Определение по дело №37/2007 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е инициирано с въззивната жалба на [фирма] Б. против решение № 8792/12.11.2015г., постановено по гр. дело № 1516/2015 г. на Б..

Поддържа се, че първоинстанционният съд е наблегнал в мотивите си, че щатното разписание, което се явява ново, съдържа 5 щатни бройки, а предходното щатно разписание 4 и в този смисъл е обосновал становище, че не е налице съкращение в щата.

Според въззивника не винаги съкращение в щата е налице, когато има намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки на работници или служители. Реално съкращаване в щата, според въззивника, основано на практика на ВКС, е налице и когато се съкращават отделни длъжности по щат, но на тяхно място се създават нови длъжности не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, тоест по вида на изпълняваните трудови функции.

Поддържа се възражение, че в казуса е съкратена единствена по съществото си трудова функция, в който случай КТ не създава задължение за работодателя да извърши подбор по критериите на чл. 329 от КТ, а работодателят има право да извърши такъв, ако прецени.

Сочи се, че съдебната практика е установила, че при съкращаване на щата или при намаляване обема на работата, този подбор не е задължителен, когато се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и е уволнен именно работникът или служителят, който я заема. Изискването в случая е диспозитивно, тъй като работодателят е употребил израза “може” да извърши подбор между работници или служители, чиито длъжности не се съкращават, с длъжността на съкратения работник или служител.

Поддържа се, че в казуса освен, че е съкратена единствена щатна бройка, няма реално друг титуляр на сходна длъжност, с който да е възможно да се извърши подборът, в каквато връзка се повтарят вече изложени доводи за изпълняваните функции от други служители, а именно - от К. Д. и М. М..

Твърди се, че неправилен е изводът на съда, че сравнение за идентичност в длъжностите, доколкото са запазени основните трудови функции, може да бъде изведен само при сравнение на длъжностните характеристики. Съществената разлика в трудовите функции, според жалбоподателя, се определя с оглед характера и естеството на възложената работа на служителите и изводът за това дали са съкратени трудови функции може да се изведе не само при сравнение на длъжностните характеристики на тези служители.

Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на решението досежно присъденото обезщетение. Поддържа се, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, според която срещу държавно учреждение не се допуска изпълнение на невлязъл в сила съдебен акт. В тази връзка се сочи представен договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност и с държавно участие в капитала от 03.09.2014г., в който е посочено, че МРРБ е принципал и едноличен собственик на капитала на дружеството.

Въз основа на изложените доводи се иска изцяло отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени.

Изложени са доводи и относно разноските, като се претендират такива и за двете съдебни инстанции.

Ответницата по въззивната жалба не е депозирала отговор.

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства.

Въз основа на анализа на доказателствения материал, приобщен в първоинстанционното производство въззивният състав установи следното от фактическа страна :

Ищцата И. М. Й. е била назначена за първи път при ответника на длъжност юрисконсулт с трудов договор № ЛС – 01 – 32 от 19.02.2014г. С подписването между страните на нов трудов договор № ЛС – 01 – 116 от 15.08.2014г. длъжността, заемана от ищцата е била променена на „юрисконсулт обществени поръчки“. Последният договор е бил безсрочен.

С предизвестие № ЛС – 04 – 17 от 19.05.2015г., получено от Й., на основание чл.326, ал.2 от КТ е предизвестена, че след изтичането на 30 - дневен срок ще бъде прекратено трудовото й правоотношение с работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. На 19.05.2015г. на служителката е била връчена и заповед № ЛС – 01 – 195, с която трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване в щата.

Към датата на възникване на трудовото правоотношение между страните по делото е действало утвърденото от работодателя щатно разписание от 03.02.2014г., в което в Отдел „Правен отдел“ /ПО/ са предвидени общо 4 щатни бройки, от които 1 бр. за главен юрисконсулт, 2 бр. за юрисконсулт и 1 бр. за специалист обществени поръчки.

Със Заповед № РД – 06 – 222/18.08.2014г. на управителя на ответното дружество е била трансформирана една бройка на длъжността „юрисконсулт“ в Общи административни звена – Правен отдел в длъжността „Юрисконсулт обществени поръчки“.

Видно е от утвърденото от работодателя и действащо към 04.03.2015г. разписание на длъжностите при ответника, че в Отдел „Правен отдел“ /ПО/ са предвидени общо 5 щатни бройки, от които 1 – бр. за главен юрисконсулт, 1 бр. за юрисконсулт, 2 бр. за младши юрисконсулт и 1 бр. за технически изпълнител.

Преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата работодателят е поискал съгласие от К. в дружеството, но такова е отказано и от Дирекция Инспекция по труда Б., от която е дадено съгласие за прекратяване на правоотношението с ищцата.

