№ 35
гр. Кюстендил, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500410 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба от Л.М., ЕГН **********, адрес:
********************** чрез адв. Е.А., със съдебен адрес:
********************** срещу Решение постановено по гр. д. № 2272/2018
г. на Районен съд Дупница.
Според въззивника решението на РС-Дупница е неправилно и
незаконосъобразно, и моли да бъде отменено. Твърди, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по всеки един от предявените
от него искове. Твърди, че е собственик на процесния имот и винаги го е
обработвал. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяването на
установителен иск за собственост. Излага, че РС-Дупница не е взел предвид,
че по отношение на ответника Т.С. е налице влязла в сила законна присъда за
престъпление по чл. 316 НК за ползване на документ с невярно съдържание,
във връзка с нотариалния акт за обстоятелствена проверка, с който е призната
за собственик на имота. Не прави доказателствени искания.
Насрещните страни Г.Т., Е.П., Т. СТР. СЛ. са подали отговор на
въззивната жалба чрез адв. В.У., със съдебен адрес: **********************.
След указания на съда са представени пълномощни от тях към адв. В.У. и
последната е надлежно упълномощена да подаде същата. Представено е и
пълномощно от Е.П., с което адв. У. да е упълномощена да го представлява по
гр. д. № 2272/2018 г. на Районен съд Дупница. В отговора е изложено, че
въззивната жалба не сочи какви са пороците на първоинстанционното
решение, препокрива се с исковата молба. Сочат, че ищецът не ангажирал
доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест. Изводът на
РС-Дупница, че решението на Поземлената комисия е нищожно е правилен,
1
не са положени всички подписи и липсва печат на Поземлена комисия –
Сепарева баня. Намират, че решението на РС-Дупница е правилно и
законосъобразно. Молят да бъде потвърдено. Искат да им бъдат присъдени
разноски. Не правят доказателствени искания.
Окръжен съд Кюстендил, след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Въззивният съд се произнася служебно по отношение на валидността на
обжалвания акт. В изпълнение на задължението си за преценка валидността
на обжалвания съдебен акт, настоящата въззивна инстанция намира, че
постановеното от ДнРС решение е нищожно.
Нищожният съдебен акт е засегнат от най-тежката форма на порочност,
поради което заинтересованата страна може да релевира нищожността на
съдебното решение и чрез възражение, а при обжалване съдът следи
служебно за валидността на акта - Решение № 810 от 17.10.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 2895/2007 г., I о., ГК, докладчик председателят Е.Б.. Легално
законово определение за нищожност на решението липсва, както в отменения
Гражданско-процесуалния кодекс - чл. 209 ГПК (отм.), така и в новия ГПК -
чл. 270, ал. 1 ГПК, поради което съдържанието на понятието следва да се
извлече по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното
решение като едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. В Решение №
27 от 22.04.2019 г. на ВКС, ІV ГО е прието също така, че макар и
законодателят да не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на
съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от
съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения
на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Правната теория и съдебна
практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава
възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението
е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за
наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват
подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението
е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при
тълкуване. В тълкувателната си практика ВКС приема, че е нищожно решение
на съда и което е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да
се извлече дори при тълкуване - ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г.,
ОСГТК, ВКС.
Видно от исковата молба ищцата е предявила няколко обективно
съединени иска, в условията на кумулативност, а именно: 1. Иск с правна
квалифилация чл. 124 ГПК, за признаване за установено по отношение на Т.
СТР. СЛ. и ЕВГ. П. СЛ., че тя е собственик по силата на наследствено
правоприемство на поземлен имот с идентификатор № 65365.36.42., подробно
идентифициран в исковата молба; 2. Иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2
ГПК, с който иска да бъде отменен нотариален акт № 23, том I, рег. № 293,
2
дело № 22 от 2018 г. на нот. С.С., с който Т. СТР. СЛ. и ЕВГ. П. СЛ. са
признати за собственици на поземлен имот с идентификатор № 65365.36.42.;
3. Иск с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу Г. БЛ. Т. и ИВ. СП. АНГ., с
който иска последните да бъдат осъдени да и предадат владението над
собствения и недвижим имот идентификатор № 65365.36.42., подробно
идентифициран в исковата молба. Процесуалният представител на ищцата е
поддържала през цялото първоинстанционно производство искането за
уважаване на всеки един от горепосочените искове.
