№ 30
гр. Силистра, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. П.а
при участието на секретаря Мирена В. С.а
като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Търговско дело №
20233400900024 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявени обективно
кумулативно съединени искове от ТП ДЛС КАРАКУЗ , ЕИК 2016168050048,
със седА.ще и адрес на управление гр. Дулово, ул. “Васил Левски” №22,
представлявано от Огнян Димитров срещу Е. А. И., ЕГН **********, с адрес
гр.Силистра, ул. “Васил Левски” №54 с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо от
40 567.25лв. /четиридесет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и
двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение в размер на по 1305лв./ха с
ДДС за всяка стопанска година, в периода 2019г. – 2022г., за ползването на
части от следните поземлени имоти в горски територии – държавна
собственост, заети с орехови култури, предоставени за стопанисване и
управление на ДЛС, без правно основание и обогатявайки се за сметка на
ищеца, спестявайки заплащането на наем за ползването, при което ищецът се
е обеднил със същата сума: 1/ част от ПИ с ид. № 63286.6.46 с площ 14.076
ха, както следва: - за 2019г. – ползване на 2.01 ха; - за 2020г. – ползване на
1.88ха; - за 2021г. – ползване на 1.88 ха и 2022г. – ползване на 1.88ха; 2/ част
от ПИ с ид. № 63286.6.48 с площ 5.5567 ха, както следва: 2019г. – ползване на
4.14 ха; 2020г. – ползване на 4.14 ха; 2021г. – ползване на 4.14ха и за 2022г. –
ползване на 4.14 ха; 3/ част от ПИ с ид. № 53494.31.326 с площ 4.3537 ха,
1
както следва: - за 2019г. – ползване на 1.719ха; - за 2020г. – ползване на 1.719
ха; - за 2021г. – ползване на 1.719 ха и 2022г. – ползване на 1.719 ха, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда /01.08.2023г./, до окончателното заплащане на
задължението, както и сумата от 12 923.71лв. /дванадесет хиляди
деветстотин двадесет и три лева и седемдесет и една ст./, представляваща
сбор от мораторна лихва за периода 11.01.2019г. до 01.08.2023г., изчислена
за всяка една от претенциите поотделно, за всяка година.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът сочи, че по силата на чл.163, ал.1 от ЗГ му е възложено
управлението на недвижими имоти – държавна собственост, като голяма част
от бюджета му се формира от отдаване под наем/аренда на горски територии
– държавна собственост или на недвижими имоти, собственост на
предприятието или предоставени му за управление. Сочи, че по силата на
Договор №2/02.02.2016г. за отдаване под наем на поземлени имоти в горски
територии, заети с орехови култури, СЦДП Габрово е отдало под наем шест
поземлени имота, като с анекси от м.09.2019г. /вписан в СВ на 11.10.2019г./ и
27.11.2019г. /вписан в СВ на 09.12.2019г./ са прекратени договорните
отношения за част от площите на някои от имотите, а именно за 1/ПИ 000046
– ид. № 63286.6.46 с площ от 14.076ха е намалена с 3.476 ха; 2/ ПИ 000135 –
ид. № 53148.61.135 с площ 9.6199ха е намалена с 2.2095ха; 3/ПИ 000326 – ид.
№53494.31.326 с площ 4.3537 ха е намалена с 1.8519 ха и 4/ ПИ 000048 – ид.
№ 63286.6.48 с площ 5.5567 ха изцяло отпада отдадената част от 5.5553 ха.
Ищецът твърди, че при справка е установил, че наемателят не е декларирал
пред ДФЗ намаляването на ползваните от него площи и е продължил да
ползва съответните субсидии за тях. Не е нА.це противопоставяне поради
липсата на знание за тези обстоятелства. Оттук извежда, че последният е
продължил да ползва площта, посочена в първоначалния договор, но без да
заплаща съответното възнаграждение за това, поради което неоснователно се
е обогатил за сметка на ищеца, в чийто бюджет биха постъпили наемните
възнаграждения, на основание чл.43, ал.6 от ЗГ. Подчертава, че в случая не се
касае за претенции основани на договорно правоотношение, като изрично
посочва разликата в ползваните и декларирани от ответника площи за
периода 2019г. – 2022г. в съответствие с наетата част от имотите с ид. №
2
63286.6.46, №63286.6.48 и №53494.31.326, след прекратяването. Счита, че
ответникът е изпаднал в забава от датата, на която стопанството би следвало
да получи наем ако имаше договор. Моли в този смисъл за положително
произнасяне по иска.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131
от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло
насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Излага
съображения за нередовност на исковата молба. Конкретно счита, че в
петитума следва претенциите за главница и мораторна лихва да са
отграничени и изрично ищецът да посочи за коя реална част от имотите
приема, че е нА.це ползване без основание. Оспорва начина на формиране на
исковата претенция и материалноправната легитимация на ищеца. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност, на основание чл.111, б.
„в” от ЗЗД. Моли поради изложените съображения исковите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищцецът, чрез процесуален представител адв. Д.
С., поддържа предявените искове и моли за положително произнасяне по
същите.
Ответникът не изпраща представител в о.с.з. В писмена защита
поддържа предприетото в отговора на исковата молба оспорване на исковете
и моли за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като
недоказани и неоснователни.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно e между страните, че по силата на Договор № 2 от
02.02.2016г. за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии,
заети с орехови култури „Северноцентрално държавно предприятие” ДП –
гр.Габрово, в качеството на наемодател е отдало под наем на Е. А. И., в
качеството на наемател, за временно и възмездно ползване/плодоползване
поземлени имоти, заети с орехови култури.
Не е било спорно между страните и това, че същите са горска
територия-държавна собственост, предоставени за управление на
3
„Северноцентрално държавно предприятие” ДП – гр.Габрово, в района на
дейност на ТП „ДЛС Каракуз” – гр.Дулово, подробно описани в договора за
наем, с местонахождение и отдадена площ, както следва: 1/ ПИ 000046 /ид.
№ 63286.6.46/, землище на с. Руйно, общ.Дулово – отдадени под наем 14.076
ха, 2/ ПИ 000135 /ид. № 53148.61.135/, землище на с.Овен, общ. Дулово,
отдадени под наем 9.6175ха, 3/ПИ 000324 /ид. №53494.31.324/, находящ се в
землище с.Окорш, общ.Дулово, отдадени под наем 1.9002 ха, 4/ПИ 000326
/ид. № 53494.31.326/, находящ се в землището на с.Окорш, общ.Дулово,
отдадени под наем 4.3529 ха, 5/ ПИ 000327 /ид. № 53494.31.327/, находящ се в
землището на с.Окорш, общ.Дулово, отдадени под наем 11.7013 ха и 6/ПИ
000048 /ид. №63286.6.48/, находящ се в землището на с.Руйно, общ.Дулово –
отдадени под наем 5.5553 ха.
Срокът на договора е седем години, а уговорената годишна наемна
цена в размер на 51 330лв. без ДДС, или 1087.43лв./ха без ДДС. На основание
чл.4, ал.4 от договора, след първата година следващите годишни наемни
вноски се плащат не по-късно от 10то число на първия месец от текущата
година, за която се дължат, по банков път, по сметка на съответното
териториално поделение. В чл.4, ал.2 от договора е предвидена и
актуА.зация на наемната цена.
С Анекс от 02.02.2016г. е променен срокът за заплащане на наемните
вноски, а именно до първи февруари на текущата стопанска година, за която
се дължат по банков път по сметка на ДЛС Каракуз ТП.
С последващ Анекс от месец септември 2019г., /с нотариална заверка
на подписи от 17.09.2019г. и 26.09.2019г., вписан в СВ на 11.10.2019г./, във
връзка установени неточнисти в чл.1 се коригират данните,
индивидуаилизиращи подробно имотите и техните площи, а именно: 1/ ПИ
000046 /ид. № 63286.6.46/ - площ, отдадена под наем – 10.6ха /намалена
площ с 3.476ха/; 2/ ПИ 000135 /ид. № 53148.61.135/ - площ, отдадена под
наем – 7.408ха /намалена площ с 2.2095ха/ и 3/ ПИ 000326 /ид. №
53494.31.326/ - площ, отдадена под наем – 2.501ха /намалена площ с
1.8519ха/.
С Анекс от 27.11.2019г. отпада ПИ 000048 /ид. №63286.6.48/ с площ,
отдадена под наем 5.5553 ха.
Във връзка горните два анекса дължимите наемни плащания се
преизчисляват на база декар предвид постигнатата на търга цена.
4
Приобщени към доказателствата по делото са автоматични справки, от
които е видно, че ответникът е заявил имотите пред ДФЗ, без да съобразява
прекратеното наемно правоотношение за част от имотите, както следва: - за
имот ид. №63286.6.48, в периода 2019г. до 2022г. площта е декларирана
4.14ха, а отдадена под наем след прекратяването с Анекс от 27.11.2019г.
/л.27/ е 0ха; - за имот ид. № 53494.31.326, в периода 2019г. до 2022г. площта
е декларирана 4.22 ха, а отдадена под наем след прекратяването с Анекс от
м.09.2019г. /л.17/ е 2.501ха и - за имот ид. № 63286.6.46, за 2019г. площта е
декларирана 12.61ха, за периода 2020г. – 2022г. е декларирана 12.48ха, а
отдадена под наем след прекратяването с Анекс от м.09.2019г. /л.17/ е 10.6ха.
Във връзка със заявените за ползване имоти са приобщени подписани
и неоспорени от ответника заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.
чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ до ОСЗ, гр.Дулово /л.99-104/. Видно от същите лицето
е заявило, че не желае да участва в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ за
процесните имоти и периоди, с площите такива, каквито са по Договор за
наем, без съобразяване на прекратеното правоотношение.
Установява се от банково извлечение от сметка на ТП ДЛС Каракуз, че
ответникът е заплащал на ищеца суми във връзка с процесния договор.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведена
СОЕ с вещо лице С. А.. Настоящият състав не кредитира същата, доколкото
съдържа изключително противоречиви данни, липсва обоснованост и яснота.
Именно въз основа на възникнало съмнение за правилността на
заключението, съдът е назначил повторна СОЕ, на основание чл.201 ГПК. От
заключението на повторната експертиза, което съдът оценява като обективно
и компетентно дадено се установява, че процесните поземлени имоти с ид.
№63286.6.46 и 63286.6.48 в землището на с.Руйно и 53494.31.326 в землището
на с.Окорш, община Дулово, съгласно кадастралните карти и кадастралните
регистри на двете землища са горски територии държавна собственост.
Излага се от вещото лице, че такъв вид имоти се отдават под наем по ред
определен в чл.41-43а от ЗГ, за срок по-дълъг от една година и се извършва
след провеждане на търг от директора на съответното държавно предприятие
по чл.163 от ЗГ или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на
Закона за държавната собственост. Подчертава, че за тях не се определят
пазарни цени. Началната цена за провеждане на търг за отдаване под наем се
определя по Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии.
5
Министърът на земеделието и храните по предложение на директора на
съответното държавно предприятие утвърждава началната цена за
провеждане на търг за отдаване под наем на поземлени имоти в горски
територии – държавна собственост, която не може да бъде по-ниска от
определената по реда на цитираната наредба – чл.41, ал.3 и 5 от ЗГ. В
конкретния случай вещото лице посочва, че началната цена е 300лв. без
ДДС/ха. Определя средният годишен наем за ползване на имотите за
процесния период в размер на 1087.43лв./ха, без ДДС. Направени са
изчисления в с.з. за дължимото обезщетение, като са изключени месеците от
януари до септември 2019г. за имот с ид.№ 63286.6.46 и ид. № 53494.31.326 и
месеците януари до ноември 2019г. за имот ид. №63286.6.48, доколкото в този
период между страните е съществувало вА.дно договорно правоотношение,
съобразявайки моментът на сключване на анексите, с които е намалена
площта. Така, вещото лице излага, че обезщетението следва да е в размер
общо на 31 962.95лв. с ДДС, или 26 635.80лв. без ДДС.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
формулира следните изводи от правна страна:
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо нА.чието на
всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице
за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и
отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.
Обогатяването като една от основните предпоставки на иска по чл. 59, ал. 1
ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага или
имуществени права, но и спестяване, изразходването на блага.
Формите, чрез които се реА.зира обогатяването по смисъла на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго
лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени
от друго лице.
Съгласно чл. 163 от ЗГ за управление на горските територии -
държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или
юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение
№ 1 /ал. 1/; тези предприятия са юридически лица със статут на държавни
предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон /ал. 2/; съгласно ал. 3
6
районите на дейност на тези предприятия се определят със заповед на
Министъра на земеделието и храните /актуалната редакция/, а съобразно
предходни редакции – от Министъра на земеделието, храните и горите, респ.
Министъра на земеделието.
Ноторно известно е, че „СЦДП“ ДП - Габрово, ЕИК ********* е
създадено на основание чл.62 от ТЗ и Заповед №РД-110/13.11.2014г. на
Министъра на земеделието и храните, с район на дейност, обхващаща
съществуващи държавни горски стопанства /ДГС/ и държавни ловни
стопанства /ДЛС/, сред които и ДЛС "Каракуз", със седА.ще гр.Дулово.
