Решение по дело №5411/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1392
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20205330205411
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 139213.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивI наказателен състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
Секретар:Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20205330205411 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т. А. В. против Наказателно постановление
№ 36-0000472/13.08.2020, издадено от Т.Н., заместващ директора на РД-
Пловдив на ИААА, с което на Т. А. В. е наложена глоба в размер на 500 лева.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Оспорва се
приетата за установена фактическа обстановка. Сочи се, че АУАН е нечетлив
и не позволява на жалбоподателя да се запознае с административното
обвинение. Алтернативно се счита, че приложение следва да намери чл. 28
ЗАНН.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В тази връзка само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че действително върху жалбата е поставен регистрационен номер от дата
31.08.2020г. По делото обаче е приложен пощенски плик, видно от
клеймото върху който жалбата се явява подадена в рамките на
преклузивния 7-днвен срок за обжалване, считано от датата на връчване на
НП- 21.08.2020г.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 24.06.2020г. около 14:14 часа в гр. Стамболийски, ул.
"Марица" № 31, в КТП с Разрешение № 1750 за периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, валидно до
16.04.2024 г., при извършване на периодичен технически преглед на
автомобил "Джип Чероки“ с per. № ******, с ******************, с
протокол № 22660859, Т. А. В. като председател на комисията, извършваща
технически преглед, е извършил следното нарушение: След приключване на
прегледа със заключение - "Допуска се ППС да се движи по пътища, отворени
за обществено ползване", не залепя /поставя/ знака в долния ляв ъгъл на
предното обзорно стъкло на автомобила, видно от пълния видеозапис на
посочения по-горе преглед. За извършения преглед, знакът е поставен от
лице, което не е включено в списъка на техническите специалисти на
КТП. Същото нарушение е констатирано общо 5 пъти в периода 29.05.2020 г.
- 24.06.2020 г.
Посочената фактическа обстановка се установява по един несъмнен
начин от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло
потвърди констатациите в АУАН. Тези показания на актосъставителя съдът
кредитира изцяло, доколкото са последователни, безпротиворечиви, а и
съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед №
1812/16.09.2020г., Заповед № 1320/10.08.2020г., Заповед РД-08-
30/24.01.2020г. се установяват компетентността на актосъставителя и на
наказващия орган.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
2
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.07.2020г., а НП - на
13.08.2020г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя по давност.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е
приложен и материалния закон, като изцяло законосъобразно приетите за
установени фактически обстоятелства са подведени под нормата на чл. 43,
ал.1, т.7 б. „ж“ от Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 на МТИТС, в редакцията
на Наредбата към датата на извършване на нарушението.
Само за пълнота на изложението следва да с отбележи, че към
настоящия момент с изменения осъществени с ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от
12.11.2020 г. целият текст на чл. 43 от Наредбата е прехвърлен в нов чл. 43а
от нея. Дадената от контролния орган правна квалификация, обаче е изцяло
законосъобразна съгласно принципа на чл. 3, ал.1 ЗАНН, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му.
Неправилен е обаче, изводът, че за допуснатото нарушение деецът
следва реално да понася административно наказателна отговорност.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е типично такова, което
3
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация, по следните аргументи:
От показанията на актосъставителя се установи, че лицето, което
реално е залепило стикера не е трето за фирмата лице, а братовчед на
управителя. По-важното обаче е, че по време на залепването председателят
на комисията е бил на територията на сервиза и е наблюдавал как
лицето залепва стикера за преминат годишен технически преглед.
Целта на законодателя с предвиждането на задължението на
председателя на изпитаната комисия лично да залепва стикера е това лице да
осъществи контрол за законосъобразно извършване на техническия
преглед и в качеството си на длъжностно лице с ръководни функции да
гарантира, че стикер се залепва само на технически изправни МПС.
В конкретния случай, нито в АУАН, нито в НП не са изложени
твърдения за налични пороци в дейността по осъществяване на
техническия преглед. Не са изложени и твърдения процесното МПС да не е
отговаряло на техническите изисквания.
Точно обратното –от приложените по административната преписка
писмени доказателства се установява, че в процесния случай за МПС с
рег.№ ****** са били налице всички предвидени в закона изисквания за
залепване на стикер за успешно преминат технически преглед.
Действително в конкретния случай председателят на изпитаната
комисия не е извършил лично физическите действия по залепване на
стикера. Доколкото обаче реално са били налице условията МПС с рег.№
****** да получи такъв стикер, а физическите действия по залепването
макар и от трето лице са били извършени под контрола и
непрекъснатото наблюдения на председателя на комисията, то
допуснатото нарушение разкрива толкова ниска степен на засягане на
обществените отношения, че не оправдава използване на административно-
наказателна репресия спрямо дееца.
Това е така, доколкото целта на закона реално е постигната-
председателят на комисията е осъществил контрол и е гарантирал, че
стикер е залепен на МПС, което отговаря на техническите изисквания.
Аргумент срещу маловажността на случая не може да бъде
отбелязаното в АУАН и НП, че са констатирани 5 идентични нарушения за
период от време- един месец. Това е така, доколкото на настоящия състав е
4
служебно известно, че за тях са издадени отделни НП, които са обжалвани по
надлежния ред, и съгласно чл. 15 НК до влизането им сила, по тях деецът
се ползва от презумпцията за невиновност, тоест те няма как да бъдат
отчитани като отегчаващи обстоятелства.
Още повече, че по мнение на настоящия състав, естеството на
допуснатото нарушение е такова, че дори и да са извършени 5 броя от него,
не би се променил изводът, че обществените отношения, предмет на защита
реално не са засегнати, което отново би обусловило извод за приложение на
чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, НП да се отмени, а на
нарушителя да се укаже, че това е последен компромис, който му се прави,
като при следващо нарушение ще бъде реално санкциониран.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
право на разноски би имал жалбоподателят. Действително такива са поискани
с жалбата, но не са представени доказателства за реалното им сторване.
Това е така, доколкото по делото е приложено само адвокатско пълномощно,
но липсва договор за адвокатска защита и съдействие, в който да е
уговорен дължим адвокатски хонорар. Липсва и разписка за реално
заплащане на адвокатския хонорар. По изложените съображения разноски по
настоящото дело не следва да се присъждат. Така изрично и задължителните
указания на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК.
Доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата
за реално използване на адвокатски услуги или юрисконсулт е следвало да се
представят най-късно в съдебното заседание, преди даване ход по същество,
като този пропуск не може да се санира на по-късен етап.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000472/13.08.2020,
издадено от Т.Н., заместващ директора на РД-Пловдив на ИААА, с което на
Т. А. В. е наложена глоба в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
5
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6