Решение по дело №324/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 71
Дата: 1 ноември 2019 г.
Съдия: Емил Давидов Маринов
Дело: 20194300600324
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

  гр. Ловеч…01 ноември  2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… наказателна колегия…………………………………  в  публично заседание на……единадесети септември                     двехиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                                                                                  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ                       ИВАН ИВАНОВ

                                                                                                                   ЕМИЛ ДАВИДОВ

 

при  секретаря  .........ГАЛИНА АВРАМОВА ...............…………и в присъствието на…........……прокурора ПОЛЯ МИТКОВА …………………...........………………като разгледа    докладваното от                                 съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нохд………№ 324…….. по описа  за       2018      година, и за да се произнесе съобрази:

                             Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.

                           Постановена е Присъда № 21/20 юни 2019 година по НОХД № 196/2017 година на Районен съд Тетевен.С цитираната присъда съдът е признал   подсъдимата  Н.М.Д. , родена на *** ***,живуща ***, българска гражданка ,ЕГН **********, със средно образование неомъжена , неосъждана , работник в  „***” ООД- гр.Правец  ЗА невиновна, в това че в периода 23.03.2016г. до 07.10.2016г в гр. Тетевен ,Ловешка област  при условието на продължавано престъпление , в качеството си на длъжностно лице  по смисъла на чл.93 ,т.1 ,б.”б” от НК- „Барман” в бистро Тетевен , стопанисвано от „***”ЕООД –град Тетевен , е присвоила чужди движими вещи , пари –сумата от 2548,71/ две хиляди и  петстотин четиридесет и осем лева  и седемдесет и една ст./ лева  от оборота  от продажба на стоки  и 4208,95/четири хиляди  и двеста и осем лева и деветдесет и пет ст./лева  от средствата за залагания  , или общо сумата от  6 757,66 / шест хиляди  седемстотин и петдесет и седем лева и шейсет и шест ст./лв., собственост  на „***”ЕООД –град Тетевен, представлявано от Й.С.Б., поверени и да ги пази и управлява –престъпление по чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК , поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал  по така повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по  чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

        Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура Тетевен,в който се сочи,че присъдата е незаконосъобразна и необоснована.В допълнително писменно изложение се сочи,че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие,които обуславят необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

           В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура поддържа подадения протест и допълнителното изложение към него.

           Вззивничката лично и чрез защитника си адв.Г. намира протеста за неоснователен.Сочи,че не са налице аргументи за съществени процесуални нарушения,при положение,че е постановена оправдателна присъда.Счита,че обвинението е недоказано по несъмнен и небудещ противоречия начин,върху който единствено може да почива осъдителна присъда.Счита,че присъдата е правилна,законосъобразна и добре мотивирана и следва да се потвърди.

           От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното :

            Протеста на Районна прокуратура Тетевен е неоснователен.Районен съд Тетевен е положил неимоверни усилия за изясняване на обективната истина по делото,като  са разпитани свидетелите Т.Г.Г.,Ц.Б.Ц.,П.А.Т.,И.Г.В., изслушани са икономически експертизи от досъдебното производство и в съдебната фаза, прочетени са по реда на чл.281 ал.1т.4 вр. с ал.5 и ал.7 НПК/ протокол от с.з. 11.03.2019г./ показанията на починалата управителка и собственичка на капитала на търговско дружество „***”ЕООД-Й.Б., приобщени са писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК  .

         Правилно е установено,че на 09.08.2017г е починала Й.С.Б., представляваща и управляваща  „***“ ЕООД /справка наредба №14/2009г НБД/, видно от търговския регистър нов управител и представляващ не е вписван, поради което е невъзможно  да се конституира като граждански ищец юридическото лице тъй като то действа чрез своите органи , в случая управителя , който е починал.

             Юридическо лице „***“ ЕООД извършвало търговска дейност   и е имало  договор с на „Евробет”  ООД за възлагане и извършване  на букмейкърска дейност от 12.06.2014г. , споразумение за ползване на терминал от 12.06.2014г. , приложение 1 от 12.06.2014г за ползване на терминал, и споразумение към него от 12.06.2014г, протокол от 31.07.2014г., договор за разпространение от 12.06.2014г на лотарийна игра «Изтрий и спечели», също така  в заведението Бистро Тетевен е продавала на бара , като барман и различни стоки..На дата 06.10.2016г управителката  и собственичка на капитала на „***“ ЕООД - град Тетевен Й.Б.,чиито показания са прочетени по реда на чл.281 от НПК , тъй като е починала, е подала жалба в РУ Тетевен , поради това,че били установени липси  , образувано е ДП №409/2016г на РУ-Тетевен . В разпита си св. Б.по  ДП е заявила ,че е  назначила въззивничката Н.М.Д. на длъжност „Барман”  в търговски обект на фирмата и – „***” ЕООД гр.Тетевен. В обекта действал Букмейкърски пункт, в който Н. приемала  залози за участие, организирани  от „Еврофутбол” ООД и „Евробет” ЕООД хазартни игри. В показанията си описва случай извън настоящият инкриминиран период от 10.09.2015 г., където Д. била  направила лично залози в размер на 2942,96 лева без да плаща за тях образувано било  наказателно производство , но след разговор с Д. покойната Б.тя и обещала да възстанови сумата  , то пред  разследващия в гр.Ловеч, тя Б.лично заявила, че не желае да се води наказателно производство . Тогава Б.и  подс.Н.Д. се уговорили да я назначи отново във фирмата и да си удържа парите, които и дължи от заплатата.