Предприятието е със 100% държавна собственост. Министърът на
земеделието и храните упражнява правата на собственост на държавата в
предприятието /чл.168, ал.1 от ЗГ/.
На основание чл.166 от ЗГ за осъществяване на дейността на
предприятието държавата предоставя за ползване и управление имущество –
държавна собственост. Безспорно процесните имоти са държавна собственост
и попадат в териториалния обхват на ДГС "Каракуз", гр.Дулово.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗГ държавните ловни стопанства са
териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които
осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район
на дейност. Част от средствата за осъществяване дейността на централните
управления на държавните предприятия и на техните териториални поделения
се набират от отдаване под аренда и под наем на горски територии - държавна
собственост /чл.176, ал.1, т.6 от ЗГ/.
Функциите и правомощията на териториалните поделения са
регламентирани в чл. 174 от ЗГ, като съгласно чл. 174, ал. 1, т. 5 водят от свое
име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела.
С оглед гореизложеното държавните горски и ловни стопанства като
териториални поделения на държавно предприятие, създадени по реда на чл.
163 от ЗГ имат изрично призната процесуална легитимация да водят
самостоятелно съдебни дела във връзка с осъществяване на функциите, които
са им възложени със закона във връзка с предмета им на дейност по
управление на горските територии, включени в териториалния им обхват.
Ето защо настоящият състав намира, че ищцовото ТП ДГС "Каракуз "
– гр.Дулово има активна процесуална легитимация да заведе исковете по чл.
59 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с ползването на горски територии, попадащи в
7
териториалния му обхват, като същото не се нуждае от изрично
оправомощаване от страна на министъра на земеделието и храните, нито е
необходимо конституирането на последния по делото. Касае се за
упражнавяне на права по управление на държавна горска територия, а не за
разпоредителни такива, като активната процесуална легитимация произтича
от самия закон.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия
фактически състав по чл.59, ал.1 ЗЗД по отношение на неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало
като последица от ползване на чужд недвижим имот при липса на вА.дно
основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на
трето лице /в този смисъл са Решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. №
1822/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ
т.о., Решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., Решение №
463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г. и други/. Горното следва да намери
приложение и за ползващото и управляващо процесните имоти ТП ДЛС
“Каракуз”.
Ползването на имот без правно основание, води от една страна до
обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разходи, които е
следвало да заплати на ищеца като наем, а наред с това и с обедняване на
ищеца, който е пропуснал да реА.зира ползи от имота, например, чрез
отдаването му под наем на трети лица. В този случай обедняването на
ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника, като се
съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи,
съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
вА.дно облигационно правоотношение по договор за наем. В този смисъл е
Решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о., Решение №
131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о., Решение № 1025 от 23.12.2009
г. по гр.д. № 3841/2008 г., І г.о., Решение № 466 от 24.06.2009 г. по гр.д. №
1047/2008 г., ІV г.о. на ВКС и др.
Изискуемостта на вземането за обезщетение се дължи от датата на
неоснователното ползване, доколкото именно от този момент е прекратено
договорното правоотношение за част от имотите /така, Решение № 715 от
8
02.10.2009 г. по гр.д.№ 1681/2008 г., ІV г.о. и Решение № 381 от 08.07.2010 г.
по гр.д. № 272/2009 г., ІV г.о./.
От съвкупния анА.з на доказателствата по делото се установява, че
въпреки прекратяване на договора за наем по отношение на част от площта,
считано от 26.09.2019г. за имоти с ид. № 63286.6.46 – площ и имот ид. №
53494.31.326 и считано от 27.11.2019г. за имот с ид. №63286.6.48 ответникът
е продължил да ползва имотите, без да се съобразява с това обстоятелство, от
които моменти вземането за обезщетение е изискуемо.
Извод за горното категорично може да се изведе от представените
заявления до ДФЗ и ОСЗ, последните от които следва да бъдат ценени като
изходящ от ответната страна частен свидетелстващ документ, установяващ
неизгодни за страната юридически факти – ползване на процесните имоти в
пълния заявен обем.
Като неоснователно съдът оценява възражението на ответника
досежно липсата на индивидуА.зиране частта по отношение на която е нА.це
прекратяване договора за наем. Между страните не се спори, че е нА.це
преустановяване ползване на част от предоставените в наем имоти. В този
случай и доколкото страните не са уточнили коя реална част ще спре да се
ползва от ответника, то единствено и само в тежест на ответника е да докаже,
че е съобразил поведението си със сключения анекс, с който площта за
ползване под наем е намалена. Такова твърдение не беше наведено, както и не
бяха ангажирани доказателства в тази насока, поради което възражението му
се явява неоснователно.
