РЕШЕНИЕ
№ 866
гр. Пловдив, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501113 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. Д. П. и С. Д. П.
против решение № 260077/24.11.2022г. по гр.д.№ 68/2021г. на АсРС, с което е обявен за
относително недействителен по отношение на „Тонико недвижими имоти“ООД договор за
покупко- продажба на недвижим имот, сключен между жалбоподателите, в качеството им
на продавачи и въззиваемата П. Г., в качеството на купувач, който договор е оформен с
нот.акт № ***г. на Нотариус А.П.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и несъобразено със събраните доказателства и релевантната съдебна практика.
Твърди се, че погрешно РС е приел, че обявеният за относително недействителен договор за
покупко-продажба е сключен с намерение за увреждане на кредитора „Тонико недвижими
имоти“ООД единствено поради факта, че при сключване на сделката В. П. е бил
представляван от сестра си. Твърди се също така, че за да мотивира изводите си РС е
ползвал негодни писмени доказателства, а именно разпечатка от Facebook. Набляга се и на
обстоятелството, че тъй като сделката е възмезднае необходимо купувачът също да е знаел,
че тя се сключва с намерение за увреждане на кредитора. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
От въззиваемата страна „Тонико недвижими имоти“ООД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, съобразено със събраните доказателства.
П. И. Г., чрез пълномощника си адв.С. М., заявява становище за основателност на
жалбата.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 68/2021г. на АсРС е образувано по искова молба от
„Тонико недвижими имоти“ООД против С. П., В. П. и П. Г., с която е предявен иск по
чл.135 от ЗЗД за това да бъде прогласен за относително недействителен спрямо ищеца, в
качеството му на кредитор на първите двама ответници, договора за покупко- продажба по
1
нот.акт № ***г.. В исковата молба се сочи, че ищецът- въззиваема страна в настоящето
производство, е взискател по изп.дело № 65/2017г. на ЧСИ И.К., солидарни длъжници по
което били „Д.П.- ВС“ЕООД и Д.В.П.. Д.П. починал на ***г., непосредствено след
образуване на изпълнителното дело. ЧСИ К. конституирал не ногово място неговите
наследници, а именно съпругата му В.П. и двете му деца В. и С. П.и. На 21.02.2017г. в
особената книга на ПдРС бил вписан отказ на В.П. от наследството на покойния й съпруг.
Поради вписания отказ двете й деца се легитимирали като собственици на по ¼ ид.ч. от
придобит през време на брака между родителите им в режим на СИО недвижим имот в ***,
представляващ ПИ № 02974.10.65 по КККР на селото, с площ от 350 кв.м. / 412 кв.м. по
нот.акт и скица/, ведно с построената в него второстепенна сграда, със застроена площ от 25
кв.м.. С нот.акт № 173/05.05.2020г. на Нотариус А.П. В. и С. П.и продали притежаваната
общо от тях ½ ид.ч. от гореописания имот на лицето П. Г.. Твърди се, че продавачите са
знаели, че имат парично задължение към „Тонико недвижими имоти“ООД и са оформили
продажбата с единствената цел кредиторът им да не може да се удовлетвори от този имот.
По отношение на приобретателката П. Г. също се твърди, че е знаела за целта на
продажбата, че същата е само формална и цели увреждане на кредитора. В подкрепа на това
твърдение било обстоятелството, че след сделката купувачката не била регистрирала имота
в ОГКК, не го декларирала пред данъчните органи и не била извършила никакви действия
по стопанисването и управлението му.
С подадения от С. и В. П.и отговор на исковата молба се оспорва те да са имали
намерение да увредят кредитора на баща им. Твърди се, че В. П. не знаел за образуваното
изпълнително дело, тъй като трайно пребивавал в Русия. С. и В. П.и разполагали по
наследство от баща си с достатъчно имущество, от което кредиторът би могъл да се
удовлетвори- ½ ид.ч. от апартамента на ***, идеални части от имот в ***, лек автомобил
„Ауди А 4“. Атакуваната сделка била възмездна, при което срещу едно имущество било
получено друго. Тя била извършена преди принудителното изпълнение да бъде насочено
спрямо имота в ***. Изказва се недоумение от това, защо при положение, че било налице
запорирано и възбранено имущество на длъжника, принодутелното изпълнение не било
насочено спрямо него. В отговора от П. Г. се сочи, че придобитата от нея идеална част е от
имот, имащ статут на земеделски, поради което той не подлежи на деклариране и не се
облага с данък по ЗМДТ. Към датата на сключване на сделката тя не знаела, че
праводателите й имат някакви задължения.
От събраните по първоинстанционното дело доказателства се установява следното:
На 03.02.2017г. по молба от „Тонико недвижими имоти“ООД и въз основа на издаден на
13.01.2015г. изпълнителен лист по в.гр.д.№ 3064/2014г. на ПОС е образувано изп.дело №
65/2017г. по описа на ЧСИ И.К.. Солидарният длъжник и наследодател на жалбоподателите
С. и В. П.и, Д.В.П. е починал на ***г.. ПДИ е връчена на С. П. на 18.04.2017г., чрез нейната
майка В.П.. Още на 15.02.2017г. С. П. е подала молба до ЧСИ И.К., с приложени към нея
препис извлечение от акт за смъртта на баща й и договор за покупко- продажба с
нотариалната заверка на подписите от 07.02.2017г., по силата на който майка й и баща й са
й прехвърлили собствеността върху горепосочения лек автомобил „Ауди А 4“. С молбата не
е заявена готовност за доброволно плащане на сумите по изпълнителния лист- 11700 лева
главница и 3954 лева мораторни лихви, а е поискано вдигане на наложения запор върху
автомобила. На 21.02.2017г. от В.П. е подадена молба до ПдРС за отказ от наследството на
покойния й съпруг. Удостоверение за вписания отказ е било представено при изповядване на
сделката по нот.акт № ***г.. Видно от съдържанието на нотариалния акт, при продажбата на
имота в *** С. П. е действала като пълномощник на брат си В. П. въз основа на
пълномощно от същия със заверени на 28.04.2017г. от завеждащия консулската служба при
Посолството на Р.България в гр.Москва, Руска федерация съдържание и подпис.
В резултат от вписания отказ от наследство е отпаднало основанието за
конституиране на майката на жалбоподателите В.П. като длъжник по изпълнителното дело.
В случай, че тя би била конституирана в това качество, би отговаряла с цялото си
имущество, независимо от това, дали е нейна лична собственост или придобито по
2
наследство от съпруга й. Отказвайки се от наследството, тя се е лишила единствено от 1/6
ид.ч. от придобитото в режим на СИО имущество и то в полза на децата си. Последните
обаче не са имали такъв мотив и съответно интерес от вписване на откази от наследството
на баща им. При това положение единствената възможност да препятстват принудителното
изпълнение спрямо притежаваните от тях наследствени идеални части е била формално да
се разпоредят с тях. В разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.1 е предвидено, че за да бъдат
обявени за относително недействителни спрямо кредитора действия на длъжника, с които
той го уврежда, длъжникът следва да е знаел за увреждането. Съгласно трайната съдебна
практика на ВКС / така например Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 34 от 4.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2021 г., III г.
о., ГК и др./, длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане. От подадената на 15.02.2017г. молба
от С. П. е ясно, че към онзи момент тя вече със сигурност е знаела за образуваното против
баща й изпълнително дело, като несъмнено е могла да прецени и това, че принудителното
изпълнение ще бъде насочено спрямо нейното имущество в качеството й на наследник на
баща й. Ето защо, следва да се приеме, че както жалбоподателката, така и нейният брат, от
чието име тя е действала, са знаели, че с продажбата на притежаваната от тях общо ½ ид.ч.
от имота в *** увреждат кредитора „Тонико недвижими имоти“ООД.
Тъй като сделката по нот.акт № 171/05.05.2017г. формално е възмездна и съобразно с
изискването по чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД, приобретателката П. Г. също следва да е знаела, че
продажбата се извършва с цел увреждане на кредитора на продавачите. В съдебната
практика трайно и непротиворечиво се приема, че тъй като знанието за увреждането е
обстоятелство от субективно естество, пълното му доказване е допустимо и с косвени
доказателства. Така например в мотивите към Определение № 465 от 21.03.2023 г. на ВКС
по к. гр. д. № 3885/2022г. се сочи следното: „В константната практика на ВКС, се приема че
материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – "знание за увреждането" у
ответника - приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден вещно-
прехвърлителен договор, има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца.
Приема се, че предвид този субективен характер, ищецът много рядко разполага с преки
доказателства за обстоятелството дали ответникът приобретател по възмездния вещно -
прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищцовата страна. Поради това
представените по делото косвени доказателства следва да бъдат преценени в съвкупност
помежду им и/или с други подобни, индициращи обстоятелства, установени по делото, и
същите биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че
ответниците са осъзнавали увреждането на ищеца - кредитор при сключването на договора –
предмет на иска по чл. 135 ЗЗД“. По първоинстанционното дело са приети разпечатки на
хартиен носител от фейсбук, съдържащи комуникация между В.П. и П. Г.. Съгласно чл. 184,
ал.1 от ГПК, електронен документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната. Фейсбук е онлайн социална мрежа. Въведената в
нея информация е на електронен носител и е достъпна чрез профилите на потребителите.
