Решение по дело №444/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на О. Ф. К. от [населено място], [община], чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-231/ 21.10.2024 г. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 082-00-319-3/ 17.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, 54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) 883/ 2004, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.12.2023 г. до 12.06.2024 г., в размер на *** лв. дневно.

Претендира се незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел.

Твърди се, че дневния размер на паричното обезщетение за безработица неправилно е изчислен по реда на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр.67 от 2024 г.), тъй като същия противоречи на разпоредбите на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, предвиждащи изчисляването на паричното обезщетение за безработица единствено на база трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му трудова заетост.

В жалбата се сочи, че измененията в КСО, въведени с нормата на чл.54б, ал.8 от КСО, нямат обратно действие и не следва да се прилагат за висящи производства по отпускане на парично обезщетение за безработица, какъвто е настоящия случай, при който заявлението за отпускане на парично обезщетение било подадено на 28.12.2023 г., т.е. преди приемането на измененията. Твърди се, че новосъздадената норма на КСО е материалноправна и като такава има действие занапред, т.е. приложима е за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Искането е да се отмени оспорения административен акт, като преписката се върне на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали с указания полагащото се парично обезщетение за безработица да бъде определено единствено на база доходите на жалбоподателя, получени при последната му трудова заетост. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Представят се и писмени бележки със съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Допълнително се сочи, че при определянето размера на обезщетението за безработица по реда на чл.54б, ал.8 от КСО, осигурителния доход на жалбоподателя, придобит при трудовата му заетост във [държава], за периода 10.11.2023 г. – 12.12.2023 г., неправилно бил ограничен до максималния месечен/дневен размер на осигурителния доход в Р България.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита, развива подробни аргументи в подкрепа на твърденията си, че паричното обезщетение за безработица, отпуснато на О. К., законосъобразно било определено по реда на чл.54б, ал.8 от КСО.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление, вх. 901-321/ 28.12.2023 г. до Дирекция „Бюро по труда“ – [община], регистрирано в информационната система на ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 082-00-319/ 28.12.2023 г. О. К. поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В същото декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава – [държава], за периода 10.11.2023 г. – 12.12.2023 г., при работодателя „***”.

С писмо изх. № У-082-00-319-1/ 28.12.2023 г. от жалбоподателя е изискано да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002, както и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004.

На 03.01.2024 г. О. К. подал заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 за периода: 10.11.2023 г. – 12.12.2023 г., с приложени към него декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №8883/2004 и документи, свързани с работата му във [държава].

От страна на ТП на НОИ - Кърджали на 03.01.2024 г., до компетентната институция във [държава] по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е изпратено искане за издаване на структурирани електронни документи U017 – осигурително досие и U004 – информация за заплатите, необходими за преценка на правото на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 082-00-319-1/04.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция във [държава].

На 06.09.2024 г., отново по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, са получени структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004, издадени от компетентната институция във [държава]. Със същите по отношение на О. К. е удостоверен период на осигурена заетост по *** законодателство – 10.11.2023 г. – 12.12.2023 г., както и получено брутно трудово възнаграждение за тази заетост в размер на *** евро. След разглеждането на представените документи, с разпореждане № 082-00-319-2/ 09.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане № 082-00-319-3/ 17.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, 54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) 883/ 2004, в полза на О. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.12.2023 г. до 12.06.2024 г., в размер на *** лв. дневно. В разпореждане е прието, че осигурителния доход за периода от 01.12.2021 г. до 12.12.2023 г., от който е определен размера на паричното обезщетение за безработица, е в размер на *** лв. Определения среднодневен осигурителен доход за същия този период е *** лв., а дневния размер на паричното обезщетение за безработица /60% от средноднвения осигурителен доход/ - *** лв.

При обжалване по административен ред на разпореждане № 082-00-319-3/ 17.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица пред директора на ТП на НОИ – Кърджали е постановено оспореното в настоящото производство решение. В този административен акт подробно е описана фактическата обстановка по подаденото заявление за отпускане на обезщетение за безработица, като е прието, че О. К. има право на заявеното парично обезщетение. Изложени са мотиви, че О. К. като български гражданин попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004, в който регламент изчисляването на паричните обезщетения за безработица са регламентирани в чл.62, §1-3. Посочено е, че хипотезата описана в чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 има различно приложно поле от тази на чл.62, §1 и §2, като същата представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Изразено е становище, че разпоредбата чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. Посочено е, че с приемането и влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), в националното законодателство изрично е създадена норма, уреждаща случаите на безработица, при които изчисляването на обезщетението не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа, а се вземат предвид доходите на лицето, както от последната му работа, така и тези за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, независимо дали са придобити в Република България или в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В решението са изложени и съображения относно действието на новоприетата норма на чл.54б, ал.8 от КСО. Прието е, че разпоредбата се прилага от датата на влизането й в сила, като същата е приложима и по отношение на производства по отпускане на парично обезщетение за безработица, при които обезщетението все още не е отпуснато, какъвто бил и настоящия случай.

В обобщение в оспореното решение е прието, че в конкретният случай дневния размер на паричното обезщетение за безработица е правилно и законосъобразно определен от осигурителния доход на лицето, за периода 01.12.2021 г. до 12.12.2023 г., в съответствие с приложимите разпоредби на чл.54б, ал.8 от КСО.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за неправилно определяне на размера на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, съответно, че паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Оспореното решението е издадено от компетентен административен орган, изпълняващ функциите на ръководител на ТП на НОИ – Кърджали при условията на заместване. Това се установява от т. 2 на Заповед № 1015-08-23/02.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, Заповед № 31832/21.10.2024 г. на подуправителя на НОИ, с която се разрешава на С. Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали, платен отпуск от 21.10.2024 г. до 25.10.2024 г. вкл., както и Заповед № 28787/24.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за разрешаване на платен отпуск от 14.10.2024 г. до 21.10.2024 г. на началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр.1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу разпоредения за изплащане дневен размер на обезщетение за безработица е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – Кърджали да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Кодекса за социално осигуряване.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане обаче са издадени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби от приложимото право на ЕС – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

От събраните доказателства се установява, че през последния период на заетост – 10.11.2023 г. – 12.12.2023 г., жалбоподателя е работил по трудово правоотношение с работодател във [държава] и е получил за същия този период брутно трудово възнаграждение *** евро. Тези обстоятелства са удостоверени чрез структурирани електронни документи СЕД U017 и U004, издадени от компетентната институция във [държава].

Персоналният и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 в случая не е спорен – съгласно чл. 2, § 1, съответно чл. 3, § 1, б. "з" от същия регламент, той се прилага по отношение на гражданите на държава-членка, какъвто, като гражданин на Република България, е и жалбоподателя, и по отношение на изчерпателно изброените клонове на системите за социална сигурност, включващи и обезщетенията за безработица.

Не е спорно също, че О. К. има право на парично обезщетение за безработица, каквото му е отпуснато за период от 6 месеца, като последното обстоятелство също не е спорно. Спорът между страните се свежда до това правилно ли е определен дневния размер на отпуснатото паричното обезщетение за безработица и съответно коя е приложимата нормативна регламентация за определяне на среднодневния осигурителен доход /възнаграждение/, служещ за основа за изчисляване на дневния размер на обезщетението. В случая, размера на процесното обезщетение на О. К. е определен от административния орган при ТП на НОИ – Кърджали въз основа на осигурителния доход на лицето за периода от 01.12.2021 г. до 12.12.2023 г.

В националното законодателство правната уредба относно реда и начина за определяне на паричното обезщетение за безработица се съдържа в чл.54б от КСО. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр.67 от 2024, в сила от 13.08.2024 г., посочена като правно основание за издаване на оспореното пред директора на ТП на НОИ – Кърджали разпореждане, гласи, че когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Както вече се посочи по-горе, О. К. последно е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на ЕС – [държава], поради което приложими са правилата за координация на системите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. В разпоредбата на чл.62, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 е предвидено, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Съгласно §2 на същия член от Регламента, §1 се прилага също когато законодателството прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл. 65, параграф 5, буква „а“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането (чл.62, §3 от Регламента).

Анализът на посочените норми от Регламент (ЕО) № 883/2004 сочи, че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетението и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава – членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице.

Предвид горното, АС – Кърджали приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са постановени в противоречие с горецитираните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004, което е довело и до материалната им незаконосъобразност. По аргумент от чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), нормите на Регламента имат директно приложение във всички държави-членки и се прилагат приоритетно. Правилото, разписано в чл.62, §1-3 от Регламента, за определяне на размера на обезщетението за безработица при отчитане единствено на трудовото възнаграждение или професионалния доход от последната заетост, независимо от продължителността й, в случая не е спазено. Последната заетост на О. К. е по трудово правоотношение във [държава] за времето от 10.11.2023 г. до 12.12.2023 г. и в този смисъл полученото от него трудово възнаграждение за тази заетост е именно осигурителния доход, на база на който следва да се изчисли паричното обезщетение за безработица. Като е определил размера на паричното обезщетение от дохода на лицето за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, т.е. по реда на чл.54б, ал.8 от КСО, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е приложил разпоредба, която не представлява относимата за случая нормативна регламентация.

