Р Е Ш Е
Н И Е
№
…. ………………2019г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ ГРАЖДАНСКИ
състав
На
14 май 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ Г Е О
Р Г И Е В
гр. дело № 1580 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по
предявен иск за определяне на издръжка и намира правно основание в чл.150 от СК.
Делото е образувано по искова молба от ищцата от Й.Д.С.,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете Ж.С.Д. против
бащата на детето С.Д.С., с претенция за увеличение размера на издръжка на
детето – от 80лева на 250 лева месечно, считано от 13.03.2019г.
Ответникът, представя писмен отговор, като оспорва исковете – този за
увеличение на издръжка като завишен по размер и моли същия да бъде отхвърлен
частично като неоснователен, а иска за минало време – като недопустим, а при
евентуалното му разглеждане – като неоснователен.
Делото е
образувано по искова молба от ищеца Ж.С.Д. действа чрез своята майка и законна
представителка Й.Д.С. в която твърди, че ответникът С.Д.С., били родители на
детето Ж.С.Д., ЕГН **********, която била единствено дете и за двамата. Със
съдебна спогодба, одобрена от съда с Определение от 20.11.2013г. по гр.дело №
717/2013г., по описа на Харманлийски Районен Съд - влязло в законна сила на
27.11.2013г. упражняването на родителските права били предоставени на майка.
Бащата С.Д.С. бил осъден да заплаща на малолетното дете Ж.С.Д., чрез неговата
майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер от 80лева, считано от 01.08.2013г., ведно със съответната законова лихва при просрочие и до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване. Считала, че към
настоящия момент били налице обстоятелства, даващи основание за изменение на
присъдения размер на издръжката от 80лева, а именно: Дъщеря им Ж. била родена
на ***г. и към момента била на почти 10години. Редовно посещавала учебни
занятия и за учебната 2018/2019г. е записана да учи в ІІІІ-ти
клас в XI ОУ „Николай Лилиев" гр.Стара Загора. Два пъти седмично
посещавала и извънкласни занимания - тренировки по хип-хоп танци, за които
таксите се заплащали изцяло от майката. Дъщеря им била във възраст,
характеризираща се с интензивност на физическото и психическо израстване, имаща
необходимостта от разходи за учебни пособия и помагала, материали за училище,
пълноценна храна и съобразено с възрастта и пола на детето облекло. С времето
детето порасна и с това неговите нужди и интереси се промениха. С нарастване на
потребностите на дъщеря ни се увеличиха и средствата, необходими за
отглеждането и възпитанието й, на които има право всяко нормално развиващо се
дете. Това са средства, които трябва да се изразходват за всяко дете, за да
получи то подходящо образование и да бъде подготвено за общественополезна дейност.
Принос за необходимите средства за отглеждането на едно дете следва да имат и
двамата родители. Доходите й и присъдената към момента издръжка от 80лева били
недостатъчни, за да осигурели необходимите средства на детето, с оглед
нормалните и естествените за възрастта му потребности и интереси. За
осигуряване на ежедневните нужди на Ж., размерът на присъдената към момента
издръжка, дължима от бащата в размер от 80лева месечно била крайно недостатъчен
за посрещане на нуждите на дъщеря им. От момента на първоначално присъдената
издръжка през месец август 2013г. до днешна дата били изтекли повече от 5
години - значителен период, през който се променили драстично икономическите
условия и стандарта на живот в страната. Нараснали цените на стоките и услугите,
увеличи се инфлацията и безработицата. Молим да приеме съдът, че в настоящия
случай било налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,
които обуславяли промяна на първоначално присъденият размер на ежемесечната
издръжка от 80лева. Предвид изминалия дълъг период от присъждане на
първоначалната издръжка и с оглед нарасналите нужди на дъщеря ни, претендира
ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в размер от 250лева месечно, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда - 13.03.2019 г. до 13.03.2018 г.
включително, ИЛИ общо претендиращата сума за този период бил в размер от 3
000лева, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Предвид гореизложеното моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответника С.Д.С., ЕГН **********,*** да заплаща на
роденото от брака дете Ж.С.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Й.Д.С., ЕГН **********,***, и двете с настоящ адрес:*** издръжка в
размер на 250лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба-13.03.2019г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане; Да бъде осъден ответника С.Д.С., ЕГН **********,***
да заплати на роденото от брака дете Ж.С.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Й.Д.С., ЕГН**********,***, и двете с настоящ адрес:***,
издръжка за минало време в размер на 250лева месечно, считано от 13.03.2018г.
