Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260068
гр. ВРАЦА, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 18.02.21 г. в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело N` 365 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С вх. № 5487/20.06.19 г. в окръжен съд гр. Враца е
постъпила искова молба от следните лица -
І. Е.М.К., ЕГН **********, К.К.Р. ЕГН ********** -
/родители на Р. М./,
ІІ.М.Е.М., ЕГН **********, К.Е.М., ЕГН **********
- /братя на Р. М./;
ІІІ. Д.Р.К., ЕГН **********, Б.Р.К., ЕГН **********,
К.М.Г. с ЕГН ***********, К.М.К. с ЕГН **********, М.М.Г. С ЕГН **********, Г.М.Г.
с ЕГН ********** - /деца на Р. М./
ІV.К.М.К. като майка и законен представител на малолетния
М.К.П. с ЕГН **********, К.М.Г. като майка и законен представител на малолетния
И.К.М. с ЕГН **********, М.М.Г. като майка и законен представител на малолетния
Д.К.А. с ЕГН **********, Г.М.Г. лично като баща и законен представител на малолетните
М.Г.М. с ЕГН ********** и С.Г.М. с ЕГН ********** - /внуци на Р. М./
Всички ищци са представлявани от пълномощниците си
адвокат Й.Д. от САК и адвокат И.Ж. от САК със съдебен адрес ***.
Исковата молба е насочена срещу АД "ЧЕЗ
Разпределение България" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София.
С молбата са предявени субективно съединени
осъдителни искове срещу дружеството ответник за заплащане на причинените на
ищците НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди от смъртта на покойната Р. М., съответно тяхна
дъщеря, сестра, майка и баба, настъпила на 04.07.2018 г. в село ***, общ.
Хайредин, обл. гр. Враца, в размер на конкретни суми за всеки от ищците - общо
1 500 000 лв.
С опр. № 656/12.08.19 г. окръжен съд е освободил
на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК ищците от заплащане на държавна такса по делото, с
изключение на ищците М.Е.М. и К.Е.М., братя на покойната и тъй като същите не
са внесли дължимата държавна такса, с определение № 806/15.10.19 г., по
отношение на тези ищци, окръжен съд е ПРЕКРАТИЛ производството по делото.
Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
страна на ответника АД "ЧЕЗ Разпределение България" със седалище гр.
София. В същото се прави възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК за местна
подсъдност, като ответникът намира, че делото следва да се разгледа по
правилото на чл. 105 от ГПК по неговото седалище, тоест от СГС.
С определение № 979/13.12.19 г. окръжен съд е
оставил без уважение възражението на ответника за местна подсъдност,
определението не е обжалване от страните и подсъдността е стабилизирана.
Изброените по-горе ищци твърдят в исковата си
молба насочена срещу ответника АД "Разпределение България " с ЕИК ***
със седалище гр. София следните обстоятелства:
На 04.07.18 г. в село ***, общ. Хайредин,
обл. гр. Враца, тяхната дъщеря, майка и баба Р. М., движейки се по една от
улиците на селото, се навела за да вземе намиращ се на земята предмет, заплетен
в клони и трева. Докосвайки предмета, тя била пронизана от електрически ток,
поради наличие на паднали проводници от мрежа "ниско напрежение"
собственост на ответника. Вследствие на протичане на ел. ток през тялото на Р.
М., тя получила увреждания несъвместими с живота и починала на място. Ищците
твърдят, че служителите на ответника са проявили престъпно нехайство, като
въпреки сигналите подавани от длъжностни лица, включително и от кмета на
селото, за наличие на опасни проводници, не предприели никакви действия за
обезопасяването на същите, което довело до смъртта на родственицата на ищците Р.
М..
Във вр. със събитието, по което настъпила
смъртта на Р. М., било образувано досъдебно производство по описа на РУ гр.
Козлодуй, с пр. пр. №1486/18 г. по описа на ОП гр. Враца за престъпление по чл.
115 от НК, което според ищците към момента е висящо.
В исковата молба се излагат подробни обстоятелства
във вр. с наличие на силна семейна емоционална връзка между ищците и тяхната
покойна дъщеря, майка и баба. Те били едно голямо семейство, в което царяла
взаимопомощ, любов и привързаност. Смъртта на Р. М. причинила на ищците
неизразими морални страдания.
И тъй като, смъртта на Р. М. настъпила по
повод неизпълнение правно регламентирана дейност от страна на служители на
ответното дружество, която дейност представлява източник на повишена опасност,
ищците намират, че за тях е налице правен интерес от предявяване на процесните
искове за репариране на търпените от тях неимущствени вреди, настъпили от
престъпното бездействие от страна на служители на ответното дружество, което
бездействие станало причина за смъртта на тяхната дъщеря, майка и баба, като
претендираното обеазщетение е както следва: - по 120 000 лв. за всеки от
родителите на покойната, - по 150 000 лв. за всяко от децата на покойната и
- по 60 000 лв. за всеки от внуците,
заедно със законната лихва върху всяка сума, считано от деня на
увреждането.
Ответникът АД
"Разпределение България" гр. София е представило в срока по чл. 131
от ГПК отговор, с който оспорва основателността на исковите претенции и моли за
тяхното отхвърляне. Твърди, че служителите му, при изграждане и обслужване на
ел. проводната мрежа ниско напрежение в село *** и след това при поддръжка на
мрежата, не са бездействали или действали противоправно, съответно не са
виновни за настъпилата на 4.07.18 г. в село *** смърт на родсвеницата на ищците
Р. М. и техните морални страдания. Алтернативно оспорват по размер предявените
искове, като твърдят, че същите за значително завишени и не се съответстват на
закона /чл. 52 от ЗЗД/ и на установената по такива дела съдебно практика.
В отговора на исковата молба е инкорпорирано
искане на ответното дружество с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за
ПРИВЛИЧАНЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на негова страна, в лицето на Застрахователно
акционерно дружество /ЗАД/ Булстрад Виена Иншурънс груп" с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София. Правният интерес на ответника от
исканото привличане произтича от сключен между него и третото лице
застрахователен договор № 17-389/31.08.17 г. с предмет "Обща гражданска
отговорност към трети лица и отговорност за продукти. Съгласно нормите на КЗ и условията по
договора, ответното дружество било длъжно да привлече посочения застраховател
като трето лице помагач.
