Определение по дело №985/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1394
Дата: 16 април 2021 г.
Съдия: Мл.С. Лазар Кирилов Василев
Дело: 20213100500985
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1394
гр. Варна , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500985 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260467/05.01.2021 г., депозирана от Детска градина
№ 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева, чрез
процесуалния представител А.П. срещу, срещу Решение № 261779 от 23.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 6441/2020 по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав, с което
съдът :
- е признал за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1от КТ уволнението на А.Л. с
ЕГН ********** и е ОТМЕНИЛ Заповед № 765/30.04.2020 г., издадена от директора на
Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, в частта, с която е прекратено трудовото
правоотношение между А.Л. с ЕГН ********** и Детска градина № 8 "Христо Ботев",
представлявана от директора Елица Вълчева поради намаляване обема на работата;
- ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А.Л. с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност "психолог", с място на работа Детска градина № 8
"Христо Ботев", гр. Варна.
- ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 КТ Детска градина №
8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева да заплати
на А.Л. с ЕГН **********, сумата 6 140, 59 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода 30.04.2020 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля исковата претенция за разликата над 6 140,59 лева до пълно претендираната
сума от 7829, 54 лева, поради уважено възражение за прихващане, направено от Детска
1
градина № 8 "Христо Ботев", гр. Варна, представлявана от директора Елица Вълчева, срещу
А.Л. с ЕГН **********, за сумата от 1688,59 лева, представляваща заплатено обезщетение
по реда на чл. 222 КТ.
- ОСЪЖДА Детска градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна, представлявана от
директора Елица Вълчева, да заплати на А.Л. с ЕГН ********** сумата от 156,37 лева
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 15.06.2020 г., до
окончателното ? изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
- ОСЪЖДА Детска градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна, представлявана от
директора Елица Вълчева, да заплати на А.Л. с ЕГН **********, сумата от 1,95 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 156, 37 лева, начислено за
периода от 01.05.2020 г. до 14.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна А.Л..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се развиват подробни съображения относно неправилността на
обжалвания първоинстанционен акт. Въззивната страна сочи, че неправилно съдът е приел,
че е налице разминаване в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и
основанието, посочено в заповедта. В тази връзка твърди, че намаляването на обема на
работа и съкращаването в щата са съвместими основания и могат да се използват
кумулативно от работодателя. Сочи, че ВРС е игнорирал част от заключението на вещото
лице, което счита за процесуално нарушение, довело до необоснованост на акта на съда и го
прави неправилен.
Въззивникът сочи, че е неправилен извода на съда, че по делото не е доказано правното
основание „намаляване на обема на работа“, както и съждението, че са ирелевантни
събраните по делото доказателства, свързани с напускането на децата поради преминаването
в нов етап – започване на училище. Сочи, че намаляването на обема на работа не е свързан с
общата бройка деца със СОП, а с броя деца, поименно възложени за работа на А.Л. със
заповед на директора. Намира, че установявайки намаляването на децата със СОП, с които
ищцата работи с около 50%, са все факти, имащи отношение към основанието, визирано в
2
чл. 328 от КТ, и от които се установява, че обемът на работа е намалял изцяло, предвид
пандемичната обстановка. Сочи, че след възстановяване на работата на детските градини със
Заповед № 880/20.05.2020г., децата в детската градина, които има СОП, не са посещавали
заведението, поради сериозни заболявания, а дори да са посещавали, е нямало да ползват
ресурсно подпомагане.
Не на последно място сочи, че съдът е следвало да съобрази факта, че липсата на деца със
СОП и реалното им посещение и работа с тях също пряко касае основанието за намаляване
на обема на работа.
Сочи, че при отхвърляне на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то неоснователни ще
бъдат и другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, поради което моли същите да
бъдат отхвърлени.
Намира за неправилно и решението на ВРС по иска по чл. 224 от КТ, като сочи, че
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е било начислено и заплатено на ищцата
към датата на прекратяване на ТПО, като счита, че изчисленият и посочен в Заповед
№765/30.04.2020г. размер е правилно изчислен.
По изложените съображения моли за отмяна на постановеното от ВРС решение, като
претендира и заплащане на сторените разноски в двете съдебни инстанции.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 280041/24.03.2021г. от адвокат А.П. ,
процесуален представител на на Детска градина № 8 „Христо Ботев" - гр. Варна гр. Варна,
ул. "Средна гора" №45 представлявана от Елица Тодорова Вълчева - директор съгласно
заповед за заместване № 217/16.12.2020 г., срещу Определение №262579/09.03.2021 г.
постановено по гр.д.№6441/2020 г. по описа на ВРС, 47 състав, с което съдът е изменил
Решение № 261779/23.12.2020 г. постановено по делото, в частта за разноските присъдени в
полза на А. К. Л., ЕГН **********, като се осъжда детската градина да й заплати
допълнително сумата от 605.19 лева, представляващи сторени съдебни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК
В жалбата са изложени съображения, че разноски не следва да бъдат възлагани на
жалбоподателя, доколкото предявените искове са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени. По отношение на размера на присъдените разноски счита, че същият не е
съобразен с отхвърлителната част на решението на ВРС. Постигнатият от страната правен
резултат не се припокрива с първоначалния размер на претенциите, с които е сезиран съдът
и във връзка, с които е уговорено възнаграждението в размер на 1220 лв. Сочи, че страната
не е конкретизирала за всеки конкретен иск какъв е точният размер на уговореното
възнаграждение, поради което следва да се приеме, че е уговорено равно възнаграждение за
всеки един от исковете и при присъждането на разноските следва да се намалят с оглед на
отхвърлените искове.
По изложените в частната жалба аргументи и тези подробно изложени във въззивната жалба,
3
подадена на 05.01.2021 г., още веднъж моли за постановяване на определение в искания от
жалбоподателя смисъл.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който насрещната
страна сочи, че намира жалбата за допустима, но неоснователна. Намира постановеното
Определение за правилно и законосъобразно.
Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок. В предвидения в
закона срок е постъпил и отговор на частната жалба. Жалбата и отговорът изхождат от лица
с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес. Атакуван е подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество с решението по делото.
Страните не са релевирали искания за събиране на доказателства пред настоящата
инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260467/05.01.2021 г.,
депозирана от Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, представлявана от директора
Елица Вълчева, чрез процесуалния представител А.П. срещу, срещу Решение № 261779 от
23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6441/2020 по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен
състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 280041/24.03.2021г. от адвокат
А.П., процесуален представител на Детска градина № 8 „Христо Ботев" - гр. Варна гр.
Варна, ул. "Средна гора" № 45, срещу Определение №262579/09.03.2021 г. постановено по
гр.д.№ 6441/2020 г. по описа на ВРС, 47 състав, с което съдът е изменил Решение №
261779/23.12.2020 г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 985/2021 г. на ОС-Варна за 28.04.2021 г.
от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчат и преписи от постъпилите отговори.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4