№ 201
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Росина Н. Дончева
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно
гражданско дело № 20231800500131 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на В. Р. Р. – взискател по изп. д. № 20227920400048 по описа
на ЧСИ Георги Каримов с рег. № 792 на КЧСИ, срещу прекратяването на изпълнителното
производство, обективирано в разпореждане на ЧСИ от 23.12.2022 г. Жалбоподателят
излага доводи за необоснованост и противоречие с процесуалния закон на извършеното
прекратяване. Позовава се на решения на Софийски окръжен съд, постановени по
предходни жалби срещу действия /с аналогични правни последици/ на ЧСИ по образуваните
пред тях изпълнителни производства за удовлетворяване на процесното вземане, както и по
жалби срещу действията на ЧСИ Георги Каримов. Иска отмяна на разпореждането и
връщане на делото за продължаване на изпълнителните действия по него.
В постъпилото становище от „Г.Т.Е.М. И.“ АД – трето лице, търпящо принуда по
изпълнителното дело като собственик на имот, за прехвърлителната сделка относно правото
на собственост върху който е уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от
взискателя по изпълнителното дело, са изложени доводи за правилност на разпореждането и
се иска потвърждаването му.
В изложените от ЧСИ Георги Каримов мотиви по обжалваните действия са изложени
съображения, аналогични на тези, изложени в разпореждането за прекратяване на
изпълнителното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
1
На 12.07.2002 г. по гр. д. № 4433/2002 г. по описа на СРС е издаден
изпълнителен лист в полза на В. Р. Р., с който „Т.“ ООД е било осъдено да му
плати сумата 108584 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 14.06.2002 г. до окончателното плащане
С влязло в сила на 17.02.2010 г. решение от 18.06.2004 г. по гр. д. №
660/2003 г. по описа на СОС са уважени предявените от В. Р. Р. срещу „Т.“
ООД и „Е.“ ООД искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, като са обявени за
недействителни по отношение на Р. няколко сделки, сключени между
ответниците, вкл. и договорът, сключен с нотариален акт № 106 от 30.03.2001
г., с който „Т.“ ООД е продало на и „Е.“ ООД парцел Х в кв. 232 по плана на
гр. К., заедно със сградите в имота.
От извършена служебна справка в ТР по партидата на „Г.Т.Е.М. И.“ АД
се установява, че на 16.11.2012 г. в ТР е вписан апорт /учредителен/, по
силата на който „Е. Б.“ АД е апортирала имота, предмет на договора за
продажба, сключен с нотариален акт № 106 от 30.03.2001 г., в капитала на
„Г.Т.Е.М. И.“ АД /преди това имотът е бил апортиран в капитала на „Е. Б.“
АД с учредителен апорт, вписан в ТР на 12.12.2008 г., от „Е.“ ООД, което е
установено също със служебна справка в ТР по партидата на „Е. Б.“ АД/.
От извършена служебна справка в ТР по партидата на „Т.“ ООД се
установява, че на 05.12.2014 г. дружеството е заличено, на 30.05.2019 г. това
обстоятелство е заличено, а на 26.02.2020 г. дружеството отново е заличено
/по изпълнителното дело са приложени съдебните решения, постановени в
производството по несъстоятелност на „Т.“ ООД, във връзка с
постановяването, отмяната и последващото ново постановяване на които са
извършени тези заличавания в ТР/ .
На 03.05.2019 г. е постъпила при ЧСИ Стоян Лазаров молба от В. Р. Р.
чрез пълномощника му адв. Стойнов с искане за образуване на ново
изпълнително дело /поради перемиране на образувано такова в по-ранен
момент/ за принудително събиране на вземанията, за които е издаден
изпълнителният лист от 12.07.2002 г. по гр. д. № 4433/2002 г. по описа на
СРС. Направено е искане за насочване на принудителното изпълнение върху
описан в молбата недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
38978.900.2439, от който е образуван парцел Х в кв. 232 по плана на гр. К. /не
се спори относно идентичността на имота с този, предмет на договора,
2
сключен с нотариален акт № 106 от 30.03.2001 г., досежно който е уважен иск
по чл. 135 ЗЗД/, като е поискано извършване на опис на същия. С
разпореждане от същата дата ЧСИ Стоян Лазаров е отказал да образува
изпълнително дело и да извърши опис и публична продан на описания в
молбата на взискателя недвижим имот поради: липса на надлежна страна –
длъжникът е заличен; вземането на взискателя е прието по реда на чл. 693 ТЗ
в производството по несъстоятелност, съответно изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 638, ал. 4 ТЗ; съгласно чл. 739,
ал. 2 ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се
погасяват, освен в посочените в текста изключения; имотът не е собственост
на длъжника, а на трето лице - „Г.Т.Е.М. И.“ АД, което не е обвързано от
субективните предели на изпълнителния лист. Отказът е отменен с решение
на СОС от 25.09.2019 г. по в. ч. гр. д. № 616//2019 г. по описа на съда, в което
подробно са изложени съображения за неправилност на всички изводи на
ЧСИ.