Приемайки, че искането за привличане на трето лице
помагач е основателно, тъй като се налице предпоставките на чл. 219 от ГПК, с
протоколно определение № 95/04.02.20 г.
окръжен съд е КОНСТИТУИРАЛ в качеството на трето лице помагач на
ответника Застрахователна акционерно дружество /ЗАД/ "Булстрад Виена
Иншурънс груп" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***.
С вх. № 1687/25.02.20 г. по делото е постъпило
становище за застрахователното дружество конституирано като трето лице помагач,
в който предявените искове се оспорват, споделят се изцяло възраженията на
"ЧЕЗ Разпределение България" АД и се моли за отхвърляне на
предявените искове, неоснователни и недоказани. Застраховетелното дружество не
заявява доказателствени искания.
Като съобрази релевираните в исковата молба
фактически твърдения, обосноваващи предявениите искове - твърдения за допуснати
нарушения на нормативно установени правила, вследствие на противоправно
поведение /бездействие/ на служители на ответника, окръжен съд приема, че е
сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл.49 и във вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
Страните признават,
че на 04.07.18 г. в село ***, общ. Хайредин е настъпила смъртта на Р. М., която
е съответно дъщеря, майка и баба на ищците,
тоест няма спор за настъпване смъртта на М. и за родствената връзка
между ищците и покойната.
Окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства /писмени, гласни, специализирани ***изи/ и доводите на страните
съгласно нормите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
От разпита на доведените от ищците свидетели в с.
з. на 30.07.20 г. С.Д.А.,*** и свид. Р.П. в с. з. на 15.10.20 г. се установява,
че покойната Р. М. живеела при родителите си в село ***. През лятото на 2018
г., жител на селото, който починал, се обадил по телефона на свид. А., кмет на
селото, като му казал, че на улицата в селото имало паднала жена, която не
мърда и върху нея имало жици от електроснабдителната мрежа. Свидетелят-кмет,
подал сигнал на 112, отзовали се полиция и линейка. Било констатирано от
медиците, че жената е мъртва и че става дума именно за Р. М.. Свидетелят А.
отишъл на местопроизшествието и възприел от около 50 м., че жената е паднала и
че жици от ел. мрежата от разположения в
близост стълб, висят и се спуска към земята. Около тялото на жената имало
паднали клони. Според Кмета, в последните два мандата в селото не е имало
кражби на ел. проводници, тъй като полицията го уведомявала, ако има такива
кражби. Инцидента се случил на улицата и тялото на починалата Р. М. лежало на
улицата, а къщата пред която това се случило била необитаема.
Свидетелят Р.П. твърди, че през 2018 г., не помни
сезона, рано сутринта в село *** получил обаждане по телефона от Кмета на
селото, да отиде на конкретно описано място /улица и номер/ за да види какво
става, тъй като кметът получил сигнал за паднала на улицата жена. На посоченото
място, свидетелят възприел, че на тротоара на улицата, близо до бетонен стълб
от ел. мрежата има паднало по очи човешко тяло. Свидетелят не се приближил и не
огледал по-подробно тялото. Обадил се на Кмета за да му разкаже какво е видял.
След това дошли органите на полицията и медицински органи. Свидетелят е
категоричен, че е видял сноб от скъсани жици, които висели от ел. стълб и се
влачели по земята, като човешкото тяло било паднало върху тези жици. По късно
свидетелят разбрал, че тялото е на Р. М. и че тя е починала.
В с. з. проведено на 30.07.20 г. са разпитани и
водените от ответника свидетели Д.Й. и Л.Л., негови служители. И двамата си
спомнят за инцидент през лятото на 2018 г. с починала жена в село ***. В деня
на инцидента свидетелите /първият, от които е *** оперативен център гр.
Козлодуй към дирекция "Експлатация и поддържане" при ответното
дружество, а вторият свидетел е *** по "здравословни и безопасни условия
на труда" при ответника/ получили обаждане от дежурния диспечер за
пострадала жена в село ***, който им съобщил и точния адрес на инцидента.
Незабавно бил изпратен най-близкия авариен екип за да се предприемат мерки за обезопасяване
на мястото. Свидетелите не отишли
незабавно на мястото на инцидента, тъй като не разполагали с транспорт, но
поддържали непрекъсната връзка с аварийния екип. Колегите от екипа ги уведомили,
че са изключили от трафопоста
захранването на ел. мрежа в района на инцидента в село *** и че на място има полиция.
Около два часа след уведомяването им, двамата свидетели отшили на мястото на
инцидента в с. ***. Когато отишли пострадалата жена вече я нямало, тялото й било
вдигнато от медицинските органи. След оттеглянето на органите на полицията,
двамата свидетели огледали състоянието на ел. мрежа "ниско
напрежение". Свидетелите видели два скъсани проводника от мрежата
"ниско напрежение", които висяли от два съседни стълба към земята.
Свидетелите не си спомнят на какво разстояние от земята висели проводниците. Те
били медни, неизолирани. Свидетелите се спомнят, че било мокро, тоест скоро е
валял дъжд, а хората наоколо коментирали, че пострадалата М. събирала охлюви. Свидетелят
Д.Й. твърди, че скъсаните проводници били неизолирани проводници и са част от
мрежата "ниско напрежение", а отклоненията от ел. таблото до
съответния частен имот били изолирани. Инцидента се случил пред необитаема
къща, като свидетелят Й. не е сигурен дали е имало срязано отклонение към
необитаемата къща. Свидетелят Л. си спомня, че дните преди инцидента били с
бури и валежи и на мястото имало локви. Свидетелите отишли в трафопоста, който
обслужвал ел. мрежата на инцидента. Ел. захранването били изключено от
изпратения от тях авариен екип. Според свидетелите, трите предпазителя в
трафопоста, които са защитната апаратура на ел. мрежата на инцидента и следва
да защитават ел. мрежата от претоварване и от къси съединения възникнали по
някакви причини /силен вятър, гръмотевици, намеса на трети лица и т. н./ били
здрави. Ролята на предпазителите била в случай на къси съединения да изгори,
при което по ел. мрежата "ниско напрежения" да не протича електричество.
