РЕШЕНИЕ
№
гр. ***, 03.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди дванадесет и първа
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Петя И. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2322 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***срещу И.Н.М. ЕГН **********,
Ц.В.Ц. ЕГН ********** и М.В.Д. ЕГН ********** и трите с адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответниците дължат
на ищеца следните суми за консумирана топлинна енергия, а именно: И.Н.М. -
2442,00 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 310,20 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението; Ц.В.Ц. - 610,50 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 77,55 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението; М.В.Д.
- 610,50 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 77,55 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с разпореждане
по ч.г.д. № 1027/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжниците, срещу която в срок е постъпило
възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползватели/
на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 3769, находящ се в гр. ***ап.5, са
клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях
важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1027/2020 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № №3769 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи,
че сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по
изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на
Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ за процесния период в
размер на 1424,06 лева; сума за отопление без ИРУ за процесния период в размер
на 47,10 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на
376,06 лева; сума за БГВ за процесния период от 1740,1 и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 75,06 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтирани три броя ИРУ и един брой водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди
разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск, като
основателен и доказан, за което развива подробони съображения. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответниците по делото М.Д. и Ц.Ц. са депозирали отговор на ИМ, с който оспорват
същата като неоснователна и недоказана. Не отричат факта, че са съсобственици
на процесния топлоснабден имот. Твърдят, че стойността на претендираната от
ищеца топлоенергия не е определена на базата на реален отчет на уредите
монтирани в АС на блока. Излага, че за да бъдат пуснати в употреба СТЕ те
трябва да отговарят на изискванията на Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на средствата за измерване. Сочи, че са налице
несъответствия между изискванията на Наредбата към съдържанието на декларацията
за съответствие и издадената такава. Твърди, че производителят на ***. Излага и,
че монтираните СТЕ не отговарят и на Наредба за маркировката за
съответствие. Сочи, че ищецът е
използвал замервания на третото лице „***“, които са направени от топлинен
счетоводител с който никога не е имал легитимно сключен договор за топлинно счетоводство,
в това число, че не е избран с Решение на ОС на ЕС. Оспорва представените по
делото доказателства, като твърди, че процесните фактури не са им връчвани и не
са подписвани от тях. Оспорва и начина, по който е изчислена потребената
топлинна енергия. Сочи, че монтираните топломери са с изтекъл сертификат и са с
технически показатели несъвместими със изискванията на международните и
европейските стандарти маркирани с маркировката за съответствие. Твърдят, че
недължат процесиите суми, тъй като в ОУ за продажба на топлинна енергия липсват
параметри за качеството на услугата. Сочи, че клаузата от ОУ за рекламация е
неравноправна клауза, поради което е абсолютно нищожна. Навежда доводи, че за
процесния период ищецът не е редуцирал показанията на общия топломер в
абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на
топлинна енергия в абонатната станция, който следва да се приспадне от
измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие,
което е довело до незаконосъобразно завишаване на начислените суми за топлинна
енергия. Сочат, че калкулирането на задълженията им е в несъответствие с
изискването на чл. 13 от Директивата на ЕС относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги (2006/32/ЕО),
изискващо в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество
енергия. Развива подробни съображения за неспазване от заповедния съд на
правото на ЕС. Счита, че исковата молба е нередовна, за което развива подробни
съображения.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск и
да им присъди разноски.
В нарочна писмена защита
подробно развива съображения относно неоснователността на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И.М., чрез назначения й по делото процесуален представител е
депозирал отговор на ИМ, в който оспорва същия.Оспорва размерът на претендираната сума, като сочи, че същата не е
определена на базата на реален отчет на уредите, монтирани в абонатната станция
с адрес град ***и обслужваща процесния имот. Сочи, че уредите поставени в
абонатната станция не отговарят на законовите изисквания на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за
измерване и не разполагат с необходимите сертификати, което от своя страна води
до нереално отчитане на топлинната енергия разпределяна по имотите обслужвани
от абонатната станция и до невъзможност да се изчисли реалното потребление и
реалната доставка на топлинна енергия за имота на ответника. Излага, че остойностяването на количеството
доставена топлинна енергия от страна на доставчика за имота на ответника е
извършвано въз основа на измервания, извършени от топлинния счетоводител „***който
от своя страна няма сключен договор за топлинно счетоводство с етажната
собственост, където се намира имота на ответника. Сочи, че за процесния период, за който се
твърди че е доставяна топлоенергия в имота на ответника в количеството,
отговарящо на паричната претенция на ищеца,
последният, като доставчик на топлинна енергия, не е редуцирал
показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно
обоснован технологичен разход на топлинна енергия в абонатната станция, който
следва де се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на
топлопреносното предприятие, което е довело до незаконосъобразно завишаване на
начислените суми за доставена топлинна енергия и в този смисъл е недължимо от
ответника.