По жалби на „Г.Т.Е.М. И.“ АД срещу отказ на ЧСИ Стоян Лазаров да
прекрати изпълнителното производство и срещу действията му, изразяващи
се в опис на недвижимия имот, за който „Г.Т.Е.М. И.“ АД твърди, че е негова
собственост, е постановено решение на СОС от 16.07.2021 г. по гр. д. №
215/2021 г. по описа на съда, с което жалбите са оставени без уважение.
Изложени са съображения, аналогични на тези, изложени в решение на СОС
от 25.09.2019 г. по в. ч. гр. д. № 616//2019 г. по описа на съда /а също и на
тези, изложени в решение на СОС от 14.04.2015 г. по гр. д. № 221/2015 г. по
описа на съда, с което са отменени действия на ЧСИ Наталия Дангова по изп.
д. 20127930400009 по описа на този ЧСИ, образувано по изпълнителния лист
от 12.07.2002 г. по гр. д. № 4433/2002 г. по описа на СРС, - прекратяване на
изпълнителното производство поради заличаване на длъжника „Т.“ ООД/. С
оглед факта, че след постановяване на решение на СОС от 25.09.2019 г. по в.
ч. гр. д. № 616/2019 г. по описа на съда /в което са изложени доводи, че към
релевантната дата „Т.“ ООД отново е вписан в ТР, съответно е бил
неправилен първият от изводите, изложени в разпореждането на ЧСИ Стоян
Лазаров от 03.05.2019 г., послужили като основание за прекратяване на
изпълнителното производство/, „Т.“ ООД отново е заличено, в мотивите на
решението на СОС от 16.07.2021 г. по гр. д. № 215/2021 г. е прието, че при
установеното обстоятелство, че „Т.“ ООД е заличен търговец, ЧСИ е следвало
3
да прекрати изпълнителното производство по отношение на него.
На 14.10.2021 г. е постъпило искане от взискателя за прекратяване на
производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника и
продължаването му срещу „Г.Т.Е.М. И.“ АД с извършване на публична
продан на недвижимия имот, по отношение на който е уважен искът по чл.
135 ЗЗД. С постановление от 15.10.2021 г. ЧСИ Стоян Лазаров е прекратил
изпълнителното дело по отношение на длъжника „Т.“ ООД.
С молба от 14.01.2022 г. взискателят е поискал прекратяване на
изпълнителното производство пред ЧСИ Стоян Лазаров и изпращането му на
ЧСИ Радост Горанова – Чолакова. Молбата е била уважена и с постановление
от същата дата е постановено изпращане на делото на ЧСИ Чолакова. Делото
е предадено на ЧСИ Чолакова на 02.02.2022 г. и с постановление от същата
дата е образувано изпълнително дело с № 20229250400046 по описа на ЧСИ
Чолакова срещу длъжника „Т.“ ООД, а с разпореждане от същата дата е
отказано продължаването на производството.
По молба на взискателя от 21.03.2022 г. делото е изпратено на ЧСИ
Георги Каримов. С разпореждане от 03.05.2022 г. съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство по съображения, аналогични на
тези, изложени от ЧСИ Стоян Лазаров в отмененото негово разпореждане от
03.05.2019 г., но допълнени и разширени, вкл. с доводите, че поради
заличаването на длъжника „Т.“ ООДЛ, третото лице „Г.Т.Е.М. И.“ АД нямало
да има възможността да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор в
случай, че изпълни задължението като плати на взискателя, за да запази имота
си. С решение на СОС от 25.07.2022 г. по гр. д. 376/2022 г. по описа на съда е
отменено разпореждането на ЧСИ Георги Каримов от 03.05.2022 г. и делото е
върнато за продължаване на изпълнителните действия. В решението са
изложени подробни съображения за неправилност на изводите на ЧСИ Георги
Каримов, кореспондиращи с приетото в цитираните по-горе останали
решения на СОС, и допълващи ги.