Прекъсвачите /защитните апарати/ в трафопоста били с мощност 200 ампера и били
здрави. Свидетелите предполагат, че предпазителите не са изключили, тоест не са
задействали, тъй като достигналия до тях ток не е бил с достатъчна стойност, за
да реагират. В изготвения от тях протокол свидетелите отразили, че вероятната
причина за инцидента е късо съединение.
На стр. 351 от том. 2 от делото е приложено писмо
на ответното дружество, от което се установява, че на 04.07.18 г. от дежурен координатор
на номер 112 до дружеството е постъпил сигнал относно съмнение за настъпил
смъртен случай на ул. "***" в село ***, общ. Харедин, като сигнала е
подаден от кмета на селото. В 10.54 часа по електронен път сигнала е изпратен
към Специализирано диспечерско звено на ответника.
От справка на Национален институт по метрология и
хидрология, филиал гр. Плевен, хидрометеорологична обсерватория гр. Враца, изх.
№ 198/09.11.18 г., стр. 350 от том. 2 е видно, че най-близката до село ***
валежомерна станция е в село Хайредин, а най-близката станция която измерва
скоростта на вятъра е в гр. Оряхово. За перирода от 01.06.18 г. до 07.07.18 г.
в района на гр. Оряхово са регистрирани 4 дни със силен вятър и измерена
скорост над 15 м/сек. – 22.06 - 24 м/сек; 23.06. - 20 м/сек.; 26.06 - 20 м/сек.
и 01.07.18 г. - 20 м/сек. А в дните 04.06.18 г.; 13.06.18 г.; 15.06.18 г. е
имало гръмотевични бури и дъжд.
Според представената от ответника справка на стр.
353 за подадени сигнали, се установява, че на 04.07.18 г. е получен сигнал от
кмета на село ***, че има скъсан ел. проводник в селото на ул. "***",
в резултат на което е загинала жена и има молба за спешно обезопасяване. Преди
това, при ответника има постъпили и сигнали - на 30.06.18 г., на 28.06.18 г. и
т. н. за различни проблеми по мрежата "ниско напрежение" в село ***.
За инцидента с пострадалата Р. Михайлова на
04.07.18 г. в село *** е образувано ДП № 14/18 г. по описа на ОСлО гр. Враца,
съответно пр. пр. № 1486/18 г. по описа на ОП гр. Враца, по която е постановено
Постановление от 28.02.20 г., стр. 392, том. 2 от делото, на прокурор Камелия Трифонова
от ВрОП, с което образуваното наказателно производство е СПРЯНО за разкриване и
издирване на извършителя, доколкото в хода на разследването не са събрани данни
за конкретни длъжностни лица допуснали експлоатация на ел. мрежата която не
отговаря на нормативните изисквания – Наредба № 3/09.06.04 г. Делото е върнато
на ОСлО гр. Враца за установяване на извършителя на престъплението. Други данни
за развитие на наказателното производство по делото не са представени.
По делото е приета специализирана медицинска ***иза,
неоспорена от страните, изготвена от в. л. д-р Р.А., който установява, че на
04.07.18 г., в село *** пострадалата Р. М. е получила електротравма – по трупа
й са налице електрически знаци /входни електрометки/ от протичане на ел. ток в
областта на ляв горен и двата долни крайника, изгаряния от І-ІІ степен на
крайниците, тялото и лицето, мозъчен оток с вклиняване, белодробен оток,
охлузвания на главата и крайниците. От електротравмата М. е развила остра дихателна
и сърдечно съдова недостатъчност в резултат на преминаване на ел. ток през тялото й, което довело до нейната смърт. Установените при
аутопсията охлузвания на главата и крайниците отговарят да са получени от
действието на тъпи предмети, като те са получени към момента на смъртта. Експерта
д-р Р.А. е категоричен, че е налице пряка причинна връзка между получената от М.
електротравма и настъпилата смърт.
По делото са приети три специализирани съдебно
технически експертизи - първите две единични, а третата тройна, изготвена от
вещи лица А.Ц., електроинженер, специалност електроснабдяване и
електрообзавеждане; Т.И.В. електроинженер, специалност ел. машини и апарати и Ц.Г.Ц.
електроинженер специалност ел. снабдяване на промишлени предприятия. Окръжен
съд кредитира изводите на приетата тройна техническа експертиза, като приема,
че отговорите на експертите на поставените от съда и страните въпроси, са ясни,
логични и достатъчно добре мотивирани, за разлика от приетите единични експертизи.
Съдържанието на тройната експертиза и устните отговори на всеки от вещите лица
електроинженери в проведеното открито с. з. на 18.02.21 г., не пораждат в съда
съмнение за тяхната компетентност и безпристрастност.
За да изготвят заключението си, освен всички
събрани по делото доказателства, експертите са извършили оглед на място на
съхраняващите се в ОСлО - гр. Враца и иззети от следствените органи през 2018
г., като веществени доказателства, скъсани медни проводници от мястото на инцидента
в село ***, както и са посетили селото и са направили оглед мястото към момента
на изготвяне на експертизата.
Според вещите лица, електропроводната мрежа
"ниско напрежение" в село ***, на мястото на инцидента до стълб № 5,
е изпълнена от медни, неизолирани проводници. Въздушната мрежа от проводници в
този участък е изградена 60-70-те години на 20 век. От огледния протокол
изготвен от разследващия полицай през 2018 г., било невъзможно да се прецени,
от къде точно са изрязани и иззети ел. проводниците - от проводниците между два
стълба или от отклонението към консуматор. Но след запознаване със
свидетелските показания на служителите на ответното дружество, вещите лица
приемат, че са се скъсали ел. проводници, съответно са иззети проводници от
мрежата "ниско напрежение" между два стълба – стълб 5.2 и 5.3 в село ***.
