Решение по дело №547/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 364
Дата: 9 октомври 2018 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20185320100547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 09.10.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на единадесети септември                        две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 547 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ.

Ищецът Л.Н.С. твърди, че през периода 14.09.2015 г. до 01.07.2016 г. работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност учител в село Р., община К., в системата на училищното и предучилищното образование. Стажът му на тази длъжност бил 24 години, 1 месец и 6 дни. Трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 337 от 29.06.2016 г., на основание чл. 325, т.3 от КТ, считано от 01.07 2016 г. (като срочен трудов  договор) при ранно пенсиониране. На 14.07.2016 г. подал искане при ТП на НОИ град П.за отпускане на пенсия за ОСВ, при хипотезата на ранно пенсиониране. Независимо от основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, били налице предпоставките за право на обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати в размер на 1216 лева. Последното му брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение било в размер на 608 лева. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не било отразено и признато това негово право, нито му било заплатено такова в посочения размер. В трудовата му книжка било отразено само правото на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск. Налице била хипотезата на чл. 222 ал. 3 от КТ при следните предпоставки, а именно: трудовото правоотношение на работника/служителя било прекратено, без значение било основанието за прекратяване, ищецът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и ал. 3 КТ се изплащали ведно с трудовото възнаграждение за съответния месец в сроковете за плащане на трудовите възнаградения, като съгласно индивидуалната работна заплата следвало да се заплаща от 1 до 30 число на следващия месец. Ако правото на обезщетение възникнало на 01.07.2016 г., следвало да бъде било платено до 31.07.2016 г., като след този срок работодателят изпадал в забава от датата на поканата, а в случая завеждането на исковата молба. Това било нормативно установено задължение, като това по чл. 222, ал 3 от КТ вр. с чл. чл. 219, ал. 6 от ЗПУО - обезщетение при пенсиониране. Правото на работника или служителя да получи това обезщетение възникнало с факта на прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2016 г., същото било безусловно, не зависело от изтичане на допълнително определен срок, нито от настъпване на определено обстоятелство, каквото би било например оставането без работа. Ето защо това обезщетение ставало изискуемо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а работодателят се поставял в забава от момента на получаване на поканата. Тъй като нямало нормативно установен срок за изплащането му, то и законът не давал право на работодателя да определя такъв, с факта на прекратяване на трудовото правоотношение обаче всички дължими суми, и за трудово възнаграждение и за обезщетения, възникващи с факта на прекратяване на трудовото правоотношение, ставали изискуеми от този момент и плащането им не можело да бъде отлагано, като по-късен падеж на същите, което можело да се предвиди само със закон. При липса на такава норма, работодателят не разполагал с правомощия да определя срок за изплащането му, по-дълъг от нормативно установения, поради което изискуемостта на вземането настъпвала с прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл била и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Основно училище „Х.Г. Д.“ село Р. да му заплати сумата от 1216 лева, представляваща обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения по чл. 222, ал.3 от КТ, в случаите когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 05.04.2018 г. до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответникът ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Х.Г. Д.“ село Р. чрез представителя си оспорва иска. Сочи, че предявеният иск бил за заплащане на сумата от 1216 лева, представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ - две брутни месечни заплати, дължими поради прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва. Сочи, че ищецът работил по трудово правоотношение на длъжност учител в Основно училище „Хр. Г. Д.“ - с. Р. в периода от 14.09.2015 г. до 01.07.2016 г., като трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 3 от КТ. Ищецът твърдял, че на 14.07.2016 г.подал искане в ТП на НОИ П.за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при хипотезата на т. нар. ранно пенсиониране. При прекратяване на трудовия договор ищецът не уведомил директора на ответното училище, че ще направи искане за отпускане на пенсия. Едва с получаването на настоящата искова молба ответникът разбрал, че Л.Н.С. е направил съответните постъпки пред НОИ П.. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той имал право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея можело да се изплаща само веднъж. Обезщетението по чл. 222 , ал. 3 от КТ не обхващало хипотезата на т. нар. ранно пенсиониране, поради което считал предявения иск бил неоснователен.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

