Решение по дело №187/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Депозирана е касационна жалба от "Български гозби” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев” № 44, вх. 2, ет. 5, ап. № 36, представлявано от управителя П. С. П., чрез адвокат А. Х., ВАК против Решение рег. № 31/07.03.2025 г., постановено по АНД № 920/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 790800 - [рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол". С последното на дружеството – жалбоподател за това, че на 30.06.2024 г. в 12,40 ч., в търговски обект в гр. Габрово, находящ се на ул. "Ивайло" № 5 - стопанисван от търговеца, не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 лева. Със съдебния акт е осъдено дружеството да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Твърди се, че решението на Районен съд – Габрово е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни доводи, че заведението стопанисвано от дружеството отговаряло на изискванията на чл. 61 на §. 1 от ДР на ЗДДС, тъй като предлага достатъчно помощни услуги - обособено било като отделно помещение, разполагало с маси, със стъкла, позволяващи използването му през зимния период, като същото можело да се затваря и отоплява, с тоалетна за ползване от клиенти, има помощен персонал, безжична интернет връзка, разполагало и с услуга за сервиране и отсервиране и съответно правилно и в съответствие с относимата нормативна уредба, в обекта била отчетена процесната извършена продажба и отразена в група "Г" за стоки и услуги, продажбите на които се облагали с 9% ДДС. Освен това в АУАН и в НП нарушението било словесно описано непълно и неясно и липсвала яснота за това какви, колко и на каква стойност стоки, респ. услуги са били отчетени в твърдяната да е неправилната група „Г“, за да можело да изобщо да се прецени, дали такива стоки и услуги следва да попадат или не в тази данъчна група или алтернативно в някоя друга такава. Счита и че при съставянето на НП АНО не е изложил съображения относно размера на наложената имуществена санкция - в размер на 1100 лева, а не минимално предвидената в закона [рег. номер]., като алтернативно твърди да са предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение рег. № 31/07.03.2025 г., постановено по АНД № 920/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово, както и потвърденото с него Наказателно постановление № 790800 - [рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол". Претендира присъждането на деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, в депозирана чрез пълномощника адв. А. Х., ВАК молба поддържа предявената жалба по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация - Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" - не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт В. Ц.. Оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на атакувания акт на районния съд и моли съда да остави в сила последния. Претендира разноски.

Окръжна прокуратура - Габрово, чрез представителя се в с.з. - излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Габрово да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че е налице осъществено административно деяние като в хода на административнонаказателния процес не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административен съд - Габрово, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното въззивно решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Габрово е потвърдил Наказателно постановление № 790800 - [рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности - В. Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на "Български гозби” ООД, ЕИК ********* за това, че на 30.06.2024 г. в 12,40 ч., в търговски обект в гр. Габрово, находящ се на ул. "Ивайло" № 5 - стопанисван от търговеца, не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 лева.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, съответно е осъществено констатираното от АНО нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в това, че на процесната дата и място не е регистрирало продажба на стока по данъчна група според вида на продажбите, а именно извършило е продажба на храна, като същата била отразена в данъчна група "Г" вместо в данъчна група "Б". Счел е, че правилно контролните органи са приели, че продажбата следва да се обложи със стандартната ставка от 20 % ДДС, а не със ставка от 9 % ДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че горепосочената продажба не попада в приложното поле на чл. 66а от ЗДДС, поради което подлежи на регистриране в група "Б" и облагане с 20 % ДДС, като е приел от събраните по делото доказателства да се установява, че в процесния случай не се касае за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги. Предвид това е счел, че правилно е прието от контролните органи, че жалбоподателят следва да понесе отговорност за процесното административно нарушение.

Изложени са доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Както АУАН, така и атакуваното постановление били издадени от издадени от компетентни по степен, място и материя органи и съдържали необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна квалификация. Наказващият орган в атакуваното постановление бил изложил мотиви, както за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи вида и размера на наказанието. Предвид това съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки дължимата проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Габрово намира, че основания за отмяна на оспореното решение и отмяна изцяло на наказателното постановление не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата.

Касационният съд изцяло споделя изводите на районния съд, по отношение на извършеното от касатора нарушение и ангажирането на административнонаказателната му отговорност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно е посочена и задълбочено анализирана относимата правна регламентация.

