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М. И. П., ЕГН ********** с адрес:
село Б., ул.“Ц.К.“№.... срещу Районен кооперативен съюз , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Хан Кубрат“№1, представляван от председателя П.Д.П.
иск за заплащане сумата 2266 лева – обезщетение по чл.226 КТ за месеците ноември и
декември 2020г.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН ********** да заплати на Районен кооперативен съюз ,
ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 840 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4