Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Красимира Динева и прокурора Сашо
Тотев като разгледа докладваното от съдията
СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№3061/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда от 30.06.2020г. по
Н.О.Х.Д.№8434/2020г.,
СРС, НО, 21-ви с-в е
признал подсъдимия Е.С.Е. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, за това, че на 14.01.2018г., около
12.20 часа, в гр. Банкя, ул. „******, без надлежно разрешително, съгласно
Закона за контрол върху наркотични вещества и прекурсорите, е държал
високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“, а именно - амфетамин с тегло 3,54 грама с процентно
съдържание на активния нартотично действащ компонент „амфетамин“- 7,8 % , на
стойност 106, 20лв. /сто и шест лева и двадесет стотинки/. На осн. чл.303, ал.2
от НПК, при условията на чл.54 НК, районният съд е осъдил Е. на наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/, като го е
оправдал по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Първият съд на основание чл.354а, ал.6 вр. чл.53, ал.1, б. „б“ от НК е
отнел в полза на държавата предмета на престъплението, като е постановил
наркотичните вещества ведно с приобщените като веществени доказателства
полиетиленови пликчета да бъдат унищожени. В резултат от осъждането, в тежест на подсъдимия са възложени сторените по
делото разноски.
Недоволен от постановената присъда е останал прокурорът при СРП, който в
законоустановения срок е депозирал бланкетен протест, а след изготвяне на
мотивите е представил пространно допълнение към него. Изразено е несъгласие с
приложената правна квалификация, като са развити съображения за липсата на
маловажен случай. Представителят на държавното обвинение е на становище, че
количеството на наркотичното вещество не е пренебрежимо малко, а
високорисковият му характер и извършването на деянието в изпитателния срок на
условно осъждане обуславят хипотезата на основния състав. Твърди се, че
смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се коментират във връзка с
чл.55 от НК, а не водят до промяна на квалификацията на деянието. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК и на основание
чл.55, ал.1, т.1 от НК да му бъде наложено справедливо наказание.
В разпоредително заседание на
15.09.2020г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на вещите лица и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста, като
допълва, че фактът, че държането на наркотичното вещество е за лична употреба,
няма правно значение. Настоява се за постановяване на нова осъдителна присъда
по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
Упълномощеният защитник
на подсъдимия – адв.П. намира протеста за неоснователен. Пледира за
потвърждаване на присъдата и се позовава на подробно цитирана съдебна практика на
ВКС в полза на възприетото от СРС виждане за маловажност на деянието на
подсъдимия. Фиксира вниманието на съда, че предишното осъждане на Е. е за непредпазливо престъпление.
Подсъдимият Е. в правото си на лична защитата и
последната си дума моли за потвърждаване
на присъдата. Настоява след случилото се да е спрял използването на наркотични
вещества.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във
въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията,
приета от районния съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият Е.С.Е. е роден на ***г. в гр.София, българин,
български гражданин, с адрес по местоживеене:***, със средно образование,
женен, работи като машинен оператор във „В.Н.“ ЕООД, с ЕГН:**********, осъждан.
Св.Д.Р.публикувал в
Интернет обява за продажба на л.а. марка „Волво В 40“ с peг. № ******. През
месец януари 2018г. по телефона с него се свързал св.С.М.- зет на подсъдимия Е.Е.. М.пожелал да види автомобила и с Р.се
уговорили да се срещнат в гр.Банкя в близост до сградата на общината. Тъй като М.не
разполагал със собствено МПС, помолил подсъдимия Е. да го откара с неговия автомобил на уговореното с Р.място. На
14.01.2018г. Е. превозил М.в гр.Банкя,
където се срещнали с Р., който докарал обявения за продажба автомобил. Около
12:20 часа служителите на 09 РУ на СДВР Т.Д.и И.Н., назначени за АП-240-2 за
времето от 06.10 часа до 18.10 часа, при обход на маршрут забелязали тримата
мъже и решили да извършат рутинна полицейска проверка. Поискали им документите
за самоличност. Забелязвайки полицейските служители, подсъдимият, който носел в
себе си полиетиленово пликче с амфетамин за лична употреба, се уплашил,
отдалечил се от мястото, където се намирал към собствения му автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ и пуснал наркотичното вещество под автомобила. Действията му
усъмнили полицейските служители и те запитали Е. дали носи в себе си забранени от закона предмети и вещества.