Като се съобразят данните по делото за метеорологичните условия в региона /скорост
на вятъра 20-24 м/сек./ в период близък до дата на инцидента, при изчислена
скорост на вятъра за оразмеряване на проводниците 15-18 м/сек според чл. 453 от
Наредба № 3/04 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните
линии /УЕУЕЛ/, според експертите е възможно атмосферните условия да са
предизвикали на късо съединение и скъсване на проводниците. В с. з. вещите лица
обясняват че от силния вятър се получава люлеене на проводниците, те се
допират, получават се електрически дъги и къси съединения, а от късите
съединения се получава ел. дъга, проводника се разтопява и се къса. Според експертите,
в трафопоста, който обслужва съответната част от мрежата "ниско
напрежение" на мястото на инцидента в село ***, са монтирани предпазители
/защитни механизми/, които имат за цел, при случай като процесния, тоест при
получаване на късо съединение и скъсване на въздушен проводник, да прекъснат
напрежението в мрежата, което означава да не тече електричество в съответния
защитен клон до стълб № 5. По делото няма спор, като това се установява и от
разпита на свидетелите служители на
ответното дружество "ЧЕЗ Разпределение България", които са посетили
трафопоста в село *** непосредствено след инцидента през 2018 г., че
монтираните прекъсвачи /защитни механизми/ са били здрави, тоест не са
задействали, при което, по скъсаните проводниците е продължило да тече
електричество. Имайки предвид свидетелските показания, експертите обясняват, че
пострадалата М., която е минавала в близост до скъсаните и висящи проводници,
по които тече електричество, е получила увреждания довели до нейната смърт.
В заключението на експертите подробно е мотивиран
извод, че защитната апаратура /прекъсвачи/ монтирана в трафопоста не е
задействала, тъй като не е получила нужната степен електрическо дразнение. А
причината за това, е че сечението на проводниците
от въздушната електропроводна линия "ниско напрежение" в село *** на
мястото на инцидента, измерено от вещите лица с уреда шублер и след приложение
на съответната формула, е по-малко от нормативно установеното в чл. 832, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 3/04 г. за за
устройство на електрическите уредби и електропроводните линии /УЕУЕЛ/. В тази
връзка, в отговора на въпрос № 10 от заключението, стр. 499 от том 2, експертите
правят извода, че ако ел. мрежа в процесния участък е изградена при спазване
изискванията на цитираната Наредба № 3/04 г., при възникване на късо съединение
по някаква причина, би следвало защитната апаратура /предпазител/ да изключи
повредения участък, при което по проводниците няма да има напрежение. В
отговора на въпрос № 11 експертите са отговорили, че служители на ответника
/ел. монтьори/ са извършвали редовно обходи на ел. съоръженията в село ***,
като те имат задължения при огледа да констатират само евентуални повреди на
въздушната ел. мрежа и предпазителите, но не и дали те са правилно избрани и
монтирани.
Според експертите, поддържането на въздушните
електропроводи не се състои само в извършване на огледи и аварийни ремонти.
Съществува нормативно изискване да се извършват и основни ремонти залегнало в
Наредба № 9/04 г. за техническата експлоатация на електрически централи мрежи.
В т. 3.10 от заключението е посочено, че съгласно чл. 774, ал. 3 от цитираната
наредба № 9/04 г., основните ремонти на въздушните електропроводи се извършват
в зависимост от техническото им състояние, условията на работа, появата на
екстремни природни условия и др., в срокове определени от местни инструкции, но
най-малко веднъж на 12 години. Вещите лица не са намерили данни, кога е
извършван основен ремонт на въздушната линия в село ***. В тази връзка няма и
заявени твърдения от стара на ответника. С оглед нормативните изисквания,
според вещите лица, ответното дружество е следвало най-малко на 12 години да
прави основен ремонт на ел. мрежата, при което да констатира, че има
несъответствие в участъка на село *** на въздушната мрежа "ниско
напрежение" и монтираната в
съответния трафопост защитна апаратура /прекъсвачи/, която има за задача да я
защити и при евентуално възникване на късо съединение в мрежата, което може да
се случи по най-различни причини, прекъсвачите следа да задействат и да
изключат протичането на електричество.
В с. з. на 18.02.21 г., експертите обясняват, че
по принцип с течение на годините намалява якостта на проводниците. Същите /проводниците/ , които вещите лица са огледали в
следствието били стари, без експертите
да могат да посочат конкретен период от време. В съвремието се прилагал т. н.
усукан кабел, който има стоманена нишка и възможността да се случи инцидент
като процесния бил минимален. Към момента, според вещите лица, в участъка на
инцидента в село ***, въздушната ел. мрежа е сменена именно с такъв усукан
кабел.
В посоченото съдебно заседание, експертите
твърдят, че към момента на изграждане на мрежата пред 60-70 години на миналия
век, посочените по-горе наредби не са съществували. Тогава техническите
изисквания са били заложени в наредби одобрени от Асоциация Енергетика, но експертите
не са могли да ги издирят, за да знаят дали тогава е имало изискване към
сечението на проводниците. В периода 1980 г. 2004 г. е действал Правилник за
устройство на електрическите уредби и там изискването за сечение на проводници
като процесните са идентични с тези по сега действащата наредба №3/04 г. УЕУЕЛ.
Вещите лица не могат да отговорят на въпроса, кое
конкретно длъжностно лице на ответника е бездействало и не е преценило, че при
конкретното сечение на монтираните голи медни проводници от въздушната ел.
мрежа "ниско напражение" в село ***, при възникване на късо
съединение, няма да задейства защитния механизъм монтиран в съответния
трафопост.
Във вр. с търпените от ищците морални болки и
страдания от смъртта на тяхната дъщеря, майка и баба по делото са разпитани
двама свидетели. Разпитаният в с. з. проведено на 12.03.20 г. свидетел К. К. е
зет на покойната М., съпруг на дъщеря й К.К., ищца в производството и баща на
малолетния ищец М.К.. Свидетелят твърди, че ищците Г.М., М.М. и съпругата му К.М.
са деца от първи брак на покойната в село ***. След като се разделила с първия
си съпруг, тя заживяла в село *** с друг мъж, от когото се родили ищците К.Г., Б.К.