Според длъжностната характеристика за заеманата от ищцата до уволнението длъжност юрисконсулт обществени поръчки, основните функции на длъжността са свързани с организиране и участие в административно – техническата подготовка по процедурите за възлагане на обществени поръчки и тяхното провеждане. Изрично е посочено като основна функция на длъжността, оказването на правна помощ на работодателя, изготвянето на правни становища и осъществяването на процесуалното му представителство пред съдилищата и други юрисдикции. Изброени са и основните трудови задължения на тази длъжност, които са свързани с отделните етапи от производството по реализиране на обществените поръчки, като подробно са изброени в точки от 2.1 до т. 2.15. Заедно с тези задължения, на юрисконсулта обществени поръчки е било възложено с длъжностната характеристика при отсъствие на главния юрисконсулт/юрисконкулт да съгласува договорите за възникване и изменение на трудовите правоотношения, както и заповедите за прекратяване на трудови правоотношения; да изготвя проекти, да участва при съставянето им или да дава мнение по проектите за вътрешноорганизационни актове на работодателя, както и при необходимост да сигнализира работодателя за обстоятелствата, които водят до затруднения при осъществяването на правната дейност или накърняват интересите на дружеството, като дава предложения за тяхното отстраняване, както и да изпълнява и други задачи , възложени от управителя, главния юрисконсулт и юрисконсулта на дружеството, свързани с работа на Правен отдел.

Видно е от длъжностната характеристика за длъжността юрисконсулт, че тя има същата основна трудова функция, каквато има длъжността юрисконсулт обществени поръчки, а именно оказването на правна помощ на работодателя, изготвянето на правни становища и осъществяването на процесуалното му представителство пред съдилищата и други юрисдикции. Анализът на основните трудови задължения също води до извода за припокриване на част от тях, а именно при необходимост да сигнализира работодателя за обстоятелствата, които водят до затруднения при осъществяването на правната дейност или накърняват интересите на дружеството, като дава предложения за тяхното отстраняване; участва в административно - техническата и юридическата подготовка на процедурите за възлагане на обществени поръчки и изпълнява задължения, регламентирани в одобрените вътрешни правила за възлагане на обществените поръчки, както и изпълнява други задължения възложени от управителя на дружеството, свързани с дейността му и не на последно място изготвя проекти, участва при съставянето им или дава мнение по проектите за вътрешноорганизационни актове на работодателя.

Установява се от фиша за заплати, за м.09.2014г., че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищцата, преди прекратяване на трудовото й правоотношение, е било в размер от 945 лв. Според представеното от работодателя удостоверение изх.№ ЛС – 05 – 260/24.09.2015г., за м.октомври 2014г. то е било в размер от 819 лв., през който месец за периода от 14.10.-17.10.2014г. и за 20.10.2014г. ищцата е била в платен отпуск, а за периода от 20.11.2014г. до 18.05.2015г. е била в отпуск по болест.

Видно от записванията в трудовата книжка на И. Й., че след 19.05.2015г. няма отразяване да е започнала работа при друг работодател. Съгласно служебна бележка от Агенция по заетостта с изх.№ 1801/14.07.2015г. от 21.05.2015г. е вписано и като безработно лице.

Останалите приети писмени доказателства съдът счита, че не следва да обсъжда, тъй като са неотносими към предмета на делото.

Въз основа на изложените факти, окръжният съд приема следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ :

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на И. Й. на длъжността юрисконсулт обществени поръчки във [фирма] Б. е съкращение в щата. Правната теория и съдебната практика детайлизират това основание, като приемат, че реално съкращение в щата е налице, когато се премахва от щатното разписание определена длъжност или бройка от длъжността, като заедно с това следва част от трудовите функции или част от същите на съкращаваната длъжност да са премахнати и да не са прехвърлени в трудовите функции на други длъжности. Обоснована преценка за това налице ли е реално съкращение може да се направи само при съспоставка с всички сходни длъжности на съкращаваната. Не е спорно в казуса, че трудовите функции при работодателя са дефинирани в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Това означава, че за да направи извод за това, че е налице реално съкращение на щата, съдът следва да има възможност да съпостави трудовите функции на всички длъжности юрист при работодателя. Тази възможност следва да му бъде осигурена от работодателя, защото последният носи доказателствената тежест да установи, реалното съкращение в щата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение със служителя. В случая работодателят [фирма] Б. не е представил, въпреки дадените му указания в предварителния доклад по делото и в окончателния доклад в първото с.з. по реда на чл. 146 от ГПК, доказателства за реалното съкращение в щата, освен двете щатни разписания от 03.02.2014г. и от 04.03. 2015г. Както беше посочено по - горе обаче, само броя на длъжностите не обосновава извод са съкращение в щата. Нещо повече, в настоящия казус щатните бройки за юристи в отдел Прално обслужване от 4 в първото щатно разписание, са станали 5 във второто. Това налага работодателят да обоснове защо при създаване на нов щат отново за юрисконсулт, макар и младши е счел, че следва да съкрати длъжност юрисконсулт обществени поръчки. Последното може да стана, ако е налице промяна в трудовите функции в насока да бъдат премахнати трудовите функции, възложени на длъжността юрисконсулт обществени поръчки. Ето защо работодателят е следвало да представи длъжностните характеристики и/или други доказателства за всички длъжности юрисконкулт, за да се прецени съществуват ли към датата на уволнението на ищцата трудовите функции, които е изпълнявала. След обявяване на окончателния доклад по делото пълномощникът на ответното дружество е заявил, че няма други доказателствени искания. Предвид това и поради липсата на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, за ответникÓ е настъпила преклузия за представяне на доказателства за твърдените от него факти в отговора на ИМ, един от които е, че е налице реално съкращение в щата. Преди настъпването на преклузията за доказателствените искания, работодателят е представил само гореобсъдените две длъжностни характеристики за длъжността юрисконсулт и за длъжността юрисконсулт обществени поръчки. От съпоставката дори само на тях е очевидно, че част от трудовите функции в двете длъжности се припокриват и това са посочените по - горе във фактическата обстановка. Нещо повече основната фукция и за двете длъжности е осъществяване на правни съвети и процесуално представителство на работодателя пред съдилища и юрисдикции. В този ред на разсъждения следва да се посочи, че по дефиницията на чл. 32 от ГПК юрисконсултите представляват по пълномощие съответното учреждение, предприятие, ЮЛ или ЕТ. Това означава, че не само по длъжностна характеристика, но и по смисъла на закона всеки юрисконкулт след упълномощаване е процесуален представител на работодателя си. Тези доводи са в подкрепа на извода, че трудовите функции на юрисконсултите са сходни, независимо от това как се нарича длъжността и на кой правен отрасъл е дал превес работодателя при възлагане на конкретни трудови функции.