Притеснен от случващото се той първоначално отрекъл, но след това заявил, че е изхвърлил
под автомобила си пакетче амфетамин за лична употреба, закупено от Централна
гара, и пожелал да го предаде с протокол за доброволно предаване.
Полиетиленовото пликче с наркотичното вещество било предадено доброволно от
Е.
с протокол за доброволно предаване от 14.01.2018г. като поведението на
подсъдимия и на полицейските служители било възприето непосредствено от св.М.и
частично от св.Р.. Полицейските служители задържали М.и Е. по реда на ЗМВР, а Р.освободили, тъй като бил адресно
регистриран в Банкя и бил оставил детето си само.
От заключението на СППЕ
се установява, че към датата на деянието подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си. Установена е несистемна употреба на
амфетамин без данни за зависимост, която при проведеното комплексно
психолого-психиатрично изследване подсъдимият мотивирал с желанието си да бъде
бодър по време на работа.
От съдебно-химическата
експертиза се установи, че теглото на веществото е 3,54 грама и същото съдържа
кофеин и амфетамин с процентно съдържание 7,8 % - вещество, включено в списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за реда и класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след собствен
анализ на събраните в хода на делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията
на подсъдимия Е. /л.41 от съдебното
производство/; показанията на св.Т.Д./л.42 от съдебното производство, както и
прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК – л.3 от досъдебното
производство/; показанията на св.И.Н. /л.43 от съдебното производство, както и
дадените на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК – л.4 от досъдебното производство/; показанията на св.С.М./л.56-57
от съдебното производство, както и инкорпорираните от предварителната фаза на
делото по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК – л.5 от досъдебното
производство/; показанията на св.Д.Р./л.57-58 от съдебното производство, както и дадените на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК –
л.30 от досъдебното производство/; протокол за доброволно предаване /л.8 от досъдебното
производство/; заповеди за задържане /л.49-53 от досъдебното производство/;
приемо-предавателен протокол №62078 от 03.04.2019г. /л.67 от досъдебното
производство/; служебна бележка от „В.Н.“ ЕООД /л.19 от съдебното производство/;
удостоверения за раждане /л.20-21 от съдебното производство /; характеристика
от М.Т./л.22 от съдебното производство/; справка за съдимост /л.14-16 от съдебното
производство/; характеристика от Столична община – кметство Световрачене /л.16
от въззивното производство/; характеристика от Община Ихтиман – кметство
Вакарел /л.17 от въззивното производство/, служебна бележка от „В.Н.“ ЕООД /л.15
от въззивното производство/; физико-химична експертиза /л.17-18 от досъдебното
производство/; съдебно психиатрична и психологична експертиза /л.20-25 от досъдебното
производство/ и.др.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с извода на районния съд, че доказателствата по делото
изцяло подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.
Обосновката на СРС обаче не
се отличава с изключителна конкретика и подробност. Настоящият съдебен състав
счита, че въпреки пестеливостта си, доказателствения анализ на първата
инстанция не граничи с
липсата на мотиви, доколкото волята на съда по въпроса кои доказателства са
поставени в основата на фактическите изводи, не е двусмислена и противоречива.
Поради обобщеното обсъждане на доказателствената съвкупност, този съд
преценява, че е необходимо да бъдат направени известни попълнения.
