№ 516
гр. София, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода Б. Д. Н.,роден на *** година в
гр.***,български гражданин,неженен,със средно образование,с установена самоличност и
ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ“***“
при Затвор гр.***,чрез защитника му и негова майка В. П. Н.,с посочен съдебен адрес
,против протоколно определение №2121/03.06.2022 година на Софийски градски съд
,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№1670/2022 година по описа на съда.С
атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Н. за
условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание
„лишаване от свобода” ,като съдът не е уважил стореното искане да се постанови УПО по
реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода”.В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е
неправилен.
Твърди се обобщаващо,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от
закона предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на лишения от
свобода Н.,сочи се,че не е бил осъждан ,като постановеното осъждане,което изтърпява е
изключение в живота на Н. и досега по отношение на него не е прилаган института на
„условно предсрочно освобождаване.Сочи се,с оглед наведените доводи,препращащи към
изложени по-рано съображения,че е неправилен извода на първия съд затова,че спрямо Н.
не е завършен корекционния процес,а възприетите от съда фактически положения,дали
основание на съда да откаже прилагане института на т.н.“условното предсрочно
освобождаване“ от неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“,са неточни и
не кореспондират с доказателствените източници по делото.Твърди,че осъдения Н. е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и е дал
1
доказателства за своето поправяне.Акцентира малкия остатък от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият Б. Д. Н. е роден на *** година в гр.***,български гражданин е,не е
женен,със средно образование,с установена самоличност и постоянен адрес,ЕГН
**********.
Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ“***“,Затвор гр.***.
Видно от приложените по делото писмени доказателства Н. е постъпил в затвора гр. ***
на 13.04.2018 година,като по отношение на него е приведено в изпълнение определено му
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години за извършено престъпление по
чл.116 ал.1,т.11 НК вр.чл.115 НК вр.чл.18 НК от СГС.Определен е първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наложеното наказание.
На 03.05.2018 година е разпределен в ЗООТ“***“.
Със заповед №7/16.09.2020 година на началник на затвор гр.***,считано от 18.09.2020
година е преместен в ЗОЗТ „Кремиковци“,като с нова заповед №4/20.01.2022 година е
преместен в ЗООТ“***“,считано от 24.02.2022 година
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-03.06.2022 година,осъдения Н.
е изтърпял фактически 4 години,1 месец и 20 дни,като към тази изтърпяна част са добавени
и зачетени 7 месеца и 13 дни от работа,или всичко-4 години,9 месеца и 3 дни,вж.справка от
МП,ГД “ИН“,затвор гр.*** №131/03.06.2022 година,л.30 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 2 месеца и 27 дни.
Лишеният от свобода Н. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска
от рецидив от 31 точки,снижавана в хода на водения корекционен процес на 29 и 26
точки,като в настоящия момент тази оценка на риск е завишена отново,като е определена на
29 точки.
В края на 2019 година е назначен на работа като общ работник в сградата на МП,като
оттогава е разпределян на работа на различни места-сграда на СпНС,“ВиК“,“Белкаро“
ЕООД,паркинг “ГД“ИН“.Понастоящем ,на основание заповед №64/19.04.2022 година
работи на длъжност “поддръжка площи“ към „Дига езеро“ на територията на ЗООТ “***“.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№131/04.05.2022 година,л.6-ти и
справка №131/03.06.2022 година,л.30 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора
гр. ***,доклад за лишения от свобода Н.,л.7-л.9,изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ
“***“,затвор гр.*** на 20.04.2022 година,ведно с препланиран план на присъдата ,доклад за
2
пробационен надзор,изготвен от инспектор „пробация“ на 11.05.2022 година,удостоверение
за раждане на осъдения Н.,писмени доказателства ,приложени към досие на лишения от
свобода Н.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2
вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Н. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият
Н. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на
„УПО“ ,първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е
доказателствата за поправяне на осъдения Б. Д. Н. в комплекс със степента на изпълнение
целите на наказание по плана на присъдата и установеното в цялост,относно поправянето
му.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения Н.
в нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване
въпросите по чл.440 и сл НПК.
Необосновани са обобщаващите доводи на защитата на осъденото лице,че е
необоснован и неправилен извода на първия съд за незавършен корекционен процес при
осъдения Н..
По същество твърдението на защитата,изложени и пред първия съд,че са надценени
доводи в доклада на инспектор СДВР при ЗООТ “***,затвор гр.*** и становището на
началника на затвора гр.*** за това,че по отношение на Н. не са постигнати онези
резултати,които Закона изисква за да се постанови УПО,не може да се сподели откъм
обоснованост.
Първият съд коректно е отразил всички обстоятелства,които сочат на развил се
поправителен процес при осъдения Б.Н.-факта,че работи,макар да е бил непоследователен в
усилията си да се докаже в тази насока,че е награждаван няколкократно,вж.приложените
заповеди към досието на Н.,включително заповед №19/25.08.2021 година,с която на
осн.чл.109 ЗИНЗС и чл.100 ППЗИНЗС е заличено наложено наказание по заповед
№116/14.08.2020 година,наред с характеристиките,сочещи го като неконфликтна
личност,отнасящ се по принцип с декларирано по вид уважение към затворническата
администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад изводи затова,че осъдения
Н. се отнася към затворническата администрация с дължимо уважение,стреми да избягва
конфликтни ситуации с други лишени от свобода,по същество с него не са осъществявани
кризисни интервенции,а самия Н. е характеризиран като
3
спокоен,“диалогичен….“.Преценено е,както това преценява и настоящият съд,че „…е
спазвал регламента и наложените вътрешно групови правила“.Не могат да се подминат в
оценката им данните затова,вж.изготвен пробационен доклад от 11.05.2022 година,че
осъденият Б.Н. има отговорно отношение към възлаганите му трудови задачи,участва
активно в провежданите пенитенциарни дейности във връзка с възпитателно-социалната
работа в затворническото общежитие,по същество е сдържан.Фактическите и правни изводи
на решаващия съд са съобразени с данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и
чл.156 ЗИНЗС.