За пълнота следва да се отбележи следното:

Правилни и обосновани са изводите на районния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита. С оглед трайната съдебна практика, мотиви могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в преписката по издаването му. В случая в приложения и връчен на дружество Протокол за извършена проверка на обект серия АА №0007709/30.06.2024 г., съответно издаден от същото фискален бон се съдържа посочване на конкретно продадените храни – 1 бр. картофки, 2 бр. шишчета и 1 бр. пържола – безспорно представляващи храна, както са посочени в АУАН и НП, което посочване позволява да се прецени дали търговецът е дължал отчитането и регистрирането в паметта на ФУ в групите по т. 1-4 на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съответно с каква ставка. В АУАН и НП присъства позоваване на този протокол.

В конкретния случай, на 30.06.2024 г. в 12,40 ч., в търговския обект на дружеството в гр. Габрово на ул. "Ивайло" № 5 е била отчетена извършената продажба на горните храни на обща стойност 10.95 лв. и отразена в група "Г" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Това обстоятелство не е спорно по делото и се установява по несъмнен начин от представените и приети в производството пред районния съд доказателства.

Основния по делото спор, както правилно е изложил РС се свежда до това дали обектът, стопанисван от жалбоподателя, неговата дейност и услуги покриват критериите за „ресторантьорски услуги”, както се твърди от търговеца или не, в какъвто смисъл е изводът на АНО, като отговорът на този въпрос съответно предопределя и този на въпроса осъществено ли е процесното нарушение или не.

Определението на понятията "ресторантьорски и кетъринг услуги" за целите на данъчното облагане е дадено от законодателя в § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, който гласи "ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни".

Според горепосочения чл. 6 от Регламента, ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика; Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.

В Решение от 22.04.2021 г. по дело С-703/19 СЕС приема, че ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието "ресторантьорски и кетъринг услуги" попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. В т. 58 от същото решение се сочи, че за квалифицирането на дадена облагаема сделка като "ресторантьорски и кетъринг услуги" законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. Критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите, съпътстващи доставката на приготвените храни, могат да се считат за "достатъчно помощни услуги", се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги – т. 59 от решението. В този смисъл в т. 60 съдът отчита по-специално елементи като присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, консултирането на клиенти, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене.

В конкретния случай, данните по делото сочат, че "Български гозби” ООД, ЕИК ********* стопанисва търговски обект - заведение за бързо хранене, находящ се на ул. "Ивайло" №5 в гр. Габрово, в който се предлагат храни и напитки – основно месни продукти на скара, закуски с тях - хот-дог, безалкохолни напитки, кафе и пържени картофи. Обектът има категория „една звезда”. Към момента на проверката в него работят двама служители – единият приготвя храната, а другият приема поръчката и я предоставя на клиента. Назначени са на длъжности помощник – скара и продавач – консултант. В процесния обект не е практика храната да се сервира от сервитьор, като тя се предоставя на гишето в прибори и посуда за еднократна употреба. Наличните 4 броя маси с по четири стола са на закрито, но помещението не е климатизирано, няма гардероб, мебели, извън посочените, а храната се предлага в еднократни пластмасови прибори и еднократни опаковки. Има безжичен интернет. Липсва собствена тоалетна към заведението.

Не е доказано по делото обектът да разполага със сервитьори, както и прибори, различни от тези за еднократна употреба – съответно сервитьорите редовно и обичайно да обслужват и консултират клиентите. Не е установено безспорно да се предлагат храните в твърдените да са налични съдове за многократна употреба – както се твърди от свидетелите, работещи в обекта. Съгласно показанията на проверяващите, извършили и тайно наблюдение, преди да направят контролната поръчка, храната се взема от гишето на павилиона, какъвто всъщност представлява заведението, лично от клиента в посуда за еднократна употреба и се консумира в тях. В случая не е било и отсервирано, а това сторили проверяващите. Показанията на свидетелите – работници в заведението са без конкретика – по принцип се питало за къде пазарува и в какви съдове се предпочита от клиента. В случая, обслужването в процесния обект, ако се кредитират показанията на тези свидетелки е обратно на ресторантското, при което сервирането, посудата за многократна употреба и прочие са нормата и едва при изрично поискване се предоставя еднократна посуда и много рядко самообслужване.

Не се установи и консултиране на клиента и възможността му да влияе на поръчката – асортимента е ограничен и по предварително въведена рецептура.