В проведеното по
делото о.с.з. ответницата не се явява и не се представлява.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №1027/2020 г.
по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните
суми: срещу длъжникът И.Н.М. за сумата от 2455,16 лв. за главница за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г.;
311,55 лв. за лихва за периода 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва
върху главницата от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
55,34 лв./ от общо 83 лева/ за ДТ и сумата
от 33,34 лв. /от общо 50 лева/ за юрисконсултско възнаграждение; срещу длъжникът
Ц.В.Ц., ЕГН **********за сумата от 613,79 лв. за
главница за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г.; 77,89 лв. за лихва за
периода 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва върху главницата от
24.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,83 лв./ от общо
83 лева/ за ДТ и сумата от 8,33 лв. /от
общо 50 лева/ за юрисконсултско възнаграждение и срещу длъжникът М.В.Д., ЕГН **********, за сумата от 613,79 лв. за главница за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г.;
77,89 лв. за лихва за периода 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва
върху главницата от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
13,83 лв./ от общо 83 лева/ за ДТ и сумата
от 8,33 лв. /от общо 50 лева/ за юрисконсултско възнаграждение.Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение срещу която длъжниците са възразили, поради
което с оглед указанията на съда ищецът е депозирал искова молба за установяване
на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от заповедното производство са Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***на потребители в
гр. ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по
отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. ***.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са начисляванията за консумираната топлинна
енергия за абонатен номер №3769, водена на името на ответника И.Н.М..
Приети като
доказателство по делото са и издадените от ищеца фактури по отношение на
процесния топлоснабден имот за процесния период.
Установява се от
приложения по делото НА №104, том ІV, дело №1104/1995 г., на нотариус при ПлРС,
че ***и И.Н.М. са собственици на процесния топлоснабден имот.
Представени като
доказателство по делото са и съобщения от Община ***, отдел „***“, изпратени до ответниците по делото, от които
се установява, че същите са уведомени за дължимите от тях данъци по отношение
на процесния топлоснабден имот.
Видно е от
представения по делото Протокол от 10.12.2020 г., на ОС на ЕС и наематели на
жилищен блок, находящ се на ул. ***, че на същото е взето решение:Топлинното
счетоводство да се извърши от ***; че е
упълномощено дружеството от *** да защитава правата и интересите на абонатите
от АС и сключи от нейно име с доставчика на ТЕ – ТЕЦ *** и да уведоми същия за
избрания начин на разпределение и плащане на ТЕ; че е упълномощено лице, което
да сключи договора с от ***
Установява се, че
въз основа на взетото решение на ОС на ЕС ***е упълномощил, съгласно нотариално
заверено пълномощно ***М. да сключи с от *** договор за измерване,
разпределение и заплащане на ТЕ в съответствие с действащите нормативни
документи в РБ
От приложения по
делото Договор №0640262/07.05.2001 г., сключен между от ***, в качеството му на топлоснабдителен агент
и ЕС, находяща се в гр. ***, ***, бл.30, представлявана от ***, в качеството си
на ползвател е сключен договор, по силата на който ползвателят е възложил на
топлоснабдителния агент да извърши ивдивидуално отчитане на разходите за
отопление по показанията на индивидуалните ИРУ и разходите за топла вода.
От приложения по
делото Споразумителен протокол №3/292 от 10.05.2001 г. и от приложението към
него сключен между ***, като изпълнител и Т.П. ЕАД, като доставчик се установява,
че достъвчикът се е задължил да предостави на изпълнителя нужната информация за
извършване на отчета на топлоснабдената абонатна станция.