            Въззивничката  Н.М.Д.  била назначена с трудов договор №00000035/23.03.2016г с правно основание чл.67 ал.1 ,т.1 от КТ на длъжност „барман ”  в „***”ЕООД-Тетевен  с место на работа бистро Тетевен . Подсъдимата е преминала успешно курс за извършване на букмейкърска дейност , видно от удостоверение №03123/28.04.2016г. Съобразно представената по ДП длъжностна характеристика за длъжността „барман”, в раздел „Трудови задачи ,характеризиращи съдържанието на длъжността” в т.10 е записано „редовно води отчетността , представя отчетите в регламентираните срокове”. С уведомително писмо  с заверен подпис от дата 04.10.2016г. /л.22 от ДП /  подсъдимата е уведомила дружеството работодател , че прекратява  трудовото си правоотношение  на основание чл.327 ал.1 ,т.1 и т.3а от КТ , считано от 04.10.2019г. Трудовото правоотношение на Д. било прекратено със заповед №00000036/07.10.2016, считано от 01.10.2016г , с отбелязване дата на  връчване 07.10.2016г. като по ДП е представената заповед е без подписи на страните /работодател и работник/ , съдът е изискал справка от НАП  на всички действащи трудови договори за периода 01.01.2016г до 31.12.2016г от която е видно ,че подсъдимата е назначена на 23.03.2016г.  и трудовия договор е прекратен на 01.10.2016г/л. 98 от делото /.Съобразно Решение № 534 от 14.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 599/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева -Когато подсъдимият извършва работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице и е включен чрез назначаването му по трудов договор в неговата организационна структура, той придобива качеството на длъжностно лице съгласно чл. 93, т. 1, б. "б" от НК и става годен субект на престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК. В случая подсъдимата Д. е била длъжностно лице по смисълът на Чл. 93, т. 1, б. "б" от НК.

    От разпита на свидетелите в съдебната фаза на делото  се установява ,че за инкриминираният  от 23.03.2016 до 26.09.2016г. период подсъдимата е работела като барман в  „***“ ЕООД. Свидетелят И.В., бил клиент на заведението и е ходел почти всеки ден и същия е виждал ,че когато е работила подсъдимата през определен период от време, някой път всеки ден, някой път през ден, идвал е синът на починалата управителка Й.,/т.е това е свидетеля Ц./ същият е работил в заведението като барман и като букмейкър , факт който не се оспорва и от  ц.Ц./л.79-81 от делото ./. Св. Ц. е идвал вземал е пари , дори и за лични нужди , същото е виждал и св.И.В., който е  виждал как синът Ц. е идвал да иска пари, синът звънял на баща си и той нареждал да му дадат . Св. Ц. Ц.потвърждава  ,че парите които вземал били оборотни пари които да преведе на „***”, парите били от залагания , вземал е оборотни пари и от бара, вземал парите с разписка , вземал е пари и за лични нужди и Д. си ги е записвала. Парите се записвали в тетрадка , в който се описвал оборотът за смяната , св. Ц. Ц.твърди ,че парите които е вземал и са записвани в тетрадката били за различни нужди, за лични нужди , за стока за много неща бил вземал пари, някои пари връщал други не , примерно като били за стока как да ги върнел.Свидетеля В., когато е бил в заведението е виждал от  време на време идвал и Борката , съпругът на покойната управителка Б.и той е искал пари  и Д. е давала , не може да каже дали е давала с документ или без такъв, същият е виждал Борката да застава зад бара и терминала , но по -често заставал   св.Ц., и обслужвал клиенти. От своя страна св. Ц. Ц.твърди ,че  Д. го е карала да и намира пари от частни лица назаем ,че тя щяла да се оправи/л.80/,като през м. Юни или юли 2016г.  д. се разревала ,хвърлила му ключовете и си тръгнала и три четири дни не могли да я открият .Районен съд Тетевен е кредитирал изслушаната експертиза от досъдебното производство , вещото лице  е изготвило същата на базата на предоставени от разследващия полицай стокови разписки и касови бонове , като на срещата присъствала и покойната управителка Б.и и били предоставени документите /л.77 от делото/ и след като изготвила материалите ги е върнала на разследващия полицай . Съобразно тази експертиза за периода 23.03.2016г. до 07.10.2016г  подсъдимата се е задължила със стоките които е получавала ,чрез стокови разписки , отчитането ставало като подсъдимата била записвала в тетрадка дневник  в тетрадка дневник оборота от продажбите на стоки съответно отчетените средства по дати , като липсите за периода 23.03.2016г. до 07.10.2016г  от оборот били 2548,17лв., на въпроса работили ли са други лица  в обекта отговора е ,че единствено подсъдимата Н.Д. е работила по трудов договор във фирмата.Отчетените средства от Д.  в пункта за залагания е записвала собственоръчно на гърба на балансовите отчети , съгласно приложените балансови отчети  от „***” липсата била на стойност 4208,95лв.В обектът била направена ревизия на дата 26.09.2016г  на налична стока и резултатът от липсата бил 512,20лв .В съдебното заседание от 02.11.2017г.на вещото лице , което е изготвило експертизата от ДП е предоставено делото за да види по кои документи е работило , като същото е заявило ,че е работило по документи от делото и др. които не са в делото.Предвид на това са изискани от наследниците на покойната Б.документи ,които да бъдат предоставени на вещото лице и същото да даде отговор това ли са документите въз основа на които то е изготвило и представило на разследващия орган заключението , което поддържа пред съда/л.81,84/ .Правните и фактически изводи на решаващия съд,направени на база на задълбочен и обективен анализ на фактите се споделят изцяло от въззивната инстанция. Съдът правилно и обосновано е отчел,, че въз основа на събраните по делото доказателства в разглеждания случай,че  не се установява по един безспорен начин авторството на самото деяние в което е обвинен Н.М.Д. .Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НК съдебният акт не може да почива на предположения, а по смисъла на ал.2 съдът признава обвиняемият за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В разглеждания случай, съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин предявеното спрямо обвиняемата Д. обвинение по чл.201 във вр. с чл.26  от НК. Не се доказа изпълнителното деяние на това престъпление от неговата субективна страна, а именно, че автор на престъплението е точно  подсъдимата Н.Д..Извършен е и детайлен анализ на правната същност на присвоителните престъпления,като съдът е съобразил че непосредствен обект на престъплението длъжностно присвояване е движима или недвижима вещ, при това чужда. Освен тях обаче това посегателство засяга и специфичните отношения по служба, в които участва субектът на престъплението. Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. В тази насока следва да се има предвид, че длъжностното лице следва да осъществя точно определена дейност, като тя да му е възложена от работодателя, за временно или постоянно. От обективна страна е важно да се установи отношението на субекта към предмета на престъплението /своенето/. Чуждите пари, вещи или ценности следва да се връчени или поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество. Според трайната съдебна практика начинът на връчването или поверяваното е без значение за осъществяване на престъплението. Също така веща изцяло следва да принадлежи на ощетения за разлика от обсебването, къде част от веща може да принадлежи на извършителя. Размерът на присвоеното се определя от паричната равностойност на предмета на престъплението, оценен към момента на извършване на деянието. Изпълнителното деяние се осъществява най – често чрез действие, като деецът въздейства пряко върху предмета на посегателство.Съдът е отчел и взел предвид обстоятелството,че  описаната дейност обуславя и квалификацията на деянието – изпълнение на работа, свързана с пазенето и управлението на чуждо имущество.От субективна страна това престъпление е винаги умишлено и включва съзнание у дееца ,че това са чужди пари и вещи и те са връчени да ги пази и управлява в качеството на длъжностно лице.Следователно за да се приеме, че едно лице е виновно по този състав от НК, следва да се установи по даденото дело, че именно това лице е действало умилено .Когато обаче по делото не се установи по несъмнен начин, че деянието е извършено именно от подсъдимата, то съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК съдът следва да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по така повдигнатото и  обвинение. В разглеждания случай е налице именно тази хипотеза на закона. Съдът може да постанови оправдателна присъда само, когато е изпълнил процесуалното си задължение да провери дали фактите, с които е сезиран и които приема за доказателствено установени, не покриват нито състава на престъплението по повдигнатото обвинение, нито състав на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при условие, че стриктно съблюдава и правата на защита на подсъдимия / Решение №130/14.07.2015 по дело №215/2015 на ВКС, НК, II н.о./.Правилно е било отчетено обстоятелството,че през инкриминирания период оторизирани да работят с терминала за хазартни игри освен подсъдимата,са били и сина на управителката и нейния съпруг. В обясненията си пред първоинстанционния съд Д.  твърди ,че описала  всичко в един тефтер, не счетоводно.Случвало се е да предоставя пари на сина и на съпруга на управителката Й.Б.и имала едни хвърчащи  бележки обединени в една папка,  на кой колко и за какво е  дала, но няма подпис приел и предал.Тя си ги е  писала е така.Понякога за лични нужди , пазаруване, фризьор и след това те не са били връщали в касата   подсъдимата и семейството на работодателката са  се разбирали дала съм парите признал си е човека, но това нещо не било  оформено никъде. Тоест в тази част обясненията на подсъдимата съвпадат с показанията на синът на покойната Б.Ц. Ц.и видяното в заведението от св. В.поради което съдът ги кредитира.

              Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда № 21/20 юни 2019 година по НОХД № 196/2017 година на Районен съд Тетевен е правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.

                       Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

 

 

                  ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21/20 юни 2019 година по НОХД № 196/2017 година на Районен съд Тетевен .

                Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1/..............................

 

 

2/..............................