Представените длъжностни характеристики, вменяващи на служителите задължения от вида на сервиране, отсервиране и прочие, не променят извода за липсата на достатъчно помощни услуги. Това са частни документи, без достоверна дата и не разполагат с материална доказателствена сила за фактите, удостоверени с тях, а следва да се преценяват наравно с останалите доказателства по делото. Съдържанието им не следва да се кредитира, тъй като посочването на конкретни задължения в тях, свързани със сервиране на храна и напитки на клиентите, не води до извод за обслужване на клиентите от сервитьори с използване на специални форми на сервиране, съответни специализирани прибори и посуда, т. е. не обосновава извод за предлагани на практика достатъчно помощни услуги по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година, от които да бъде направен несъмнен извод, че търговският обект действително предоставя ресторантски услуги. Самите длъжности на които са назначени по определение не включват в себе си сервиране, а работа по приготвяне (основно изпичане на скара и пържене на картофи), съответно опаковане и продажба на тая храна. Сервирането при така назначените служители се очертава на практика невъзможно например при струпване на повече хора, например в натоварен час – за да се сервира би трябвало или помощник-скараджията да остави продуктите на скарата без надзор или продавач-консултанта да остави клиентите да чакат на гишето, а той/тя да излезе от гишето за да сервира, съответно отсервира или да консултира клиентите.

Представените фактури за закупуване прибори и посуда за многократна употреба се явяват неотносими – липсват данни те да са ползвани именно в процесния обект, при налични са данни и за други обекти стопанисвани от дружеството, респективно офис на същото.

Обектът се намира до магазин на търговска верига и обичайната клиентела всъщност пазарува за в къщи. Регистриран е като "заведение за бързо хранене", което указва специфичен тип услуга – предимно насочена към доставка на храна с минимални съпътстващи услуги. За такъв тип обект са характерни бързо обслужване, най-често работа на самообслужване, типизиран ограничен асортимент и стандартно меню със средно статистически цени, както е в случая. Приготвянето на храната на място в случая представлява стандартизирано действие, което се извършва не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно и редовно. Храната се предлага в опаковки за еднократна употреба, което е характерно за доставка на храна за вкъщи, а не за ресторантьорски услуги. Приборите също са за еднократна употреба. Обслужването включва единствено подаване на храната, диалог с клиента, а почистване и отсервиране при възможност.

Липсата на собствен санитарен възел също не налага извода за цялостно обслужване на клиента. Безспорния факт, че клиентите могат да използват тоалетната на магазин „Кауфланд“, е без решаващо значение за определянето на услугата като ресторантьорска - санитарните възли на търговския център са собственост на "Кауфланд", поддържат се от персонал, който не е нает от обекта за хранене, не са интегрирани в системата за обслужване на заведението и на практика могат да бъдат използвани от всеки, намиращ се на територията на магазина.

В обобщение се потвърждава извода на РС, че в голяма степен липсват съпътстващите услуги, предоставящи условия за консумация (обзавеждане, средства, липсващо специализирано обслужване от сервитьор), при което в обекта процесът на поръчване е опростен и клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката.

При тези данни изводите на районния съд, че в обекта на касатора липсват предоставяни "ресторантьорски и кетъринг услуги" по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, поради което е неприложима диференцираната ставка на данъка от 9% по реда на чл. 66а от ЗДДС във вр. с § 15д, т. 2 и § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, са правилни и съответни на релевантните доказателства и относимата нормативна уредба.

С оглед извършеното нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което не е довело до неотразяване на приходи, законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че на лице, което допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 4000 лв.

Минималното завишаване на санкцията, при посочените от АНО основания не е от характер да обоснове незаконосъобразност и съответно да доведе до отмяната на НП или изменение на НП, в насока намаляване на санкцията, което не се и търси от жалбоподателя.

По горните съображения, съдът приема депозираната касационна жалба за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено оспореното наказателно постановление, като законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закона и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед надлежно заявеното искане за присъждане в полза на ответника по касация на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид изхода на делото, следва да бъде осъдено "Български гозби” ООД, ЕИК ********* да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Габрово

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 31/07.03.2025 г., постановено по АНД № 920/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА "Български гозби” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев” № 44, вх. 2, ет. 5, ап. № 36, представлявано от управителя П. С. П. да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.