Видно е от
приложените по делото КП за топломер от 02.05.2017 г. и от 29.11.2017 г., че
топломерът в процесната абонатна станция са минали през метрологичен контрол.
Установява се от
приложеното по делото Свидетелства за проверка
че процесният топломер е минал метрологична проверка и измерените грешки
са в рамките на допустимите такива.
Представена като
доказателство по делото е и Декларация за съответствие, с която Сименс
декларират, че устройствата Сименс съответстват на изискванията на
международните и европейските стандарти.
Приобщени като
доказателства по делото са и сертификати за монитраните топломери в процесната
сградата ЕС.
В хода на
производството са изслушани заключенията по назначените съдебно – технически експертизи и съдебно – счетоводни
експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени.
От първоначалната експертиза на ВЛ по допуснатата СТЕ се установява, че
абонатна станция № 109005, захранваща СЕС, се намира в сградата на ул. ***,
като отоплителната инсталация е двузонова, лъчева с долно разпределение; че АС
има един търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ; че топломерът,
намиращ се в АС, се проверява съгласно нормативните изисквания на ЗИ и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
т.е. на всеки 2 години; че в абонатната станция в сутерена за периода 16.4.2015г.
- 09.4.2017 г. има общ търговски топломер тип ***Ultraflow №5196331 на фирмата ***; ме Метрологичната
лаборатория, в която е проверяван топломера е Техенерго ЕАД (575/09.04.2015г.)
че в абонатната станция на ***за периода 04.2017 г. - 04.2019 г. има общ -
търговски топломер тип ***401 №2655844 на фирмата ***; че Метрологичната
лаборатория, в която е проверяван топломера е ***; че в абонатната станция на
ул. ***за периода 29.11.2017 г. до 18.12.2018 г. има общ - търговски
топломер тип UH-***на фирмата
***, като срокът му на метрологична годност е 12.2018 г.; че метрологичната
лаборатория, в която е проверяван топломера е *** че в абонатната станция на ***за
периода 18.12.2018 г.- 09.2020 г. има общ търговски топломер тип UH-50 №68689517
на фирмата ***; че Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера е Арттест-Б ЕАД
(П 670/08.09.2018г.); че общият водомер за БГВ в абонатната е с номер 99QRE50928 и монтиран
на 05.08.16, минал е метрологична проверка през 2016 и притежава свидетелство
за проверка 3/22.07.2016г. от ***че срокът на метрологична годност на тази
проверка е 5 години; че абонатната станция е работила през процесния период и
за нейната работа като доказателство могат да се приемат записите на отчетните
стойности от топломера и водомера за БГВ всеки месец; че потреблението по тип
разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от
фирмата “***“ ЕАД чрез лицензиран софтуер; че отчетът на уредите при абоната е
извършван от ФДР и съответства на
обичайната практика; че ТЕ за ап. №5, вх. Б, ***е била начислявана за
сградна инсталация, 3 инсталирани отоплителни тела с топлоразпределители,
отоплително тяло без топлоразпределител и БГВ съгласно нормативната уредба; че за
работата на абонатната станция на ул.***като доказателство се приемат записите
на отчетните стойности от топломера всеки месец; че първо се определят
технологичните загуби и ТЕ за БГВ, които се вадят от отчетената от топломера ТЕ
и полученото количество ТЕ е за отопление; че топлинната енергия, консумирана
за отопление на сградите, се разпределя за всеки месец в този случай на ТЕ към
сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност; че топлината
отдадена от сградната инсталация — ТСИ се разпределя по имотите процентно на
основа техния отопляем проектен обем; че сградните инсталации са обща етажна
собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия
остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ; че топлинната
енергия отдадена от отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз
основа на техните показания и изчислената съгласно методиката специфична
топлинна енергия за една дялова единица (кВт.ч на деление); че цената на
топлинната енергия 1МВт.ч на ***-*** ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от
КЕВР, който съгласно ЗЕ е органът, който проверява разходите на
топлофикационните дружества, нормативно съобразността на предлаганите цени и
утвърждава цени на 1МВ т.ч топлинна енергия; че потреблението по тип
разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от
фирмата “ ***“ ЕАД чрез лицензиран софтуер; че топломерът, намиращ се в процесната АС
измерва точното количество ТЕ постъпило към сградата; че ищецът има сключен
договор за извършване на дяловото разпределение с фирмата „***“ ЕАД, която
извършва разпределение на топлинната енергия по имоти съгласно нормативната
уредба, в т.ч. и разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация; че "Инсталация в сграда" или "сградна
инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални
разпределителни тръбопроводи, включително до
отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна
енергия от абонатната станция до имотите на клиентите; че топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите; че ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект; че при присъединяване на сградата-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, проектната мощност е според представения
проект. И е в размер на 790,84 kW; че действително
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за процесния период по
данни на фирмата за дялово разпределение, тоест Q дим за целия процесен период е 410,64kW или търсеното отношени е 410,64 kW; че проектният отоплителен товар на сградата се
определя от проектанта, изготвящ проекта на вътрешно отоплителната инсталация и
това е станало през 1987г.; че не са представени данни характеризиращи типа на
сградата, заверени в цифров заверен вид, т.е съгласно Наредбата за
топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение не се използват при
изчисляването на количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация; че проектният отоплителен товар и топлинните загуби на сградата са
определени от проектант, изготвящ проекта на вътрешно отоплителната инсталация;
че топлинните технологични разходи (ТР) в АС са пресметнати съгласно методика
изготвена от колектив с ***; че отчета на показанията на общия топломер в АС и
техническия и нормативно обоснован технологичен разход са отразени във
фактурите на клиентите; че ТР са намалени от показанията на общия топломер, а
останалата ТЕ е разпределена от ФДР, съгласно нормативната уредба, а ТР в АС са
за сметка на „***-***“ ЕАД; че АС е въведена в експлоатация съгласно
действащата нормативна уредба към 1988 година; че след промяната на Наредба
№16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването публикувана в ДВ бр.94 от 29
окт.2013г. и влязла в сила от 01.06.2014г. съответно чл.34,ал.1 и ал.2 от
същата в АС са извършени задължителните настройки; че щранг-лирата е т.н. отоплително тяло по мощност, на което
се начисляват дялови топлинни единици, които се изчисляват като мощността на
щранг-лирата се умножи по максималния специфичен разход за сградата, който
представлява най-голямото отношение между натрупани дялови единици и мощност на
отоплителното тяло, на което са регистрирани; че за процесния топлоснабден имот
има разпределена топлинна енергия за отопление от щранг-лира съгласно Наредба
№16-334 т. 6.5.; че Количеството топлинна енергия за щранг-лирата е определено
от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение - „***“ АД; че количеството топлинна
енергия Qu, kWh, отдадена
от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение, съгласно т.6.1.1 от Методиката към Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че в „***-***“ ЕАД от отоплителен сезон
2019/2020г. е представено решение от етажната собственост за определяне на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация съгласно чл.
63, ал. 2, т. 2, подточка „гг“, а именно по избрана стойност за процент сградна
инсталация в размер 20%; че Топлопреносното предприятие е предоставило на
топлинния счетоводител еднократно или при настъпила промяна данни за: а) общата
проектна мощност за отопление на сградите; б) отопляемия обем на сградите и на
имотите; в) клиентите (титуляри на сметките) и вида на потреблението. Освен
това ежемесечно данни за: а) енергията, отчетена от общия топломер за
разпределение за всеки месец; б) количеството на студената вода, отчетено по
водомера за студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване; в)
средната външна температура за съответния месец; г) броя на дните с
топлоподаване; д) денградусите за съответния месец; е) температурен коефициент
за битово горещо водоснабдяване; че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена
от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение, съгласно т.6.1.1 от Методиката към Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че температурата на подаващата и
връщаната вода е дадена в таблица 4 на л.200 от делото; че температурата на подаващата и връщаната вода,
специфичния разход за подгряване на гореща вода и коефициента на отношението на
показанията на общия водомер към сумата на показанията на
индивидуалните водомери са дадени в таблица 4 на л.200 от делото; че
разпределението на ТЕ е извършено съгласно наредбата за топлоснабдяването; че в
сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване;
че действащите цени за топлинна енергия през процесния период са одобрени от
КВЕР.
След изслушана по делото СТЕ, касаеща отоплителния обем
на процесната сграда ЕС, съдът е допуснал изготвяне на комплексна СТЕ и ССЕ.