Оценявайки събраните доказателствени източници по делото в
съвкупност,обаче,обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на
осъдения Б.Н. не е завършил,като не е реализиран принципа на прогресивната система на
изпълнение на наказанието.В правните си изводи правилно първия съд се е основал на
изготвените по делото доклади от инспектор СДВР и инспектор „пробация“,становище на
началника на затвора и писмени доказателства,сочещи колебливо негово поведение-
наложени дисциплинарни наказания /вж.заповед №39от 04.03.2022 година/,препис от
невлязъл в сила съдебен акт,сочещ на образувано наказателно производство срещу осъдения
Н. по чл.354а НК.
Настоящият съд,както това е сторил и първия съд,оценява начина,по който
затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на
31 точки.Впоследствие този риск,поради положителни промени в поведението на Н. е
отбелязал снижаване до 26 точки,а в последствие,в резултат на деструктивно
поведение,констатирано при осъдения Н. риска е завишен отново.
Понастоящем ясно са констатирани дефицитни зони,като в приложения доклад на
инспектор СДВР е посочено,че се в процеса на възпитателната работа с Н. се отбелязва
динамика в различни проблемни зони,които не са преодолени и понастоящем:
-в зона „начин на живот и обкръжение“ се отбелязва безразсъдно и рисково поведение
на осъдения в местата за лишаване от свобода /завишаване от 3 на 7 точки/,
-в зона „злоупотреба с наркотици“ се отбелязват ясни проблеми,
-в зона „умения за мислене“ е налице завишаване на риска,поради проявена
невъзможност да разпознае и дефинира съпътстващи проблеми и да ги разреши със законни
средства.Отчетено е проявеното отношението на осъдения Б.Н. към присъдата,която намира
за несправедлива,без да признава и поема собствена отговорност за извършеното от
него,установено с влязъл в сила съдебен акт.
Собственият прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за
поведението на осъдения Н. в пенитенциарното заведение,сочи на това,че въпреки
констатираните значителни положителни промени в поведението на осъденото лице,то
корекционният процес не е приключил.Внимателния анализ на изготвения по делото доклад
от инспектор СДВР сочи,че при осъдения Н. отделните проблемни,дефицитни зони все още
не са преодолени.Въззивният съд констатира,че очертаните дефицити,с изключение на
4
констатираните по-рано,касателно дистанцирането от затворническата субкултура,трудовата
ангажираност и повишеното внимание към импулсивни прояви,все още не са преодолени в
достатъчна степен.
На тази основа настоящият съд обосновано определя като основателно отрицателното
становище на затворническата администрация,касателно молбата на осъдения Н..
Обосновано и първият съд е намерил,че проведените корекционни дейности с Б.Н. не водят
до извод за трайна положителна промяна,а колебливостта в поведението на осъдения и
конкретни негови деструктивни прояви сочат,че е необходимо да се изпълни прогресивната
система и да се постигне трайна промяна в областта на дефицитните зони.
Настоящият съд,както това е сторил и първият съд приема,че процесът на поправително
въздействие в насока промяна на мисленето у осъдения Н.,повишаване на уменията му за
адекватно решаване на проблемите и постигане на значителни положителни промени в
съзнанието на лишения от свобода,следва да продължи.Липсват безспорни
доказателства,които категорично да обосноват извод за настъпили трайни позитивни
промени в поведението на Б.Н.. Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен
процес, който се определя не само от това дали лицето има съответни награди или
позитивни прояви,а лишеният от свобода не е достигнал до състояние,което може да се
определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес.В такава насока е и разписаното
в ПП на ВС№7/1975 година,изм. с ПП на ВС№8/1987 година.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения.
Безспорно е налице малък остатък за изтърпяване от наложеното наказание на Б.Н..Но
Закона ясно е посочил,че този критерии не е определящ за прилагане института на
„условното предсрочно освобождаване“.
Въззивният съд споделя като обоснован,както извода на първия съд в тази насока,така и
изводите на изготвилия доклада инспектор СДВР при ЗООТ“***“,затвор гр.***.
Категорично е становището и на началник на Затвор гр.***,че към момента не са изпълнени
целите на наказанието„лишаване от свобода”и заложените в план на присъда цели и задачи.
Процеса на поправяне и превъзпитание не е завършил,а целите на наказанието не са
изпълнени,както изисква Закона.Не е осъществен принципа на прогресивната система при
изпълнение на наказанието,а социалната работа с Б.Н. следва да продължи в насока
осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него,както към изграждани
на трайни,устойчиви положителни модели на подражание.
Въззивният съд намира,че преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона и корекционната работа с осъдения Н. следва да продължи до
постигане разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №2121/03.06.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№1670/2022
година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6