В оспореното решение е посочено, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма на националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход на заинтересованото лице при последната му работа. Така възприетото не съответства на съдържанието на посочената разпоредба на чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, което е следното: Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Т.е. съгласно чл.62, параграф 3, когато се отпуска ПОБ на безработни лица по смисъла на чл. 65, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, следва да се вземе предвид трудовото възнаграждение/ осигурителен доход в държавата-членка, където е била последната заетост на лицето, в съответствие с регламента по прилагането, за разлика от нормата на чл.62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 – че това възнаграждение/доход следва да се отчита изключително от компетентната институция на държавата-членка. Следователно, нормата на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 не изключва предвидения в §1 и §2 ред за изчисляване на обезщетението за безработица, а напротив, същата постановява начина, по който следва да се определи обезщетение за безработица - съобразно §1 и §2, независимо от особеностите на националното законодателство.

На следващо място и отделно от горното, съдът намира, че при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица на О. К. неправилно е приложена разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, създадена с изменението на КСО – ДВ, бр.67 от 2024 г., в сила от 13.08.2024 г. Приложението на нова правна норма за обществени отношения, възникнали преди нейното влизане в сила, предвид разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗНА, е незаконосъобразно. В конкретния случай, всички правопораждащи факти, обуславящи правото на обезщетение за безработица по отношение на О. К. са се осъществили и реализирали изцяло преди приемането и влизането в сила на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което право е било упражнено с подаването на заявлението – 28.12.2023 г. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е материално правна норма и като такава има действие занапред, т.е. прилага се само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането й в сила.

Налице е и друго противоречие на изчисленото в полза на жалбоподателя парично обезщетение за безработица с разпоредбите на чл.62, §1-3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, касаещо дохода на лицето, получено при последната му работа в чужбина, включен в периода – 01.12.2021 г. – 12.12.2023 г., от който е изчислено паричното обезщетение за безработица. В случая, от представения СЕД U004, отнасящ се до дохода от последната трудова заетост на О. К. във [държава], е видно, че е получено трудово възнаграждение в размер на *** евро. Административният орган обаче, при определяне на процесното обезщетение, по отношение на дохода от работата на жалбоподателя във [държава] е взел предвид сумата от *** лв., т.е. редуцирал е полученото от лицето възнаграждение съобразно максималния месечен размер на осигурителния доход за страната за съответния период. Този подход, настоящия съд намира за противоречащ на чл.62, §1-3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Посочените норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността, вкл. да бъде редуциран до размера на максималния осигурителен доход за България за съответната година. Доколкото в случая релевантния доход от осигурена заетост на жалбоподателя в друга страна-членка на Европейския съюз - [държава], е по-висок от максималния осигурителен доход за България, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост. Незаконосъобразността на поставянето на ограничения на получавания доход от лице, работило в друга държава – членка на ЕС, докато е пребивавало обичайно в България е коментирана и в решения на ВАС по повод редуцирането на получения от такива работници доход до максималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО. Именно този подход е определен като противоречащ на чл. 62 § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004. В този смисъл са Решение № 152228/07.12.2018 г. по адм. дело № 13/2018 г. на ВАС,VI о., Решение № 6026/09.05.2018 г. по а.д. № 84/2017 г. на ВАС, VI о. и Решение № 5436/11.04.2019 г. по адм.д. №6754/2018 г. на ВАС,VI о. ведно с цитираните в него решения на ВАС по подобни казуси. С оглед на това, в случаите като настоящия, в които последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица не е в България, а в друга държава от ЕС, то изчисляването на размера на обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО следва да се извършва единствено в съответствие с чл.62 от Регламент № 883/2004 г., който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление – трудовото възнаграждение от последната месторабота, без обаче да бъде редуцирано до размера на максималния осигурителен доход за България за съответната година, както е постъпил осигурителния орган.

По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, с което в полза на О. К. е отпуснато парично обезщетение в дневен размер от *** лв., се явяват издадени при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени като преписката, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да бъде изпратена на компетентния административен орган – на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 500 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС №**/ *** г. На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, АС – Кърджали

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 2153-08-231/ 21.10.2024 г. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на О. Ф. К. срещу Разпореждане № 082-00-319-3/ 17.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Изпраща преписката на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по заявление, вх. 901-321/ 28.12.2023 г. до Дирекция „Бюро по труда“ – [община], регистрирано в информационната система на ТП на НОИ – Кърджали с вх. № 082-00-319/ 28.12.2023 г., при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

Осъжда ТП на НОИ – Кърджали да заплати на О. Ф. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място] [улица], [община], деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.