и Д.К., вече пълнолетни. Свидетелят си спомня, че през 2012 г. Р. М. събрала на
един събор децата от първия си брак и децата родени от съжителството с мъжа от
село *** и ги запознала. Свидетелят не знае какъв период от време Р. М. е
живяла в село ***. Тя напуснала мъжа от село *** и отишла при родителите си в село
***, където починала. Според свидетеля, покойната Р. била добра жена и била в
много добри отношения с всичките си деца и внуци. Свидетелят твърди, че живее
със семейството си в село ***. Тъща му Р. идвала на гости в селото за рождени дни
на внуците си, като стояла около ден-два и се връщала в село *** при родителите
си. Свидетелят не помни колко често се е случвало това. Р. посещавала за
ден-две и сина си Г., който бил съсед на свидетеля в село ***. Покойната
помагала на семейството на свидетеля и на семейството на сина си Г., като
стояла около седмица до десет дни при раждане на децата им. Той не помни името
на бащата на тъща си, майка й се казвала К., не знае другите й имена. Твърди,
че около веднъж в месеца семейството му посещавало Р. М. в село ***, за един
ден. Според свидетеля, Р. помагала при отглеждане на децата и на дъщеря си М.Г.,***.
Там тя стояла около месец, тъй като съпругът на М. работел в чужбина. Р.
помагала за отглеждане децата и на дъщеря си К. ***. Всички деца, зетьове и
внуци на Р. се почувствали много зле след нейната смърт, покойната им липсвала.
В съдебно заседание проведено на 15.10.20 г. е
разпитан свидетеля С. Б., който живее в село *** и бил съсед на покойната Р.,
докато живеела в селото, около 10 години, когато се родили децата й Г.М., М.М.
и К.К.. Мъжът й се казвал М.. В село *** живеели децата й Г. и К., а М. ***. Свидетелят
знае от децата на Р., че тя им е помагала при отглеждане на внуците си. Като
всички деца, които обичат майка си, децата на покойната тежко понесли смъртта й.
Всички деца били пълнолетни и имали свои деца. Р. заживяла с друг мъж в село ***,
близо до Бойчиновци и родила още три деца, но за отношенията с тези деца,
свидетелят няма впечатления. Знае от децата в село ***, че поддържали връзка с
тези от село ***.
По делото не са представени други относими към
предявените искове доказателства.
При така установеното фактическа обстановка, от правна страна по ОСНОВАТЕЛНОСТТА на исковите
претенции окръжен съд намира следното:
С исковата молба се претендира отговорност на ответника
по чл. 49 от ЗЗД с оглед изложените твърдения, че неимуществените вреди са
настъпили в резултат на противоправно поведение
на трето лице, на което ответното дружество е възложило работа, които
вреди са причинени при или по повод изпълнението на тази работа. Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Става дума за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди причинени виновно от другото,
която има обективен характер, защото не произтича от винта на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя
по чл. 49 от ЗЗД е нужно наличието на следните предпоставки: 1/ възлагане на
работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея – ППВС 9/66 г.; 2/ осъществен
фактически състав на чл. 45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата
с необходимите елементи: деяние, вреда /имуществена или неимуществена/ причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е нужно да се
устсановяват конкретните лица осъществили деянието, според ППВС № 7/59 г., т.
7, а само качеството им на изпълнители на възложената работа.
С оглед на изложеното, окръжен съд намира
предявените искове за основателни, тъй като ищците са доказали наличието на
предпоставките на непозволеното увреждане в хипотезата на чл. 49 и във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно бездействие на служители на ответното
дружество, които не са извършили основен ремонт на въздушната електроповодна
мрежа "ниско напрежение" в
село ***, обл. гр. Враца, каквото нормативно задължение за ремонт най-малко на
12 години имат според чл. 774, ал. 3 от действащата Наредба № 9/04 г. за
техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи. Бездействието е
попречило на служителите на "ЧЕЗ Електро България" АД да констатират,
че въздушните медни неизолирани проводници от мрежата "ниско
напрежение" между стълб 5.2 и 5-3 в село *** са много стари, монтирани
около 60-70-те години на миналия век и имат сечение, което не отговаря на
нормативните документи действали от 1980 г. /Правилник за устройство на
електрическите уредби действал от 1980 г. до 2004 г./ и до момента - конкретно
на изискванията на чл. 823, ал. 1, т. 2 от сега действащата Наредба № 3/04 г.
за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Това на свой
ред е станало причина, при получаване на късо съединение и скъсване на
проводниците под въздействие на вятъра на 04.07.18 г., да не задейства
монтирания в обслужващия мрежата трафопост защитен механизъм /прекъсвач/. Всички
свидетели, включително и тези на ответното дружество, установяват, че скъсаните
проводници били в непосредствена близост до земната повърхност, на улица в село
***, а според вещите лица от техническата експертиза, те били под напрежение,
тоест по тях е протичал ел. ток. В този момент по улицата минавала пострадалата
М. и вероятно се е докоснала или пипнала проводниците. В резултат на това,
според приетата медицинска експертиза, в областта на двата долни крайника и ляв
горен крайник имало входни електро знаци от протичане на електричество през
тялото на М., което довело до нейната смърт.
Бездействието на служители на ответника е причина за
описаната по-горе причинно следствена верига от събития, които са довели до причиняване на вреда - смъртта на
родственицата на ищците Р. М.. Причинната връзка между противоправното
бездействие на служители на ответника и вредата е установено по категоричен
начин в процеса от медицинската експертиза, според която причина за смъртта на М.
е възникналата електротравма или протичането на електричество в организма й и
потискане на жизнено важни функции до пълната им парализа.
Ответникът "ЧЕЗ Разпределение България"
АД гр. София има лицензия за разпределение на ел. енергия № Л-135-07/13.08.04
г. и извършва дейност по пренос на енергия по електропреносната мрежа в
територията на лиценза, част от която е и процесния електропровод в село ***,
обл. гр. Враца и следва да спазва установените с цитираните Наредби №3/04 и
№9/04 г. изисквания. Ответникът не е представил доказателства, за
изпълнение за нормативните си задължения за основен ремонт на електропроводната
мрежа в село ***. Бездействието на служителите му в тази връзка е причина за
съществуването на стар, въздушен електропровод изпълнен от неизолирани медни
проводници със сечение несъответстващо на нормативните изисквания, при което
монтираният прекъсвач /защитен механизъм/ в съответния трафопост не е
задействал и не защитил ел. мрежата след скъсването на проводника. По делото е
категорично установено наличие на скъсан, провиснал проводник в непосредствена
близост на земята, който е под напрежение, тоест, по който тече електричество.