Горните изводи за това, че трудовите функции на длъжностите юрисконсулт и юрисконсулт обществени поръчки при ответника са сходни налагат, че в казуса работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 329 от КТ да извърши подбор между тях. Установено от закона и от практиката е разбирането, че за да упражни законосъобразно правото си на уволнение, поради съкращение в щата, работодателят следва да извърши подбор между служителите с идентични или сходни длъжности и да уволни този от тях, който са с най - ниски показатели по критериите квалификация и добро изпълнение на работата. Безспорно е в казуса, че преди издаване на процесната уволнителна заповед работодателят не е извършил подбор, защото нито въвежда такова твърдение, нито представя доказателства за такъв.

Въз основа на изложеното, въззивният състав приема, че уволнението на И. Й. е незаконосъобразно, поради това, че работодателят [фирма] Б. не е доказал, че е налице реално съкращение в щата за длъжността юрисконсулт обществени поръчки и тъй като преди да направи същото със заповед №ЛС-01-195/19.05.2015г. не е изпълнил задължението си да направи подбор по реда и критериите в чл. 329 от КТ между всички служители на длъжност главен юрисконсулт, юрисконсулт и двама младши юрисконсулти и служителя изпълняващ съкращаваната длъжност юрисконсулт обществени поръчки. Изложеното прави иска за отмяна на уволнението основателен.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ :

Този иск е акцесорен и основателността му е обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяната на заповедта, с която е извършено. Ето защо, поради незаконосъобразността на заповедта, с която прекратено правоотношението е основателен и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „Юрисконсулт обществени поръчки“ .

По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ :

Основателността на иска предпоставя наличието на няколко предпоставки - отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа, като негова последица, и пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на правоотношението. В настоящия случай уволнението е признато за незаконно. При условията на пълно и главно доказване И. Й. установи, че е останала без работа в резултат на незаконното уволнение и не е получавал трудово възнаграждение.

Решаващият състав споделя съображенията на районния съд, че искът по чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи до поискания размер, като на основание чл.228 от ГПК размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се определя съобразно размера на последно полученото брутно трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, преди уволнението, а именно м.09.2014г. За него тя е получила Б. в размер от 945 лв. или за общия претендиран период до 6 месеца от уволнението се дължи на ищцата сумата от 5670 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на ИМ до изплащане на дължимото.

Оплакването във въззивната жалба, че не следва по арг. на чл.242, ал.1 от ГПК да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е неоснователен. Ответното дружество е търговско дружество, а не държавно учреждение, поради което не може да се приложи хипотезата на чл. 243, ал.2, пр.2 от ГПК.

Предвид съвпадението на правните изводи на настоящата и на първата инстанция, досежно предявените искове, решение № 8792/12.11.2015 г. постановено по гр. дело № 1516/2015 г. на Б. следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, искането на пълномощника на ответницата по нея за присъждане на разноските в настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер, а именно за 380лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8792/12.11.2015 г., постановено по гр. дело № 1516/2015 г. на Б..

ОСЪЖДА [фирма] Б., ул.“А.“ № 3, представлявано от управителя инж.Р. Д. да заплати на И. М. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.“Б.“ № 6, ет.5, ап.15 сумата от 380 (триста и осемдесет лева) лв., разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1 - месечен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено - 11.02.2016г., с касационна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :