Р Е Ш Е Н И Е № 1296
гр. Пловдив, 30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, при участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. №488 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на И.С.Ц.,
ЕГН ********** ***, * против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че срещу него е водено наказателно
преследване по досъдебно производство №49/2008г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура ***с повдигнати обвинения за
престъпление, както следва: по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.
с ал.2 НК – за това, че в периода от началото на м***. до ***. в *** е участвал
в организарана престъпна група, ръководена от С.Т.Г.и
П.С.А., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.308, ал.7,
вр. с ал.2, вр. с ал.3, вр. с ал.1 НК и чл.308, ал.3, вр.
с ал.2, вр. с ал.1 НК; по чл.308, ал.7, вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК – за
това, че в периода от ***. до ***. в ***е държал материали и оръдие – флаш памет без надписи, съдържаща сканирани изображения на
лични карти, свидетелства за управление на МПС, паспорти, дипломи, печати и
банкови карти, за които е предполагал, че са предназначени или че са послужили
за съставяне и преправяне на документи по чл.308, ал.2 НК.
По отношение на ищеца се твърди, че е била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража” за периода от ***. до ***. По внесения от
Прокуратурата обвинителен акт било образувано НОХД №2209/2010г. по описа на
ПОС. С присъда по това дело ищецът бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.308, ал.7, вр. с ал.2, вр. с ал.3, вр. с ал.1 НК и
оправдан за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.
с ал.2 НК. По подадените въззивни жалби срещу
присъдата било образувано ВНОХД №217/2012г. по описа на ПАС. Апелативният съд
отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на Окръжна прокуратура –
Пловдив. Последната изпратила делото на Специализираната прокуратура –
гр.София, където било образувано ДП №27/2012г. По внесения впоследствие
обвинителен акт било образувано НОХД №2112/2013г. по описа на Специализирания
наказателен съд – гр.София, VІІІ н.с. След приключването на това дело въз
основа на сключени от част от подсъдимите споразумения с Прокуратурата, спрямо
ищеца било образувано НОХД №1010/2013г. по описа на Специализирания наказателен
съд – гр.София, ХІІІ н.с. С постановената по това дело присъда от 02.07.2014г.
подсъдимия И.С.Ц. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му
обвинения. Присъдата влязла в сила на ***.
Твърди се, че в резултат на описаното наказателно
преследване ищецът е бил подложен на изключителен стрес. Бил е принуден на
търпи несгодите на престоя в следствения арест при лоши хигиенно-битови
условия, лоша храна. По време на престоя му в пловдивския арест ищецът получил
гноен абцес в аналната област, за което съобщил на
04.09.2009г., но не било предприето адекватно лечение. Едва на 09.10.2009г. е
бил хоспитализиран в Специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода в гр.София. Повече от месец бил принуден да лежи само по корем и да
търпи страдания и адски болки. След промяна на мярката му за неотклонение от
“задържане под стража” с “парична гаранция в размер на 1000,00 лева”, била
постановена и забрана да напуска пределите на страната, което ограничило
правото му на свободно придвижване.
При така изложените фактически обстоятелства ищецът
твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения,
болки и страдания и сезира съда с искане на осъди ответника Прокуратурата на
Република България да му заплати обезщетение в размер на 90000,00 лева.
Отделно от горното ищецът твърди, че от воденото срещу
него наказателно преследване е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
платен адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лева, поради което предявява иск
срещу ответника за заплащане на обезщетение за тези вреди в размер на 1000,00
лева.
Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от
***., когато е вляза в сила оправдателната присъда, до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по
чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Излагат се съображения, че задържането под
стража на ищеца, повдигнатото обвинение и постановяването на оправдателна
присъда касаят едно и също наказателно производство, не са налице самостоятелни
деликти, поради което претендирането на обезщетения
на посочените в исковата молба отделни основания е неоснователно. Поддържа се,
че Прокуратурата не е материалноправно легитимирана да отговаря за причинени
вреди в резултат на лоши хигиенно - битови условия в ареста. По отношение на
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди ответникът счита за
недоказани твърденията за направени разноски за адвокатска защита в
наказателното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Страните не спорят относно твърденията, че ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП №49/2008г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, както и че на ***.
му е била наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”, която мярка на
***. е променена в “парична гаранция” в размер на 1000,00 лева и е постановена
забрана да напуска пределите на Република България.
Видно от материалите по приложеното НОХД №1010/2013г.
по описа на Специализиран наказателен съд – гр.София, ХІІІ н.с., наказателното
производство срещу ищеца се е развило и приключило така, както се съобщава в
исковата молба. С присъда по НОХД №2209/2010г. по описа на ПОС Ц. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.308, ал.7, вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК – държане на материали и оръдие /флаш памет/, за които е предполагал, че са предназначени
или са послужили за съставяне и преправяне на документи. По второто обвинение
за участие в организирана престъпна група е бил оправдан. С решение от
26.07.2012г. На ПАС по ВНОХД №217/2012г. присъдата е била отменена и делото
върнато на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив. Последната изпратила материалите
по досъдебното производство на Специализирана прокуратура – гр.София. По
внесения нов обвинителен акт било образувано НОХД №2112/2013г. на Специализирания
наказателен съд. Подсъдимите по делото подписали споразумение с прокуратурата, с
изключение на двама от тях, сред които И.Ц.. Срещу тях производството
продължило с образуването на НОХД №1010/2013г. С присъда от 02.07.2014г. на
Специализирания наказателен съд по това дело Ц. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Видно
от мотивите на решение от 16.06.2015г., постановено по ВНОХД №222/2014г. на
Апелативен специализиран наказателен съд, присъдата на първоинстанционния съд
не е обжалвана и протестирана в
наказателно-оправдателната й част по отношение на подсъдимия Ц., поради което
следва да се приеме, че в тази й част е влязла в сила. В останалата част
присъдата по НОХД №1010/2013г. е влязла в сила на ***., когато е постановено
решението на ВКС по н.д.№1092/2015г.
За установяване на вида и интензитета на твърдените от
ищеца неимуществени вреди, по делото са събрани гласни доказателствени средства.
Разпитани са като свидетели Д.Ю./майка на ищеца/ и Д. Ц.
/син на ищеца/. От показанията им се установява, че И.Ц. тежко понасял мисълта,
че е обвинен несправедливо. Бил под голям стрес и се страхувал, че ако го
осъдят ще трябва да изтърпи и предишно наказание, изтърпяването на което е било
отложено. Изпаднал в депресия, вземал хапчета, защото не може да спи. Заради
условията в ареста получил възпалителен процес и се наложила операция, като
лекарската намеса според свидетелите не била навременна, а била осигурена след
като настъпили усложнения.
Съдът кредитира като логични, достоверни и последователни
показанията на свидетелите, касаещи субективните негативни преживявания на
ищеца по време на наказателното производство. Свидетелите са от кръга на
неговите най-близки, имащи непосредствено впечатление за състоянието му и за начина,
по който той е преживял годините с обвинение за нещо, което не е извършил. Не
следва да се кредитират показанията на свидетелите единствено относно
изнесените данни, че появилият се здравословен проблем при престоя на Ц. в
ареста /гноен абцес/ е в резултат на лошите хигиенни
условия, както и късно осигурена лекарска помощ. Касае се за здравословен
проблем, за чиято оценка и коментар свидетелите нямат необходимата
компетентност, а и показанията в тази насока не се потвърждават с други
доказателства по делото, сочещи причините за полученото възпаление.
Приетата по делото психологична експертиза сочи, че
предвид преживяното Ц. е бил поставен в състояние на напрежение, тревожност и
безпокойство. Не се установяват обаче данни за нарушения – промени в психичните
сфери, в изградените житейски ценности, разбирания, нагласи, навици. Не се
установява наличие на душевна травма от преживяното.
При така събраните доказателства съдът приема, че
повдигнатото и поддържаното от прокуратурата в продължение на пет години
обвинение в извършване на тежки престъпления от общ характер е намерило
негативно отражение от гледна точка на субективните преживявания на ищеца. Преживените
от него притеснения, тревоги и стрес, представляват комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Не се доказа да е налице пряка причинно - следствена
връзка между поддържаното обвинение и настъпили конкретни здравословни проблеми
при ищеца, за които се съобщава в исковата молба. Представените медицински
документи за проведено лечение сами по себе си не сочат на наличието на такава
връзка, а обезщетение за вреди се дължи само в случаите, когато те са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигане и
поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът
е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Отговорността в случая следва да се
ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК
правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ
характер и ръководи досъдебното производство.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се
определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението
съдът от една страна отчита продължителността на воденото срещу ищеца /в
съответното му процесуално качество/ наказателно производство – от привличането
му в качеството му на обвиняем на ***. до влизане в сила на оправдателната
присъда по отношение на Ц., което е станало на 18.07.2014г., противно на
твърденията в исковата молба /присъдата е влязла в сила на ***., но в друга
част, а не в оправдателната част, касаеща Ц./. Взема
се предвид още, че в продължение на четири месеца ищецът е бил с мярка за
неотклонение “задържане под стража”, което е ограничило личната му свобода.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че
необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сумата от 10000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 90000,00 лева искът за обезщетение за
неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от ***.
– датата, от която се претендира. При задължение от непозволено увреждане лихва
за забава се дължи от момента на увреждането, който в случай като настоящия е
моментът на влизане в сила на оправдателната присъда. Както беше казано, по
отношение на ищеца оправдателната присъда е влязла в сила на 18.07.2014г., но
предвид диспозитивното начало в процеса лихвата ще се присъди от по-късната
дата, от която се претендира – ***.
За защита в наказателното производство И.Ц. е упълномощил
адвокатите И.Ш.и З.Т.. От приложените договори за правна защита в т.2 от
сл.д.№49/2009г. е видно, че договореното възнаграждение на всеки от двамата
адвокати е 300,00 лева. Договорите обаче не съдържат уговорки за начин на
плащане или данни, че сумите са изплатени, поради което нямат характер на
разписки за извършено плащане. Предвид липсата на доказателства ищецът да е
претърпял имуществена вреда, равняваща се на платен адвокатски хонорар в
наказателното производство, този иск ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.
Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, ищецът е заплатил на адв.Ст.В.
възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 4590,00
лева. Процесуалния представител на ответника е възразил срещу този размер на
възнаграждението и е поискал то да бъде намалено до минималния размер на
дължимото възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
предвидения минимум на възнаграждението за адвокат е в размер на 3260,00 лева,
при цена на исковите претенции по настоящото дело в размер на 91000,00 лева. Предвид
на това съдът счита, че платеното от ищеца възнаграждение не е прекомерно
съобразно с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което
неговият размер не следва да се редуцира.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 505,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на И.С.Ц., ЕГН ********** ***, *, сумата 10000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
тревоги и стрес, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство по ДП №49/2008г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив
и НОХД №1010/2013г. по описа на Специализиран наказателен съд, ХІІІ н.с.,
приключило с влязла в сила на оправдателна
присъда, ведно със законна лихва върху сумата, считано от ***. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10000,00 лева до пълния предявен
размер от 90 000,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Ц., ЕГН ********** ***, * против ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 иск за сумата
1000,00 лева, претендирани като обезщетение за
претърпени имуществени вреди от воденото против ищеца наказателно производство
по ДП №49/2008г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив и НОХД
№1010/2013г. по описа на Специализиран наказателен съд, ХІІІ н.с., приключило с
влязла в сила на оправдателна
присъда.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на И.С.Ц.,
ЕГН ********** ***, *, сумата 505,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, както и 10,00 лева – разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: