НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 1671
гр.
Пловдив, 02.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІX състав, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6035 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 10
а от ЗПК.
Производството е
образувано по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу М.С.Н. за признаване за
установено, че ответникът му дължи главница в размер на 915,87 лева по договор
за предоставяне на кредит от разстояние ***, остатък от договорна лихва в
размер на 774,03 лева за периода 27.10.2016 г. - 22.09.2017 г., както и 60 лева
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 01.12.2017 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед от 04.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19076/2017 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се
излагат твърдения, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит
от разстояние № ***г. Сключването на самия договор се извършило въз основа на
подробна информация, постъпила на уеб адрес www.minizaem.bg. На същия
електронен адрес са публикувани и ОУ за предоставяне на кредит от разстояние.
Сключването на договора се осъществявало чрез този уеб адрес. В случай, че
лицето, което е поискало заем бъде одобрено, то получава на личния си имейл
договор и ОУ за писмено потвърждение чрез електронно подписване чрез съответна
електронна платформа.
Твърди се, че с
ответника е бил проведен телефонен разговор на посочен от него телефонен номер,
като целта на този разговор е да се потвърди устно волята на страните за
сключването на договора. Именно по този начин между страните било възникнало
договорно правоотношение по договор за кредит. На ответника бил отпуснат кредит
в размер на 1000 лева, преведен по лична банкова сметка ***.
По този договор
ответникът бил платил единствено сума в размер на 171,00 лева на дата
02.11.2016 г., от която сума са приспаднати 84,13 лева от пълния размер на
главницата, поради което търсената изискуема сметка в настоящото производство е
915,87 лева.
По договора ответникът е
следвало да изплати предоставения кредит в срок до 22.09.2017 г. Освен главница
била уговорена и договорна лихва, като тази лихва се формирала въз основа на базисна
договорна лихва при представяне на обезпечение в размер на 127,55 лева,
начислена за периода 27.10.2016 г. – 22.09.2017 г. и санкционна такса -
неустойка в размер на 646,44 лева при непредставяне на обезпечение, за период
на ползване на кредита от 27.10.2016 г. – 22.09.2017 г.
Претендира се главница в размер на 915,87
лева, остатък от договорна лихва в размер на 774,03 лева за периода 27.10.2016
г. -22.09.2017 г., както и 60 лева разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.12.2017 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Твърди се, че за
вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по частно гражданско дело № 19076/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
пораждало интереса му за предявяване на настоящите установителни искове. Иска
се признаване за установено, че ответникът дължи посочените суми, за което е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданското дело.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 19076/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковете
са допустими, с изключение на иска за сумата в размер на 646.44 лева,
представляваща начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение за периода 27.10.2016 г. до 22.09.2017 г.
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълен
идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания,
за които е образувано заповедното производство и за които е издадена заповед за
изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така, доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл.42 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство.
Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането.
Съдът, който разглежда предявения по реда на
по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата
си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради
което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като
се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум.
В конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства за възнаградителна лихва по основание и по размер, доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира вземането за вънаградителна лихва да е в размер на 774.03 лева, за което вземане е издадена и заповедта за изпълнение, като посоченото основание е договорна /възнаградителна лихва/. В настоящото исково производство се твърди, че договорната лихва в общ размер на 774.03 лева е формирана от сумата в размер на 127.55 лева – договорна лихва и сума в размер на 646.44 лева – санкционна такса или неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, каквото основание в заповедното производство не е заявено.
В исковата молба
и в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са
посочени различни обстоятелства, от които се твърди да произтичат вземанията на
ищцовото дружество за договорна лихва, т.е. не е налице идентитет на
претенциите, заявени в двете производства по основание и размер.
Предвид
изложеното и на основание чл. 130 ГПК, производството по делото за сумата в
размер на 646.44 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение за периода 27.10.2016 г. до
22.09.2017 г. следва да се прекрати, тъй като така
предявения иск е недопустим. В този
смисъл Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. II ТОВКС, Решение № 43 от 11.03.2013 г. по т.д. № 325/2012 г. II ТО на ВКС, Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр.д. № 801/2011 г. IV ГО на ВКС.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на
прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако
исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е
съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена в
тази част издадената по ч.гр.д. № 19076/2017 г. на ПРС, Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11577/04.12.2017 г. по
описа на ПРС.
В останалата част за претенциите за главница в размер на 915,87 лева и остатък
от договорна лихва в размер на 127.55 лева за периода 27.10.2016 г. -
22.09.2017 г., както и 60 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
дължими по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***г., исковете са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея по реда на чл.43, ал.1, предложение първо ГПК лично на
ответника, който не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
като призовката му е връчена отново по реда на чл.43, ал.1, предложение
първо ГПК – лично.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено
решение,
като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество за заповедното производство в общ размер на 53.60 лева, с оглед уважената част от претенцията и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 115 лева – платена държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 НЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 135.57 лева с оглед уважената претенция, като съдът взе предвид, че за сумата в размер на 646.44 лева производството се прекратява като недопустимо.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 22268 от 13.04.2018 г. подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу М.С.Н., ЕГН **********, в частта, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 646.44 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 27.10.2016 г. до 22.09.2017 г. по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОБЕЗСИЛВА, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11577/04.12.2017
г., издадена по ч.гр.д. № 19076/2017 г. по описа на ПРС в полза на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********
срещу М.С.Н., ЕГН **********, в частта за сумата в размер на
646.44 лева, заявена като остатък от договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 27.10.2016 г. до 22.09.2017 г. по договор за кредит № ***г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1, представлявано от *** Б.И.Н., сумата в размер на 915,87 лева – неплатен остатък от
главница, дължима по договор за кредит ***г. с падеж 22.09.2017 г. сумата в
размер на 127.55 лева – остатък от
договорна лихва, дължима за периода 27.10.2016 г. -22.09.2017 г., както и 60 лева разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.12.2017 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед от 04.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19076/2017 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша
№ 17, ап. 1, представлявано
от ***** Б.И.Н., сумата в общ размер
на 135.57
лева, представляваща разноски в исковото производство и 53.60 лева – разноски по ч.гр.д. 19076/2017
г. по описа на ПРС.
Решението в частта, с която е върната
исковата молба, прекратено е частично производството и е обезсилена частично
заповедта за изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване от
ищеца пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК