№ 988
гр. Пазарджик, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100992 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба с правно основание чл.127 от СК от С. Г. Б.,
ЕГН-********** от с.П., ул.“****“№10, обл. Пазарджик, в качеството си на
майка и законен представител на малолетното дете Г.С. Д., ЕГН-**********,
против СТ. Н. Д., ЕГН-********** от с. П., ул.“**** №46Б, обл. Пазарджик.
В подадената искова молба се твърди, че г-жа Б. и г-н Д. са имали
фактическо съжителство, което е било продължително /около 14 години/, по
време на което страните са живели в дома на Д.. По време на фактическото им
съжителство им се е родило общо дете Г.С. Д., който е роден на 14.02.2011г.
Твърди се в исковата молба, че през месец март 2020 г. Б. и Д. са взели
решение да се разделят, като ищцата и роденото дете са отишли да живеят в
дома на родителите на ищцата, който също се намира в с. П.. Сочи се, че в
края на месец август 2020 г. за около месец ищцата и детето отново са се
върнали в дома на ответника, но и този път родителите на детето не са успяли
да изгладят противоречията помежду си. Съгласно изложеното в исковата
молба, детето Г.С. Д. е ученик в трети клас в ОУ "****” в с. П., обл.
Пазарджик. Сочи се в исковата молба, че нееднократно ответникът се е
обаждал вечер и е изявявал желание да се види с детето, но ищцата е
отказвала поради неподходящия час. Сочи се също така по отношение
1
здравословното състояние на детето, че същото има здравословни проблеми,
тъй като от около две-три години е започнало да е оплаква от болки в
мускулите на подбедриците на краката, и след извършване на необходимите
медицински прегледи било установено, че детето има
скъсяване на Ахилесовото сухожилие и на двата крака, което го принуждава
да стъпва на пръсти. От края на месец февруари 2021 г. ищцата твърди, че
води детето в гр. Велинград при кинезитерапевт, който да помогне на детето
при справяне с този здравословен проблем, което се случва три пъти
седмично. Съгласно изложеното в исковата молба, от края на месец
септември 2020 година ответникът не е заплащал издръжка за детето, като се
твърди, че ответникът работи като строителен работник с получаван среден
месечен доход около 1200 лв.
Оформен е петитум на исковата молба, с който се иска от съда да
постанови решение, с което да предостави на ищцата С. Г. Б. упражняването
на родителските права върху детето
Г.С. Д., както и да определи местоживеенето на детето на адреса на майката, а
именно в с. П., ул. „Шестдесет и шеста” № 10, обл. Пазарджик.
Моли се, Съдът, също така да определи подходящ режим на лични
отношения между детето и неговия баща, а именно: всяка първа и трета
седмица от месеца, от събота в 10.00 до неделя до 17.00 часа с преспиване в
дома на бащата, през лятото два пъти по десет дни, като бащата
предварително трябва да уведомява майката за това, както и по всяко друго
време, когато двамата родители постигнат съгласие; както и съдът да осъди
ответника Д. да заплаща месечна издръжа на детето в размер на 400 лв.,чрез
неговата майка и законен представител С. Г. Б., считано от деня на подаване
на исковата молба, ведно със законна лихва при просрочие, до настъпване
основание за изменение или прекратяване, по посочена в исковата молба
банкова сметка.
Претендира се също така заплащането на издръжка за минало време, а
именно от 01.10.2020г., до деня на подаване на исковата молба – 17.03.2021 г.
в размер на 300 лева месечно.
Към исковата молба са представени съответните доказателства и са
направени доказателствени искания.
В законно установения срок е постъпил писмен отговор от ответника,
2
чрез неговия адвокат М.Т. от АК Пазарджик, с който писмен отговор не се
оспорва обстоятелството, че страните са живели във фактическо съжителство
почти 14 години по време на което им се е родило и общо дете Г.С. Д.. Сочи
се, че през месец октомври 2020 г. родителите на детето окончателно са се
разделили, като ответникът оспорва обстоятелството, че причина за това е
злоупотребата с алкохол от негова страна, както и заявява също така, че
полага грижи и финансово подпомага детето според възможностите си. Не
възразява родителските права да бъдат предоставени на майката, както и да
бъде определено местоживеенето на детето на адреса на майката. Сочи, че с
оглед характера на работата му счита за неуместно предложението на
ищцовата страна за определяне на стандартен режим като заявява, че във
времето когато е петдневна почивка желае в два от дните детето да е при него
с преспиване, както и по всяко друго време след предварително съгласие
между страните.
Относно заплащането на издръжка не оспорва обстоятелството, че
дължи заплащането на такава, но оспорва претендирания от ищцата размер на
издръжката като прекомерен. Сочи, че основното му месечно възнаграждение
е в размер на минималната работна заплата, а в същото време има други
задължения по договор за потребителски кредит от 2018 година. Представя
писмени доказателства с отговора на исковата молба и прави съответните
искания.
Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от приетите по делото доказателства, С. Г. Б., ЕГН-**********
и СТ. Н. Д., ЕГН-********** от с. П., обл. Пазарджик нямат сключен
граждански брак помежду си, но се установява, че същите са живели около 14
години при условията на съвместно съжителство в дома на ответника Д..
От съвместното си съжителство, Д. и Б. имат родено дете – Г.С. Д.,
ЕГН-**********, роден на 14.02.2011г., видно от приложеното
удостоверение за раждане на детето.
Не се спори по делото, че именно С. Г. Б., ЕГН-********** и СТ. Н.
Д., ЕГН-********** са родители на детето, което обстоятелство се установява
и от приложеното по делото удостоверение за раждане.
3
От приетите по делото доказателства е видно, че детето Г.С. Д., ЕГН-
********** понастоящем е на навършени 10 години. Детето е ученик в 4-ти
клас в ОУ „****” в с. П., обл. Пазарджик. Детето има здравословни
проблеми, тъй като от около три години е започнало да е оплаква от болки в
мускулите на подбедриците на краката, и след извършване на необходимите
медицински прегледи било установено, че детето има скъсяване на
Ахилесовото сухожилие и на двата крака, което го принуждава да стъпва на
пръсти. Горепосоченото обстоятелство наложило детето да посещава
кинезитерапевт в гр. Велинград за справяне с този здравословен проблем.
Установява се от събраните по делото доказателства, че към
настоящият момент родителите на детето не живеят съвместно считано от
месец септември на 2020г., когато майката, заедно с детето, се изнесли от
дома на ответника Д. и заживели в дома на родителите на майката на детето,
също намиращ се в с. П., обл. Пазарджик.
От представените към исковата молба доказателства , вкл.
Удостоверение за получаваните от Б. доходи, е видно, че майката на детето е
работила като „продавач – консултант“ в „Дисте 76“ЕООД, като получава
трудово възнаграждение в близки до минималната работна заплата размери.
На 15.03.2021г. трудовото правоотношение е било прекратено.
По делото е представен Трудов договор №20202 от 08.01.2020г. , от
съдържанието на който се установява, че ответникът Д. работи в „Райкомерс
Конструкшън“ЕАД като строителен работник, с НКПД 93120003, при
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00лв. съгласно
подписания между страните трудов договор.
Ответникът Д. няма други деца освен роденото му от съвместното му
съжителство с Б.. На 01.06.2018г. Д. е сключил Договор за потребителски
кредит с „Юробанк България“ АД, като по силата на този договор му е бил
отпуснат потребителски кредит в размер на 13209.60лв., който кредит
ответникът следва да погаси на 84 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер от 232.83лв.
По делото, съдът е изискал социален доклад от Д „СП” гр.Пазарджик.
Видно от съдържанието на приетия по делото социален доклад, родителите на
детето са живели на семейни начала в периода от 2009г. до 2020г. Считано от
раздялата между родителите, основни грижи за детето полага неговата майка,
4
като хигиенно-битовите условия, в които се отглежда детето, са добри. Б. е
регистрирана в Д „БТ“ като активно търсеща работа. Бащата на детето работи
на трудов договор към строителна фирма, като получава работна заплата в
размер около 1000.00лв.
Във връзка с размера на получаваните от ответника доходи, по делото
са приложени Платежна бележка /видно от която за м. август,2021г. Д. е
получил нетно трудово възнаграждение в размер на 1063.52лв. , както и фиш-
извлечение за заплатени възнаграждение на ответника за м. октомври,2020г. ,
за който месец на Д. е преведено възнаграждение в размер на 1660.00лв.
По делото са били разпитани в качеството си на свидетели Й.М. Б.,
С.В.С. и Л.Г. Д.а , които излагат в показанията си известните им по случая
факти и обстоятелства.
От показанията на св.Б. /майка на ищцата/ се установява, че детето
живее заедно с майка си в дома на своите баба и дядо по майчина линия в с.
П., обл. Пазарджик. Съгласно изложеното от свидетеля, малолетното дете има
здравословни проблеми, които налагат извършването на терапевтични
упражнения и процедури, което било свързано с допълнителни разходи.
Бащата Д. рядко се интересувал от детето, както и не е давал пари за
издръжката му след фактическата раздяла между родителите, въпреки, че
получавал трудови възнаграждения в порядъка между 1000.00 – 1600.00лв.
От показанията на св. Савова се установява,че малолетното дете живее
в къща в с.П., в едно домакинство със своята майка, баба и дядо по майчина
линия. Бащата на детето не подпомагал финансово издръжката на детето,
поради което Б. изпитвала сериозни материални затруднения. Тъй като детето
имало проблем с краката, се наложило да посещава кинезитерапевт в гр.
Велинград и в гр. Пазарджик, което било свързано с допълнителни разходи.
Съгласно показанията на св. Линка Д.а /майка на ответника/, детето
действително има здравословни проблеми, които го принуждавали на „стъпва
на пръсти“. Свидетелят не е запозната с обстоятелството дали бащата заплаща
издръжка на детето и в какъв размер, но посочва, че тя и синът й са закупили
подарък /лаптоп/ на детето за сумата от 1200.00лв. през месец май,2021г.
Съдът е изслушал двамата родители по реда на чл.59,ал.6 от ГПК.
Съгласно обясненията на майката Б., бащата се интересувал от детето и
го търсел, но често в неподходящи часове. Считано от м. октомври, 2020г. ,
5
бащата на детето не заплащал никаква издръжка, като детето имало нужда от
такава, предвид и здравословните му проблеми. За периода от 01.10.2020г. до
месец май,2021г. ответникът не бил изплащал никакви пари за издръжка, но
впоследствие закупил и подарил на детето лаптоп, телефон и колело.Детето
желаело да контактува със своя баща, като се връщало радостно от срещите
им.
Съгласно обясненията на бащата Д., последният желае да контактува с
детето си, за което моли съдът да му определи подходящ режим на лични
отношения. Счита, че в интерес на детето е то да продължи да живее със
своята майка, където се чувства добре. Посочва, че получаваното от него
възнаграждение не е „твърдо“, а зависи от отработените дни в съответния
месец и възложените на работника задачи, като същото варира в границите от
1000-1100 лева месечно. Потвърждава, че на детето са били закупени лаптоп,
телефон и колело от него и семейството му. Ангажира се със здравословните
проблеми на детето и проявява загриженост за състоянието му.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
По отношение упражняването на родителските права спрямо
роденото от съвместното съжителство дете , съдът намира следното:
Съдът решава въпроса кому да бъдат предоставени за упражняване
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство
ненавършило пълнолетие дете след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства,
взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се
извършва преценката при кого от родителите да живее детето (децата) и кой
да упражнява и родителските права. Под “интереси на децата”, както е
разяснено в ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при
действащия СК - 2009 г., следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата,
които са от значение при решаването на този въпрос, са от най-разнообразно
естество – възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на
родителите към децата, като под грижи за децата се имат предвид личните
усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските
похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите;
6
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други
материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4
СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС
№ 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Установено е по делото, че понастоящем майката Б. се грижи лично за
детето и разчита на помощта на близките си за отглеждането и възпитанието
му. Установено е от показанията на разпитаните в качеството на свидетели по
делото лица, че понастоящем детето живее в дома на своята майка в с. П.,
ул.“****“№10, обл. Пазарджик, с добри жилищни и битови условия за
отглеждането на деца. Събраните и проверени по делото доказателства не са в
състояние да оборят извода, че детето е добре обгрижено, а базовите му
потребности са задоволени, като същото не се намира в риск.
От друга страна, бащата на детето – ответникът Д. осъществява
контакти с детето и го търси когато има възможност, предвид естеството на
работата си, намира, че в интерес на детето е същото да се отглежда
приоритетно в дома на своята майка, където детето е свикнало се чувства
добре.
По отношение на психичната годност и родителски нагласи на
родителите да се грижат пълноценно за детето, съдът счита, че майката Б.
разполага с необходимият капацитет и съвкупност от знания и умения да
полага грижи за непълнолетното дете, същото се чувства привързано и
сигурно в компанията й. Според съда, за детето към настоящия момент се
полагат адекватни грижи от майката, като потребностите на детето са
напълно задоволени. Условията на живот, които е създала майката, грижите,
които полага, съответстват на нуждите на детето, поради което родителските
права следва да се упражняват от ищцата.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че
интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката, а на бащата да се определи
подходящ режим на лични отношения, който ще даде възможност детето да
общува пълноценно и с двамата си родители, с оглед запазването и
развиването на връзката помежду им.
Съдът определя местоживеенето на детето Г.С. Д., ЕГН-********** в с.
П., ул.“****“№10, обл. Пазарджик, където е местоживеенето на майката.
7
По отношение режима на лични контакти между бащата СТ. Н. Д.,
ЕГН-********** от с. П., ул.“**** №46Б, обл. Пазарджик и малолетното
дете, съдът счита, че следва да се определи режим на лични контакти на
бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
считано от 10,00 ч. на съботния ден до 17,00 ч. на неделния ден, с преспиване
на детето в дома на неговия баща, както и по 20 /двадесет/ дни през лятото,
когато платеният годишен отпуск на майката не съвпада с този на бащата,
както и по всяко друго време по взаимно съгласие между родителите и
съобразно желанието на детето. По този начин ще бъде дадена възможност на
детето да изгради и поддържа съответни отношения със своя баща.
Действително, работният график на бащата не е постоянен с оглед естеството
на упражняваната от него дейност, понякога се налага да работи и през
почивните дни. Д. често работи на график, при които работи 10 дни , след
които 5 дни почива, но не се уточнява през кои дни от всеки календарен
месец работи и почива ответникът. При липсата на конкретизация в тази
насока, съдът намира, че следва да определи „стандартен“ режим на лични
отношения между бащата и детето, с уговорката, че този режим би могъл да
бъде изменян по взаимно съгласие на двамата родители и съобразно работния
график на бащата, съгласие за което изрази и майката в хода на настоящото
производство.
По отношение на претенцията за заплащане на издръжка съдът
счита, че следва СТ. Н. Д., ЕГН-********** да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на малолетното дете. Разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК
визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето,
което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия
на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а
възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното
му състояние и квалификация. Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето,
8
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи
съгласно чл. 142, ал.1 СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-
ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Изискването
на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може
да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 СК е специална норма по отношение
на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата, с оглед
ниската си възраст, са дефинитивно неработоспособни, поради което имат
право на издръжка от родителите си (чл.140, ал.1, т.2 СК). Издръжката на
децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, като
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на децата. При определянето на издръжката следва
да се вземе предвид разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК /в сила от
01.10.2009г./ минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
От събраните по делото доказателства е установено, че детето е на
навършени 10 години към настоящия момент, същото се отглежда от неговата
майка С. Г. Б.. Детето има нужда да получава обща месечна издръжка в
определен размер, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето живее със своята майка, която полага грижи за
отглеждането и обучението му, но която не разполага със значителни
финансови възможности / Б. е безработна и е регистрирана в Дирекция „Бюро
по труда“- гр. Пазарджик/. Поради това по- голямата финансова тежест
следва да падне върху неполагащия преки грижи родител, а именно бащата на
детето – СТ. Н. Д., ЕГН-********** от с. П., ул.“**** №46Б, обл. Пазарджик.
Относно възможностите на ответника Д. да дава издръжка на детето си -
според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970г. „възможностите на лицето, което
дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно
състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност“. Не се освобождават от задължение за издръжка лицата,
които макар и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай
възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната
9
професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от значение
за случая.
От доказателствата по делото би могло да се направи извод, че
ответникът Д. получава месечно трудово възнаграждение около или малко
под средния размер съобразно установените за страната стандарти, в
порядъка между 1000.00 и 1300.00лв. месечно. Естеството на упражняваната
от ответника трудова дейност не предполага получаване на ежемесечно
възнаграждение в твърд размер. Размерът на нетното трудово възнаграждение
, получавано от бащата, варира в зависимост от отработените дни в
съответния месец и възложените на работника задачи, но неговият размер е в
границите от 1000-1300 лева месечно. Това обстоятелство не се оспорва и от
самия ответника, който в депозираните пред съда обяснения по реда на чл.59
от СК споделя ,че получава около 1000-1100 лв. месечно. Тази размер се
установява и от приетите по делото писмени доказателства, вкл. Платежна
бележка /видно от която за м. август,2021г. Д. е получил нетно трудово
възнаграждение в размер на 1063.52лв. , както и фиш-извлечение за заплатени
възнаграждение на ответника за м. октомври,2020г. , за който месец на Д. е
преведено възнаграждение в размер на 1660.00лв. Горното обстоятелство се
установява и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел
Йорданка Б.,както и от съдържанието на приетия по делото социален доклад,
изготвен по данни на самите родители.
От анализът на гореизброените доказателства би могло да се направи
извод, че след фактическата раздяла между родителите, ответникът е
реализирал доходи около 1000-1300.00лв. месечно, независимо от
обстоятелството, че в сключеният от него трудов договор е било уговорено
възнаграждение в около размера на минималната работна заплата за страната.
Квалификацията на ответника и трудоспособната му възраст, представляват
обстоятелства ,които обуславят възможността на родителя да реализира
доходи,чрез които да поеме , както собствената си издръжка,така и частта ,
необходима за издръжка на детето му. По делото се установява, че
ответникът няма задължение към друго свое низходящо дете. Размерът на
получаваното от ответника трудово възнаграждение му дава възможност да
полага грижи и да издържа детето си без особени затруднения. Релевираните
от ответника възражения, съгласно които размерът на получаваните от него
10
доходи не е достатъчен да покрие всичките му задължения, съдът приема за
неоснователни. Действително, от приетите по делото доказателства се
установява, че Д. има задължения във връзка със сключен от него договор за
кредит, но същите са в поносим размер на фона на реализираните от
ответника доходи.
Следва да се има предвид също така, че малолетното дете Г.С. Д., ЕГН-
**********, роден на 14.02.2011г. има постоянни здравословни
проблеми,които не са решени и към настоящия момент. Детето от около три
години е започнало да е оплаква от болки в мускулите на подбедриците на
краката, и след извършване на необходимите медицински прегледи било
установено, че детето има скъсяване на Ахилесовото сухожилие и на двата
крака, което го принуждава да стъпва на пръсти. Горепосоченото
обстоятелство е наложило детето да посещава нееднократно кинезитерапевт
в гр. Велинград за справяне с този здравословен проблем,вероятно ще
посещава такъв и за в бъдеще, което е свързано с допълнителни разходи, по
решение на родителите би могло да се извърши и операция. Горното
обуславя необходимостта от средства, които следва да бъдат в достатъчен
размер, за да може да се посрещнат нуждите на детето.
От изложеното, като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст,
и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
определя издръжка в размер на общо 500,00 лева месечно за детето, от които
бащата ответник следва да заплаща размер от 300,00 лева, а майката
останалите 200,00 лева, тъй като тя полага преки грижи за детето.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО чл. 149 СК
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад до завеждане на иска.
В производството по този текст доказателствената тежест пада върху
ответника. Ищецът не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за
претендирания период за минало време. Ако ответникът твърди, че такава
нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял издръжка той
следва да докаже тези обстоятелства.
От приетите по делото доказателства се установява, че за процесният
период от 01.10.2020г. до 17.03.2021г. / датата на постъпване на исковата
молба в съда/, ответникът Д. не е изплащал дължимата издръжка на
11
непълнолетното си дете, не са и налице такива твърдения от страна на
ответника. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна, която не
твърди през този период да са били извършвани определения плащания, нито
ангажира доказателства в тази насока. Установява се единствено, че
малолетното дете е получило подаръци от своя баща и своята баба по бащина
линия - лаптоп, телефон и колело.От показанията на св. Д.а /майка на
ответника/ се установява, че преносимият компютър /лаптоп/ е закупен през
месец май,2021г., т.е. след процесният период, за който се претендира
заплащане на издръжка за минало време. Съгласно депозираните пред съда
обяснения от страна на ответника Д., подарените на детето телефон и
велосипед, са били закупени през лятото на 2021г. – т.е отново след
процесният период, за който се претендира заплащане на издръжка за минало
време.
При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че за
процесният период – 01.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба –
17.03.2021 г. малолетното дете е живяло при майката в семейното жилище в
с. П., обл.Пазарджик, като през този период, детето е имало нужда от
издръжка и от двамата родители. Такава издръжка е била осигурявана
единствено от майката. Ответникът не представи доказателства, че през
процесния период е осигурявал някаква издръжката на сина си . Изводите на
съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред
издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за
минало време.
При тези доводи съдът приема, че искът по чл. 149 от СК за периода
01.10.2020 г. – 17.03.2021 г. е основателен и доказан до размера на 300.00 лв.
месечна издръжка, или сума в общ размер на 1650.00лв. , дължими за период
от 5 месеца и половина.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение, което съдът постановява.
По отношение на разноските - На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски.
При този изход на делото, ответникът Д. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата Б. сторените по делото разноски, тъй като предявените
12
искове бяха уважени от съда. Видно от материалите по делото, ищецът е
направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело
№992/2021г. в общ размер на 530.00лв., от които 30.00лв. държавна такса за
завеждане на делото, и 500.00лв. – платено адвокатско възнаграждение .
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1 т. 6 и т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Пазарджик също държавна такса в общ размер на 498.00 лв., изчислена като
4 % върху текущата издръжка за периода на тригодишните платежи [(300.00
лева х 36 месеца) х 4%] , както и върху размера на дължимата издръжка за
минало време.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство между С. Г. Б., ЕГН-********** и СТ.
Н. Д., ЕГН-********** , малолетно дете – Г.С. Д., ЕГН-**********, роден на
14.02.2011г., на неговата майка - С. Г. Б., ЕГН-********** от с.П.,
ул.“****“№10, обл. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Г.С. Д., ЕГН-
**********, роден на 14.02.2011г., в дома на майката С. Г. Б., ЕГН-
**********, находящ се на адрес - с.П., ул.“****“№10, обл. Пазарджик
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата СТ. Н. Д., ЕГН-
********** от с. П., ул.“**** №46Б, обл. Пазарджик и детето Г.С. Д., ЕГН-
**********, роден на 14.02.2011г., както следва: бащата ще има право на
лични контакти с детето, ще вижда и взима детето при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от всеки календарен месец, считано от 10.00 часа на
съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, с преспиване на детето в дома на
бащата, както и 20 /двадесет/ дни през лятото на всяка календарна година,
13
когато майката С. Г. Б., ЕГН-********** не е в платен годишен отпуск,
както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА бащата СТ. Н. Д., ЕГН-********** от с. П., ул.“**** №46Б,
обл. Пазарджик, да заплаща на детето Г.С. Д., ЕГН-**********, роден на
14.02.2011г., чрез неговата майка и законен представител - С. Г. Б., ЕГН-
**********, ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв. /триста лева/,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.03.2021г.- до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, по посочената в
исковата молба банкова сметка,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
над присъдените размери, по отношение на претендираната месечна
издръжка в размер на 400.00лв./четиристотин лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА бащата СТ. Н. Д., ЕГН-********** от с. П., ул.“**** №46Б,
обл. Пазарджик да заплати на основание чл. 149 от СК на детето Г.С. Д.,
ЕГН-**********, роден на 14.02.2011г., чрез неговата майка и законен
представител - С. Г. Б., ЕГН-**********, издръжка за минало време в размер
по 300,00лв. (триста) лева месечно /или общата сума в размер на 1650.00лв.
(хиляда шестотин и петдесет) лева, дължима за периода от 01.10.2020г до
17.03.2021г. ,ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на настоящото решение, до окончателното изплащане на дължимата сума.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА СТ. Н. Д., ЕГН-********** от с. П., ул.“**** №46Б, обл.
Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Б., ЕГН-********** от с.П.,
ул.“****“№10, обл. Пазарджик, сумата от 530.00лв. /петстотин и тридесет
лева /, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Н. Д., ЕГН-********** от с. П., ул.“**** №46Б, обл.
14
Пазарджик, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС- Пазарджик, сумата от 498.00 лв. (четиристотин деветдесет и осем ) на
осн. чл.78,ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15