Вещото лице в съдебно техническата част на експертизата сочи че: след
изслушване на ТЕ свързана с отопляемите обеми на имота и процесната сграда ЕК
се установява, че отопляемия обем на имота е 226,26 куб.м., а на сградата е
23470,49 куб.м.; че проектната мощност на отоплителните инсталации от АС е
790,84kW; че действително инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата за процесния период по данни на
фирмата за дялово разпределение е 410,64 kW;дължимата сума за ТЕ е както следва: ТЕ от отоплителни
тела -1470,55 лева; сума за ТЕ от БГВ 1731,93 лева; сума за ТЕ от сградна
инсталация 379,65 лева; сума за дялово разпределение -75,06 лева; че сумарно
получената сума за ТЕ и такса разпределение е 3665,19;
В проведеното по делото о.с.з.
вещото лице И. обяснява, че няма разлика в сумата за ТЕ, от отдадена сградна
инсталация, тъй като при стария обем на сградата е било 0,964 %, а при ново
изчисления обем е 0,959% и при закръгляване на числата след второто число на
десетичната запея се получава една и съща стойност. Обяснява подробно, че
новият обем на сградата влияе само върху сумата за сградна инсталация, а
останалите параметри от претенцията не са засегнати от нея.
От изслушаните по делото СТЕ,
касаеща реалната кубатура на процесния блок се установява, че същата е 27897,76
куб. метра, а на приземния етаж 1864,44 куб.метра; че отопляемия обем на цялата
сграда е 24233 куб. метра, от които на приземен етаж 1526 куб. метра; че
отопляемият обем на жилищните площи е 19686,4 куб. метра, който вкл. всички
жилищни апартаменти на вх. А и вх. Б; че отопляемият обем на обектите на
приземен етаж без ап. №1 във вх. А е 897,350 куб. метра; че не е тразено в кои помещения
се предвижда отопление, но всички помещения са вкл. като площ при изчислението
на ЕЕ; че не се предвижда отопление за стълбища и асансьори и площадки; че
обема на неотопляемите площи е 7314,052 куб. метра.
От изслушаната по делото единична ССЕ
и ССЕ, част от комплексната СТЕ и ССЕ се установява, че: за процесния имот
отопляемия обем е променен от 158,26 куб.м. на 226, куб. метра; че
разпределената ТЕ за отдадена сградна инсталация след завишаване на обема на
имота 4,424 М Втч или 379,64 лева; че сумата за отопление с ИРУ е 1424,03 лева;
сума за отопление без ИРУ 47,13 лева; БГВ - 1740,11 лева и дялово разпределение
-75,06 лева; че съгласно дела на ответниците
И.м. дължи сума в размер на 2443,99 лева главница и 468,64 лева за
лихви; Ц.Ц. и М.Д. дължат всяка по 610,99 лева главница и 78,11 лихва.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „***-***” ЕАД, съответно че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение,
поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява
от приобщените по делото документи за собственост, че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден имот. Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на ***Поради изложеното съдът приема, че
ответниците са потребители на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана.
По делото не се
спори, че претендираната от ищеца сума е
за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения имот посредством ИРУ и щранг
лира, сума за БГВ, сградна инсталация и
за дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот има ИРУ, водомер
и щранг лира. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми,
както и дали правилно са изчислени те.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалата към процесния
период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От изслушаната СТЕ,
както и от представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че до
имота на ответниците е доставяна ТЕ, отдадена и измерена от ИРУ и отдадена от
щранг – лирата в размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното съдът
приема, че в процесния период ответниците са потребявали топлинна енергия, посредством ИРУ и монтираната щранг лира за притежавания от тях обект в количествата,
сочени от ищеца, както и че дължат
заплащането на същата.