В ХОДА на производството ищецът е поискал и на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен в размер на 1744.92 лева.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените по делото преписи от трудова книжка и заповед № 337 от 29.06.2016 г., че страните са били в трудово правоотношение през периода от 14.09.2015 г. до 30.06.2016 г. включително, че ищецът е заемал длъжността учител и че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. Макар последното да не е посочено в заповедта (в нея е отразена само правна квалификация), самият ищец твърди този факт в исковата молба и същият не се оспорва от ответната страна. С разпореждане № ********** е изменена пенсията на осигурителен стаж и възраст, получавана от ищеца, като считано от 10.11.2016 г. същият е придобил право на пълна пенсия поради навършване на изискуемата възраст. От издаденото съдебно удостоверение от НОИ ТД – П.се установява, че правото на пенсия по смисъла на чл. 69в, ал.1 и ал.2 от КСО, ищецът е придобил на 07.03.2016 г. От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ за два месеца е в размер на 1744.92 лева, чиста сума за получаване.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 69в, ал.1 от КСО (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Разпоредбата е била приета, считано от 01.01.2016 г., от която дата е бил отменен §5 от ПЗР на КСО. Последната разпоредба съответства на новоприетата, като в нея не е посочена точната възраст, на която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст а е уредено, че това става три години по-рано от възрастта, установена в чл. 68, ал.1 от КСО.

В решение № 117 от 14.04.2010 г. по гр. дело № 4478/2008 г. на ВКС, І г.о. е приет следния отговор на материално правен въпрос: „Обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ се дължи когато трудовото правоотношение на работникът или служителя се прекрати след като работникът или служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законодателят признава правото да се получи това обезщетение без да прави разлика нито на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, нито от гл.т. на това дали придобитото право на пенсия е на „пълна“ такава или се касае до придобито право на пенсия за изслужено време и старост по ЗП или право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КЗОО, обхващащо и определени категории работници или служители, които придобиват това право при по-благоприятни от общите условия (ранно пенсиониране). Съгласно чл. 19 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, учителски стаж е осигурителен стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни или възпитателни заведение. В разпоредбата на ал.4 на посочения законов текст е регламентирано, че правото на пенсия по условието на §5 ал.1 и ал.4 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по чл. 2 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. Ако претендиращият обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ учител или лице, с приравнена на учител длъжност, при прекратяване на трудовото си възнаграждение има придобито право на пенсия по § 5 ПЗР на КСО, то това лице има право и на обезщетението при пенсиониране, като дължимият размер за срок от 2 месеца или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителя е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години на трудовия си стаж.“

В конкретния случай не е спорни, че ищецът е заемал длъжността учител и се установи, че към дата 07.03.2016 г. същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране – чл. 69в, ал.1 и 2 от КСО, която разпоредба е аналогична с отменения §5 от ПЗР на КСО, при действието на който е посочената съдебна практика. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 01.07.2016 г. – почти четири месеца, след като последния е придобил правото да получи обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ. Ответникът не твърди и не доказва факта на плащане, същия единствено сочи, че до момента не е бил поканен и не е имал информация, че ищецът ще упражни правото си на пенсия при тези условия. Разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ обаче не изисква правото на пенсия да е упражнено, а само да е придобито. При това положение и предвид установената от удостоверението на НОИ ТД П.дата, предхождаща датата на прекратяване на трудовото правоотношение, искът се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер, поради което съдът го уважава. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1744.92 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, при придобито преди прекратяването му право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за срок от два месеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОТНОСНО разноските:

Ищецът претендира разноски и такива следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ответната страна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ищецът доказва разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение и 20 лева пътни разноски. Направеното възражение за прекомерност, съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение при трудово дело с материален интерес се изчислява в размер на 352.14 лева. Делото не е с фактическа и правна сложност, протече в две съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение до размера от 400 лева. При това положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 420 лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение и 20 лева пътни разноски.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОСЪЖДА, на основание член 222, ал.3 от КТ, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Х.Г. Д.“ село Р., ул. Х.Б.№ 53, законен представител Т.К.да заплати на Л.Н.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1744.92 лева (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева деветдесет и две стотинки),  представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска по пощата – 28.03.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Х.Г. Д.“ село Р., ул. Х.Б.№ 53, законен представител Т.К.да заплати на Л.Н.С. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.