Ето защо, приетите по първоинстанционното дело разпечатки от комуникацията между П. Г.
и майката на жалбоподателите, които разпечатки не са оспорени от тях, следва да се
разглеждат като годно доказателство по смисъла на цитираната по- горе разпоредба. От тези
разпечатки става ясно, че В.П. и въззиваемата Г. са в близки лични отношения, като
последната познава и жалбоподателите. Както се сочи в мотивите към Решение № 13 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК, „Презумпцията по чл. 135, ал. 2
ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на
близост в отношенията имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на
фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата
фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства“. В същия смисъл е и
Решение № 34 от 4.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2021 г., III г. о., ГК.
П. Г. е била задължена да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроси
по реда на чл.176 от ГПК, а именно от къде е разбрала за продажбата на имота в ***, по
3
каква причина е закупила само ½ ид.ч. от имота и съответно по каква причина не е купила
целия имот. Тя не е изпълнила това свое задължение. Съгласно чл.176, ал.3 от ГПК, съдът
може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е
явила или е отказала да отговори без основателна причина. В конкретния случай
обстоятелството, което се цели да бъде установено с искането по чл.176 от ГПК е, че
продажбата е фиктивна и има за цел единствено да предотврати насочване на
принудителното изпълнение спрямо притежаваните от С. и В. П.и идеални части от ПИ №
02974.10.65. Липсата на отговор на въпроса, защо жалбоподателите и въззиваемата П. Г. са
постигнали съгласие за сключване на договора за покупко- продажба на ½ ид.ч. от имота и
защо това се е случило точно тогава, когато С. и В. П.и са придобили качеството на
длъжници по изпълнителното дело и непосредствено, след като на С. П. е връчена ПДИ,
навежда на извода, че продажбата няма за цел набавяне на финансови средства от
продавачите. Продажната цена от 1000 лева не оправдава положените усилия за
организиране на сделката, включително и заверяването от В. П. на пълномощно в
консулския отдел на Посолството на Р.България в гр.Москва. Липсват каквито и да било
данни за това за покриването на какви разходи на двамата продавачи е послужила сумата от
1000 лева. Всъщност категорично е ясно, че те имат задължение към „Тонико недвижими
имоти“ООД, но в резултат от продажбата по нот.акт № ***г. не са извършени никакви
плащания по изпълнителното дело.
Не без значение е и обстоятелството, че майката на жалбоподателите не е продала
своята ½ ид.ч. от имота в ***, като се има предвид, че в резултат от вписания от нея отказ от
наследството на покойния й съпруг тази идеална част не е била застрашена от
принудителното изпълнение. Придобиването на имот в съсобственост и то при равни квоти
не е изгодно за купувача, тъй като управлението и ползването му са определено неудобни.
Щом като продавачите са действали със съзнанието, че извършват продажбата с
единствената цел да препятстват удовлетворяването на кредитора чрез насочване на
принудителното изпълнение спрямо притежаваните от тях идеални части и не се установява
да са имали конкретна нужда от получаване на отразената в нот.акт № 171/05.05.2017г.
продажна цена от 1000 лева /освен за погасяване на задълженията им към „Тонико
недвижими имоти“ООД/, то купувачът не ще да е избран случайно. П. Г. също следва да е
била наясно с целта на сделката- от една страна предвид близките си отношения с майката
на продавачите, а от друга страна предвид липсата на друг мотив за С. и В. П.и за
продажбата на наследствените им идеални части, освен увреждането на кредитора „Тонико
недвижими имоти“ООД. Ето защо, съдът намира, че са налице комулативните предпоставки
по чл.135, ал.1, изр.1 и изр.2 от ЗЗД за прогласяване на договора за покупко- продажба по
нот.акт № 171/05.05.2017г. спрямо горепосоченото дружество- кредитор. Съответно-
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като жалбоподателите бъдат осъдени
да заплатят по равно направените от „Тонико недвижими имоти“ООД съдебни разноски за
процесуално представителство във въззивното производство в размер от 550 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077/24.11.2022г. по гр.д.№ 68/2021г. на АсРС, с
което е обявен за относително недействителен по отношение на „Тонико недвижими
имоти“ООД договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между
жалбоподателите В. Д. П. и С. Д. П., в качеството им на продавачи, и въззиваемата П. И. Г.,
в качеството й на купувач, който договор е оформен с нот.акт № ***г. на Нотариус А.П..
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН: ********** и С. Д. П., ЕГН: **********- двамата с
постоянен и настоящ адрес в ***, да заплатят разделно на „Тонико недвижими имоти“ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, по 275 лева- съдебни разноски във
въззивното производство.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5