Не са наведени твърдения в процеса от страна на ответника за
заплащане на претендираното обезщетение, респективно не са и ангажирани
доказателства. Поради неотстраняване на констатирани от съда нередовности
по направеното възражение за прихващане, съдът е приел това процесуално
действие за неизвършено, на основание чл.101, ал.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че са нА.це
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД. Ответникът се е обогатил в резултат на ползване без основание на общо
31.09ха горски имоти –държавна собственост, без заплащане на цена за
ползване на горски територии, която съобразно разпоредбата на чл. 176, ал.1,
т.6 от ЗГ приема да е дължима именно на ищеца. Следователно и активната
материалноправна легитимация на ищеца е установена по делото, а
9
предявения иск се явява основателен и следва да се уважи.
По размера на обезщетението:
Както вече беше изложено ползване на чужд имот без основание
дължимото обезщетение се изчислява на база среден пазарен наем. Съдът
намира, че в случая обедняването на ищеца е базирано на пропуска да се
ползва от гражданските плодове от имота. Същевременно ответникът е
увеличил своето имущество, защото не е заплащал възнаграждение за
ползването на имота, без да има правно основание за това ползване /договор
за наем или учредяване на право на ползване, др. за процесната част от
имота/, като по този начин го е лишил от възможността да реА.зира приход,
предоставяйки го под наем на трето лице, по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ЗГ.
Именно защото в случая се търси какъв би бил доходът на ищеца в
случай че процесните части са отдадени под наем на трето лице, то
обезщетението следва да е съизмеримо с получавания наем от евентуалното
трето лице.
Въпреки горното, доколкото за определяне размера на обезщетението,
са назначени първоначална СОЕ и повторна такава, като съдът кредитира
като компетентно дадена единствено повторната такава по съображения
изложени по-горе, съобразявайки конкретиката на казуса и вида на
процесните имоти, начина на определяне наемното възнаграждение и периода
на ползване, то следва да се приеме, че обезщетението за една година е в
размер на 1087.43лв./ха или 90.62лв./ха месечно. Независимо от направеното
оспорване на заключението от страна на ответника не е поискано назначаване
на последваща СОЕ.
Доколкото безспорно се установява, че за 2019г. е нА.це ползване без
основание на процесните имоти едниствено за месеците октомври до
декември за имоти с ид.№ 63286.6.46 и ид. № 53494.31.326 и месец декември
2019г. за имот ид. №63286.6.48, както и 2020г. – 2022г., то за този период
исковата претенция следва да се уважи, а за останА.я претендиран период от
2019г., а именно за месеците януари – септември за имоти с ид. № 63286.6.46
и ид. № 53494.31.326 и месеците януари – ноември 2019г. за имот ид.
№63286.6.48 да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение за ползване на недвижим имот по
чл.59, ал.1 ЗЗД не следва да се присъди ДДС в полза на данъчно задълженото
лице, тъй като липсва облигационна връзка и не се цели възникването на
10
такава /така Решение №48/10.09.2012г. на ВКС по т.д. № 237/2011г., II т.о./.
Така дължимото обезщетение се изчислява от съда в размер на 26 635.80лв.
По възражението за давност:
Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно
обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Относно началото на давността, то тя е от деня, от който вземането е
станало изискуемо, тъй като неоснователното преминаване на имуществена
облага за сметка на обеднелия съществува при самото преминаване, или в
случая още с отпадане на договорното отношение между страните за част от
имотите, или най-рано от септември 2019г.
С оглед горното, предвид заявения период съдът намира, че
възражението е неоснователно.
По претенцията за лихва за забава по чл.86 от ЗЗД:
Лихва за забава върху вземания, произтичащи от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, се дължи след поставяне на обогатилото се лице в забава,
или след покана. Покана, по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, тъй
като при обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание
времето на изпълнение не е уговорено /така Решение № 48 от 10.09.2012 г. на
ВКС по т. д. № 237/2011 г., ІІ т. о. /. С оглед горното разрешение и при липса
на отправена покана към ответника за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползването, следва да се приеме, че поставянето на същите в забава е
настъпило с предявяване на исковата молба. При това положение акцесорната
претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
И от двете страни се претендират своевременно в процеса разноски.
Съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в размер на 4595.87лв., от които за заплатена
държавна такса в размер от 1065.43лв., депозит вещо лице в размер на
343.56лв. и адвокатски хонорар в размер на 3186.88лв.