Въпреки гореизложеното от диспозитива на решение № 260299 от
20.07.2021 г. по гр.д. № 2272/2018 г. на РС Дупница, не става ясно какви
искове са предявени и срещу кои лица, както и по кои се е произнесъл съдът.
Диспозитивът на решението е неконкретен и неразбираем. Написано е, че се
отхвърля искът на М. срещу Т. СТР. СЛ., ЕВГ. П. СЛ., срещу Г. БЛ. Т. и ИВ.
СП. АНГ.. Не е посочен кой е отхвърленият иск от всички предявени, какъв е
предмета му или правната квалификация. Освен че води до неопределеност на
волята на съда, това води и до невъзможност за влизане в сила в пределите на
силата на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК. Неопределени са обективните
предели на силата на пресъдено нещо, които обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му – Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. по т.д. № 6/2016 г. ВКС. Прави впечатление и непоставянето на
препинателен знак – запетая, при изброяване на имената на ответниците в
диспозитива на решението.
Освен, че предметът на спора не може да бъде определен от
диспозитива на съда, то това не може да бъде сторено и от мотивите на
решението. В шестте изречения, представляващи мотиви на решението, е
споменато единствено, че е предявен иск по чл. 124 ГПК срещу Т. СТР. СЛ.,
ЕВГ. П. СЛ., срещу Г. БЛ. Т. и ИВ. СП. АНГ., което не отговаря на петитума
на исковата молба на ищцата. В случая в атакувания съдебен акт са изложени
единствено, и то непълноценно, фактически констатации, като правни изводи
на съда по конкретно предявените искове липсват. Изложените в решението
мотиви не могат да допринесат за изясняване съдържанието на формираната
правораздавателна воля, дори и посредством тълкуване.
В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в
неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна
действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който
се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което
въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не ясна
провораздавателната воля на съда. Налице е вътрешно противоречие на
първоинстанционното решение, което води до абсолютна неразбираемост по
отношение това кой иск се е произнесъл съда и кой от предявените искове се
отхвърля. Решението – по начина, по който е формулирано – не позволява да
бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на
надлежно волеизявление. С оглед на това, независимо, че е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
3
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано, постановеното от съда е неясно в степен, налагаща решението да
бъде прогласено за нищожно.
За пълното разглеждане на въпроса трябва да се изложи, че в настоящия
случай неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не
могат да обусловят недопустимост на съдебния акт по см. на чл. 236, ал. 2
ГПК. Аргумент за горното е, че не само мотивите в решението на Районен съд
Дупница не представляват правна обосновка на крайния извод на
първоинстанционния съд, а и от диспозитива на съдебното решение не е ясно
или установимо, какво е постановил съдът по исковете, с които е сезиран.
Предвид обстоятелството, че едно от изискванията за валидност на
съдебните решения е волята на съда относно разглежданото присъдено или
отречено право да е ясно изразена. В случай че решението е толкова
неразбираемо, че тази воля не може да бъде изведена, макар и по пътя на
тълкуването, решението като съдебен акт е нищожно и тази нищожност
следва да бъде призната по реда на чл. 270, ал. 1 ГПК, с предвидените в този
текст процесуални последици - Решение № 426 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 6256/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 1 ГПК
обжалваното решение следва да се прогласи за нищожно и тъй като делото не
подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд
Дупница за разглеждането му от друг състав на съда. С оглед обезпечаване
постановяването на валидно и допустимо решение, първата инстанция следва
да конкретизира отправените към съда искания и да прецени допустимостта,
респективно основателността на всяко едно от тях.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се
произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй
като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на
валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по
отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва
да се произнесе Районен съд Дупница при новото разглеждане на делото, тъй
като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му
разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от
първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 260299 от 20.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 2272/2018 г. на Районен съд Дупница.
ВРЪЩА делото на Районен съд Дупница за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5