до 13.03.2019г. - датата на подаване на исковата молба в съда, или общо в
размер на 3000лева за посочения едногодишен период, ведно със законната лихва,
считано от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да и бъдат
присъдени направените по делото разноски.
На основание чл.131 от ГПК
ответникът С.Д.С. представя писмен отговор на Искова молба с Вх.№ 7554/13.03
2019г.,която е послужила като основание за гр.дело № 1580/2019г. по описа на PC-Стара
Загора. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по иск с
правно основание чл.150, вр.с чл.143 от СК. В петитума на жалбата било
посочено, че законния представител желаел ответника да бъде осъден да заплати
издръжка за минал период от време в размер на 3000лева, но не
е посочил начин на плащане или № на банкова сметка,***.127, ал.4 от ГПК. Този
предявен иск бил допустим, но бил неоснователен по отношение на посочения
размер. Правните и фактически аргументи в тази посока били следните: Съгласно
разпоредбата на чл.150 СК, за да бъде изменен размерът на издръжката било
необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които е била
определена, като релевантни били трайното и съществено изменение в нуждите на
издържания и/или във възможностите на задълженото лице. Съобразно Чл.142, ал.1
от СК и утвърдената съдебна практика, размерът на издръжката се определял
според нуждите на лицето, което имало право на нея, като се вземели предвид
възрастта, образованието му и др.обстоятелства от значение за всеки конкретен
случай. Съобразявало се и с възможностите на лицето, което я дължало, като се
определят неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Безспорно от
20.11.2013г., когато е постановено Определението на Харманлийски Районен съд
което е одобрена съдебната спогодба по гр.дело №717/2013г. по описа на същия,
били изминали около пет години. Този период от време действително не бил малък,
но изменението на психическото и физическото развитие на дъщеря ни Ж.Д., както
и нуждите и все още не били такива, че да налагат толкова висок размер на
издръжката. Тя все още е малолетно дете, а не тийнейджър с деликатно
психо-физично състояние и завишени нужди по завършване на образованието.Към
момента Ж. се нуждае от необходимия, макар и минимален жизнен стандардт достатъчно добро отношение и обич и от двамата родители, за да отрасне
детето здраво, да премине основното образование и да преодолее факта на
раздялата. Плащал винаги в срок дължимата първоначално определена издръжка,
каквито и трудности да е имал.Това било показателно, че не пренебрегвал тази
част от родителските си задълЖ.я. Твърдял, че обичал детето си и искал да му
дадял колкото се може повече. Това обаче, както било добре известно било въпрос
не само на желание ,а и на реални възможности. Изменението на обстоятелствата в
икономическото състояние на страната, промените на цените на стоките и
услугите, инфлацията се отразявали не само на другия родител, но и на самия
него. Като допълнителна нужда за детето, майката посочила интереса към танци.
Представителката на Ж. не била ангажирала никакво доказателство, касаещо
разхода за това извънкласно занимание и какъв б размерът му. Реално в момента
това било едно най-обикновено твърдение. Освен тази промяна в начина на живот и
в нуждите на дъщеря им, друго ново обстоятелство не било цитирано. Нямало
представени и доказани конкретни увеличения на разходите. Не били посочени
инфлационни процеси, които с цифри да обосновавали промяна на необходимата
издръжка до искания месечен размер. Същевременно в момента имало налице
обстоятелства, които намалявали много сериозно възможността му да участвал в
издръжката на дъщеря си с исканото повече от трикратно увеличение на размера й.
Предприетата от страна на майката промяна в местоживеенето на детето след
раздялата им, налагало той да пътува два пъти месечно от гр.Симеоновград до
гр.Стара Загора,за да осъществял режима на лични контакти. Разстоянието в
едната посока било 49км само от края на единия град до началото на другия. Това
правело допълнителен разход на гориво за него месечно около 20 литра или около
50лева. За да покажел любовта си, нужното внимание, за да компенсирал донякъде
редките им срещи, той водел дъщеря си в детски заведения, като се стараел да
изпълня всяко нейно желание свързано било с храна, било с някакво
забавление.Това също било разход на средства извън издръжката. Всеки път,
когато Ж. била при него през лятото организирал празнуването на рождения й ден
под формата на детско парти с други деца. Закупувал й дрехи и обувки, лекарства
при необходимост. Взел й и втори чифт златни детски обеци. Той бил издържал
изцяло дъщеря си за периода от месец януари 2012 г. до октомври 2013г. в
гр.Симеоновград, тъй като в този период майка й изоставила всички грижи по нея,
за да бъдела в Испания, а я предоставила на чужди хора. Тогава той я взел от
тях, поел всички разходи по изхранване, дрехи, лекарства и такси за детска
градина без да се оплаквал. Бих го правил винаги, защото Ж.била негова дъщеря и
с каквото можел бил помагал преди, щял да помага и занапред. Имало и други
обстоятелства и факти, които доказвали намалените му възможности да продължавал
с плащане на издръжка в искания нов размер. Въз основа на публично вземане по
изп. дело №26140000096/2014г. с постановление за налагане на обезпечителни
мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, върху
работната му заплата в „БРИКЕЛ" ЕАД му бил наложен запор. За илюстрация на
финансовото му състояние прилагал фиш от работна заплата за месец февруари с
брутно възнаграждение 1065,72лева, от които получил като превод на заплата
370,89 лева. В момента живеел на семейни начала с Грозданка Радева Динева, ЕГН **********,
която била бременна в 23 седмица и била с определен термин за раждане на ***г.
Появата на друго дете щяло да увеличи разходите му допълнително. По гореизлоЖ.те
причини считал, че претендиралото увеличение на издръжка щяла да бъде непосилна
за него. Минималната издръжка според чл.142, ал.2 от СК за едно дете била равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която от януари
2019г. е 560 лева, т.е. минималната издръжка била 140лева. Във връзка с
гореизложеното, моли така предявеният иск по чл.150 от СК да бъде отхвърлен или
при условията на евентуалност да бъде допуснато увеличение на издръжката до
размер, съобразен с критериите на чл.142,ал,2 от СК и ПГТВС 5/1970г., а в
останалата част до пълния размер на претендиралото увеличение иска да бъде
отхвърлен. По отношение на иска от 3000 лева за издръжка за минало време,
считал че бил недопустим, тъй като разпоредбата на чл.149 от СК се отнасял за
първоначално определяне на размера на издръжката и не се дължал при всяко
изменение на нейния размер. Освен това, през периода от 13.03.2018г. до
13.03.2019г. издръжката била плащана редовно и съответно ищцовата страна не
правела твърдения, с които да го оспорвала. Следователно с този иск се
претендирало не само евентуалното увеличение размера на издръжката, което съда
би приел, но и още веднъж да се плати и първоначалния размер на издръжката,
което би довело до неоснователно обогатяване на ищцовата страна. Във връзка с
така изложените мотиви, моли този иск да бъде отхвърлен като недопустим и
неоснователен, а алтернативно ако бъде преценено, че бил допустим да се
приемело за основателен само до размера на годишната сума от присъденото
месечно увеличение на издръжката. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищцата Й. Димитрова С. се явява лично и с адв.К., като в съдебно заседание пълномощника на ищцата уточнява претенцията, която представлява изменение на месечната издръжката от 80лева на 250лева дължаща от бащата към дата на завеждане на исковата молба в съда – 13.03.2019г., като оттегля претенцията за издръжка за минал период, като в тази част съдът е прекратил производството.
Ответникът С.Д.С. лично се явява, заедно с
пълномощника си адв.Ч., като
в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, като взема становище, че признава
иска по основание, но оспорва размера му.
Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Стара Загора, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по основателността на иска. По делото е
постъпил социален доклад.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от съдебна спогодба,
одобрена с определение от 20.11.2013г. по гр.дело № 717/2013г.
по описа на Харманлийски районен съд, ответникът е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете Ж.С.Д. в размер на 80лева, която е негова дъщеря,
съгласно представеното удостоверение за раждане от ***г.
Видно от
представеното удостоверение на ХІ ОУ „Николай Лилиев” гр.Стара Загора изх.№
184/30.01.2019г. малолетното дете Ж.С. Димчева е записана като ученика в ІІІ
клас за учебната 2018/2019г.
От представеното от ищцата
удостоверение от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД” ООД гр.Стара Загора изх.
№67/07.01.2019г. се установява, че средно брутното й месечно трудово
възнаграждение за последните дванадесет месеца е в размер на четиристотин
деветдесет и седем лева и 79стотинки. От представената по делото декларация за
семейно и имотно състояние, се установява, че ищцата не получава възнаграждение
от свободни професии, като притежава апартамент и едноетажна къща в
гр.Симеоновград.
От представеното от ответника удостоверение
от „БРИКЕЛ” ЕАД Гълъбово, изх. №214/26.03.2019г. се установява, че брутното му
трудово средно месечно възнаграждение за шест месеца е седемстотин петдесет и
шест лева и 83стотинки. От представената по делото декларация за семейно и
имотно състояние, се установява, че ответника не получава възнаграждение от
свободни професии, като притежава 1/2ид.част от къща в гр.Гълъбово.
От представеното запорно съобщение по
изпълнително дело №26140000096/2014г. на ТД на НАП Пловдив е видно, че има
наложен запор в размер на 350лева.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът намира, че са налице основанията, визирани в чл.150 от СК за
увеличаване на определената предходна издръжка - от определянето на тази
издръжка до настоящия момент са изминали шест години, през които са се
променили икономическите условия в страната, увеличила се е възрастта на децата,
а с това и техните нужди и потребности. Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид грижите на родителя, който ги отглежда,
нуждите на децата и границите, установени от Министерския съвет с ПМС № 2 от
13.01.1999г., както и в Постановление № 38 от 1985год. на МС на РБългария.
При определяне размера на издръжката
на детето Ж.С.Д.,
следва да се има предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, т.е. издръжката
следва да бъде определена в рамките на нормативно определения размер. При така
изложените фактически обстоятелства по делото, съдът счита, че за задоволяване
нуждите на детето Ж.С.Д.,
родена на ***г. към момента е необходима месечна издръжка в размер на 250лева,
от които ответникът следва да поеме 180лева, а останалата част от издръжката,
ведно с грижите по отглеждане и възпитание на детето, следва да се поемат от
майката. Следователно ответникът следва да заплаща на своето дете Ж.издръжка в
размер на 180лева, чрез нейната майка и законна представителка Й.Д.С., считано от 13.03.2019г. до
настъпването на обстоятелства за изменението или прекратяването й, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
сумите, като в останалата част до размера на 250лева следва иска да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Следва ответникът да бъде осъден да
заплати Държавна такса в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт в размер на 144лева/сто четиридесет
и четири лева/ върху увеличения размер на издръжката, както и да заплати на ищцата сумата в размер на 132,35лева, представляваща частта от направени
по делото разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
Следва ищцата да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 167,64лева представляваща частта от направените
от него разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на прекратената и
отхвърлената части от иска.
Поради гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
размера на издръжката, присъдена с Определение от 20.11.2013г. по гр.дело №
717/2013г. по описа на Харманлийски Районен съд, както следва:
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********
*** Константинов № 12, вх.А, ет.1, ап.1 и настоящ адрес ***, съдебен адрес ***,
офис 213 чрез адв.И.Х.Ч. ***, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180лева/сто
и осемдесет лева/, вместо досега заплащаната издръжка в размер на 80лева на малолетното
дете ЖЕНИ С.Д., ЕГН ********** чрез своята майка Й.Д.С., ЕГН **********, двете
с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, офис 1 чрез ад.З.К. ***, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.03.2019г.,до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Й.Д.С., ЕГН ********** за заплащане на ежемесечна издръжка за малолетното
дете ЖЕНИ С.Д., ЕГН ********** от бащата С.Д.С., ЕГН ********** ***
Константинов № 12, вх.А, ет.1, ап.1 и настоящ адрес ***, съдебен адрес ***,
офис 213 чрез адв.И.Х.Ч. ***, в останалата му част над присъдените 180лева до
размера на търсените 250лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
С.Д.С., ЕГН ********** *** Константинов № 12, вх.А, ет.1, ап.1 и настоящ адрес ***,
съдебен адрес ***, офис 213 чрез адв.И.Х.Ч. ***, да заплати Държавна такса в
размер на 144лева/сто четиридесет и четири лева/ върху увеличения размер на присъдената
издръжка в полза на Държавата по сметка
на Бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН ********** *** Константинов № 12, вх.А, ет.1, ап.1 и настоящ адрес ***,
съдебен адрес ***, офис 213 чрез адв.И.Х.Ч. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.С., ЕГН **********,***
и съдебен адрес ***, офис 1 чрез ад.З.К. ***,
сумата от 132,35лева/сто тридесет и два лева и 35стотинки/ направени по
делото разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Й.Д.С.,
ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, офис 1 чрез ад.З.К. *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Д.С.,
ЕГН ********** *** Константинов № 12, вх.А, ет.1, ап.1 и настоящ адрес ***,
съдебен адрес ***, офис 213 чрез адв.И.Х.Ч. ***, сумата от 167,64лева/сто шестдесет
и седем лева и 64стотинки/ направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: