№ 458
гр. Бургас, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200847 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от А. А. Д., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-0769-000015/16.01.2023 г., издадено от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като жалбоподателят
излага доводи за неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. И. Х.а
от БАК, която поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП. По делото е представено
и писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява представител. По
делото е изразено писмено становище за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 22.08.2022 г., около 13:00 ч., в гр. Бургас, на път 7909, в посока кв. Г..........., при
извършена проверка от служители на сектор Пътна полиция - Бургас, било установено, че
жалбоподателят А. Д. управлява л.а. О........... с рег. № Т.........., собственост на М.Н.А., който
не е регистриран по надлежния ред. Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация
от 08.08.2022 г., поради, това че не е регистриран в двумесечния срок от придобиването му.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Х. К. съставил срещу жалбоподателя
АУАН. Преписката била изпратена на РП - Бургас, като с постановление от 09.01.2023 г.
прокурор при РП - Бургас постановил отказ да се образува досъдебно производство, след
което материалите били върнати отново в сектор ПП - Бургас. На 16.01.2023 г. било
издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съдът кредитира
изцяло. Допуснатият до разпит свидетел С******* Д., който е присъствал при извършване
на проверката, заявява, че купили колата от гр. Варна, но само платили продажната цена без
да я прехвърлят пред нотариус. Уговорили се с продавача по-късно да я прехвърлят като
същият им предал документите за колата. Показанията на разпитания свидетел, съдът
кредитира като логични, правдиви и подкрепящи се от приобщените писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед /л. 31-32/. АУАН също е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия
собственик на автомобила, както и да се отнема свидетелството за регистрация и да се
свалят регистрационните табели. Липсва такива задължения и в Наредба № І-45/24.03.2000
2
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни преводни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика
от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят А. Д. е
управлявал процесния автомобил, регистриран на името на А***** Д.а и придобит след
това от М.А., който е бил с прекратена регистрация. Въпреки това, съдът счита, че в
конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради
което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като
административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
направи извод, че към датата на управление на МПС, жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена от МВР на
08.08.2022 г. Тъкмо напротив, автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните
документи за управление. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал
възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Съобразно изхода на делото и направеното искане /л. 3 - гръб/, на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лв., съобразно представеното доказателство за заплатено
адвокатско възнаграждение /л. 9 от делото/, които да се заплатят от АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000015/16.01.2023., издадено от
началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя А. А. Д. е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на А. А. Д., ЕГН
**********, сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4