В мотивите към т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС
изрично е разяснено, че договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване – с него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.
Изрично е разяснено и че в договора следва да бъде указан и видът на
плащането /което също предпоставя да е уговорено самото възнаграждение/,
11
като ако плащането е по банков път, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, а ако плащането е в брой и
същото е отразено в договора за правна помощ, то тогава самият той има
характера и на разписка, удостоверяваща плащането.
Ето защо в хипотеза като по настоящото дело – когато не е представен
договор за адвокатска за правна защита, то единствено разписката за плащане
на адвокатско възнаграждение, сама по себе си не е доказателство за
възникване на задължение за неговото плащане – тя не може да докаже
изпълнение на задължение, чието възникване не е установено, но което се
иска да бъде противопоставено на насрещната страна в процеса чрез
ангажиране на отговорността й за разноски /в този смисъл Определение № 13
от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4737/2021 г. на 4 ГО и Определение №
927/19.12.2014 г. по ч. търг. д. № 2300/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС/.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. “Васил
Левски” №54 ДА ЗАПЛАТИ на ТП ДЛС КАРАКУЗ , ЕИК 2016168050048,
със седА.ще и адрес на управление гр. Дулово, ул. “Васил Левски” №22,
представлявано от Огнян Димитров сумата от общо 26 635.80лв. /двадесет и
шест хиляди шестстотин тридесет и пет лева и осемдесет ст./,
представляваща обезщетение в размер на 1087.43лв./ха без ДДС за всяка
стопанска година, в периода 2019г. – 2022г., за ползването на части от
следните поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, заети
с орехови култури, предоставени за стопанисване и управление на ДЛС, без
правно основание и обогатявайки се за сметка на ищеца, спестявайки
заплащането на наем за ползването, при което ищецът се е обеднил със
същата сума, както следва: 1/ част от ПИ с ид. № 63286.6.46 с площ 14.076
ха, както следва: - за периода м.10.2019г. до м.12.2019г., вкл. – ползване на
2.01 ха в размер на 546.44лв.; - за 2020г. – ползване на 1.88ха в размер на
2044.37лв.; - за 2021г. – ползване на 1.88 ха в размер на 2044.37лв. и 2022г. –
ползване на 1.88ха в размер на 2044.37лв.; 2/ част от ПИ с ид. № 63286.6.48 с
площ 5.5567 ха, както следва: за м.12.2019г. – ползване на 4.14 ха в размер на
375.17лв.; 2020г. – ползване на 4.14 ха в размер на 4501.96лв.; 2021г. –
12
ползване на 4.14ха в размер на 4501.96лв. и за 2022г. – ползване на 4.14 ха в
размер на 4501.96лв.; 3/ част от ПИ с ид. № 53494.31.326 с площ 4.3537 ха,
както следва: - за м.10.2019г. до м.12.2019г., вкл. – ползване на 1.719ха в
размер на 467.33лв.; - за 2020г. – ползване на 1.719 ха в размер на 1869.29лв.; -
за 2021г. – ползване на 1.719 ха в размер на 1869.29лв. и 2022г. – ползване на
1.719 ха в размер на 1869.29лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /01.08.2023г./, до
окончателното заплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от уважения размер от 26 635.80лв. до претендираните 40567.25лв.,
както и за периода от м.01.2019г. до м.09.2019г. за ПИ с ид. № 63286.6.46 и
ПИ с ид. № 53494.31.326 и за периода от м.01.2019г. до м.11.2019г. за ПИ с
ид. № 63286.6.48, на основание чл.59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП ДЛС КАРАКУЗ , ЕИК 2016168050048,
със седА.ще и адрес на управление гр. Дулово, ул. “Васил Левски” №22,
представлявано от Огнян Димитров срещу Е. А. И., ЕГН **********, с адрес
гр.Силистра, ул. “Васил Левски” №54 иск за сумата от 12 923.71лв.
/дванадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и седемдесет и една
ст./, представляваща сбор от мораторна лихва за периода 11.01.2019г. до
01.08.2023г., изчислена за всяка една от претенциите поотделно, за всяка
година, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. “Васил
Левски” №54 ДА ЗАПЛАТИ на ТП ДЛС КАРАКУЗ , ЕИК 2016168050048,
със седА.ще и адрес на управление гр. Дулово, ул. “Васил Левски” №22,
представлявано от Огнян Димитров сумата от 4595.87лв. /четири хиляди
петстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и седем ст./, представляваща
сторени разноски в първоинстанционното производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
13