№ 14973
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20251110107343 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ю..“ ООД срещу „К..“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1
900 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване в периода от
12.11.2019 г. до 12.11.2024 г. на собствените на ищеца 1/28 идеална част от
земеделски имоти в землището на с. С.., общ. В.., обл. М....
Ищецът твърди, че в периода от 12.11.2019 г. до 12.11.2024 г. ответникът е
ползвал без правно основание собствените му 1/28 идеална част от следните
поземлени имоти, находящи се в землището на с. С.., общ. В.., обл. М...: нива с
площ от 2,859 дка с идентификатор 16184.60.307; пасище с площ от 7,039 дка
с идентификатор 16184.234.770; пасище с площ от 1,838 дка с идентификатор
16184.234.771; нива с площ от 23,798 дка с идентификатор 16184.380.20; нива
с площ от 44,680 дка с идентификатор 16184.390.70; нива с площ от 72,968 дка
с идентификатор 16184.841.20. С факта на ползване без основание на
процесните имоти ответното дружество се обогатило неоснователно за сметка
на ищеца. По тази причина ищецът счита, че му се следва обезщетение в
размер на пазарния наем /рента/ съобразно предназначението,
местоположението и площта на поземлените имоти. Моли за осъждане на
ответника да заплати претендираното обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесните
имоти са ползвани от него на годно правно основание – договор за наем, който
бил в сила, считано до стопанската 2024/2025 г. Поддържа, че за стопанската
2024/2025 г. не е ползвал поземлените имоти, поради което за периода от
1
01.10.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба искът е
неоснователен и на това основание. Релевира възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност на вземането за периода от 12.11.2019 г. до
12.11.2021 г. С тези доводи моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично
предвидени в чл. 55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване,
насочен към защита на права при настъпило разместване на имуществени
блага при отсъствието на признато от закона основание за това и съдържащ
няколко основни елемента – обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването, и липсата на
правно основание за последното.
При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на
правния спор има установяване наличието на увеличаване без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което
средството за защита на обеднелия е именно кондикционният иск по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието
на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази
връзка обаче не е причинно-следствена, тъй като законодателят не изисква
обогатяването на едно лице да е следствие на обедняването на друго или
обратно. Двете са последица от друг факт/факти, поради което в производство
по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт, или от
обща група факти – в т. см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело №
1/1979 г. на Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното
обогатяване. Определящо при преценката на съда относно наличието на тази
връзка е съществуването или не на основание, което да оправдае настъпилото
имуществено разместване.
Безспорно, една от възможните форми на проявление на това
неоснователно разместване на имуществени блага, е хипотезата на ползване
на недвижима вещ без правно основание за това, при което едната страна се
обогатява – със спестените разходи, които е следвало да заплати на другата
страна – собственик на вещта под формата на наем, което е довело до
обедняване на последната, пропуснала да реализира ползи от вещта си, в
2
частност чрез отдаването под наем на трето лице.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на
твърдяното неоснователно обогатяване, а именно: 1). ищецът да е собственик
на съответната 1/28 идеална част от всеки поземлен имот; 2). обогатяване на
ответника чрез ползване/упражняване на фактическа власт през процесния
период на 1/28 идеална част от всеки от собствените на ищеца поземлени
имоти без правно основание за това; 3). обедняване на ищеца вследствие от
това обогатяване – от лишаването му от ползване на 1/28 идеална част от
всеки от поземлените имоти; 4). наличието на връзка между обогатяването и
обедняването, липсата на основание за обогатяването на ответника. С оглед
релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на давността.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е
да установи съществуването на основание за обогатяването си чрез
установяване наличието на основание за ползване/упражняване на фактическа
власт върху съответната идеална част от всеки от поземлените имоти през
релевантния период.
С оглед липсата на проведено с отговора на исковата молба оспорване,
съдът намира за установено по делото наличието на първата
материалноправна предпоставка от фактическия състав на неоснователното
обогатяване. По силата на Договор за продажба на търговско предприятие по
чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016 г., вписан в СВ – гр. Л.. с вх. рег. №
709/02.02.2017 г., акт № 247, том 2, ищцовото дружество е придобило правото
на собственост върху 1/28 идеална част от всеки от процесните поземлени
имоти-земеделска земя, находящи се в землището на с. С.., общ. В.., обл. М...,
а именно: нива с площ от 2,859 дка с идентификатор 16184.60.307; пасище с
площ от 7,038 дка с идентификатор 16184.234.770; пасище с площ от 1,838 дка
с идентификатор 16184.234.771; нива с площ от 23,798 дка с идентификатор
16184.380.20; нива с площ от 44,680 дка с идентификатор 16184.390.70; нива с
площ от 72,968 дка с идентификатор 16184.841.20.
Останалите материални предпоставки, при наличието на които би
възникнала отговорност на ответното дружество за заплащане на обезщетение
за неоснователно ползване на процесните поземлени имоти, съдът намира за
недоказани. По делото не са представени каквито и да е доказателства, които
да установяват пълно и главно, че в релевантния период ответникът е лишил
ищеца от ползването на собствената му 1/28 идеална част от всеки от
процесните поземлени имоти. Извод в тази насока е невъзможно да се
формира и от приетите като писмени доказателства по делото документи.
Оттук следва да се приеме за недоказано по делото и наличието на
обогатяване на ответника чрез ползването на съответните идеални части от
собствените на ищеца поземлени имоти, респ. обедняване на ищеца
3
вследствие от това.
За изчерпателност и прецизност, съдът намира за необходимо да обсъди
възражението на ответника, че за процесния период е ползвал поземлените
имоти на годно право основание въз основа на сключен между страните
договор за наем.
Приет като писмено доказателство по делото е договор за наем на
земеделска земя от 22.10.2013 г., сключен между Г М М като наемодател и
ответното дружество като наемател, по силата на който наемодателят се е
задължил да предостави на наемателя за временно ползване общо 178,383 дка
земеделска земя в землището на с. С.., обл. М.... От съдържанието на раздел
IV, т. 2 от договора за наем се установява, че процесните поземлени имоти са
част от общо предоставената на наемателя за временно ползване земеделска
земя.
Приобщено по делото е и Решение № 20061006/08.03.2021 г. по гр. д. №
71471/2019 г. по описа на СРС, III ГО, по силата на което клаузата по раздел I,
т. 3 от сключения договор за наем, касаеща уговорения между страните
десетгодишен срок на наема, е обявена за нищожна за срока над три години до
договорения срок от десет стопански години. Решението е постановено по
предявен иск от „Ю..“ ООД срещу Г М М и „К..“ ЕООД. Решението е влязло в
законна сила на 05.12.2023 г.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че не се установи наличието на възникнало между страните по делото
облигационно правоотношение по договор за наем, което, в случай на
доказано ползване от ответника през исковия период на съответните идеални
части от поземлени имоти, би обусловило извод, че фактическата власт е
упражнявана от ответното дружество въз основа на годно правно основание за
това.
С оглед всичко изложено дотук, предявеният осъдителен иск по чл. 59, ал.
1 ЗЗД се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има единствено ответникът в производството, който претендира
разноски, но не представя доказателства за извършването им, поради което
разноски не му се следват.
С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю..“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
4
управление гр. ................., срещу „К..“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. ................, хотел „Ж“, осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 900 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 12.11.2019 г. до
12.11.2024 г. на собствените на ищеца 1/28 идеална част от земеделски имоти в
землището на с. С.., общ. В.., обл. М....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5