С разпореждане от 23.12.2022 г. ЧСИ Георги Каримов отново е
прекратил изпълнителното производство по съображения, които по същество
и в резюме са идентични с тези, изложени в разпореждането за прекратяване
на изпълнителното производство от 03.05.2022 г., – липса на
правосубектност на страната на длъжника /поради заличаването му и липсата
4
на негов правоприемник/ и липса на изпълнителен лист, издаден въз основа
на изпълнително основание с длъжник „Г.Т.Е.М. И.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна, по следните съображения:
Основателно е изложеното в жалбата, че изпълнителното производство
е прекратено за пореден път на основания, за които от съда е прието /и то
неколкократно/, че не водят до прекратяване на изпълнителното
производство, съответно действията на ЧСИ по прекратяване на
изпълнителното производство /респ. отказ да се образува такова или да се
извърши изпълнително действие/ са незаконосъобразни. В този смисъл
наистина няма нови релевантни факти, които да налагат различен извод, а
изцяло важими са изложените вече /в няколко съдебни решения/ съображения
за това, а именно /в резюме/:
1. При уважен Павлов иск /с оглед неговия характер на конститутивен
облигационен иск, при уважаването на който имотът, предмет на обявения за
относително недействителен договор, не се връща в патримониума на
прехвърлителя, а остава в патримониума на приобретателя/ се създава
възможност за кредитора да насочи принудителното изпълнение върху чужд
имот, въпреки че приобретателят на този имот не отговаря за задълженията на
длъжника към кредитора. Уважаването на Павловия иск е санкция за
приобретателя - собственик, ако е придобил имота безвъзмездно или е бил
недобросъвестен при възмездното придобиване, като тази санкция се изразява
в задължението му да търпи изпълнение срещу имота за чужд дълг. При така
очертаните правни последици от уважаването на Павловия иск
неправосубектността на длъжника е ирелевантна за възможността на
кредитора да се удовлетвори от прехвърленото на трето лице
длъжниково имущество.
2. Съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника
има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази
вещ. Тази разпоредба по аналогия намира приложение по отношение на
лицата, притежаващи право на собственост върху имот, предмет на
5
обявена за недействителна спрямо кредитора сделка.
Тези съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и
няма какво ново да се добави към тях.
С оглед приетото в теорията и практиката, че настоящото решение няма
СПН /което е изложено и в жалбата/, разбираеми са притесненията на
жалбоподателя, че тези незаконосъобразни действия по прекратяване на
изпълнителното производство могат да продължат. Този проблем с
настоящото решение /именно поради липсата на СПН/ не може да бъде
разрешен. Следва обаче да се отбележи, че отговорността на ЧСИ по чл. 441
ГПК вр. чл. 45 ЗДД може да бъде търсена и за вреди, причинени на
взискателя.
Относно доводите, изложени в становището на третото лице „Г.Т.Е.М.
И.“ АД:
Относно част от доводите на третото лице – за липса на правосубектен
длъжник и за изпълнение извън субективните предели на изпълнителния
лист, са относими изложените по-горе съображения, поради което същите не
следва да се повтарят. Относно останалите доводи настоящият съдебен състав
намира следното:
Възражението за изтекла погасителна давност не следва да се коментира
в настоящия съдебен акт. То е извън предмета на настоящото произнасяне
/който е преценка на законосъобразността на прекратяването на
изпълнителното производство на посочените от ЧСИ основания - липса на
правосубектност на страната на длъжника и липса на изпълнителен лист,
издаден въз основа на изпълнително основание с длъжник „Г.Т.Е.М. И.“ АД/.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори
възражението да не бе извън предмета на настоящото произнасяне, то пак не
би било разгледано по същество, тъй като възражението за изтекла
погасителна давност е лично възражение – то може да бъде наведено само от
длъжника като страна по материалното правоотношение, не и от трети лица,
чужди на облигационната връзка с кредитора.
Възражението, че вземането на кредитора е погасено на основание чл.
739 ТЗ /доколкото такова е формулирано, предвид изложените ирелевантни
доводи, тъй като вземането на Р. е било предявено и прието в производството
по несъстоятелност, а същото е прекратено, но не на основание чл. 632, ал. 4
6
ТЗ/ също е извън предмета на настоящото произнасяне. И тук обаче само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 739, ал. 2 ТЗ
неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се
погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ и в случаите, когато за
обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност
вземания са учредени обезпечения от трети лица. Тази разпоредба намира
приложение в случая не само по аналогия, а и поради това, че уваженият
Павлов иск е вид обезпечение /функцията му е да се запази от намаляване
длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение/.
С оглед гореизложеното обжалваното действие е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, а делото – да се върне на съдебния изпълнител за
продължаване на изпълнителните действия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действието прекратяване на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20227920400048 по описа на ЧСИ Георги Каримов с
рег. № 792 в регистъра на КЧСИ, обективирано в разпореждане от 23.12.2022
г. на същия ЧСИ.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Георги Каримов за продължаване на
принудителното изпълнение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7