В центъра на доказателствената си аргументация въззивният
съд поставя обясненията на подсъдимия Е.,
в които прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено
средство и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на
защита. В тази насока на мисли достоверността им е преценена при спазване на
общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване на
дефинитивните правила за оценка на доказателствата. След внимателната съпоставка
на дадените обяснения с останалите гласни източници настоящата инстанция констатира,
че подсъдимият съвестно е пресъздал инкриминираното събитие без излишни опити
за изграждане на защитна версия. Изключително хронологично и детайлно са
споменати поводът за посещението на гр.Банкя, внезапната полицейска проверка,
изхвърлянето на наркотика под колата и последващото му доброволно предаване. Е. не крие, че е закупил за своя
употреба „мъничко хапченце амфетамин“ за сумата около 20-30 лева. Думите му
напълно диалогизират както с показанията на полицейските служители, така и с
резултатът от изготвената физико-химична експертиза. Свидетелите Д.и Н.непринудено
излагат как са забелязали три лица в района на бул. „Александър Стамболийски“ и
след като са поискали документите за самоличност, подсъдимият е заявил, че
трябва да отиде до автомобила си, за да ги вземе. При разпита им на досъдебното
производство и двамата категорично са уточнили, че са попитали лицата дали не
притежават в себе си забранени вещества, при което Е. ги е уведомил, че е изхвърлил под автомобила си бучка амфетамин.
В хода на съдебното следствие твърденията им досежно коментирания аспект
незначително се разминават, като въззивният съд приема, че това се дължи на
изминалия период от време и се доверява на първоначалните им показания предвид
темпоралната им приближеност до момента на деянието. Не са налице и основания за пристрастност у
полицаите, не само поради липсата на лични отношения с подсъдимия, но и
доколкото основната им служебна задача е да възпроизвеждат коректно възприети
във връзка с работата им факти.
В корелация с горното, са показанията на свидетелите Р.и М., които също са били преки очевидци на случилото се. Р.с присъщата на утвърден спомен логична последователност предава за срещата си с подсъдимия и свидетеля М., огледа на колата му и появата на органите на реда. В съзнанието му трайно се е запечатило как изведнъж Е. е побягнал и приклекнал зад лекия автомобил „Опел Зафира“, след което полицаите са го попитали какво е хвърлил на земята, а той е отговорил, че предметът е негов и иска доброволно да го предаде. В същия дух е и разказът на М.въпреки роднинската си връзка с подсъдимия. Съдът в този му състав цени като незаинтересовани и автентични показанията му на досъдебната фаза, предвид афишираната пред районни съд несигурност досежно стеклите се събития. В епилог, въззивният съд намира всички устни доказателствени средства за еднопосочни, балансирани и съотносими, касателно цялостната престъпна проява. Безспорно установени са времевите и пространствените параметри на деянието, неговият механизъм и авторство.
Инкорпорираният протокол за доброволно предаване
удостоверява описаната вещ – нейният вид, брой и съдържание, като разкрива
връзката на последната с лицето, което ги е предало. От съдържанието му се
установява, че подсъдимият е предоставил един брой полиетиленово пликче, в
което се е съхранявала бяла бучка, досежно която Е. е заявил, че представлява амфетамин, закупен от непознат за него
мъж в района на Централна гара с цел лична употреба. Уместно е да се отбележи,
че доброволното предаване не е посочено изрично в чл.136 от НПК като способ за
доказване в наказателното производство, така, както разпита, огледа,
претърсването, изземването и др. В практиката обаче не съществува спор, че то е
един от възможните начини за приобщаването на веществени доказателства, като не
е задължително да се осъществи единствено чрез извършване на претърсване и
изземване. Протоколът за доброволно предаване е годен да послужи за
установяване на описаните в него обстоятелства и за това, защото не е нарушен
реда за съставянето му. С основание същият трябва да се цени съвкупно с
останалите доказателствени материали, т.к по отношение на съдържащите се в него
фактически констатации е направено необходимото за проверка на достоверността
му чрез назначаване на съответните експертизи.
Посочените писмени доказателства са безпротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, поради което и този съд счете за
безпредметно подробното им обсъждане.
Настоящата инстанция намира за компетентно, обективно и
пълно заключението по физико-химичната експертиза №19/НАР-193. Вещото лице М.е посочила,
че чрез методите на газова хроматография и реактив на Марки, категорично се е
затвърдил фактът, че изследваното вещество съдържа амфетамин и кофеин, с нето
тегло 3,54 грама, като процентното съдържание на амфетамина е определено на 7,8
%.
Пунктуално, прецизно и изчерпателно е заключението по
назначената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Според нея подсъдимият
е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Експертите са достигнали до извода, че Е.
може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава адекватни
обяснения. Въззивният съд намира заключенията за ясни, точни, изготвени от лица
с нужните специални знания и отговарящи с необходимата конкретика на
поставените въпроси и за това ги кредитира напълно.
Констатацията за обремененото съдебно минало на подсъдимия, долният
съд вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства справки за съдимост.
При описаните факти, районният съд е направил верни и
законосъобразни правни изводи за квалификацията на деянието на подсъдимия Е.Е.
и правилно го е оправдал по чл.354а, ал.3, пр.2,
т.1, пр.1 от НК. И
според този състав на СГС подсъдимото лице е автор на престъплението по чл.354а, ал.5 от НК, което беше
категорично доказано въз основа на възприетите от първия съд обективни данни по
делото.
Визираното престъпление
засяга обществените отношения, свързани със здравето на гражданите и правния
режим на наркотичните вещества и контрола върху тяхното разпространение.
Предмет на
престъплението са високорискови наркотични вещества и/или техни аналози.
Легални дефиниции на тези понятия се съдържат в Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, което придава елемент на бланкетност на
наказателноправната диспозиция на нормата. Според §1, т.11 от ЗКНВП „Наркотично
вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците
по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което
може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Според § 1, т.17 ЗКНВП „Аналог“ означава всяко вещество, което не е
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое
наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
Според чл.3, ал.2 ЗКНВП, с наредба, приета от Министерския съвет, се определя
редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 1.
Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина; 2. Списък II - Вещества с висока степен на
риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 3. Списък III -
Рискови вещества. Цитираните списъци представляват приложения към чл. 3 на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
/НРКРВН/.
Изпълнителното деяние в
конкретния случай се изразява в държане на високорисково наркотично вещество
без надлежно разрешение. В съдебната практика трайно се приема, че държането се
изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от
страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните
вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова
фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол
върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във
фактическата му власт. Престъплението е единно, трае продължително във времето
и държането като проявление на фактическото господство върху вещта се
осъществява по едно и също време.
Съставомерен признак на
разглежданото престъпление е и липсата на надлежно разрешение за държането на
високорисковите наркотични вещества. Това налага в случая изясняването и
разглеждането на тези правила съдържащи се в ЗКНВП установяващи законовите
изисквания за правомерно извършване на различните дейности с наркотични
вещества. Общият принцип е установен в чл.7 от ЗКНВП, където е въведена забрана
за производството, преработването, пренасянето и превозването, търговията,
вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества от лица без
лицензия, издадена при условията и по реда на този закон. От друга страна в
зависимост от вида наркотични вещества законът предвижда два забранителни
режима за различните дейности с тях очертани в глава трета и глава четвърта от
него. Единият е лицензионен по отношение на рисковите и високорисковите, но
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, ката самият режим
съдържа в себе си ограничения, предвид обстоятелството, че лицензията се издава
само за медицински или ветеринаромедицински цели. Другият е изцяло забранителен
– спрямо веществата, които поради високата степен на риск за общественото
здраве с оглед на вредния ефект от злоупотребата с тях не са приложими в медицината. Следователно признакът „без
надлежно разрешително“ означава от една страна всяка дейност с наркотични
вещества, извън изключението на чл.31, съответно чл.32, ал.5 ЗКНВП и от друга
извършването на тези дейности без лицензия, съответно разрешение, когато това е
необходимо, или извън техните параметри.
От така направените
теоретични разяснения ведно с резултатите от физико-химичната експертиза се
установява, че от обективна страна подсъдимият Е. на 14.01.2018г., около 12.20 часа, в гр.Банкя,
ул. „******, без надлежно разрешително, е държал амфетамин с тегло 3,54 грама с
процентно съдържание на активния нартотично действащ компонент „амфетамин“- 7,8
%. Амфетаминът е наркотично вещество, поставено под контрола на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и същото безспорно
представлява високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазар и
производство. Същият е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съдържащ се в
Приложение №1 към чл.3, т.1 НРКРВН. Престъпният състав на чл.354а, ал.3 НК за
разлика от този по чл.354а, ал.1 НК не обхваща случаите, в които държането на
наркотичните вещества е с цел разпространение, както и самото им разпространение.
В конкретния случай категорично се доказа, че подсъдимият е държал амфетамина с
цел лична употреба, а не за разпространение.
Доводите в протеста, с
които се поддържа нарушение на материалния закон са неоснователни, тъй като
контролираната съдебна инстанция е защитила убедително становището си, и то се
споделя от СГС. Преценката на районния съд е съобразена изцяло както с дефиницията
на чл.93, т.9 от НК, така и с разрешенията залегнали в ТР №58/1986 на ОСНК на
ВС и ППВС №6/1971г. Рационално проверяваният съд е заключил, че изводът за
маловажност на случая изисква комплексен и индивидуален преглед на обстоятелствата
свързани с деянието и личността на дееца. Обстойно и задълбочено са анализирани
неголямото количество наркотично вещество, високорисковият му характер и
предназначението му за лична употреба. Действително, върховната съдебна
практика не е възвела единен критерий за това кое количество наркотично
вещество следва да се счита за пренебрежимо малко и каква е пазарната стойност,
която не трябва да се приема за висока. При гранични случаи, ВКС поставя акцент
именно върху специфичните особености на дееца и начина на извършване на
престъплението. В тази връзка тезата на държавния обвинител, че смекчаващите
отговорността обстоятелства не могат да обусловят приложението на маловажен
случай, а единствено разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК се явява не само
крайно неиздържана, но и в пълен противовес на изискванията на чл.93, т.9 от НК, където императивно е предписан подробният им разбор.
Данните по делото
указват, че подсъдимият е трудово, семейно и социално ангажиран без установена
зависимост към наркотични вещества, въз основа на което може да се направи
извод, че процесното деяние се явява изолиран случай. Отделно от това в хода на
цялото наказателно производство е изразил критично отношение към извършеното и
го е оценил негативно. Е. нееднократно
е дал обяснения за случилото се и по своя инициатива е съобщил на полицейските
служители къде е изхвърлил наркотичното вещество и какво представлява то. Адекватно
СРС е оценила предходната му съдимост и неизтеклия изпитателен срок, като неабсолютен
аргумент дерогиращ априори прилагането на привилегирования състав. За
прецизност и в отговор на изтъкнатите от защитата твърдения за непредпазливост
на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, въззивният съд държи да маркира, че същото
е от категорията на формалните и може да се осъществи само при пряк умисъл.
Въззивният
съд също намира, че откъм субективната страна подсъдимият Е. е реализирал елементите, които правят деятелността му престъпна
по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. Деянието и според този състав е извършено
при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият безспорно е съзнавал, че
упражнява фактическа власт върху наркотичното вещество без необходимото по
закон разрешение за това.
Градски съд не възнамерява да се дистанцира и по отношение определеното на
подсъдимия Е. наказание.
СРС надлежно е съобразил посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, като резонно е наложил максималния размер на предвидената „Глоба“.
Ето защо въззивният съд е на становище, че така определеното на подсъдимия
наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само
върху личността му, но и върху другите членове на обществото, които следва да се
въздържат от такъв род противоправни прояви. В същото време, ще се даде
възможност на Е. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно
ненужно и тежко наказание.
Законосъобразно е отнето процесното наркотично вещество, явяващо се предмет
на престъплението и акуратно е постановено неговото унищожаване.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил
в тежест на подсъдимия разноските по делото сторени в хода на
досъдебното и съдебното производство, както и 10.00 /десет/ лева,
представляващи държавна такса за служебно издаване на 2 бр. изпълнителен лист.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания за отмяна или изменение на протестирания първоинстанционен
съдебен акт, поради което прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 30.06.2020г. по Н.О.Х.Д.№8434/2020г., СРС, НО,
21-ви с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................