В такива случаи е в задължение на служители на "ЧЕЗ Разпределение
България" да обезпечат безопасността на проводниците. Бездействието при
изпълнение на това задължение е противоправно, като в казуса настъпилата смърт
на пострадалата М. е в причинна връзка с установеното противоправно
бездействие.
В този ред на мисли, следва да се посочи, че при
извършване преценка дали дадено деяние или бездейвствие е противоправно по
смисъла на чл. 45 и във вр. с чл. 49 от ЗЗД, е дали се нарушава установената в
цитираната правна норми обща забрана да
не се вреди другиму. Противоправно е всяко поведение /действие/бездействие/,
причиняващо вреди другиму, включително и неимуществени такива. Единствените
хипотези, при които отговорността по чл. 49 от ЗЗД отпада, е когато вредата не
е причинена при или по повод възложената работа или когато действията/бездействията
са правомерни, в този смисъл са
постановките на П № 7/58 г. В конкретния случай са събрани достатъчно
убедителни доказателства, от които следва извода, че е налице неправомерно
бездействие и че вредата е причинена от служители на ответното дружество при и
по повод на възложената работа, тоест не са налице причини за отпадане гаранционо-обезпечителната
отговорност на ответника с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
С оглед на изложеното, окръжен съд не споделя
възраженията на ответното дружество, че служителите му не са действали
противоправно, спазили са действащите нормативни документи уреждащи
извършваната от дружеството лицензирана дейност, при което не следва да носят
деликтна отговорност за настъпилите за ищците неимуществени вреди. Възражението
на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като тя не е
следвало да се доближава/хваща проводниците, а е следвало да прецени, че е
възможно те да са под напрежение, е преклудирано, тъй като е направено едва в
писмената защита. Несъстоятелно от правна страна е заявеното от ответника, чрез
адв. М., възражение в с. з. на 18.02.21 г., че всички инвестиции във връзка с
дейността на дружеството и ремонтни дейности имат пряко отношение към цената на
ел. енергията за крайния потребител, водят до нейното повишаване, при което
извършването на инвестиции и ремонти следвало да се балансира с цената на ел.
енергията. По тази причина инвестициите, според адв. М., не винаги били
възможното решение. Така изложено възражението е по целесъобразност и по
същество е по-скоро в подкрепа на извода на съда за наличие на неправомерно
бездействие и за основателност на предявените искове. Не се споделя и заявеното
от юрисконсулта на ответника Г. възражение, че в случая има нещастно стечение
на обстоятелствата, тоест че е налице случайно събитие, при което дружеството
не следва да носи отговорност. За да се приеме, че е налице случайно събитие
следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника са
направи всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния
резултат. Установяване на случайно събитие е в доказателствена тежест на
ответника, като в конкретния случай той не е доказал, че е направил всичко
нужно за предотвратяване на предвидимия резултат. Когато в непосредствена близост
до земната повърхност се намират скъсани проводници от въздушна електропроводна
мрежа "ниско напрежение", които са под напрежение, е предвидимо, че това
може да доведе до нараняване или смърт на човек или животно. Бездействието на
работници на ответника е направило възможна описаната ситуация. Същите е
следвало да предотвратят случилото се като монтират предпазни механизми
/предпазители/, които да съответстват на сечението на проводниците от
въздушната мрежа и при възникване на късо съединение да задействат и да
изключат напрежението по мрежата, тоест протичането на електричество. С оглед
на данните по делото не може да се приеме, че работници на ответника са
направили всичко нужно за да предотвратят инцидента.
При извода за основателност на предявените искове,
по РАЗМЕРА същите окръжен съд намира следното:
Кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък не е уреден в
законодателството, при което с П №4/25.05.61 г. П на ВС се е произнесъл, че
правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат
обезщетяване само най-близките на пострадалия – деца, съпруг и родители и то
след като се установи, че те действително са претърпели вреди.
Ето защо, ищците Е.М.К. и К.К.Р. - родители на
покойната Р. М. и ищците Г.М., М.М., К.М.,
К.Г., Б.К. и Д.К. – нейни пълнолетни деца, са материално правно легитимирани да
претендират репариране на причинените им неимуществени вреди, като тяхното
предназначение е да възмездят мъката, душевните страдания, усещането за
празнота в личния им живот, за липсващата морална подкрепа, които им създава
смъртта на близкия.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя
от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В ППВС № 4/23.12.1968 г. са
дадени разяснения в тази насока, като са очертани задължителните критерии,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при прилагане принципа за
справедливост, като при причиняване на смърт от значение са момент и
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и
претендиращия обезщетение житейски отношения. Върховният съд е приел, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. При смърт са специфични обстоятелствата във
всеки конкретен случай, които съдът следва да прецени, за да определи размера
на обезщетението: напр. възрастта на децата на загиналия, продължителността на
брачния живот с преживелия съпруг, емоционалната привързаност между съпрузите,
респ. между починалия и неговите низходящи, респ. възходящи и др. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая, окръжен съд прецени, че събитието,
обективирано в процесната злополука случила се на 04.07.18 г. в село ***, обл.
гр. Враца, се характеризира с внезапната загуба на изключително близък на
ищците човек – съответно дете на първите двама и майка на следващите шест
ответници. Към момента на смъртта си Р. М. е била в трудоспособна възраст, на
50 г. Данни за нейната трудова заетост по делото няма. В тази връзка единствено
свид. С.А.,***, твърди, че се запознал с пострадалата около месец- два преди
инцидента, когато тя търсела работа при него, като била загрижена, че се е
разделила с мъжа си и не може да помага на децата си. Свидетелят не могъл
удовлетвори молбата й за работа. От разпита на свидетелите К. К., зет на
покойната и свидетеля С. Б., е установено че тя живеела в село *** и имала три
деца от мъж на има М. - ищците Г.М., М.М. и К.К.. Р. М. напуснала децата и
съпруга си в село ***, без по делото да има данни кога и при какви
обстоятелства е станало това, и заживяла в село ***, обл. Монтана при друг мъж,
от когото се родили ищците К.Г., Б.К. и Д.К.. Пострадалата напуснала и втория
мъж, като живяла в гр. София, където синът й Г. й намерил работа. Година преди
смъртта си, Р. М. заживяла при родителите си в село ***. Към момента на смъртта
й, всички нейни деца били вече пълнолетни и също имали деца и живеели в
различни сила, извън село ***. Според свидетеля К. К., съпруг на ищцата К.К., М.
