РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110212029 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Г. Ц. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-012694 от 29.06.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП и
моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
1
На 21.06.2023г. около 12:41ч. жалб. С. Г. Ц. управлявал лек автомобил *** Същият се
движел по ул. „**в посока от ул. „**” към ул. „**”.
На кръстовището с ул. „**” бил спрян за проверка от служители на 02 РУ-СДВР, в
екипа на който била и ** – полицейски служители във 02 РУ-СДВР. Полицейските
служители установили, че водач на МПС е жалб. С. Г. Ц. и извикали за съдействие екип на
ОПП-СДВР. На място пристигнали екип на ОПП-СДВР, в който бил и свидетелят Д. В. Г.
на длъжност младши автоконтрольор.
Служителите на ОПП-СДВР приканили жалбоподателя да бъде изпробван за
наркотични вещества с „ДрагТекст-5000” с фабричен номер 0007, но той отказал, при което
свидетелят Д. Г. съставил срещу него АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Препис от акта му бил връчен.
Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0009205, в който първата буква на
личното му име била сгрешен, като личното име на жалбоподателя било изписано „***”
вместо „С.”. В талона бил посочен и единен граждански номер на лицето.
Във връзка с проверката била изготвена докладна записка от /** Г.а – служител във 02
РУ-СДВР.
Въз основа на акта на 26.06.2023г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетеля Д. Г.,
който е очевидец на нарушението, като същият си спомни и пресъздаде достатъчно
подробни сведения относно обстоятелствата, които са установени по време на проверката.
Свидетелят потвърждава всички обстоятелства, описани в АУАН.
Показанията на свидетеля намират подкрепа и в писмените доказателства, събрани по
делото, а именно: талон за изследване и докладна записка, изготвена от служител на 02 РУ-
СДВР, в която били изложени обстоятелствата, при които жалбоподателят бил спрян за
проверка, докато управлявал процесния автомобил. Фактът на управление на МПС от страна
на жалбоподателя на процесното място, дата и час, не се оспорва от самия жалбоподател,
като последният единствено сочи обстоятелства, поради които е отказал да бъде изпробван
за наркотични вещества с техническо средство. Дали тези обстоятелства имат значение
относно изхода на спора, съдът ще обсъди по-долу в мотивите си.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (съответно
младши автоконтрольор – т. 1.3.2 и началник група при СДВР, ОПП-СДВР съгласно т. 3.10).
Относно заеманите от актосъставителя и наказващия орган длъжности към датата на
издаване на АУАН и НП, по делото са приобщени заповед № 513з-9728 от 19.06.2020г.
относно заеманата от свид. Д. Г. длъжност, както и заповед № 8121К-13180 от 2019г. и акт
за встъпване в длъжност на Г**
2
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е
предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, от свидетел –
очевидец на нарушението и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в срока по чл. 34
ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, като същите съответстват на
посочената правна квалификация.
Обстоятелството, че в издадения медицински талон е била допусната техническа
грешка при изписване на личното име на жалбоподателя, като вместо името „С.” е изписано
името „**”, по никакъв начин не опорочава процедурата по издаване на АУАН и НП. Още
повече, че касае единствено за техническа грешка, при която е объркана само първата буква
на личното име на жалбоподател, като всички останали имена са изписани правилно, както
ЕГН, който е един от основните индивидуализиращи лични данни за гражданите на РБ.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и
място жалбоподателят като водач на МПС, управлявал същото, като извършил нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, доколкото след като бил спрян за проверка, отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство от органите на ОПП-СДВР за употреба на
наркотични вещества. За това нарушение законодателят е предвидил налагането на глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Нарушението е извършено виновно – при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал задължението си даде възможност на служителите на ОПП-
СДВР да извършат проба с техническо средство, но не е изпълнил това свое задължение,
съзнавайки, че по този начин нарушава закона. Жалбоподателят е съзнавал
общественоопасните последици, които ще настъпят и е целял именно тях.
Обстоятелствата, посочени от жалбоподателя относно причините, поради които е
отказал да бъде изпробван с техническо средство /наличие на заболявания, за които има
съответните медицински предписания и ползва лекарски препарати/, са ирелевантни, тъй
като законът не дава възможност на водачите алтернативно да изберат дали да бъдат
изпробвани с техническо средство, или да дадат биологични проби в медицинско заведение.
Напротив, задължението, вменени на водачите на МПС за даване на проба с техническо
средство за наркотични вещества, е безусловно предвидено в закона и съставлява
самостоятелно нарушение на закона. За водачите, които имат каквито и да е опасения
относно валидността на резултатите от техническите средства, съществува винаги
3
възможността да оборят евентуалния положителен резултат с техническо средство, чрез
даване на биологични проби в медицинско заведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която има смесен характер /същата
съдържа както правилото за поведение, което се предписва, така и санкцията при
неизпълнение на даденото предписание/ - водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
Граматическото тълкуване на посочена норма на закона и конкретно използването на
израза „или” в отделните хипотези на предписано поведение, води до извод, че
законодателят е предвидил налагането на посочените административни наказания, при
неизпълнение на което и да е от посочените предписания на конкретно поведение. Едно от
тях, а именно хипотезата по предложение две касае именно отказа на водачите да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Нещо повече, видно от нормата на закона, ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водачите по този текст на закона, не
предвижда едновременно отказ от даване на проба с техническо средство и отказ на водача
да даде биологични проби за установяване на наркотични вещества в техния организъм,
поради което обстоятелството дали след това водачът е дал биологични проби в медицинско
заведение или не, е без значение.
Размерът на глобата и лишаването от право да управлява МПС са фиксирани, поради
което обсъждането на въпроса за тяхното намаляване е безпредметно.
Не е налице маловажност и на това нарушение. Нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
формално по своя характер и обстоятелството дали са произтекли вредни последици или не,
е без значение. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен от нарушенията от
този вид, поради което приложение не би могла да намери нормата на чл. 28 ЗАНН.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като законосъобразно и
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която, обаче, не
е направила искане в тази насока.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-012694 от 29.06.2023г.,
издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5