С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че щранг-лирата в банята, въпреки че по
своето естество представлява отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и
издадената въз основа на него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването, не предвиждат възможност потребителите да се отказват
едностранно от използването на щранг-лири, върху които няма монтиран уред за
дялово разпределение. Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да
се начислява, само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна
собственост, присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение
на имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им. Ако
обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на щранг-лири
или няма техническа възможност за изключването на тези отоплителни тела,
заплащане на топлинна енергия за тях се дължи.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква за
потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице
задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация
етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от
ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в
посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на
вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и
декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да
е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия
за отдадена сградна инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е
предвидено, че разпределението на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно разпоредбата
на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в
публичния регистър, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от потребителите. С преминаването от
преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за
дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва
договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от
ДКЕВР, на практика тези фирми стават
подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото се установи, че ответникът не е
заплащал начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради което
съдът приема, че дължи същата.
Съдът намира за доказана претенцията на ищеца за БГВ. Съгласно
Наредбата за топлоснабдяването действала
през процесния период изразходваното количество гореща вода от отделните
потребители се определя по водомерите им за гореща вода. По делото не се спори,
а и се доказана от събраните по делото доказателства, че в имота на ответниците
е имало монтиран водомер, който е отчитал топлата вода. Безспорно се доказа и,
че ответниците са ползвали БГВ в размерите посочени от ищеца, поради което и за
тях е възникнало задължение да заплатят същите.
С оглед
на изложеното съдът приема, че за ответниците е възникнало задължението за
плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за отопление на имот, сума за
БГВ, суми за отопление за отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово
разпределение. Неизпълнение
на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответни
дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С цел
пълнота на изложението съдът намира, че направеното от ответниците
възражение, че дружеството „***” ***не е разполагало с
правото да извършва дялово разпределение в сградата, където се намира обекта,
тъй като не е избран
от легитимно ОС съдът намира
същото за несъстоятелно. По делото безспорно се установи, че на 10.02.2000 г. е проведено ОС на
етажната собственост, при което е взето решение за избор на лице по чл.139 б
ЗЕ.
Неоснователни са
доводите на ответника, че през процесния период ищецът не му е предявявал фактури
за плащане. Следва да се посочи, че по силата на чл. 68, б."а" от ЗЗД
паричните задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на
длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на
услугата не произтича от фактурата, а от сключения договор за предоставяне на топлопреносни услуги.
За неоснователно съдът намира
твърдението на ответниците, че фактурите са не са съставени в предвидения ред.
Настоящият състав на съда намира, че издадените фактури съдържат необходимите
по смисъла на чл.6 и чл.7 от Закона за счетоводството реквизити.
Настоящият състав на съда намира
за неоснователни и твърденията на ответника, че сертификатът на процесните
топломери е изтекъл. Видно е от представените по делото доказателства същите са
минавали редовна метрологична проверка и при констатациите от същата не е
отбелязано, че е изтекъл срокът, в който могат да бъдат ползвани.
Предвид изложеното съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване
на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК
за ответниците е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната
сума в посочения от ищеца размер. Действително по делото се установи, че след
преизчислението ответниците дължат на ищеца сума в по – голям размер, но
доколкото ищецът не е изменил иска си, съдът приема, че следва да присъди
начално претендираната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно предявената част от иска както следва: сума от 88,21 лв от И.Н.М.; сума от 22,03 лева от Ц.В.Ц. и сума от 22,03 лева от М.В.Д..
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1617,52 лв, от
които: сума от 1078,36 лв от И.Н.М.; сума от 269,58 леваот Ц.В.Ц. и сума от 269,58 лева от М.В.Д..
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.Н.М. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния ***, обща сума в размер на 2752,20
лева, за консумирана топлинна енергия, от които: сума от
2442,00 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 310,20 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Ц.В.Ц.
ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния ***, обща сума в размер на 688,05 лева за консумирана топлинна енергия, от които 610,50 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 77,55 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.В.Д.
ЕГН ********** *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния ***, обща сума в размер на 688,05 лева за консумирана топлинна енергия, от които 610,50 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 77,55 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.07.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Н.М.
ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния ***, сумата от 88,21 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1027
по описа за 2020 г. на ***ски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.В.Ц. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния ***, сумата от 22,03
лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1027 по описа за 2020 г. на ***ски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния ***, сумата от 22,03
лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1027 по описа за 2020 г. на ***ски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.М.
ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния ***, сумата от 1078,36 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.В.Ц.
ЕГН **********,*** заплати на
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния ***, сумата от 269,58 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.Д.
ЕГН ********** *** да
заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния ***, сумата от 269,58 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ***ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: