Р Е Ш Е Н И Е
№232/17.3.2021г.
гр.
Пазарджик, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1347 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.13 ЗЗО, вр. чл.145 и и сл. АПК и е образувано по жалба на „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД с
ЕИК: ********* против Заповед за налагане на санкция № 13/РД-09-1012/05.11.2020
г. на Директор на РЗОК Пазарджик в частта по т.2.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че вторичният
преглед е извършен преди лицето да почине, а поради техническа грешка прегледът
е отразен по-късно. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед в
атакуваната чат по т.2.
Претендират се сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателя
чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба. Моли да се отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски за държавна такса.
Ответникът по жалбата -
Директор на РЗОК Пазарджик,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна, включително и в представени
писмени бележки. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
„ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД е сключило
с НЗОК, представлявана на териториално ниво от РЗОК - Пазарджик - Договор №
13/РД-29-418/17.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична
медицинска помощ от медицински център/диагностично- консултативен център
(Договор № 13/РД-29-418/17.02.2020 г.) Отчитането на дейност по този договор се
извършва по реда, описан в чл. 206 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. За тази цел,
лекарите, работещи в лечебни заведения за извънболнична помощ, подават месечно информация
за извършената от тях дейност по електронен път, която подписват с
усъвършенстван електронен подпис (УЕП), съгласно чл. 206, ал.3 от НРД за МД за
2020 - 2022 г.
При обработката в информационната
система на НЗОК (ИСНЗОК) на подадения от д-р С. И. отчет, е установено, че в
него фигурира преглед от дата 31.02.2021 г., описан в Амбулаторен лист (АЛ) №
198 на пациентката А. К. Б.., който ИС е отхвърлила от заплащане поради факта,
че отразената в отчета дата на извършване на дейността е след смъртта на
лицето.
На 08.05.2020 г. е постъпила
докладна записка от ст. експерт в отдел „ДОКИМДПА“, офис Велинград до Директор
на РЗОК Пазарджик, в която го уведомява, че при обработка на индивидуалния
отчет за месец март 2020 г., че от „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД по пакет „Хирургия“ с
изпълнител д-р С. Г. И. е отчетена дейност с амбулаторен лист №198/31.03.2020
г. по медицинско направление за консултация /бл.МЗ-НЗОК № 3/ № 000449/05.03.2020
г. на ЗОЛ А. К.. Б.. с ЕГН ******хххх, починало на 28.03.2020 г. Във връзка с
постъпилата докладна записка е издадена от Директор на РЗОК Пазарджик заповед №
13/РД-09-395/17.06.2020 г. за извършване на проверка. Във връзка с извършената
проверка са съставени протокол и доклад.
По данни от доклад с
вх.№13/93-00-478/22.05.2020 г. след връчване на заповед №13/РД-09-395/17.06.2020г.
на д-р К. П.. - управител на ЛЗ за извършване на проверката се представил
амбулаторен лист за консултативен преглед № 000198/31.03.2020г. на ЗОЛ А. К..
Б.. с ЕГН ******хххх с основна диагноза „Други уточнени болести на жлъчния
мехур“ /МКБ К82.8/ от медицинската документация за амбулаторни прегледи на ЗОЛ
от месец март 2020 г. на д-р С. Г. И.., изпълнител по пакет „Хирургия“ в „ДКЦ 1
Велинград“ ЕООД. При проверката на АЛ № 000198/31.03.2020 г. се установило, че
отчетената специализирана медицинска дейност, отразена в частта анамнеза,
обективно състояние и терапия в съответния амбулаторен лист е потвърдена с подпис
и печат от д-р С. Г. И.- хирург в „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД. От направената
справка - данни на ГРАО, лицето е починало на 28.03.2020 г., от което следвало,
че амбулаторен лист № 000198/31.03.2020 г. е отчетен след датата на смъртта.
Същия е включен в електронния отчет за извършена дейност на ЗОЛ за месец март
2020 г., подписан с електронен подпис и подаден от ЛЗ за СИМП в НЗОК -
Персонализирана информационна система, като е обработен в интегрираната
информационна система на НЗОК и отхвърлен от заплащане. Съгласно установената
по-горе фактическа обстановка в случая се касаело за отчетена специализирана
медицинска дейност, обективирана в отчетения с АЛ № 000093/29.01.2019 г.
вторичен консултативен преглед, който не е и не би могло да бъде извършен от
д-р С. Г. И., изпълнител по пакет „Хирургия” в „ДКД 1 Велинград“ ЕООД, тъй като
ЗОЛ в посочения амбулаторен лист е починало на 28.03.2020 г. Описаното представлявало
нарушение на чл.215 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., чл.59, ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО, във
връзка с чл.421, ал.1, буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022
г. Нарушението било извършено за първи
път. Изпълнителят на медицинска помощ - обект на проверката не е подал писмено
становище по направените констатации в законоустановения срок — 7 дни от датата
на връчване на Протокол № 212/28.07.2020 г.
При така установеното, ответникът
издал атакуваната в настоящото производство заповед, в частта по т.2, на която
за нарушението на основание чл.59, ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО и чл.421, ал.1,
буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. е наложил частично прекратяване
на договор № 13/РД-29-418/17.02.2020 г., по отношение на лекаря д-р С. Г. И.. с
УИН ********** - изпълнител по пакет „Хирургия“ в „ДКЦ 1 Велинград “ ЕООД,
който е отчел дейност, която не е извършена.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
При извършената служебна проверка
на законосъобразността на заповедта на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му от закона правомощия. Заповедта е издадена в предписаната от
закона форма и съдържание и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Следва да се отбележи, че
страните не спорят по така изложената фактическа обстановка. Основните
възражения в жалбата се свеждат до твърдения, че вторичният преглед е извършен
преди лицето да почине, а поради техническа грешка прегледът е отразен
по-късно. В тази насока към жалбата са приложени и обяснения от д-р С.. И... В тях
се твърди, че прегледът на г-жа А. К. Б. бил проведен на дата 27.03.2020 г., но
поради „техническа невъзможност“ бил отчетен на 31.03.2020 г., защото по време
на прегледа, извършилият го лекар не бил по график на работа в „ДКЦ 1
Велинград“ ЕООД.
Съобразно
разпределената по делото доказателствена тежест от съда в определението за
насрочване, редовно връчено на страните, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
доказателствената тежест лежи върху административния орган да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. От своя страна,
жалбоподателят следва да докаже твърденията си в жалбата. В тази връзка от
административния орган по безспорен начин е установено, че е отчетена специализирана медицинска
дейност, обективирана в отчетения с АЛ № 000093/29.01.2019 г. вторичен
консултативен преглед, който няма да е бил извършен от д-р С.. Г.. И..,
изпълнител по пакет „Хирургия” в „ДКД 1 Велинград“ ЕООД, тъй като ЗОЛ в
посочения амбулаторен лист е починало на 28.03.2020 г. При така установеното
съгласно чл.215 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. за неверни
данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, изпълнителите на
медицинска помощ носят отговорност съгласно условията на НРД. Съгласно чл.421,
ал.1, буква „а“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. управителят на
НЗОК, съответно директорът на РЗОК налагат санкция „прекратяване на договора“
при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на ИМП по определен
пакет – частично, по отношение на лекаря, който е извършил тази дейност.
В тази насока е и разпоредбата на
чл.59, ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО, съгласно която директорът на съответната
районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на
медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при
отчитане на дейност, която не е извършена. В случая административния орган е
установил, че е отчетена дейност спрямо лице, което към датата на посочения в
АЛ преглед е било починало и съответно съвсем законосъобразно е издадена
атакуваната в настоящото производство заповед, в частта по т.2. От обективна
страна, всички предпоставки за издаването на заповедта в тази ѝ част са
били налице. Директорът на РЗОК действа в условията на
обвързана компетентност за налагане на санкцията "прекратяване на
договор", при липсата на възможност за избор между две алтернативни
наказания. В
настоящия случай се касае за нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 11, т. 1,
буква „а“ от ЗЗО, а именно, отчитане на дейност, която не е извършена, което
обуславя прилагане на мярката „частично прекратяване на договора с изпълнителя
на извънболничната медицинска помощ по отношение на лекаря, който не е извършил
тази дейност“. Съгласно цитираната разпоредба, единствената предпоставка за
прилагане на мярката в този случай е липсата на реално изпълнение на отчетената
медицинска дейност. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение
№ 69 от 05.01.2021 г. по адм. дело № 9228/2020 г. по описа на съда.
От своя страна жалбоподателят не
успя да докаже твърденията си в жалбата, а именно, че прегледът е извършен
преди лицето да почине, но поради „техническа невъзможност“ не е могъл да го
регистрира. Тези твърдения останаха голословни. На първо място остана неясно за
каква точно „техническа невъзможност“ става въпрос. Доказателства за реална
„техническа невъзможност“ по делото не се представиха и по същество такава не
се установи. Твърденията в писмените обяснения на д-р И.. за наличие на такава,
сами по себе си, няма как да бъдат приети за достатъчни в тази насока и да
обосноват основателност на жалбата, дори и само защото той е пряко
заинтересован от изхода на делото.
По изложените съображения в
заключение следва да се каже, че оспорената в настоящото производство заповед е
законосъобразна, като издадена в съответствие с материалния закон и при липса
на съществени нарушения на административно-производствените правила -
отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради
което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на РЗОК Пазарджик
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто)
лева с оглед фактическа и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „ДКЦ
1 Велинград“ ЕООД с ЕИК: ********* против Заповед за налагане на санкция №
13/РД-09-1012/05.11.2020 г. на Директор на РЗОК Пазарджик в частта по т.2.
ОСЪЖДА „ДКЦ 1 Велинград“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В.., бул. „С..“ № .. да
заплати на Районна здравноосигурителна каса Пазарджик сторените по делото
разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/п/