помагала на неговото семейството в село *** за около седмица при раждане на
децата му, а също и на сина си Г.,***. Повече, за около месец, тя помагала при
отглеждане децата и на дъщеря си М.,***. След това идвала на гости за около ден-два за рождените дни на децата и
се връщала в село ***. Покойната гледала и децата на дъщеря си К. ***. Децата й
Б.К. и Д. ***. Всички деца, зетьове и внуци се чувствали зле след смъртта на Р.
М.. Тя била много добра жена и била в добри отношения с всички свои деца.
Свидетелят К. се спомня, че през 2012 г., на един сбор Р. М. събрала децата си
от първия и втория мъж и ги запознала.
По делото няма събрани каквито и да било
доказателства за отношенията между покойната Р. и родителите й – ищците Е.М. и К.К.,
освен установения факт, че около година преди инцидента, тя е живяла в дома им
в село ***.
От изложените обстоятелства следва извода, че
покойната и нейните деца не са живеели в едно общо домакинство. Няма данни Р.
М. да е била тяхна морална и финансова опора, като изключим кратката помощ /за
около седмица до месец/, която е оказвала на някои от децата си при раждане на
внуците. Покойната и някои от децата й се събирали по повод празници и рождени
дни, без да има доказателства колко често е ставало това. Няма данни за силата
и съдържанието на емоционалната връзка между децата и покойната М., както и за
страданието на децата след нейната смърт, тъй като са били лишени всеотдайната
й любов и подкрепата, която им е давала до момента на смъртта си.
В обобщение, по делото не се установи починалата Р.
М. и децата й да са живеели в едно населено място и едно домакинство. Децата са
пълнолетни, имат свои собствени семейства и деца, живеят в различни населени
места и не се доказа покойната им майка да е била тяхна финансова и духовна
опора до момента на смъртта си, така че те да загубят тази опора в бъдеше,
което да води до промяна на живота им. Свидетелите заявяват лаконични и
стандартизирани твърдения, че отношенията между покойната М. и децата й били много
добри и те страдали след смъртта й.
Така изложеното дава основание на окръжен съд да
приеме, че по делото не е доказано моралните болки и страдания на ищците - деца
на Р. М., да са надхвърлили по интензитет и времетраене, житейски предвидимите
и нормално присъщите на тази родствена връзка страдания. Ето защо и като
съобрази обществено-икономическите отношения към момента на инцидента,
условията и стандарта на живот в страната към този правнорелевантен момент,
окръжен съд приема че обезщетение по 70 000 лв. за всеки от ищците - деца на
покойната Р. М. отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В останалата част до претендираните в исковата
молба обезщетения по 150 000 лв. за всяко от децата на Р. М., исковите
претенции следва да се ОТХВЪРЛЯТ, като неоснователни и недоказани.
По отношение родителите на починалата, според
окръжен съд обезщетение от 40 000 лв. за всеки би било справедливо, доколкото
по делото бе установено единствено, че около година преди смъртта си тя е
живяла в техния дом. Не са представени каквито и да било доказателства от
ищците, които носят доказателствената тежест, какви са били отношенията между
родителите и починалата им дъщеря – дали са били привързани един към друг, дали
покойната им е оказвала финансова помощ или е полагали грижи за тях, как
родителите са преживели нейната смърт, как се чувстват сега и дали след загубата
на Р. М., животът им се е променил и т. н. С оглед на изложеното, за да
определи обезщетение по 40 000 лв. за всеки от родителите, окръжен съд съобразява
най-вече житейски предвидимите морални страдания присъщи на връзката родители
дете и стандарта на живот в страната към момента на инцидента причинил смъртта
на Р. М..
В останалата част до претендираните в исковата
молба обезщетения по 120 000 лв. за всеки от родителите на Р. М., исковите
претенции следва да се ОТХВЪРЛЯТ, като неоснователни и недоказани
Върху определените по-горе обезщетения за всеки от
ищците родители и деца на починалата Р. М., следва да се присъди и законна
лихва на основание чл. 86 и във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху всяка сума
считано от датата на смъртта на Р. М. - 04.07.18 г.
По отношение претенцията за присъждане на
обезщетение за причинени морални вреди на внуците на покойната Р. М. –
малолетните ищци М.К.П. роден на 26.07.14 г., И. К. М. роден на 05.05.13 г., Д.К.А.
роден на 29.05.05 г., М.Г.М. роден на *** г. и С.Г.М. родена 22.09.14 г.,
окръжен съд намира следното:
Кръгът на лицата легитимирани да получават
обезщетение за неимуществени вреди причинени при непозволено увреждане смърт на
близък, за който е реч по-горе, е разширен с ТР №1/21.06.18 г. по т. д. № 1/16
г. на ВКС, като освен лицата посочени в
П №4/61 г. и П №5/69 г. на ПВС /деца, родители и съпруг/, обезщетение може да
получи и ВСЯКО ДРУГО лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
във всеки конкретен случай е справедливо да бъдат обезщетени. В ТР е посочено,
че в тези случаи обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта вреди.
В конкретния случай се претендира обезщетение за
причинени морални вреди от смъртта на Р. М. от нейните внуци - посочените
по-горе малолетни ищци. Според цитираното ТР № 1/18 г., в доказателствена
тежест на ищците – внуци на покойната, в условията на пълно и главно доказване,
е да установят, че приживе между тях и покойната им баба е съществувала трайна
и дълбока емоционална връзка възникнала в резултат на нейните системни грижи,
помощ и емоционална подкрепа. И след нейната смърт, те /внуците/ са преживели
значителни и продължителни морални болки и страдания. В задължителното за съда
ТР № 1/18 г. на ВКС се формира становище, че в процеса не е достатъчно да се
докаже формалната връзка на родство, в казуса баба и внуци, следва да се докаже
по несъмнен начин интензитет и времетраене на моралните страдания, които да
надхвърлят нормално присъщите за отношения баба внуци, за да е възможно да се
обоснове ИЗЛЮЧЕНИЕ от разрешението дадено с П №4/61 г. и П №5/69 г. на П на ВС,
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Доказателства в посочената насока, по делото не са
събрани. Има данни само, че покойната е помагала за период около седмица/месец при раждането на своите внуци,
за което разбираемо те нямат спомен, а след това ги е посещавала за около
ден-два за рождените им дни, като не са събрани доказателства дали изобщо е
била изградена емоционална връзка на любов и привързаност между покойната и
нейните внуци, предвид редките контакти между тях. Ищците-внуци, към момента на
смъртта на баба си, са били около 2-3 години, с изключение на Д.А. на 12 г. и М.М.
на 9 г., тоест са на възраст, в която не могат да разберат понятието
"смърт" и осъзнаят загубата на баба си. По делото не са събрани и
доказателства, от които да се установява как, макар и инцидентните посещения на
Р. М., са се отразили на децата и дали те изобщо са осъзнали, че баба им няма
повече да ги посещава и дали в тази връзка са имали някакви негативни преживявания.
Ето защо, според окръжен съд по делото не е
проведено пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства посочени в ТР № 1/18 г. постановено по т. д. № 1/16 г., за
които е реч по-горе, при което исковата
претенция на ищците внуци на покойната Р. М. да бъдат обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баба им в размер на 60
000 лв. за всеки, следва да се ОТХВЪРЛИ изцяло, като неоснователна и
недоказана.
По
разноските окръжен съд намира следното:
С оглед изхода
от спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗА и във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №4/04 г. за минималните
размери на адв. възнаграждения на адв. Й.Д. от САС възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищците по делото в размер на 11 530 лв. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза бюджета на съдебната власт,
по сметка на окръжен съд гр. Враца държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 20 000 лв. и сумата 750 лв. възнаграждения за ***изи.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците в
производството следва да заплатят на дружеството ответник съдебни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете им, в
размер на сумата 28 400 лв. – адв. хонорар.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЧЕЗ "Разпределение България", с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на Е.М.К., ЕГН **********, К.К.Р. ЕГН ********** на
основание чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД по 40 000
лв. за всеки от тях или общо 80 000 лв., които суми представляват обезщетение
за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на тяхната дъщеря Р. М. починала вследствие на инцидент в село ***,
общ. Хайредин, обл. гр. Враца на 04.07.2018 г., заедно със законната лихва
върху всяка от посочените суми считано от 04.07.2018 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част претенциите за обезщетение до
предявените с исковата молба суми от 120 000 лв. за всеки от посочените лица –
родители на покойната Р. М..
ОСЪЖДА ЧЕЗ "Разпределение България", с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на Д.Р.К., ЕГН **********, Б.Р.К., ЕГН **********, К.М.Г.
с ЕГН ***********, К.М.К. с ЕГН **********, М.М.Г. с ЕГН **********, Г.М.Г. с
ЕГН ********** на основание чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД по 70 000 лв. за всеки от тях или общо 420
000 лв., които суми представляват обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на тяхната майка Р. М.
починала вследствие на инцидент в село ***, общ. Хайредин, обл. гр. Враца на
04.07.2018 г., заедно със законната лихва върху всяка от посочените суми
считано от 04.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в
останалата част претенцията за обезщетение до предявените с исковата молба суми
от 150 000 лв. за всеки от посочените лица - деца на покойната Р. М..
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от К.М.К. като майка и законен представител на малолетния
М.К.П. с ЕГН **********, К.М.Г. като майка и законен представител на малолетния
И.К.М. с ЕГН **********, М.М.Г. като майка и законен представител на малолетния
Д.К.А. с ЕГН **********, Г.М.Г. като баща и законен представител на малолетните
М.Г.М. с ЕГН ********** и С.Г.М. с ЕГН ********** срещу "ЧЕЗ Разпределение България" с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление гр. София субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на причинените им
неимуществени вреди претърпени от смъртта на тяхната баба Р. М. починала
вследствие на инцидент в село ***, общ. Хайредин, обл. гр. Враца на 04.07.2018
г., в размера на 60 000 лв. за всеки от ищците или общо 360 000 лв., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Разпределение България" с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
окръжен съд гр.Враца сумата 20 750
лв. включваща държавна такса върху уважения размер на исковете и възнаграждение
за експерти.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Разпределение България" с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. София да заплати на адвокат Й.Г.Д. с ЕГН ********** от Софийска адв.
колегия на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба №4/04 г. за минималните адв. възнаграждения сумата 11 530 лв. представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищците в производството родители и деца на покойната Р. М..
ОСЪЖДА ищците - І. Е.М.К., ЕГН **********, К.К.Р. ЕГН ********** - /родители на Р.
М./; ІІ. Д.Р.К., ЕГН **********, Б.Р.К.,
ЕГН **********, К.М.Г. с ЕГН ***********, К.М.К. с ЕГН **********, М.М.Г. С ЕГН
**********, Г.М.Г. с ЕГН ********** - /деца на Р. М./; ІІІ. К.М.К. като майка и законен представител на малолетния М.К.П.
с ЕГН **********, К.М.Г. като майка и законен представител на малолетния И.К.М.
с ЕГН **********, М.М.Г. като майка и законен представител на малолетния Д.К.А.
с ЕГН **********, Г.М.Г. лично като баща и законен представител на малолетните М.Г.М.
с ЕГН ********** и С.Г.М. с ЕГН ********** - /внуци на Р. М./
Всички представлявани от пълномощниците си адвокат
Й.Д. от САК и адвокат И.Ж. от САК със съдебен адрес *** да заплатят на ответника "ЧЕЗ Разпределение България" АД
с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. София на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 28 400 лв. представляваща съдебни разноски /адв. хонорар/ по
съразмерност за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на ответника, а именно: Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ "Булстрад Виена иншурънс
груп" АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия ..........